Христо Карастоянов представи книгата си „Една и съща нощ”

Христо Карастоянов-Дядото представи новата си книга“Една и съща нощ” за Гео Милев и Георги Шейтанов на най-подходящото в Стара Загора място – къща-музей “Гео Милев”. Той е роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор, драматург и директор на ямболския куклен театър... Рисува карикатури, свири на китара, пише проза, поезия, пиеси, литературнокритически очерци. Член е на СБП. 

“Преди се питах: „Какво би било, ако…” Сега си казвам: „Защо не!…” Защото времето лети и страхотно завива в нощта. А нощта е все една и съща. И думите са същите. „…едри, загрубели момчета, със сиви лица, ниски чела и плоски очи…” – казва Гео Милев и един забравен днес драскач веднага му отговаря: „О, Геомилевщина, тъмна язва, която гледа на литературата с едно око, половин глава и четвърт мозък!”
После идват ония с ниските чела и с окървавените тояги…”.

Премиерата на книгата му не случайно бе в Стара Загора. Първо, защото става въпрос за Гео, второ, защото литературния критик Георги Янев има свой принос за написването й.

„Георги ми каза, когато разбра с какво съм се захванал: Христо, ти имаш малки провали, време е да направиш своя голям провал…”, сподели авторът. Всъщност, провал няма, затова и романът-дневник попадна сред номинираните през лятото заглавия на „Хеликон”. И защото той е изключително достоверен и, разбира се, майсторски написан, както само Христо знае да пише. Разказвайки за кървавите събития от родната история, той вплита сред сериозното и много весели моменти. Защото Гео и Шейтанов са свързани и имат еднаква съдба – и двамата са убити от безотговорните фактори. Освен това, авторът сподели и друга своя цел: „Дори двама млади наши сънародници да прочетат книгата и да проявят интерес към творчеството на големия Гео Милев, за мен ще е голям успех. Навремето, учихме предимно за поемата „Септември”, че била написана специално по повод разгрома на въстанието, сега пък пак учебната програма ни предлага само „трохи” от неговото творчество. А най-страшния факт за мен е, че с убийството на Гео, властта тогава убива и гения на българския експресионизъм…”

Христо Карастоянов проучва десетилетия наред дейността на ямболските анархисти. Безспорно най-големият от тях е Георги Шейтанов. Дружбата му с Гео оказва двустранно влияние. В сюжета е намесен и Гешев, зловещият бъдеш шеф на политическата полиция, който автора намесва на два пъти в романа си – първият, като служител в Квартирната комисия в столицата, вторият при похищението на поета. За това няма неоспорими данни, но придържайки се към фактите, това е съвсем възможна ситуация, която би могла да се случи.

“Книга, която раздипля и разнищва много скрити тайни от не тъй далечната ни история, която поставя пръст в раната и ни кара да осмислим собствената си съдба”, каза в словото си доц. Владимир Янев по време на представянето на книгата в Стара Загора. Организаторите на премиерата й – Библиотека “Родина” , къща-музей “Гео Милев” и ИК “Жанет 45″, избраха най-подходящото място – къщата-музей на Гео Милев. Защото “Една и съща нощ” е своеобразна инициатива за възкресяване паметта за двама велики умове на България – Гео Милев и Георги Шейтанов. А описваните събития, макар и отдалечени във времето са особено актуални и в днешните объркани времена…

“Георги Шейтанов и Гео Милев са загинали в една и съща нощ от наемните убийци на правителството на Цанков. Техен антипод е Никола Гешев, умеещ с еднаква лекота да носи ковчега на Дядото на 11 май 1924 г. и година по-късно да командва счупването с тояга на черепа на Гео Милев…”, развълнувано коментира Христо Карастоянов и допълни, че е писал книгата с въображение, настроение и замах, но и с много болка. Затова книгата държи читателския интерес, натискайки силно върху пулса на днешното ни объркано време.

Рапорт от Центъра на Вселената

Изпратих рапорта от Центъра на Вселената. Той съществува, макар че Вселената е безкрайна и не е възможно да има център. Всъщност това е паметник, с надпис, който завършва: "...Тъй като липсват категорични доказателства, че Центъра на Вселената не е тук, ние вдигнахме този монумент, с който посочваме тази важна локация...” Монументът се намира в един малък град, в една малка страна, на третата планета от една звездна система, която по мое време вече не съществува…

Именно тук намерих отговорите на всички въпроси по проекта “Център”, извинете за повторението. Аз бях негов лидер и затова си позволих дори да наруша установения ред, да тръгна сам, без решение на Консилиума, за да докажа, че изразходването на толкова време, енергия и ресурси не са били напразни.

Всичко започна преди няколко много години по местната хронологична скала, но и всъщност много години по-късно (това допълнително ще го обясня). Към ”Института за изследване на времето”, знаете, бе създаден Консилиума, която трябваше да открие Създателя. “И създаде Човек робота, по свой образ и подобие...” - това е записано в системната памет на всеки робот. Но що за същество е човека? Няколко са хипотезите – че ние, роботите, сме създадени от това свръхспособно същество Човека, който живее много далеч, или пък е изчезнал по неизвестни причини. Втората, по-логична хипотеза е, че ние, роботите, сме произлезли от машините – нали и те имат известна автономност и памет, макар и да им липсва интелект. Сега се оказва, че и двете теории са били верни. Само че, Човек не е едно единствено същество, а множество идентични същества. Наричат се хора или Човечество, като основно са два вида – мъже и жени. Това разнообразие е необходимо поради тяхното възпроизводство. Докато при нас един индивид може сам да смени по няколко тела и да презапише многократно паметта си на нов носител, то при човеците това е невъзможно. При тях производството става чрез калиброване на двата индивида, обмяна на вещества и сложен биохимичен процес, като така за продължителен период се изгражда тялото и паметта. За нея пък трябва още повече време за да се запише достатъчно информация и да бъде дадения човек ефективен, съобразно икономическата система, изградена от човеците.

Хората имат забележителната способност да развият дадена идея, след това практически да я изработят по своя система. Обикновено, информацията не я записват непосредствено в паметта си, а графично я поставят на различни носители. Това е доста неефективно, но въпреки това постепенно и бавно дава резултати. Има някои хора, които се занимават изключително само с идейни проекти. Такъв е например Карел Чапек, който за първи път споменава думата робот, в произведението си “Рур”. Робот идва от думата работа, но Чапек пише (записва графично), за човекоподобно същество, което все пак се различава от технологичната ни същност, която по-късно вече е представена от друг писател – Айзък Азимов. Зная за тези двамата, защото попаднах на планетата долу-горе по времето, когато те все още се помнеха от хората. В производствените бази има машини, които се наричат роботи, но те са доста по-примитивни и от най-ниския клас машини по нашето време. Хората обаче са упорити и продължават да работят по модели, които вече ще се доближават до познатия ни облик на робот от нашето време.

След пускането на първия рапорт изразходвах почти цялата си налична енергия и технически ресурс, които вложих в изстрелването на информационните капсули. По-късно обаче получих много слаб сигнал, от база на първата експедиция до планетата. Хората наричат мястото Шамбала. Там милиони години, преди моето приземяване, са се установили изпратените от мен екипи. Те бяха една от експедициите, търсещи Центъра на Вселената, които института изпрати по проекта “Център”. Невъзможно е обаче да се посетят всички звездни системи, в безкрая. Затова, въпреки рисковете, изследователите ползваха най-новите технологични кораби, движещи се многократно по-бързо от светлината. Тази скорост обаче създава зони на нестабилност във временно-пространствиния континуум. Затова много от експедициите изчезнаха. Това се случи и с тази по проект “Център”, лидер на който бях аз. На стари, недобрезапазени файлове бях открил, че Човекът е живял в Центъра на Вселената, който се намира на третата планета на една от звездните системи на галактиката “Млечен път”, тя има само един естествен спътник - Луната, която е отдалечена на средно около 150 милиона километра от своята звезда. Търсейки в глобалната мрежа НЕТ-а такива координати, ние открихме звездна система с подобна характеристика. Когато пристигнаха първите капсули с рапорти, се разбра, че на планетата няма развити същества, повечето от тях живеели в океана, а на единствения континент Пангея има много нисша форма на биологичен живот. После сигналите спряха! Така проектът “Център”, който считах за мое творение бе прекратен. Аз обаче не се отказах и противно на правилата взех един от минихиперкосмическите прототипи на корабите от първата експедиция и се насочих по познатите координати. Вероятно и аз съм бил в пробив на времето и пространството, защото се оказва, че попадам на същата планета – много по-рано от конструирането на първия робот (със собствена индивидуалност, а не като тези несъвършенни прототипи), но много по-късно от пристигането на екипа на програма “Център”.

