„История на пчелите“ – романът предупреждение

Романът феномен, издаден в 38 страни и станал най-големият световен литературен успех на Норвегия през ХХI век. Това е „История на пчелите“ от Мая Люнде, който излиза на български в издание на „Персей“ и е подготвян в продължение на четири години.

Книгата е мигновен хит в родината си, където печели наградата на норвежките книжари, както и множество международни награди. Успехът й е световен. В Германия например става най-продаваната книга на годината от всички жанрове (2017) и в продължение на пет (!) години е в официалния списък на германските бестселъри на Der Spiegel.

Това е епичен роман за смъртта на пчелите в световен мащаб, но вълнува и с историята на героите. Събира минало, настояще и застрашително бъдеще в сюжет, заплетен като пчелна пита и разказващ за силната връзка между деца и родители, както и за нашата връзка с природата.

Романът алармира за предстояща глобална катастрофа, която застрашава всички нас.

Англия, 1852 г. Уилям е депресиран биолог, който се заема със задачата да построи изцяло нов тип кошер, благодарение на който той и децата му ще се сдобият с чест и слава. Преживял е лична криза и сега се опитва да възстанови връзката с близките си.

САЩ, 2007 г. Джордж е пчелар, който води трудна битка за опазването на кошерите си, но се надява синът му, който прави забележителна университетска кариера, да продължи делото му и да спаси фермата, застрашена от глобалната криза с изчезването на пчелите.

Китай, 2098 г. Тао е бедна и се занимава с ръчно опрашване на овощни дървета, вършейки работата на пчелите, които вече отдавна са изчезнали. Животът й е труден и тя не желае това да е бъдещето на нейния малък син. Когато един ден той е намерен в безпомощно състояние и е откаран от властите, Тао предприема опасно пътуване до Пекин, за да разбере какво се е случило със сина й. Там стига до нещо много по-голямо…

Трима главни герои, готови на всичко за децата си, както пчелите, които събират прашец, за да хранят потомството си.

Но дали ние, хората, можем да виждаме толкова напред в бъдещето, или се стремим единствено да дадем най-доброто на децата си, като в същото време усилията ни се оказват пагубни за климата и околната среда…

Докато пчелите са в опасност, и ние сме в опасност.

Историята на пчелите е нашата история.

С барабани тайко ще отбележат дните на японската култура в Стара Загора

За 35-и път се провеждат традиционните „Дни на японската култура в България“, като тази есен в програмата предстоят 23 събития в 7 големи града на страната – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Казанлък и други.

В рамките на инициативата, в Града на розите ще представят концерт на класическа японска духова музика, като в събитието ще се включи и фолклорен ансамбъл „Арсенал“. Събитието ще се проведе с подкрепата на Посолството на Япония, Токио клуб, Японо-българския икономически комитет и „Арсенал“ АД. Входът за концерта е свободен, в ДК „Арсенал”.
Другото събитие от мероприятията, включени в програмата, е в Стара Загора. На 7 ноември, в операта, групата Видако-Саи ще има концерт с традиционните барабани тайко. Входът е с покани, които могат да се получат от касата на операта. В „Дни на японската култура в България“ са включени ревю на кимона, изложби на калиграфия, съвременно японско изкуство и икебана и много други традиционни дейности от Страната на изгряващото слънце.
Юбилейните Дни на японската култура в България тържествено отбелязват 3 важни годишнини в двустранните отношения между Япония и България през 2024 г. – 115 години от първите официални контакти между двете държави, 85 години от установяване на дипломатически отношения и 65 години от тяхното възстановяване. В чест на този юбилей за много от събитията ще гостуват изтъкнати японски артисти, което ще позволи на българите да се докоснат до очарованието на японската култура по най-автентичен начин.
И този път организатори са Посолството на Япония в Република България и Клуб „Приятели на Япония в България – Нихон Томоно Кай“.
Над 20 събития ще зарадват почитателите на японската култура в рамките на три месеца, откриването бе на 1 септември, в столицата. Пълната програма може да се види на сайта на Японското посолство в България, като потенциални промени също ще бъдат обявявани своевременно.

