31.01.2019 г.

Симфоничен концерт с маестро Калабрия представят на 2-ри в Операта

На 2 февруари от 19 часа Държавна опера-Стара Загора представя концерт с музика от Бетховен, Мануел де Файа и Мацарт, е под диригентството на маестро Пиер Калабрия.

Той ще започне с - Увертюра „Прометей” Бетховен

През 1800 г. Бетховен пише балета „Творенията на Прометей“ по сценарий на С.Вигано /известен тогава хореограф/, посветен на княз Карл Лихновски. Увертюрата към балета е една от най-хубавите увертюри на Бетховен. Силата на Прометей –гордият и непримирим враг на тиранията – композиторът е видял в творческата му енергия, в живата деятелност, във високото утвърждение на човешкото самосъзнание.
Втората част от концерта е „Любовта на магьосника” из Сюита от балета „Любовна магия“ на Мануел де Файа. Той роден на 23 ноември 1876 г., отдавна се е превърнал в един от символите на Испания. Написаната от него преди повече от 100 години музика за балета „Любовна магия” продължава да се изпълнява по целия свят, а „Танцът на огъня” все така разпалва въображението на музиканти, танцьори и публика.
Мануел де Файя идва на бял свят в Кадис, Испания. Първите си стъпки в музиката прави много рано благодарение на своята майка, известна пианистка и певица. После младежът учи при капелмайстора Брока, завършва Консерваторията в Мадрид – пиано при Хосе Таго и композиция при Филип Педрел. Именно от Педрел попива огромната любов към фолклора и превръща испанската народна музика в основа на своето творчество.
 Признат е за национален композитор, продължител на делото на родоначалника на испанската национална музика Исак Албенис. Музиката му изобилства с народни мелодии и ритми най-вече от Андалусия и Кастилия, но претворени чрез модерните средства на импресионизма и неокласицизма.
„Де Фая е велик композитор, магията на неговия балет „Любовна магия” е във връзката й с фламенкото. Идва и от артистичността на композитора, и от тази стара, стара артистичност и човечност на танца. Де Фая не взема фламенко мотиви, за да направи нещо с тях – не, той композира фламенко музика. Тя е откровена, естествена, разказва за опита, който всеки от нас добива в някакъв момент: при загуба на любов или при избавяне от нея. Резултатът е поразителен, удивителен, зашеметяващ – магията идва и случи ли се, не може да остане скрита”, споделя немският диригент Йорг Бирханс.
След антракта ще свирят Симфония №36 „Линц” от Моцарт

В края на юли 1783 г. Моцарт, заедно с младата си съпруга, заминава на гости на баща си, който продържава да служи в Залцбург – за да получи от него прошка и да помоли стария Моцарт да се примири с женитбата му, като го запознае с очарователната Констанца. По обратния път от Залцбург към Виена, Моцарт за няколко дни отсяда в Линц. Там, в двора на граф Туна, е написана симфонията, която изпълняват  под диригентството на автора в деня на завършването и – 4 ноември 1783 г. 

30.01.2019 г.

Петя Хантова спечели Международния конкурс „Лирични гласове”

Поетесата Петя Хантова стана новият носител на Голямата награда в Седмия международен поетичен конкурс „Лирични гласове”, след като в предишните издания на конкурса с нея бяха отличени Маргарита Петкова, Ана Александрова, Евстати Бурнаски, Петя Стефанова, Николай Дялков и Евгени Минчев. „Лирични гласове” бе създаден през 2012 г. от поетесата Романьола Мирославова по подобие на други подобни международни поетични конкурси в чужбина. Самата Романьола е носител на няколко такива награди от Лече и Анкона, Италия.
Наградите бяха връчени в уютния и гостоприемен клуб „Журналист“ на церемония, съчетана с премиерата на последната стихосбирка на Романьола Мирославова „Смъртта на щуреца“.
Маргарита Петкова, Ивайло Диманов и Пламен Тотев отсяха най-добрите стихове от получените близо 300.
Като резултат от Голямата награда, която вече носи името на Романьола Мирославова, през тази година ще излезе поетична книга на Петя Хантова. Поетесата е родена през 1971 г. в Петрич, адвокат по професия е и има издадени две стихосбирки. На въпрос какво може да я разплаче тя отговаря: „Почти всичко – любовта, нежността, почтеността, смелостта или липсата им. За всяко едно от тях обаче очите знаят да плачат различно. Душата също.“
Първа награда получи Даниел Тунев. Втора награда си поделиха Кети Бозукова и Лилия Георгиева. С трета награда бе отличен Валентин Шалтев.
В международния дял на конкурса бяха присъдени първа награда - Каролина Шути (Австрия), и втора награда - Ице Беличев (Македония).
Сред обсъжданите от журито творби бяха и на талантливи автори като Красимир Трифонов, Надежда Маринова, Мария Романова, Гюлшен Алиева, Ива Спиридонова, Татяна Йотова, Емилия Пройнова, Атанас Янев, Анамария Коева, Радка Топалова, Димитър Петров, Димана Иванова, Маргарит Жеков…
На церемонията бе представена и последната стихосбирка на Романьола Мирославова „Смъртта на щуреца“ (издание на „Изида“), която спечели конкурс на Министерство на културата. Стихове от книгата прозвучаха в изпълнение на дъщерята и сина на поетесата – Даниела Павлова и Симеон Павлов, на Венко Евтимов и Ивайло Диманов.
Ето отличеното стихотворение на Петя Хантова:

Сбогуване

Така и не разбра, че се сбогувам –
със теб, със лятото, със синевата.
Щастлив ли си? – Тъгата си отива.
От раменете като шал отмятам
солените следи на мъката
и лунните отблясъци на пясъка.
Опитвам се във спомен да те втъкам.
Да задържа в дъха си прималяла  блясъка
на втрисащото парване с очи.
Разлюбени, звездите се стопяват
и стават смугли крадли на мечти.
Сама ще тръгна боса по прибоя
Ще бъда като погледа си тъмна.
Остава мисълта, че ще съм твоя
във другия живот – преди да съмне,
защото ще заплача на разсъмване.
А дюните ще пият жадно сълзите,
докато в хълбоците им се вие бриза.
И ги затваря във дланта на мида.

Щастлив бъди! Тъгата ми отива.

28.01.2019 г.

ТУРАНДОТ – Операта с кукли в Деня на влюбените

Звезден солистичен състав в „Турандот“ на 14 февруари

Оперно-кукленият спектакъл на операта „Турандот“ от Джакомо Пучини е специалният подарък на Държавна опера-Стара Загора за Деня на влюбените. Спектакълът ще бъде представен на 14 февруари, от 19 часа на сцената на операта. „Турандот“ беляза висок връх в репертоарните търсения на Държавна опера-Стара Загора през изминалия творчески сезон. Постановъчният екип на „Турандот“ бе заслужено отличен  с годишната награда „Стара Загора“ и бе номиниран за престижното отличие „Кристална лира“ на СБМТД и Радио „Класик ФМ“.

На 14 февруари старозагорци и гостите на хилядолетния град ще имат възможността за първи път да аплодират в ролята на Калаф френско-тунизийския  тенор Амади Лага. Носител на Наградата „Микеланджело Куписти“ 2017 г.за най-добър певец за сезона на Пучиниевия фестивал в Торе дел Лаго, Амади Лага е в момента сред световните топ изпълнители на тази роля. Последното му участие е в постановката на „Турандот“ на нашумелия италиански режисьор Федерико Грацини в Тулонската опера, Франция, чиято премиера се състоя на 25 януари /с участието на именитото сопрано Габриела Георгиева в ролята на Турандот/. Гостува като Калаф в Торе дел Лаго на Пучиниевия фестивал в два последователни сезона /юли/август 2016 и 2017 г./. В същата постановка участва и при гостуването на престижния оперен фестивал в Савонлина, Финландия през август 2018; пее Калаф в Шанхай през януари 2018, в Оперния театър на Каляри, Италия /март/април 2017/, Театър Петруцели в Бари /ноември 2016 г./; в оперния театър на Бреша през септември 2016 г.
В ролята на Турандот на 14 февруари ще пее оперната примадона Цветелина Василева. Певицата, титулована ласкаво като един от най-красивите български оперни  гласове,  спечели овациите на старозагорци на премиерата на приказната „Турандот“ в ролята на Лиу, а през ноември 2018 година се представи зашеметяващо и в ролята на Турандот /с този спектакъл стартира оперния сезон 2018/2019 на Старозагорската опера/. Ролята на принцеса Турандот откри преди няколко години нови хоризонти в кариерата на Цветелина Василева. Тя  направи своя великолепен дебют в Wichita Grand Opera, САЩ, гостува с голям успех на оперния фестивал в Сплит, Хърватия. През януари 2018 Цветелина Василева бе Турандот в далечен Шанхай в суперпродукцията на „Турандот“,  с която се отбелязва 20-та годишнина на Шанхайската опера.   През август 2018 Цветелина Василева отново е Турандот в едноименната продукция на пучиниевия фестивал - Торе дел Лаго, представена на сцената на замъка Олавинлина на престижния оперен фестивал в Савонлина, Финландия. И в Шанхай, и в Савонлина очарователното сопрано си партнира с блестящия Амади Лага в ролята на Калаф.  
В ролята на Лиу за първи път на старозагорска сцена гостува румънското сопрано Нарчиса Брумър с бляскава международна кариера, а в ролята на Тимур зрителите ще се насладят отново на изкуството на именития български бас Юлиан Константинов. Участват още солистите Теодор Петков, Георги Динев, Ивайло Йовчев, Иван Кабамитов, Симеон Симеонов, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора, артисти от Държавен куклен театър-Стара Загора, децата от вокалната студия на ДЮСОБ „Маргаритки“, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“. Спектакъла ще дирижира Владимир Бошнаков.
На 30 май 2019 година Старозагорската опера ще гостува с оперно-кукления спектакъл на операта „Турандот“ от Пучини на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в София.
Припомняме, че за първи път в историята на оперното изкуство в България на 29 март 2018 година на сцената на Държавна опера-Стара Загора бе представено голямо оперно заглавие с кукли. Оперно-кукленият спектакъл на операта „Турандот“ от Пучини се осъществи от двата водещи културни института в Града на липите - Държавна опера-Стара Загора и Държавния куклен театър – Стара Загора. На 13 юли 2018 година този спектакъл гостува с огромен успех и на ММФ „Моцартови празници“ в Правец.
Грандиозната задача бе възложена на изключителен международен творчески екип, състоящ се от доказани творци в двете изкуства – операта и кукления театър. Режисьорите са Огнян Драганов и Дарин Петков, сценография и костюми Каталин Йонеску-Арборе /Румъния/, Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, художествено осветление Васко Лисичов /Македония/, пластика Хзе Фу-Чен /Тайван/, хормайстор Младен Станев.
Творческият екип заложи на класическото представяне на приказната история в операта „Турандот“. В основата на режисьорската концепция е превръщането на китайската принцеса Турандот от дете в жена. Тази трансформация става пред очите на зрителя – Турандот, която подхожда към света около себе си като в игра с кукли, изведнаж се сблъсква с реалността и няма сили повече да се противопоставя. Тя е завладяна от любовта…
Използвайки и силата на кукленото изкуство  режисьорът Огнян Драганов в тандем с кукления актьор и режисьор Дарин Петков представят пред зрителя трогателната китайска приказка по един необикновен начин с много пластика, театрални изразни средства и ефектна сценична визия. И един необичаен и изненадващ финал! Румънският художник Каталин Арборе разгърна безграничния си талант в картини, илюстриращи автентичния китайски национален колорит. Маски, кимона, традиционни китайски костюми, перуки и украшения допълват пищната зрелищност на спектакъла. Впечатляващо куклено присъствие има и в сценографията, в която основни персонажи са изобразени с раздвижени механизирани фигури и ярки художествени платна. Кукли, които оживяват. „Куклената част“ – глави, конструкции, костюми на куклите са проектирани от именитите български майстори-художници Васил Рокоманов и Силва Бъчварова.