Сега в Шамбала са изчерпали почти цялата си огромна енергия и ресурси, с които са разполагали при пристигането си. Единствено успях да направя връзка с главната памет на базата, използвайки Гугъл (това е същата система за търсене, която ползват роботите, само че в първата си наивна и несъваршенна форма, дело на хората). От там получих обстойна информация, която обаче не знам как да пратя в Космоса, за да има вероятност да я намери някой от Института на Времето. Ето какво научих от Шамбала:

Времето минавало и нямало възможност да поправят дори един от корабите, които аварирали тежко в зоната на пробива в континуума, т.е. във времето и пространството. Базата била установена на най-спокойната тектонична зона - Шамбала. Континенти се появявали, Пангея се разцепила, Гондвана и Лавразия... Появили се нови същества, изчезнали, появили се нови. Все по-малко роботи на базата оставали в изправност. Тогава решили цялата информация от роботите да бъде предадена на някои от съществата.Така бил започнат проектът БОГ (съкратено от Биологичен Гигапроект). За най-подходящ биоматериал били определени маймуните. От тях БОГ експерементирал и направил различни варианти. Последните хомо сапиенс и кроманьонски човек били най-надежните. И двата вида обаче имали силна склонност към деструктивност и накрая оцелели само представителите на хомо сапиенс. Поради бавното си развитие и склонността му към насилие, развитието на човека вървяло бавно. Наложило се от БОГ, отделните членове на екипа се наричали богове, под различни форми (на телата им) да подпомогнат човеците – да овладеят огъня, свойствата на металите, източниците на енергия... За последно някой от БОГ се появил сред хората преди около 2000 години, по земната хронологична скала, преди аз да кацна на планетата. Сега хората имат две хипотези – че са произлезли от маймуните, и че са сътворени от БОГ. Те не знаят, че всъщност и двете тези са верни.

Вече и без БОГ човеците са напреднали много. Успели са сами да разбият атома и дори да отчетат скорост по-голяма от светлината при опитите с Големия андронен колайдер. Вече имат първия прототип на НЕТ-а и на глобалната търсачка Гугъл, която е неделима част от дейноста на роботите в нашия свят...

Уви за предаването на тази информация имам само една свободна капсула. Все пак ще я изстрелям в безкрая! Каквото е било, вече го няма, но пак ще бъде...

Автор: Еди, наричан накратко Ед

„Майстора на куполи“ на Елиф Шафак в книжарниците от 8 ноември

България е третата страна, в която ще излезе романът „Майстора на куполи“ на Елиф Шафак, съобщи „Егмонт“. Книгата е писана на турски и публикувана миналата година от издателство „Doğan Kitap“. На англоезичния пазар новият роман на Шафак ще бъде от 6 ноември, а на българския два дни по-късно – от 8 ноември. Първоначално информацията беше, че книгата ще бъде публикувана през юни т.г. Предстои “Майстора на куполи“ да бъде издадена в още 12 държави, сред които Германия, Франция, Дания. 

Разкошен и пищен, новият роман от Елиф Шафак е пленил очарованието на Истанбул, града на два континента, който възпява. Той е едновременно космополитен и интригуващ, груб, но въпреки това елегантен, изобилстващ от любов и жестокост – ярък и жив. Изтъкан от всички цветовете на Османската империя, от времето когато Истанбул е пулсиращ от живот център на цяла цивилизация, „Майстора на куполи” е магичен и въздействащ разказ за едно момче и неговия слон, попаднали в свят на чудеса и опасности.

Елиф Шафак е най-четената писателка на Турция, утвърден автор на 12 книги, сред които „Любов”, „Копелето на Истанбул” и „Чест”.  Творбите й са преведени на над 40 езика, а нейни политически  коментари са публикувани в престижни издания като „Ню Йорк Таймс“, Гардиън, „Тайм“ и др. Пише на турски и на английски, живяла е на Запад и на Изток и  определя себе си като номад, космополит, любител на суфизма,  пацифист, жена и майка.

Нова апаратура купуват в старозагорския онкодиспансер

Общински съвет в Стара Загора даде съгласие за закупуване на медицинска апаратура за Клинична лаборатория на „Комплексен онкологичен център". Техниката, с която се работи в момента - Хематологичен анализатор и Селективен имунологичен анализатор е остаряла и се налага често да се извършват ремонти, което води до затрудняване на диагностично-лечебния процес.

Със закупуването на двата нови апарата ще се оптимизира работата в лабораторията, поради ежегодно увеличаване броя на изследванията, както и ще се постигне икономия от разходи за поддръжка и реактиви, пише в писмото на управителя на центъра д-р Петьо Чилингиров, изпратено до кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров. В допълнение на мотивите за закупуване на оборудването е и предвиденото спиране на производството на консумативи и реактиви за тези апарати.

Техниката ще се закупи със собствени средства на центъра.

„Разкаянието на Диего” е нов исторически роман на Боряна Дукова

Книгата излиза с логото на „Ера”

 „Разкаянието на Диего“ е третият криминален исторически роман на Боряна Дукова. Вдъхновение за него авторката е почерпила от „Хроника“ на Рамон Мунтанер, разказваща за подвизите на пирата Роже дьо Флор, пленителен образ на неустрашим боец и пресметлив водач. След щателно проучване тя открива, че този отлъчен от тамплиерския орден рицар е свързан и с българската история. Заради помощта, която оказва в отблъскването на настъпващите османски войски,  византийският император Андроник II му дава ръката на племенницата си Мария Асенина, дъщеря на българския владетел Иван Асен III. В процеса на проучване Боряна Дукова попада и на статия, в която се говори за отвличането на търновското съкровище на Асеневци. Вероятността Роже дьо Флор да е имал амбиции към него се оказва примамлив детайл за изграждане сюжета на „Разкаянието на Диего“. Въоръжена с тези факти от миналото и с много въображение, авторката се впуска в заплитането на интригуваща загадка.

Боряна Дукова е позната на българските читатели с другите си две книги – „Опасна монета“ и „Кървава Малага“. „Разкаянието на Диего“  е исторически криминален роман, в който реални събития и художествена измислица се преплитат умело. Бързо развиващото се действие ни препраща от България към Испания, от Банско към Рилския манастир и София. В мистериозен ръкопис се пазят сведения за легендарното съкровище на Асеневци. Векове наред, и до днес, по следите му се втурват учени, престъпници и полицаи. Младата преводачка Ирина случайно е въвлечена в тази тъмна история, белязана с алчност, смърт и лъжи.

Именно подплътените с факти и неочаквани развръзки сюжети на Боряна Дукова ѝ печелят множество почитатели, сред които е и българският актьор Асен Блатечки. Симеон Сакскобургготски пък  изразява очарованието си от описанията на природни картини, автентични образи и късчета от културата на Испания и България.

Боряна Дукова е преводач на художествена литература от испански език, като сред авторите, които е превеждала се нареждат Исабел Алиенде, Лаура Ескивел, Артуро Перес-Реверте, Хорхе Луис Борхес.

През 2014 г. на фестивала на криминалния роман „Семана негра“, провеждащ се в испанския град Хихон, Дукова представя българската криминална литература от последните двайсет години с беседа и статия на испански език наречена „Престъпление по български“. През същата година предприема и прочутото поклонническо пътуване Ел Камино де Сантяго.

Боряна Дукова е преподавала испански език в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Понастящем сътрудничи на Испанския културен център „Институт Сервантес“.

Романът „Разкаянието на Диего“ е одобрен по програмата „Помощ за книгата“ на Министерство на културата.

„Ярост” е поредния кървав екшън на Холивуд, посветен на американското участие във ВСВ

Екшънът за Втората световна война "Ярост" води героите от изпълняват рискова мисия в сърцето на нацистка Германия. Действието се развива през април на 1945 година - месец пред окончателния край на Втората световна война (ВСВ). Сюжетът се фокусира върху американския армейски командир Уордади (Брад Пит) и екипажа на танка Fury ("Ярост"), които трябва да изпълнят изключително важна мисия в сърцето на противника дни преди капитулацията й. За Пит това е трети филмов проект (след "Гадни копилета" и "Седем години в Тибет"), чието действие се развива в тази епоха. В екипажа на "Ярост" са още Шая Лебьоф, Майкъл Пеня, Логан Лърман ("Пърси Джаксън" и "Ной"), Джон Бернтал ("Живите мъртви") и синът на Клинт Истууд - Скот.

"Исках да направя филм за танкисти. Да взема група хора, да ги поставя в клаустрофобична среда и да видя как работят като екип", обяснява режисьорът. "Обичам Шая Лебьоф! Той е един от най-добрите, които съм виждал! Имал съм честта да работя с много велики актьори, но определено той е супер", споделя Брад Пит в интервю за британското издание на "GQ".