Истинска история – ЛГБТ в Древна Елада

Колкото по-свободно е едно общество, то толкова по-склонно е да подкрепя странни идеи, които дори и да са против естеството, са ставали мода и даже норма. Едно от тях е отношението към хомосексуализма в Древна Елада, който бил не само широко разпространен в класическата епоха, но приеман за напълно нормално нещо. Вярно, тогавашната ЛГБТ общност била малко по-различна от днешната.

Елините смятали, че докато момчето било младо, нямало нищо лошо, да види и какво е другата страна на плътската любов. Даже голяма част от тях смятали, че гова е единствената любов – еднополовата. Жените били необходими, главно за продължението на рода. Изключение от това правило били хетерите, които били скъпо платени проститутки, и не всеки можел да си позволи техните услуги.

Самата демокрация се появила благодарение на „подвига” на двама влюбени – Хармодий и Аристогейтон.

По това време, в Атина управявали синовете на тирана Пизистрад – Хипий и Хипарх. Вторият хвърлил око на по-младия в гей двойката, който се оплакъл на любовника си. Двамата решили да убият неочаквания смутител на любовта им, на традиционния преглед на градското опълчение, тъй като по това време нямало наемна армия, а всеки свободен атинянин, трябвало да се въоръжи и да бъде готов да защитава отечеството си. За беда обаче, двамата убили Хипий, а не мераклията Хипарх, който бил виновник за цялата драма. Оцелелият тиранин отмъстил за брат си и екзекутирал двамата влюбени. Това станало в 514 година преди Христа. Скоро атиняните въстанали срещу тирана, който станал подозрителен и към останалите си съперници, жестоко разправяйки се с политическите си опоненти. Помогнал и спартанският цар, а на двамата хомодругари, признателните атиняни вдигнали паметни – на тираноктоните, т.е. тираноубийците. Така започнала атинската демокрация. Паметникът бил откраднат от персите, които опостушили града през пети век преди новата ера, а по-късно наследниците на Александър Македонски го върнали в полиса, но преди това, атиняни направили нови статуи на героите. В днешно време оригиналите не са запазени, а едно по-късно копие се пази в музея в Неапол.

Древните гърци продължили да насърчават еднополовата любов, дори и във военното дело. Епаминонд бил този, който пръв разбил спартанската фаланга в открит бой, в края на четвърти век, преди новата ера. Въпросният водач от Тива измислил класическата атака по единния фланг. Дотогава елините се биели по един и същ начин. В зависимост от броя на бойците те формирали фаланга, която трябвало да обхване целия фронт. Ако били по-многобройни, формирали строй с повече редове, ако ли не, с по-малко редици. Изходът от войната решавали тежковъоръжените хоплити, които се сблъсквали фронтално с врага. Ако противниците разваляли строя си, в крайна сметка побягвали и следвало клане. Епаминонд обаче не спазвал тази традиционна тактика. Той не искал да обхване напълно фронта на противника, а на единият фланг слагал тъй нареченият Свещен отряд, който имал 50 редици от хоплити. Те устремно избутвали противниците си и следвало обичаното клане. В Свещения отряд се подбирали специално хомосексуални двойки, защото Епаминонд смятал, че влюбените повече държали един на друг и повече си помагали в боя и трудностите на военната тегоба...

До завземането на Елада от римляните, те били суров и чист народ, който не приемал хомосексуализма. С богатствата от Изтока, дошли и другите нрави и обичаи. Не само обикновените хора, но и императорите се увлекли по изтучните пороци. На знатни и обикновени граждани на Рим им се наложило да си пазят задниците в преносния, но и в буквалния смисъл. Чак с приемането на християнството содомията, хомосексуализма и другите пороци били заклеймени и преследвани, не че са изчезнали, но нямали общественото одобрение и подкрепа, един вид ЛГБТ общността изгубила своята сила в публичното пространство.

„Тревожност“ e нов български сериал, който скоро пускат по БНТ1

Новият български игрален сериал „Тревожност“ е първият сериал, получил финансиране от Националния филмов център, продуциран от Българската национална телевизия и „Мирамар филм“. Сюжетът е вдъхновен от действителни случаи и ще срещне зрителите на БНТ 1 с личните истории на хора, потърсили психотерапевтична помощ. В 13-те епизода в главните роли на д-р Манов, психоаналитик с международно признание, и съпругата му д-р Ясенова, специалист по детско-юношеска психология, влизат Пенко Господинов и Ана Пападопулу. Сериалът започва на 29 септември и ще се излъчва всяка неделя от 21:00 ч. по БНТ 1.

 „Тревожност“ се реализира от творческия колектив на „Порталът“, който през 2021 г. бе включен в престижната селекция с десетте най-добри сериала, излъчени от европейски обществени медии. Режисьор е Илиян Джевелеков, който е и съавтор на сценария заедно с Матей Константинов, Емил Стефанов и Радослава Топалова. Част от историите са базирани на книгите „Агресията в семейството“ и „Тревожността – причини, смисъл, разрешаване“ на д-р Огнян Димов и на случаи от практиката на Иван Игов, описани от него специално за сериала.

Наред с Пенко Господинов и Ана Пападопулу, в актьорския състав на „Тревожност“ са Радена Вълканова, Ирмена Чичикова, Мария Стефанова, Петър Дочев, Боян Младенов, Никола Додов, Димитър Иванов – Капитана, Стефания Кочева, Ина Добрева, Елена Кабасакалова, Лора Христова, Александър Кънев, Цветан Пейчев, Евелина Бибова и други. Поддържащите роли на деца и юноши в сериала се изпълняват от талантливи младежи, възпитаници на различни актьорски школи.

Освен важното си обществено значение да насочи вниманието към психичното здраве в съвремието, сериалът ще ни срещне с атрактивни и ярки персонажи, интересни и сложни случаи, които ще държат зрителите под напрежение.

Гледайте тийзър и артистичната „шапка“ на сериала, изработена от художника-аниматор Свилен Димитров. Музиката е на композитора Петко Манчев, изпълнена от китариста Васил Крумов. Автор на текста е Соня Момчилова, а изпълнител на песента – Криста.

Кой създаде „Ядрения клуб”?

Почитането на паметта на жертвите от ядрените бомбардировки, по традиция, в Япония протича без да се споменава, кой ги е пускал! То и в Европа има доста хора, които мислят че са руснаците, особено при днешната ситуация в световната политика. В ядрният „боен клуб” влизат следните страни САЩ, СССР-Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел. Последните не признават, но и не отричат че са ядрена сила, особено след разкритията на Мордекай Вaнуну за израелската ядрена програма. Две страни – ЮАР и Аржентина са се отказали от военните си ядрени програми, а три – Германия, Канада и Япония имат технология да произведат атомни бомби, но не го правят. Всички участници в Клуба, са се включили в него, благодарение на собствените си научни постижения, но и благодарение на шпионажа, или на неоценимата помощ на „приятели и партньори”. И досега обаче има съмнения, за това кой е първият основател на ядрения клуб... И тези съмниния изглеждат доста логични!

Несъответствия и хода на ядрените програми на нацистка Германия и на САЩ са предмет на анализ в книгата на Ханс Улрих фон Кранц „Тайното оръжие на Третия райх“, изд. „Паритет“, София, 2014. При написването ѝ са използвани архивът на неговия баща, офицер от СС и сътрудник в института „Аненербе“ (“Наследство на предците“), архивни документи и спомени на наследници на експерти от същия институт, резултати от собствени разследвания и публикации на специалисти.

В нея са приведени множество косвени доказателства за това кой всъщност е създал ядрените бомби, унищожили двата японски града. Най-интересните данни за ядрените програми на двете страни, цитирани в книгата на Ханс фон Кранц, в книгата на Райнер Карлш "Бомбата на Хитлер. Тайната история на германските опити с ядрени оръжия", изд. DVA, Берлин, 2005 г. и в други публикации, са в основата на настоящата статия.