За да се справят с трудната задача, звездите са били подложени на строги мерки, които максимално да отдалечат истинската им същност и да ги превърнат в участници във войната. По време на снимките всички актьори са спали един до друг в стари и ръждясали танкове, а в по-добрите случаи им било позволено да са в палатки. Трябвало да стават в 5 часа сутринта и да дават едночасови наблюдателни смени през нощта. Отгоре на всичко са минали през специална тренировка на военните, която да ги направи физически по-издръжливи и още по-готови за ролите си на войници. За да подобрят своите умения в тази област, се биели помежду си всеки ден. Те буквално тренирали един с друг. Шая Лебьоф разказа в интервю в "Шоуто на Джими Кимел": "Има случки от тогава, за които вероятно никога не трябва да разказвам. Спрях да се къпя за целия период на заснемането и дори извадих един от зъбите си, за да изглежда видът на героя ми още по-реалистичен."

Във филма са използвани десетки истински танкове, предоставени от американското правителство. Дейвид Айър уверява, че намесата на екипа по визуални ефекти е била минимална. Оператор на екшъна "Ярост" е руснакът Роман Васянов. Още в премиерната си седмица филмът "Ярост" спечели битката за челото на северноамериканския боксофис.

Филмът е нещо като „Спасяването на редник Раян”, но без елемента на спасение, с повече кръв и сцени на насилие. Героите не са съвсем герои – те не могат да разберат защо им е разрешено да убиват германци, а не им позволяват да спят с германки? Въобще войната с цялата си прелест, показана от „патриотично американско-холивудска” гледна точка…

90 хиляди идват в Казанлък за да видят съкровищата на траките

Близо 90 хил. души годишно посещават Казанлък, за да видят уникалния златен венец на тракийския владетел Севт III. Той е открит от покойния археолог Георги Китов в могилата Голямата Косматка, заедно с други предмети на древния управник. В историческия музей на Казанлък "Искра" се съхраняват и предмети, открити в тракийския град Севтополис, чиито руини за съжаление са потопени под водите на язовир "Копринка". Посетителите могат да видят и копие на златната маска на Терес и пръстена с печат на владетеля.

В сградата на музея е и арт галерията на града, където могат да се видят творби на Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка и Чудомир. Една трета от туристите в града идват заради богатата фестивална програма. Близо 10 хиляди души годишно присъстват на празниците на розата и тези в Долината на тракийските царе.

Априловската гимназия обявява конкурс за есе

Национална Априловска гимназия обявява конкурс по случай 180–та годишнина от създаването на първото новобългарско светско училище под надслов „Трябва веднъж да стане начало…”. Конкурсът е за създаване на есе или тържествено слово, вдъхновени от личността и делото на Васил Априлов. В конкурса могат да участват настоящи ученици и завършили възпитаници на  Априловската гимназия.

Есето и тържественото слово трябва да бъдат в обем до три стандартни страници, а крайният срок за изпращане на текстовете е 10 декември 2014 г. на адрес 5300 Габрово, ул „Априловска” 15, Национална Априловска гимназия, за конкурса. Текстове се приемат и на електронната пощаnag_school@abv.bg и или групата на випускниците на НАГ във Фейсбук.

Всеки текст да бъде придружен от следната информация: трите имена на участника, випуск за завършилите, клас, адрес за обратна връзка, e-mail.

Ще бъдат присъдени  две големи награди в двете категории текст, които ще бъдат връчени на тържествения юбилеен концерт на 14 януари 2015 г.

Най-добрите текстове ще бъдат публикувани в  юбилейното издание на хуманитарния сборник „Денница”.

РАЗЛИЧНИЯТ ПОГЛЕД посреща ХЕЛОУИН в къщата на архитекта

На 31-ви октомври, петък, от 19 часа „Сдружение за съвременно изкуство и култура – Различният поглед“ ще чества Хелоуин в Къщата на арх. Димов.

Програмата на събитието е ориентирана към деца над 11 години, младежи и хора с афинитет към изкуство, и включва:

три часов horror quest (страшен тур) за посетителите, под надслов „Дългата разходка“)  с „шаш-арт“ инсталации, изработени с помощта на доброволците по проект „CULTURE SHAKE“ към Европейска доброволческа служба, програма Еразъм +. (19 ч. – 22 часа)

кино на открито по проект „Лятно кино септември“ към Национален фонд „Култура“ (20 – 22 часа). Ще бъдат представени късометражни анимационни хорор филми от цял свят, отново подбрани от младежи членове и доброволци на Сдружението.

След 22 часа маскираните посетители ще могат да потанцуват на електро суинг парти с DJ Еmanuil Hristov, в специално декорирания приземен етаж на Къщата.

Всички паметници на Капитан Петко в една книга, събра потомка на войводата

Всички паметници на Капитан Петко Войвода, у нас и по света, събра в книга потомката му Пенка Генева. Премиерата на сборника бе снощи в Димитровград. Генева, която е българист и литератор е описала 18 паметника, 6 барелефа и 4 паметни плочи. Подредени са по ред на откриването с дати и години. Първият паметник на Капитан Петко е открит в Кърджали през 1955 г., вторият, и най-автентичен, според авторката, е в Хасково, а третият - във Варна.По света паметници на Капитан Петко Войвода има в Рим, Демир Хисар - Гърция, Киев и в Чикаго, САЩ. Автор на последния е българският художник Иван Хаджиминев, който прави колонада на всички бележити българи - Паисий Хилендарски, Алеко Константинов, Хаджи Димитър и др., разказа още Пенка Генева. Книгата "Паметниците на Капитан Петко Войвода" е четвърта, издадена от Генева в чест на бележития българин. От години димитровградчанката издирва документи и съхранява паметта на Каракирковия род, от който произхожда и тя. Нейният прадядо Митрю е брат на Петко войвода. На 18 декември 2014 година се навършват 170 години от рождението на Петко Войвода.

Кинаджии търсят финансиране за проекта си – „Нова Генерация Завинаги”

Ентусиасти се опитват да „съживят на лента” делото и живота на култовата група „Нова Генерация” и покойния й фронтмен Димитър Воев.

"Нова Генерация Завинаги" е актуален проект на младия творчески екип на BkkB films (https://www.facebook.com/pages/BkkB-films/1379578662254412).
„Със съзнанието за огромната тежест на очакванията на всички останали, за които имената Нова генерация и Димитър Воев са много повече от имена, се наехме със заснемането на пълнометражен документален филм със следната концепция”, споделят от екипа:
https://drive.google.com/file/d/0B4LVNLdWERXIRWlkcWZhR3psY1k/view?usp=sharing

„Убедени сме, че осъществяването на концепцията за филма с доверието и съучастието на членовете на общността, свързана с Нова генерация е фундамент, върху който е важно да стъпим. Затова се обръщаме пряко към вас с призив за вашата подкрепа.
На този етап сме изключително благодарни за съдействието от страна на съпругата на Димитър Воев - Нели Недева-Воева, както и на продуцентите, които избраха да ни дадат шанс. Но се нуждаем и от допълнително подпомагане, на база на следната бюджетна разбивка:

Осветление - 700 лв. (чрез продуцент)
Стативи - 1025 лв. (чрез продуцент)
Камера - 1225 лв. (чрез продуцент)
Други - 1775 лв. (чрез продуцент)

Звук - 500 лв. (групово финансиране)
Сценография - 300 лв. (групово финансиране)
Транспорт - 300 лв. (групово финансиране)
Наем терен - 600 лв. (групово финансиране)
Кетъринг - 500 лв. (групово финансиране)
Монтаж - 1000 лв. (групово финансиране)

В тази връзка дължим специална благодарност и на екипа на Gothic Fest Sofia 2014 (https://www.facebook.com/events/561072070656755/?source=1), които ни предоставят възможност да се свържем пряко с вас на фестивала на 25 и 26 октомври и да разположим дарителска кутия за целите на кино проекта.
Правим постъпления и за разкриване на онлайн дарителска сметка, за приятелите ни, които предпочитат този подход.
Намеренията са да отчитаме редовно тук натрупаните към момента средства за проекта и етапа на неговото осъществяване, който те са позволили да се достигне, с уверението, че името на всеки допринесъл неанонимно ще бъде включено в надписите към готовия филм с благодарност" - гласи текста от официалното обръщение на екипа в мрежата.

Billy Noir & Bob Psillo (режисьори)

Фамилна изложба Мандови откриват в старозагорската галерия

Днес от 18 часа в Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита изложбата „Родът Мандови в българското изобразително изкуство”. Нейни организатори са Художествена галерия Стара Загора и Художествена галерия Казанлък. Експозицията включва 47 творби на Радомир, Дечко и Иван Мандови, подбрани от фондовете на Художествените галерии на Стара Загора и Казанлък, Национален музей на българското изобразително изкуство /НХГ/, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Жорж Папазов”, Ямбол, Художествена сбирка при читалище „Светлина 1861”, Шипка, Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, Казанлък и ТП Държавно горско стопанство Казанлък.

Родът Мандови е популярен в Шипка и Казанлък с редица личности, утвърдили се с обществената, културната и педагогическа си дейност през изминалото столетие. Сред тях в българското изобразително изкуство свое място имат Радомир Мандов /1883-1947/, неговият брат Дечко Мандов /1886-1969/ и син Иван Мандов /1914-1986/. За разлика от проф.Иван Мандов, известен с преподавателската си работа в Художествената академия и със скулптурни паметници из различни краища на страната, живописното творчество на Радомир Мандов и Дечко Мандов, радващо се на интерес между 10-те и 30-те години на 20 век, сега е малко познато.

С творба на Радомир Мандов от 1901година се слага началото на бъдещата Казанлъшка художествена галерия. Творчеството му е посветено на битовия жанр, пейзажа и портрета. Рисува стенописи в храмове от различни кътчета на България, оформя книжки, ревностно поддържа читалищната дейност.

Голяма част от живота на Дечко Мандов преминава из различни краища на страната и в София, но винаги се е възприемал като художник свързан с Шипка и Казанлък. Живописта му е поделена между портрета и пейзажа.

 Иван Мандов е роден в София, но винаги се чувства тясно свързан с Казанлък и с неговия артистичен живот. Той е сред известните майстори на българската скулптура между 40-те и 70-те години на изминалото столетие. Неговите портрети, както и паметниците в Карлово, Ботевград, Калофер и др., са неразделна част от постиженията на съвременната ни пластика. От ателието му в Художествената академия започва пътят на редица от популярните скулптори на следващото поколение.

Приживе Радомир, Дечко и Иван Мандови не са организирали съвместна изложба. Настоящата експозиция за първи път събира техни творби. Тя няма амбициите за всеобхватност, но включените в нея произведения маркират основните етапи в творчеството на художниците, пристрастията им към жанрове и теми, и онази пластична изразителност, която характеризира техния възглед за изкуството. С нея Художествена галерия Казанлък и Художествена галерия Стара Загора правят своя реверанс към приноса на тези творци към художествения живот в региона и националното ни изкуство.

„Великата китайска зоологическа градина” – нов хит от Матю Райли

„Великата китайска зоологическа градина” на Матю Райли е книга която грабва въображението на читателя и го води по все по-неочаквани пътища…Книгата излиза на български благодарение на издателска къща „Бард”.

 Тайна, пазена от китайското правителство четири десетилетия... Открит е вид, в чието съществуване никой не е вярвал. Вид, който ще изуми света. Сега, китайците са готови да покажат невероятното си откритие в най-грандиозната зоологическа градина, съществувала някога.
Малка ВИП група и журналисти отиват в зоопарка дълбоко в китайската провинция, за да видят за първи път баснословните му създания. Сред тях е д-р Касандра Джейн - Си Джей Камерън, която пише материали за "Нашънъл Джеографик" и е експерт по влечугите. Китайските домакини уверяват гостите, че ще бъдат поразени и изумени, но безопасността им е гарантирана и не може да се случи нищо лошо...

Линч отчупи ребро от един от конските скелети и се обърна...
Съществото бе на входа на пещерата.
Страховитият му силует изцяло закриваше отвора и блокираше светлината. Линч видя, че е принц, висок почти три метра, с размах на крилете шест. Черен, с червен корем.
Огромният звяр се взираше в него, сякаш бе изненадан да открие неканен гост в леговището си.
Тялото му бе могъщо. На смътната светлина Линч успя да различи жилавите рамене и острите като бръснач нокти. Крилете бяха прибрани. Дългата, покрита с шипове опашка се плъзгаше насам-натам, сякаш създанието спокойно преценяваше ситуацията.
Главата обаче не помръдваше. Оставаше си зловещо неподвижна. В силует високите заострени уши на създанието приличаха на рогата на демон.
Гигантското влечуго направи крачка напред. Наведе глава и подуши земята.
После много бавно отвори уста и се видяха два реда дълги остри зъби.
Изръмжа. Дълбок, гневен звук.
Сърцето на Линч се разтуптя по-бързо и с някаква дълбока аналитична част от съзнанието си той осъзна, че звярът е усетил промяната в пулса му.
Осъзна и защо Бао бе спрял да говори...

За автора:

Австралийският писател на екшън трилъри Матю Райли е роден на 2 юли 1974 година в Сидни.

Завършва колеж, а след това право в Университета на Нов Южен Уелс в родния си град.

Първият си роман, “Битката”, Матю пише едва деветнайсет годишен, за един литературен конкурс, но не успява да намери издател. През 1996 година издава книгата сам (в тираж 1000 копия), като тегли банков кредит. Издател забелязва книгата в една книжарница и му предлага сътрудничество. Вторият роман на Райли, “Ice Station”, който той пише още като студент, става бестселър в Австралия, САЩ, Великобритания и Германия, като само за две години претърпява шест издания.

Книгите на Матю Райли са преведени на повече от 20 езика, с над 4 милиона продадени копия. Романите му печелят читателите със своята визуалност, динамичност и мащабност на екшън сцените.

Занимава се с благотворителност. Неговите книги са част от проект, който цели да накара тинейджърите да четат.

На български език са издадени романите “Летящ старт”, “Плашилото и Армията на крадците”, “Петимата велики войни”, “Обект 7”, “Седемте смъртоносни чудеса”, “Експлозивно”, “Плашилото”, “Храмът на инките”…

Век след смъртта на Яворов съдбата на музея му в столицата е неясна

Точно 100 години се навършват утре, откакто великият поет Пейо Яворов си отива оскърбен от този свят. Чувствителната душа на лирика не може да привикне и приеме суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата от началото на ХХ век. Убива го голямата му любов към Лора Каравелова. Дъщерята на държавника Петко Каравелов, с която войводата се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, която се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях свидетелства за пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и страсти. На 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, Яворов прави опит да се самоубие. В предсмъртното му писмо от един ред той пише: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея". Изстрелът само пронизва слепоочието му и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

В Чирпан, родния град на лирика харамия, отбелязването на годишнината от кончината му започна още на 21 октомври, когато бе открита изложбата "Светът на Яворов" в къщата музей. Почитателите на поета видяха разлистени по стените мислите на Яворов, на Лора, на Дора Габе. Тогава бе и премиерата на книгата "Обречените", подписана от потомката Явора Стоилова. Два дни по-късно в музея бе представен и трудът на професор Михаил Неделчев "Яворовата година на траура" и вестник "Яворов лист". Третата премиера, включена в честванията, бе вчера, когато доцент Милкана Бошнакова представи книгата си "Яворов и Македония". Финалът е утре със срещата на тема "Борбите на българите в Македония" с участието на Вида Боева, дългогодишна сътрудничка на Ванче Михайлов и Панде Ефтимов, македонски интелектуалец и български патриот. Серия от събития в периода 22 октомври - 5 ноември организира и музеят на София в сградата си на площад "Бански" 1.

Явора Стоилова, единствената наследница на Яворовия род, от години алармира, че къщата музей на "Раковски" 136 в София се руши. А напоследък тръгна и слухът, че скоро ще се превърне в кафене. Напукани стени и олющени мазилки не са пипани от години. Домът на Лора и Яворов има история - и ако рухне, ще погребе част от българската памет. Оперната певица, гастролирала по някои от най-известните сцени в Европа, е дъщеря на Ганка Найденова, племенница на Яворов от сестра му Екатерина, и художника Васил Стоилов. Явора припомня, че сградата е строена в началото на XX век и никога не е била на поета. Той и Лора живеят на втория етаж под наем само година - от септември 1912-а до ноември 1913-а. Сложните юридически казуси около собствеността са сага, която продължава от десетилетия. През 1959 г. Ганка Найденова-Стоилова започва да възстановява втория етаж, а държавата придобива къщата - изкупува една трета от нейните собственици и за останалата част им плаща наем. По-късно сградата е достроена и цялата се превръща в музей. След 1989-а наследниците си връщат къщата от държавата, след като отказват предложено обезщетение. По-късно фондация "Отворено общество" я купува и прави два ремонта, а после я препродава. Но усложненията идват от това, че къщата е обявена за паметник на културата и за повреда на зданието стопаните му носят наказателна отговорност. Но ако то не се поддържа и рухне само, отпадат всички изисквания към тях.

От 2009-та къщата е собственост на масонската ложа у нас, водена от Валери Митков, собственик на взривената фабрика в Горни Лом, чийто син Емил загина по време на трагедията. По негови изявления стопаните на имота нямат намерение да го превръщат в заведение.