Преди и по време на Втората световна война в нацистка Германия са осъществени впечатляващи научно-технически постижения. Достатъчно е да се посочи, че със собствени сили там създадоха реактивната авиация и всички известни днес класове ракетно оръжие, без хиперзвуковото. Научната политика на САЩ е коренно различна от германската. Техните успехи са плод на използване на чужди постижения, на привличане на учени и инженери от цялата планета. Само един пример. В края на XIX в. САЩ отказват да признаят британските патенти, използват ги незаконно и създават сериозен промишлен потенциал. Тази политика е характерна и за ядрената им програма „Инженерен окръг Манхатън“, известна като проект „Манхатън“.

През 1938 г. германският професор Ото Хан в статия за „Теоретична физика“ твърди, че САЩ твърде много изостават в ядрените изследвания. В това отношение Великобритания е далеч напред, но тя е обезпокоена от ядрените изследвания в Германия и от крайната им цел – създаване на ядрена бомба. Тогавашният премиер Уинстън Чърчил се обръща към президента Франклин Рузвелт с предложение САЩ да се възползват от английските постижения и заедно да изпреварят Германия.

Президентът Рузвелт подписва указ за работа по ядрената бомба на 9 октомври 1941 г.

Създават се граждански комисии, които ръководят изследванията, но само след половин година става ясно, че с тях проектът ще бъде провален. Затова комисиите са разпуснати и е създаден единен ръководен орган, за чийто ръководител на 12 август 1942 г. е назначен полковник, по-късно генерал, Лесли Гроувс, а научен ръководител става професор Робърт Опенхаймер. Отначало той набира физици от Колумбийския университет, разположен в окръга Манхатън – оттук идва и явното име на програмата. Привличат се и учени от различни страни. Към края на 1944 г. по проекта вече работят 130 хил. души. От писмо на участник в проекта Ханс фон Кранц прави извода, че до края на 1943 г. той не се осъществява както е планирано. На 4 февруари 1944 г. участникът в проекта пише до свой колега: „Проектът не върви… никой не вярва в успеха. Ако не са огромните заплати, много от нас отдавна да са се заели с нещо по-полезно“. Писмото му е открито от Ханс фон Кранц след войната.

През 1944 г. САЩ получават информация, че германският проект се развива успешно. Това налага организиране на група за събиране на информация за германските ядрени изследвания, получила наименование “Алсос”. Половината от състава ѝ са професионални разузнавачи, а другата половина физици, работещи по проекта „Манхатън“. Отначало групата е в Италия, но там не намира нищо за интересуващите я изследвания. Вторият етап от дейността ѝ започва в края на август 1944 г. в освободения вече Париж. Групата развръща активна и целенасочена дейност и за няколко месеца е намерена ценна информация и материали. Открити са и изнесени в САЩ 1100 т уранова руда, готови изделия, лабораторно и промишлено оборудване, включително и от огромния машиностроителен комбинат „Шкода“, чието производство се ръководи от директора на строго засекретения „Зандерщаб“. С желанието да се изнесе създаденото в „Шкода“ се обяснява рейда на 16-та американска бронетанкова дивизия, която на 6 май 1945 г. тръгва с ускорен марш от Нордхаузен за Пилзен, намиращ се далеч в съветската окупационна зона. Там тя престоява шест дни и се изтегля едва след натиска на части от Съветската армия, отнасяйки със себе си демонтирано оборудване, материали и готови изделия.

Неочаквано в края на 1944 г. започва Арденската настъпателна операция и то тогава, когато Германия вече е загубила войната. Една от целите е да се даде време на германските физици да завършат ядрения проект. В „Алсос“ са силно разтревожени от настъплението на Вермахта. Намесва се и английският премиер – на 6 януари 1945 г. той пише тревожно писмо до Сталин с молба Съветската армия да започне по-рано планираното настъпление на Източния фронт. По това време настъплението на германските войски се забавя, но съветската помощ е необходима, за да принуди Хитлер да изтегли войски от западния фронт и с това да облекчи настъплението на съюзниците, а също и работата на „Алсос“. Което и става. През март-май 1945 г. вече са намерени и задържани едни от най-добрите германски учени (операция „Кламер“), сред които са Вернер Хайзенберг и Ото Хан. „Алсос“ вече е научила най-важното за германската ядрена програма и е взела всичко, което е намерила. В края на май дейността й е прекратена и учените срочно заминават за САЩ. Само след месец и половина,