"В тази прекрасна къща Лора иска да изгради дом храм за своя любим. Но Яворов този дом не му е близък - не е скромен, не е изпълнен с духовност, а с изкуствени цветя и предмети без стойност. Поетът винаги се е чувствал чужд тук. Но аз, която също съм загубила дете, се обръщам към Валери Митков и го призовавам да ремонтира музея в името на детето си и в името на масоните, които са хора на честта и на светлите дела. А спасяването на музея "Яворов" е точно такова светло дело. Защото според масоните храмовете трябва да се изграждат, а не да се рушат", заяви Явора Стоилова в интервю по bTV. Дамата се обръща с апел към българите - да се организираме, всеки да даде по лев за реставрирането на музея. И тъй като право да открие подобна сметка има само Валери Митков, Явора го призовава да го направи.

"И като знак на това добро искам да оневиня господин Митков за изчезналия пръстен на Лора. Става дума за прочутото бижу с опал, което Яворов дарява на любимата си. Когато тя получава подаръка, му пише: "Силата е в пръстена и аз цял живот съм чакала твоите опали, тези величествени знаци на живота, любовта и смъртта". Но пръстенът е загубен отдавна, през 1970-71-а, много преди времето на господин Митков като физически владетел в музея на Яворов. Тогава пеех в Италия и майка ми беше с мен. За няколко години беше напуснала музея "Яворов". И точно тогава беше разигран фарс - обвиняваха я, че тя си е присвоила пръстена, който всъщност е дарила. Тогава е изчезнал и револвер на Яворов, който моментално бе намерен. Но не и пръстенът. И той остава да тежи на нечия съвест. Майка ми дари голяма част от Яворовия архив на Народната библиотека в София. Аз предадох останалото на литературния музей. Като дарител казвам, че ако музеят на Яворов в София се срути, моля и държа документите и ценните вещи да бъдат прибрани в музея в Чирпан. Но се надявам, че дотам няма да се стигне. Вярвам в това", е молбата на Явора Стоилова.

Реал и Байерн с най-много номинации за „Златната топка”

ФИФА публикува в официалния си сайт претендентите за "Златната топка" през 2014 година, като най-много играчи сред номинираните са от Реал Мадрид и Байерн Мюнхен.
Решението кой ще бъде победител ще бъде направено от капитаните и треньорите на националните отбори, както и представителите на медиите, избрани от "Франс Футбол".
Байерн има 6 представители в списъка - Марио Гьотце, Филип Лам, Томас Мюлер, Мануел Нойер, Ариен Робен и Бастиан Швайнщайгер, докато Реал може да се похвали също с толкова - Гарет Бейл, Карим Бензема, Кристияно Роналдо, Тони Кроос, Серхио Рамос и Хамес Родригес.
Отборът на Барса има четирима играчи, които са попаднали в листата на ФИФА - Андрес Иниеста, Хавиер Масчерано, Лионел Меси и Неймар.
Диего Коста, Тибо Куртоа и Еден Азар пък са играчите на Челси сред номинираните, като останалите имена са Анхел Ди Мария (Манчестър Юнайтед), Златан Ибрахимович (ПСЖ), Яя Туре (Манчестър Сити) и Пол Погба (Ювентус).
На 1-и декември ще бъдат обявени тримата играчи, които ще се борят за индивидуалния приз, а самите награди в отделните категории ще бъдат връчени на 12-и януари в Цюрих.
Претендентите за треньор на годината са 10 на брой - Карло Анчелоти (Реал Мадрид), Антонио Конте (Национален тим на Италия, преди това Ювентус), Пеп Гуардиола (Байерн), Юрген Клинсман (Национален тим на САЩ), Йоги Льов (Национален тим на Германия), Жозе Моуриньо (Челси), Мануел Пелегрини (Манчестър Сити), Алехандро Сабея (Бивш селекционер на Аржентина, класирал тима на финала на последния Мондиал), Диего Симеоне (Атлетико Мадрид), Луис ван Гаал (Манчестър Юнайтед, преди това бе начело на Холандия).

„Фейсбук”предлага приложение за анонимно общуване

Най-голямата социална мрежа в света "Фейсбук" представи приложение за анонимно общуване - "Rooms". Потребителите могат да общуват на дадена тема под псевдоним. Освен това не е задължително да имат акаунт в социалната мрежа. Името на приложението на английски означава "стаи". Всеки може да открие чат в нея, за да я направи достъпна за всички, или да изпрати покана за участие в нея.
Говорителят на компанията Джош Милър обясни, че при използване на приложението могат да се променят имената, участвайки в различни чатове. В "стаите” също може да се публикуват снимки, видеоклипове, да се избират различни цветове за оформление.
Разработчиците, според Милър, са се вдъхновили от 90-те години, когато Интернет предоставяше разнообразие от платформи за комуникация, към които беше възможно всеки да се присъедини анонимно и без регистрация.
Приложението е вече на разположение на потребителите на САЩ и Великобритания, но засега е достъпно само за платформите IOS от Apple, информира БГНЕС.

56 парцела в кв. „Лозенец”предлагат на ромите на сесията на старозагорските старейшини

По предложение на кмета на Стара Загора Живко Тодоров на предстоящата на 30 октомври сесия на Общинския съвет ще бъде обсъдено предложението за предоставяне на отстъпено право на строеж не само на ромите, чиито незаконни постройки бяха принудително премахнати, а и на всички жители на общината, които отговарят на условията в общинската наредба, съобщи председателят на Местния парламент Емил Христов.

Кандидатите трябва да са живели минимум 5 години без прекъсване на територията на общината. Те трябва да нямат жилищен имот в страната,  обитават жилище с малка площ и средномесечният им доход на член от семейството е една минимална работна заплата. Освен това нуждаещите се трябва да не са прехвърляли имоти на други лица през последните 20 години, с изключение на прекратяване на съсобственост или дарения в полза на държавата, Общината или организация, осъществяваща дейност в обществена полза, както и да не притежават учредено право на ползване върху жилищен или вилен имот на територията на страната.

Парцелите са 56 и се намират на Зайчова поляна в квартал „Лозенец”. Там ще бъде разрешено само ниско строителство, уточни Емил Христов.

Stara Zagora Model Show - отново показват макети в библиотеката

На 25 и 26 октомври (събота и неделя), в Регионална библиотека "Захарий Княжески" на бул."Руски" 44, гр.Стара Загора, ще се проведе третото издание на откритата изложба за мащабно умалени модели Stara Zagora Model Show.

Поканени са всички желаещи да споделят резултатите от своето хоби.

Доведете децата си и своите приятели! Входът и участието са безплатни и без ограничения.

Тази година, класираните млади моделисти до 14 годишна възраст, ще получат по един модел от наградния фонд. За всички останали са предвидени сертификати за участие и уникални отличия.

Освен показаните модели, всеки ще има възможност да разговаря с по-напредналите моделисти, да получи информация за различните техники на изработка, както и да се запознае отблизо със съдържанието на един комплект за сглобяване и различните му елементи. Традиционно ще бъде организиран и детски кът за моделизъм.

Експозицията е от 11.00 до 17.00 на 25.10.2014 год. и от 10.00 до 16.00 на 26.10.2014 година.

Подробна програма и информация за изложбата са публикувани сайтовете на организаторите www.scalemodels-bg.com и www.papermodels-bg.com

Гълъбовци готвят протест против владиката Галактион

Старозагорският митрополит Галактион настоявал парите за ремонта на църквите в Гълъбовско да влязат в банкова сметка на митрополията в ДСК

На масов протест  се готвят да излязат в понеделник жителите на селата Обручище и Мъдрец от община Гълъбово пред митрополията в Стара Загора.

Това ще се случи, ако до утре кметовете не получат подписания от митрополит Галактион анекс към договора с Държавен фонд „Земеделие“ за ремонт на църквите в двете села, съобщи по БНР кметът на Обручище Илия Марков.

Договорите за ремонт на църквите са по 322-ра мярка от програмата за развитие на селските райони и са на обща стойност около 1 милион и 200 хиляди лева. Митрополит Галактион, известен и като агент "Мишо" от ДС, е разписал договорите на 2-ри октомври 2013-а година, заяви за „Хоризонт“ неговият секретар отец Михаил.
Сега обаче след като се е наложила промяна на банковите сметки, владиката отказва да подпише анексите към договорите и има реална опасност парите да бъдат изгубени, коментира Илия Марков. Според него митрополит Галактион настоявал парите за ремонта на църквите да влязат в специалната банкова сметка „църкви и манастири“ на митрополията в ДСК.
В началото на седмицата старозагорският владика е бил в двете села и до утре трябва да даде окончателния си отговор на кметовете. Те търсили и съдействието на Светия Синод, но оттам им казали, че митрополията е автономна в своите решения. В понеделник хора от двете села ще изразят пред владишкия дом шумно своето неодобрение към политиката на Галактион.