на 16 юли 1945 г., САЩ извършват операция „Тринити“ (“Тройката“). Целта е изпитание на плутониев ядрен заряд с мощност 20 кт, в който се използва плутоний-239 с маса 6.2 кг.

Строителството на първия промишлен ядрен реактор за производство на плутоний-239 в САЩ е завършен през септември 1944 г. Не е ясен неговия капацитет, но като информация може да се посочи, че днешният реактор в Оук-Ридж, щата Тенеси, произвежда годишно 1,5-2 кг плутоний-239. Съмнително е, че за времето от септември 1944 до юли 1945 г. е възможно да се произведе необходимото количество плутоний-239 за „Тринити“ и за взривената на 9 август над Нагазаки плутониева ядрена бомба „Дебелак“. Именно това е една от причините учените да не вярват в американския произход на плутониевите заряди за „Тринити“ и „Дебелака“.

На 6 август над Хирошима е взривена урановата ядрена бомба „Малчуган“, без преди това да се извърши изпитание на опитен уранов ядрен заряд. Няма друг такъв случай в историята на ядреното оръжие. Това показва, че в САЩ и без изпитание са били уверени в неговата надеждност. Именно тази увереност без опитен взрив позволява на специалистите да направят извода, че „Малчуганът“ не е дело на американските физици.

На 9 август 1945 г. над Нагазаки е взривена плутониевата ядрена бомба „Дебелак“.

Излиза, че след „Тринити“, за 24 дни, САЩ я произвеждат, транспортират я до авиобаза “Норд Филд” на остров Тиниан, част от Марианските острови в Тихия океан, подготвят „Дебелака“ за бойно използване, установяват го на бомбардировача и го взривяват над Нагазаки. Или, което е по-вероятно, бомбата е готова още преди „Тринити“, а за 24 дни се извършва само необходимата военно-техническа подготовка. Следователно изпитанието на „Тринити“ не може да се приеме като подготовка за създаване на „Дебелака“. Посочените факти предизвикват основателно подозрение, че ядреното устройство на „Тринити“ не е опитно, а е реална ядрена бомба. Тя е взривена, първо, за да се покаже, че е успешно опитно устройство, т.е. че може да започне производството на „Дебелака“, и, второ, да се уверят, че останалите две ядрени бомби („Дебелака“ и „Малчугана“) също са готови за бойно използване. Нима не е символично наименованието „Тройката“!

Възникват два въпроса. Ако трите бомби са разработени от САЩ, то защо веднага не е организирано серийното им производство? Защо година след взривяването им САЩ отново започват провеждане на ядрени опити? Трите успешни ядрени взрива ясно показват, че технологията за създаването им е отработена, успешно е изпитана и може да започне производството им. Но то не започва.

Следващи опитни ядрени взривове САЩ извършват едва през 1946 г., а производство на ядрени боеприпаси започва през 1947 г. 

Едно от доказателствата, че това е така, е докладът на агент Феликс от съветското разузнаване до Сталин, предоставен по разбираема причина на Ханс фон Кранц по негова молба. В  него се казва, че „през 1946 г. в района на Ел Пасо, щата Тексас, са извършени 4 опитни ядрени взрива, аналогични на използваните в Япония. Независимо, че три от тях са несполучливи, серийно производство на ядрени боеприпаси се организира през следващата година“.

Възниква въпросът защо „опитният“ ядрен заряд на „Тринити“ и ядрените бомби за Хирошима и Нагазаки действат безотказно, а три от четирите опитни заряда, използвани през 1946 г., не се взривяват? При това са аналогични на взривените през 1945 г. Логично е да се получи отказ в опитния образец, т.е. в „Тринити“, той да се доработи и произведеното след това изделие да функционира безотказно. Но в САЩ това не е така и именно тази нелогичност поражда съмнение, че първите три ядрени бомби са дело на САЩ. Всичко посочено дотук не означава, че САЩ не са били в състояние успешно да завършат своя проект. Напротив, можели са, но след няколко години. Взетото от Германия спестява това време и позволява по-бързо да се създаде ядрен арсенал, станал по-късно важен аргумент в започналата вече Студена война. 

Пламен Тотев събра в книга митовете за сътворението

Светът на древните митове оживява в книгата „Митове за сътворението“ от Пламен Тотев (издание на „Вooks4all“). Това е разказ за възхода на Зевс и боговете на Олимп, за ледения великан Имир и страшния Один, за сътворението на света и човека според Библията, за египетските богове Ра, Озирис и Изида, за индийските Брахма, Вишну и Шива... Книгата включва още много старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове. Темата във всички тях е за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните.

Книгата е за всички, които се интересуват от митове и легенди, но е съобразена и с учебната програма в основния курс на обучение в училище (най-вече – за петокласниците, които за пръв път се срещат със света на митовете). Художник на илюстрациите е Николай Пашалийски.

За възхода на младите старогръцки богове начело със Зевс може да се прочете в много книги, но не толкова популярни са египетските, скандинавските или арменските митове, в които се подвизават богове и великани, поставили началото на света.

Древните египтяни например поставят в началото на всичко бог Ра, роден от първичния океан Нун. Той е бог на слънцето, но има и други две проявления – бога съзидател Атум (залязващото слънце) и бога скарабей Хепри (изгряващото слънце). Ра властва на всичко съществуващо: небето, земята и подземния свят. Явявал се в образа на сокол, гигантска котка или най-вече като човек с глава на сокол и с корона от слънчев диск. Ра усетил, че има нужда от заместник през нощта и затова създал Тот, бога на луната. Говорело се, че който научел тайното име на Ра, щял да се сдобие с невероятна сила. Затова Изида, богинята на живота, магията и мъдростта, измислила план как да узнае името му. Тя поставила кобра в небето, откъдето Ра минавал със своята ладия. И когато той се появил там, змията го ухапала по нареждане на Изида. След това тя се възползвала от критичната ситуация и Ра й казал тайното си име. Изида се сдобила с могъщество, но никога не го издала на друг.

Според представите на скандинавците в началото имало черна безкрайна бездна, а от двете й страни - царство на студа и царство на огъня. От сливането им се родил великанът Имир, който бил първото живо същество в света.

Според арменците пък от съюза на земята и небето се родил първият бог – Вахагн, който се влюбил в красивата Астхик. 

Йорданка Христова представя първата част от автобиографията си на концерт в Пловдив, на 12 август

Йорданка Христова е готова с първи том от автобиографичната трилогия „Изповед”, посветена на нейния живот, съобщи обичаната певицата. Официалната премиера на автобиографията ще бъде наесен, издават от екипа на Христова. 

На 12 Август в Античния театър в Пловдив ще се състои концерт-спектакъла „Йорданка Христова – Завинаги” - реплика на големия концерт от ноември 2023 в зала 1 на НДК, който ознаменува началото на прощалното турне на певицата.

На сцената ще прозвучат златните хитове на звездата, както и песни от последния албум „Обич разпиляна”.

Поради големия интерес към концерта , организаторите от UPI Events пускат специални билети за пенсионери на цени от 20 лева, които могат да бъдат закупени срещу предоставен документ само на физическите каси на Ивентим.

Спектакълът „Йорданка Христова – Завинаги” ще разкаже за музикалния път на певицата, която от 60-те години до днес неизменно остава еталон за глас, артистичност и класа в българската поп музика.

„Всяка среща с моята публика е вълнение и изпитание. Благодаря на съдбата, че съхрани гласа и енергията ми, защото те са важни за един артист, когато е на сцена“, споделя Христова.

 На сцената на Античния театър тя ще бъде със своя бенд от доказани музиканти.