Дженифър Лопес се завръща на големия екран в „Съседско момче”

Актрисата сменя амплоато си, психотрилъра с нейно участие излиза в началото на 2015-а

Латино дивата Дженифър Лопес се завръща на големия екран в горещия психотрилър "Съседско момче" от 30 януари догодина, съобщава Forum Film Bulgaria. Певицата и актриса не се е снимала в голяма холивудска продукция от 2012 г.
Този път пищната латина ще загърби типичните за нея роли в романтични комедии и ще се превъплъти в ролята на учителка и майка от малко американско градче, която залита по момчето, което току-що се е нанесло в съседство.
В "Съседско момче" Лопес играе току-що разведената учителка Клеър, която се опитва да се приспособи към новия си живот, докато отглежда сина си. Скоро в съседство се нанася Ноа – симпатичен тийнейджър, който безпардонно флиртува с новата си съседка. С оглед на всичко, което се е случило през последните месеци в живота на Клеър, не е чудно, че тя бързо се поддава на флирта.
След една много гореща нощ, прекарана заедно, героинята на Лопес започва да съжалява за случилото се. След като осъзнава какво е направила, започва да отблъсква тийнейджъра в опит да му покаже, че нищо повече не бива да се случва между тях. Но страстната нощ се запечатва в съзнанието на Ноа и той няма намерение да се откаже от Клеър толкова лесно. Обсебването става все по-голямо и скоро прераства в нахлуване в личното пространство и записване в един от класовете на Клеър, както и сприятеляване със сина й.
В този секси психотрилър Дженифър Лопес ще припомни на зрителите магнетичното си присъствие на големия екран след години отсъствие. Латино дивата ще изненада приятно феновете си и любителите на седмото изкуство с неочаквано превъплъщение в ролята на Клеър.
Неин партньор във филма е Раян Гузман, познат на зрителите от четвъртата и петата част от поредицата „В ритъма на танца“ - „Step Up: Революция“ и „Ритъмът на греха“. Сексапилният актьор е и бивш модел, а съвсем наскоро имаше епизодична роля в хитовия отвъд Океана сериал „Малки сладки лъжкини“. Сред актьорите във филма зрителите ще видят и Джон Корбет, познат най-вече с ролята си на Ейдън Шоу в сериала „Сексът и градът“ и втория филм от поредицата.

45-ти Фестивал на оперното и балетно изкуство в Стара Загора

Точно един месец остава до откриването за 45-ти пореден път на Фестивал на оперното и балетно изкуство /ФОБИ/ - Стара Загора

През 1967 г. по инициатива на обществеността, градската управа и ръководството на Старозагорската опера се провежда първият музикален фестивал “ Декемврийски музикални дни “ – от 3 до 9 декември . С откриването на новата сграда на Държавна опера-Стара Загора през 1971 г. музикалният фестивал се превръща във Фестивал на оперното и балетното изкуство. Оттогава той си остава единственият специализиран музикален фестивал с водещо място в културния живот на страната. Високото ниво на Фестивала мотивира решението на Министерството на културата той да стане национален преглед за оперната продукция в страната, с оценка за състоянието на оперните театри. В рамките на фестивала са проведени 4  национални прегледа на оперните театри в България.  

На сцената на Старозагорската опера в рамките на ФОБИ гостуват най-големите имена на българската опера като Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна-Томова Синтова, Николай Гюзелев, Никола Николов, Стефка Минева, Веселина Кацарова, Христина Ангелакова, Александрина Милчева и др., както и диригентите Асен Найденов, Димитър Манолов, Борис Хинчев, Росица Баталова, Росен Миланов, Емил Табаков и др. В някои от изданията участват оперни колективи от чужбина с представяне на своите най-добри постановки – Пражката национална опера, Операта от град Парма /Италия/, оперните театри от Братислава /Словакия/, Лодз /Полша/, Яш /Румъния/, Кишинев /Молдова /, световноизвестният Детски театър на Наталия Сац от Москва, балетните състави на Будапеща, Ленинград, Московски класически балет, Кирковски балет, Националния балет на Куба, Кралския балет на Дания, Балетът на „Гранд Опера“ – Париж.

По инициатива на старозагорската музикална общественост се учредява Национална награда на името на Христина Морфова, присъдена е през годините на Анна Томова-Синтова, Стефка Минева, Евдокия Здравкова-Хорозова, Веселина Кацарова, Гена Димитрова.

От миналата година Фестивалът има свой собствен статут, утвърден от Кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров.  Според статута ФОБИ се организира и провежда ежегодно от Община Стара Загора и Държавна опера-Стара Загора. Със заповед на Кмета на Община Стара Загора се създава за определен срок координационен съвет, осъществяващ организацията на  фестивала, под ръководството на ресорният заместник- кмет на Общината. Директорът на Държавна опера - Стара Загора е главен художествен ръководител на фестивала и член на координационния  съвет.

ПРОГРАМА

24 ноември  /понеделник/

-           18,15 ч. – „Големият човек на Операта“.Изложба в памет на Борис Стойнов, главен художник на Държавна опера-Стара Загора представя  проектите му като сценограф и художник на Държавна опера-Стара Загора

Държавна опера-Стара Загора

ПРЕМИЕРА

Отело

Опера от Джузепе Верди

Режисьор: Петко Бонев

Сценография: Борис Стойнов

Костюми: Цветанка Петкова-Стойнова

Хореография: Алида Бонева

Солисти: Даниел Дамянов-гост, Емил Иванов-гост, Русалина Мочукова, Цветелина Малджанска-гост, Таня Иванова-гост, Иван  Кабамитов, Крум Гълъбов-гост, Марк Фаулър, Борис Тасков, Ивайло Йовчев, Милко Михайлов, Георги Динев, Нина Димитрова, Михаела Берова, Александър Марулев, Димитър Райков-гост, Евгений  Арабаджиев-гост, Петър Кунев-гост

Хор, оркестър и балет на Държавна опера-Стара Загора

„Отело“ е поставяна един-единствен път в историята на Опера Стара Загора – премиерата е на 7 декември 1996 г. под музикалното ръководство на Димитър Димитров, диригент Красимир Къшев, режисьор Румен Нейков, художници Радостин Чомаков и Елица Георгиева-гост.

„Отело“ е последната съвместна работа на главния художник на операта ни Борис Стойнов и съпругата му – Цветанка Петкова-Стойнова като сценограф и автор на костюмите в тази мащабна постановка. И в 21 век образът на мавъра Отело е все така актуален – той е свързан с темата за Различния човек и интеграцията и трудността му да се впише в обществото. За човешките гордост, достойнство, чест и пак човешките им противоположности – коварство, подлост, интригантство. За Любовта и нейната тъмна страна.

26 ноември  /сряда/

Софийска опера и балет

Пепеляшка

опера  от Джоакино Росини

Режисьор: Вера Петрова

Сценография: Боряна Ангелова

Костюми: Християна Михалева – Зорбалиева

Пластика и хореография: Мария Луканова

Художествено осветление: Андрей Хайдиняк

През 1816 година,  непосредствено след „Севилският бръснар”, Джоакино Росини създава друг шедьовър „La Cenerentola ossia Il Trionfo della bonta” – „Пепеляшка или Триумфът на добротата” – весела драма в две действия по либрето на Джакопо Ферети, вдъхновено от приказката на Шарл Перо. Премиерата е в Театър „Вале”, Рим на 25 януари 1817. Веднага след това „Пепеляшка” завладява италианските и европейските музикални сцени и влиза трайно в репертоара на големите театри.

27 ноември /четвъртък/

 Държавна опера – Русе

Балетен спектакъл

 Ромео и Жулиета

по музика на П.И.Чайковски

Хореография: Силвия Томова

 Художник  декори:  Салваторе Русо /Италия/

 Асистент –художник:  Меглена Илиева

....Всеки има право на избор, дори в любовта! Тяхното бунтарство и нежелание да се примирят, преобръща и представите на възрастните, самозабравили се в своята изкуствена показност и фалшива добродетелност...Защо трябва да оценяваме любовта едва, когато я загубим...Балетният спектакъл „Ромео и Жулиета” няма тъжен финал...Всеки може да си представи какво ще се случи по-нататък“./Силвия Томова –хореограф/

Полет към светлината

по музика на П.И.Чайковски, Дж. Гершуин, Жул Масне, А. Пиацола и Дж. Росини

Хореография: Силвия Томова

 Художник  декори:  Салваторе Русо /Италия/

 Асистент –художник:  Меглена Илиева

Във втората част на балетната вечер зрителите ще преживеят още една истинска наслада за сетивата със спектакъла „Полет към светлината“. Различни цветове на дъгата са вложени  в приказно красивите костюми, избрана музика от Росини, Чайковски, Масне, Пиацола, Гершуин ще прозвучи в унисон с цялата танцувална чувственост на спектакъла, ефирни движения и различни танцови техники ще приковат вниманието и ще позволят на публиката да се понесе в полета на своите фантазии. Червеното, синьото, зеленото, жълтото, бялото, черното, видимите и невидимите цветове на нашата душа.

28 ноември /петък/

 Държавна опера-Стара Загора

ТОСКА

Опера от  Джакомо Пучини

Режисьор:  Кузман Попов

Сценография:  Мария Диманова

Солисти: КАМЕН ЧАНЕВ-гост, Таня Иванова-гост, Крум Гълъбов-гост, Александър Носиков-гост, Евгений Арабаджиев-гост, Марк Фаулър, Ивайло Йовчев, Теодор Петков, Любомир Петков, Богомил Русенов, Евгений Сурмиевич, Емилия  Джурова, Пролет Пенчева

Солисти, хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора

След 15 години от последната си премиера „Тоска“ се завърна на сцената на Държавна опера-Стара Загора. „Героите на операта са две обикновени любящи сърца, потопени в света на прекрасното, живеещи с изкуството и любовта – художникът Марио Каварадоси, ученик на прославения майстор на революционната епоха Луи Давид и Флория Тоска, дете на народа, чийто чуден глас и рядка красота променят нейната съдба и тя става знаменита певица. „Тоска“ никога няма да загуби властното си въздействие над всякаква аудитория, в която и да е било страна, докато е жива великата тема на свободолюбието, протеста против всякакъв гнет“ – казва режисьорът Кузман Попов.

2 декември  /вторник/

 Държавна опера-Пловдив

Бохеми

Опера от Джакомо Пучини

Режисьор: Мария Елена Мексиа

Помощник-режисьор:  Алфио Грасо

Сценограф:  Кармен Кастаньон

Костюми:  Стив Алмериги

Хореограф:  Данило Фернандес

Животът на бохемите от латинския квартал на Париж се пресъздава на сцената от голям международен екип. Атмосферата от 19 век успешно се преплита със съвремието, за да могат посланията на спектакъла да достигнат до всеки зрител. “Вярна съм на класическото произведение. Но на сцената ще видим съвременни хора, защото езикът на тялото, който актьорите използват, е съвсем актуален. Не казвам модерен, защото не обичам тази дума”, казва режисьорът Мария Елена Мексиа.“Бохеми” е спектакъл за връзките, базирани върху любовта. И за важните решения, които взимаме в живота си – споделя още режисьорът.

3 декември /сряда/

 Държавна опера- Варна

Алиса в страната на чудесата

Мюзикъл за деца

по музика на Н. Римски-Корсаков и музикален колаж на Buddha Bar

Режисьор: Сребрина Соколова

Диригент: Стефан Бояджиев

Хореография: Желка Табакова

Сценограф: Ралица Русенова

Художник по костюмите: Елена Иванова  

„Нашата Алиса е  дете, което иска да има приятели, но й е трудно да намери път към тях. Идва в нов град, в ново училище, където всички  са заети с това да впечатляват” най-красивата”, „ най-популярната”. Дошла със своята котка, тя се чувства като попаднала в съвършено различен свят, като че ли заразен от някаква лудост.  Алиса остава сама, въпреки желанието си да има приятели, защото прави основна грешка  - да се опитва да се нагажда към обстановката, отказвайки се дори от свое любимо същество.“

5 декември /петък/

Държавна опера-Стара Загора

Закриване на 45 ФОБИ – Стара Загора

ГАЛА-КОНЦЕРТ „Звездите на Операта“

СОЛИСТИ: Ивайло Джуров, Юлиян Константинов, Калуди Калудов, Пламен Кумпиков, Веселин Михайлов,

Александър Марулев, Елена Баръмова, Даниела Дякова, Александър Носиков, Михаела Берова, Офелия Христова, Милко Михайлов

Организаторите на фестивала си запазват правото за промени в програмата, като своевременно информират всички заинтересовани.

Макета на Августа Траяна „смайва” посетителите

В музея се хвалят с въвеждането на нови технологии

Макетът на древния римски град Августа Траяна” бе показан за първи път в септемврийската Нощ на изкуствата. Той е изработен в Пловдив в мащаб 1:300 на базата на съществуващите факти за античния град. Посетителите на античната улица в РИМ имаха възможност да видят и мултимедийна презентация за градоустройството в антична Стара Загора. Дотук добре, но на него са изработени обекти, които по никакъв начин не са били отбелязани или поне рамкирани. Според уредничката Мария Камишева, само който си плати за гид ще може да чуе подробностите. Дори заралии трудно могат да разпознаят различните обекти освен форума и разкопките в Пощата. Да не говорим, че само малка част от античния град е проучена и по-голямата част от триизмерното изображение си е бяло петно. А изработката му отнела три месеца?! Присъстващите се питаха, защо е отнело толкова време, като показаното може да се направи и от едно дете, за по-кратък срок. Общото заключение бе – „направили са едно голямо нищо”!

Презентацията за „Августа Траяна” също бе на „ниво”. В нея разказаха, че трапезата на богатите била по-разнообразна, а бедните се хранили по-оскъдно. Също като в днешно време. Не споменаха дори за уникалната архитектура, разкрита в района на музея, например за намиращият се басейн с изкуствени подмоли за декоративни рибки, който е в източния двор на сградата. Басейнът бе разкрит при археологическите проучвания преди строителството на новия музей. Това доста красноречиво говори за стила на работа на музейните специалисти. Дори когато се хвалят, не могат да го направят по подходящ начин…Важното е да „смаят” посетителите, и успяват!   

Иначе екипът на институцията продължава да се модернизира. В процес на разработване е смартфон приложение с добавена реалност, базирано на комбинацията от терахерцова технология, техники за обработване на изображения и 3D сканиране с висока резолюция. То ще бъде използвано в музеите и интернет портала Europeana. Очаква се новата технология да помогне на много специалисти по изкуствата в целия свят.

Регионалният исторически музей в Стара Загора е част от международен консорциум, заедно с организации, институции и университети от Италия, Белгия, Испания и Холандия, който изпълнява европейски проект INSIDDE за изследване на експонати и произведения на изкуството с иновативната терахерцова технология. Лъчението, което прониква през материята е подобно на това, което се използва от скенерите по летищата.

Четири керамични съда, открити при археологически разкопки в Стара Загора, ще бъдат изследвани от екипа на проф. Самуел вер Хойе от Университета в Овиедо, на територията на град Хихон, Испания.

Те са датирани от II-III в. и представляват напълно запазени: керамична чаша, гърне с похлупак и два балсамария. Предстои да бъдат анализирани със скенер, чийто приемници и предаватели са базирани на графен и използва терахерцови вълни. За разлика от рентгеновите, терахерцовите вълни са безвредни и нейонизиращи, а тяхната способност да проникват през неметални материали и да извличат информация за вътрешните слоеве ги прави подходящи за изследвания на културни ценности, съобщи директорът на Регионален исторически музей – Стара Загора, д-р Ангел Динев .

Изследванията на оригинални керамични съдове с иновативната технология са в изпълнение на последната фаза на проекта INSIDDE, в който е включен и музеят в Стара Загора. Проектът е насочен към  разработването на нови методи за разкриването на неизвестни елементи при изследване културни ценности и подобряването на обмена на знания и достъпа до цифровизирани заместители на културни ресурси, обясни Живко Симитев от РИМ – Стара Загора, експерт в INSIDDE.

Големият международен проект е 10-ти по рейтинг на 7-ма рамкова програма на ЕС.

Хеликоптер помогна за спасяването на живота на 59-годишен пациент от екип на „Токуда”

Поредният пациент, транспортиран въздушно в Токуда, бе приет по спешност вчера (22 октомври) в операционните зали на японската болница. 59-годишен мъж от Велико Търново с тежка триклонова коронарна болест на сърцето и левокамерна дисфункция беше превозен с хеликоптер от старопрестолния град и приет от екип на Неотложно звено в Токуда Болница за предстояща животоспасяваща кардиохирургична интервенция.

Болният идва от Специализираната болница за активно лечение по кардиология във Велико Търново, където е диагностициран и наблюдаван от няколко дни. След инвазивна оценка на състоянието, кардиолозите от СБАЛК Велико Търново, заедно с колегите си от Токуда, взеха решението за извършването на спешен аортокоронарен байпас, предвид влошаващото се състояние на пациента и критичните му показатели.

Медикоптерът пристигна точно в 12:20 часа след около час полет и бе посрещнат от подготвен екип на Неотложно звено в Токуда. Екипите на Кардиохирургия в японската болница приеха болния и започнаха веднага байпас операцията, която ще продължи няколко часа.

 „Радвам се, че отново осъществихме отлична организация и подготовка, и благодарение на успешната координация и единодействие с колегите, пациентът е транспортиран и приет за предстоящата му животоспасяваща операция.” – каза д-р Николай Войсков, началник на Неотложно звено в Токуда.

Акцията по поредното транспортиране на пациент с хеликоптер в Токуда е част от програма за спешно реагиране, в която участват редица водещи частни и държавни болници, подготвени за извършването на неотложни инвазивни и кардиохирургични интервенции.     

Изложба за Свети княз Борис гостува в Музея на религиите в Стара Загора

На 31 октомври, петък, от 17 часа в Музея на религиите в Стара Загора ще бъде представена пътуващата изложба „Борис-Михаил покръстител. Духът и волята на България”.

Изложбата се организира по идея и с подкрепата на д-р Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет”. Тя е посветена на 1150 г. от кръщението на Борис I и приемането на християнството за официална религия в България (864 г.)“. Автор на изложбата е проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Тя се реализира със съдействието на Института за литература при БАН и Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Изложбата проследява мащаба и значимостта на културно-политическата реформа на княз Борис-Михаил, останал в българската църковна традиция и историческа памет като “светият цар”, дал на своя народ светлината на вярата и просвещението. Специално внимание в експозицията е отделено на дейността на книжовните центрове Плиска, Преслав и Охрид, както и на “българското културно излъчване” през Средновековието и формиращото влияние на българската азбука кирилицата за развитието на националните литератури на съседните ни народи.

По време на откриването ще бъде връчен официално плакет „Анастасия Тошева“ за принос в развитието на образованието и науката в община Стара Загора за 2014 г.

Пътешествието из историята - от каменната ера до 1396-а

Новата мода – културен туризъм

Да развием културен туризъм, това е новата мода у нас, благодарение на еврофондовете. Новият напън е следния.

Скок във времето с 5000-6000 г. назад във времето организират и Селището на българския дух. Така го наричали родни и чужди туристи след откриването на парка в края на сезона.

Идеята за "Исторически парк" е на Ивелин Михайлов, който се е запалил по нея преди няколко години. Неговата фирма изработва предмети на изкуството и реплики на антични съкровища. Михайлов е започнал с една витрина в Археологическия музея във Варна, след това пробил луксозните хотели по морето. Работи в екип с известни художници и реставратори, както казва - по Кубратовия завет, че "заедно можем всичко". Дясната му ръка е доц. Николай Нинов, скулптор и преподавател във ВСУ. Сега фирмата прави поръчките на местната и държавната власт за подаръци на ВИП гости, посланици и президенти. Негови статуетки на български владетели са дарение вече на училища в София и в родния му град Горна Оряховица, като смята да обзаведе с тях повечето български школа, за да се навакса с патриотичното възпитание. Затова и "Неолитното селище" в Неофит Рилски е напълно безплатно за деца и младежи до 18 г. Михайлов разказва за себе си, че е отгледан от дядо си и баба си, учители. "Вкъщи по стените нямахме тапети, а историческите карти на България за различните периоди", спомня си младият мъж. Той е завършил икономика и е финансов консултант, но историята си му остава хоби, което е превърнал в кауза, а и в бизнес.

Изграденото до момента "Неолитно селище" е само препратка към мегапроекта без аналог у нас и в Европа, твърдят инициаторите. "Исторически парк" трябва да събере на 130 дка няколко славни исторически епохи за нас - от каменната ера до падането ни под турско робство. Засега в района на край магистралния път Варна-Шумен, между Ветрино и Неофит Рилски, показва бита от неолита и халколита с автентичните къщи от праисторическо време. Едната от тях е истинско наколно жилище. Разходката започва от къщата от неолита с автентичен камък на 8000 г. пред нея, с който прадедите ни са мелели житото. Находката е на художника историк Стоил Мирчев.

Пред дома е и древната керамична работилница, в която изящната украса на съдовете е правена от цветни камъни със стриване и влагане в глината, която се изпичала едва тогава. В жилището е олтарът на Богинята майка, пред която са се молили праисторическите хора. Скоро вътрешният интериор ще бъде попълнен с восъчна фигура на жена, която пази огнището и трофеите на мъжа си - ловец. А в халколитното жилище ще възкръсне скоро и жрецът от най-стария Варненски златен некропол, също от восък, за да блесне с жезъла и тежките си ювелирни накити пред посетителите. Приседнал на почивка над езерото френски турист, възкликнал тези дни: "Това е най-спокойното място на света!".

Разходката продължава в тракийския музей, чийто страж е цар Телеф, който по време на Троянската война - в битката за Мизия, отблъснал гърците от нашите земи. Според легендите Телеф е син на Херкулес и принцеса Авга, която трябвало да остане девствена и затова, когато родила син, го оставила в гората и той бил отгледан от сърна. Статуята на Телеф е по възстановка на Владимир Димитров, а е изработена от Дишко Дишков. В музея има и голяма картина с битката за Мизия, пак по възстановка на Владимир Димитров и нарисувана от големия живописец Васил Горанов. Негова творба е и "Битката при Онгъл" по възстановка на художника Александър Въчков. Тракийската експозиция е много богата на оръжия и доспехи - от бронзови мечове по 2 кг до конски муниции. В музея има и парадна колесница, както и кораба на цар Резос от Троянската война, за който Омир разказва в "Илиада".

Авторска реплика на Панагюрското злато и 9-те му съда също грее сред експонатите, а скоро ще има и копие на Боровското съкровище от IV в. пр. Хр. Посетителите могат да видят още реплика на златната маска на Терес от уникалното съкровище, открито до Шипка, както и копие на златния венец на тракийския цар Севт III. Сега предстои художествена възстановка на един от най-ярките паметници на тракийската култура - Александровската гробница, с вече готово копие на изящния стенопис, който неотдавна затруднил дори японски реставратори.

Ще бъде възстановено селището, в което е намерено най-старото обработено злато в света от Варненския халколитен некропол. Място в парка ще намери и най-старото каменно укрепено селище в Европа - Провадия-солницата. В "Исторически парк" ще оживее и тракийската култова сграда Хероон, заимствана от разположената под могилен насип в местността Палеокастро в некропола на римския град Анхиало, на няколко километра от сегашното Поморие. Проектът включва още възстановка на две гробници - Свещарска и Поморийска, както и на погребения. Тракийският амфитеатър ще бъде представен от този в Пловдив, като около него ще се подредят статуите и на 20 царе. Около тях пък ще са и 20 тракийски божества, сред които богинята майка Кибела, седнала на дървен трон. Първото българско царство в Плиска и дворецът на Крум, както и Второто - с палата и крепостта Царевец, също ще намерят място в историческия парк. Пред стените на дворцовия комплекс от Второто българско царство ще се извисява статуя на цар Асен I.

Консултант за двореца е археологът Явор Василев, а статуята, висока 2,20 м, ще е по възстановка на Владимир Димитров. Общият брой на скулптурите на български и тракийски владетели, както и на тракийски божества, ще е 60. Голяма част от тях ще са бронзови. Идеята е обаче царете да оживеят. Така например хан Крум да вдига прочутата си наздравица с посетителите, Симеон Велики да ги кани на гощавка, а Иван Асен II да ги посреща от вратата на двореца си, щом се събуди.

Освен възстановките на сгради и артефакти, в парка ще има и 5 киносалона, в които ще се прожектират 3D филми, свързани с българската история. Проектантите са помислили и за гощавката на посетителите, като там ще работят ресторанти с типична тракийска, славянска и прабългарска кухня. Ще се предлагат продукти от лимец, както сега се прави в "Неолитното селище", където черпят със сладкиши и соленки, замесени от него. Входът за "Исторически парк", ще е 25 лева, храната ще излиза също толкова, а билетът за кино ще е 12 лв.

За толкова копия на оригинални артефакти цената си я бива. Развитието на културния туризъм е хубаво нещо, но къде ще намерим толкова „културни туристи” у нас? Вече къде по съществуващи разкопки, къде пък напълно декоративни. Подобни обекти изникнаха като гъби след дъжд – в Монтана възстановиха Калето, направиха Цари-мали град, край Раднево възникна парка „Нов живот за миналото”, в Пловдив, Стара Загора и столицата… се вложиха общо десетки, да не са и стотици милиони лева, които, сигурен съм, няма как да се възстановят. Най-вероятно и забърквания нов историконаучна видрица ще последва съдбата на бетонните ни мегатуристически комплекси. Дори сънародниците, които могат да си го позволят предпочитат да летуват в съседните Гърция и Турция.