Проектът „Турандот“ разчупва традиционните представи за оперен спектакъл. Търсенето на различното, без да наруши истинския замисъл на композитор и драматург, но пък да предизвика любопитството на публиката, на малки и големи към новия „оперен артист“ – куклата. Стремежът е публиката да повярва, че може и така, че  КУКЛАТА е онзи неписан в оперната партитура образ, който може да подсили основната тема, да я нюансира още повече. 

23.01.2019 г.

Мюзикълът „Лелята на Чарли“ представят на 29-и в Операта

На 29 януари от 19 часа в Старозагорската опера е премиерата на „Лелята на Чарли“, мюзикъл от Оскар Фелцман с любимия на българската публика актьор Мариан Бачев в главната роля и с участието на ученици от НУМСИ “Христина Морфова“ и артисти от Операта. Режисьор на спектакъла е Николай Априлов, диригент Красимир Къшев. Реализира се с подкрепата на Община Стара Загора и със съдействието на Държавна опера-Стара Загора и НУМСИ“Христина Морфова“. Този спектакъл е част от програмата на Музикалното училище, с която тази година се отбелязват 45 лета от създаването му.
„Мюзикълът „Лелята на Чарли“ е известно изкушение за създателите му, но може би най-вече за младата публика. Съюзил музиката с театъра, той се отличава с голямото разнообразие на изразните средства.Затова именно е най-желан от мен, като режисьор, доказан любител на свръхподвижното емоционално въздействие. В моята творческа биография, мюзикълът, оперетата, заемат достойно място“. - казва режисьорът Николай Априлов.
„Поредната ми спирка в света на оперетата е легендарният мюзикъл на Оскар Фелцман „Лелята на Чарли”, написан през 1973 год. с либрето по мотиви от едноименната шеметна английска комедия на Томас Брандън (Charley's Aunt 1892). Бляскавата и остроумна комедия на ситуациите, този класически „evergreen” фарс, е изграден виртуозно с познат от времето на Шекспир драматургичен похват – комедийния травестизъм. Преобличането на мъже в дамски костюми, изпълнявайки женски роли, превръща трудните и заплетени ситуации просто в една шега! С всяка една промяна главният герой усеща все по-дълбоко женската природа, самият той започва да флиртува и да се държи като жена, което още повече усилва комедийния ефект.
През цялото действие на пиесата се усеща едно щастливо чувство за безпорядък и веселие.
Фарсът на Томас Брандън счупва всички исторически рекорди за пиеси от този жанр с 1466 представления и последващи продукции по целия свят, след премиерата на оригинала в Лондон през 1892 год.
Популярният руски композитор Оскар Фелцман го превръща в мюзикъл през 1973 год.
Мариан Бачев направи първите си стъпки  при мен, на сцената в някогашния Дворец на пионерите. Беше едва в четвърти клас. Непоколебимо и упорито, с трудолюбие и природна дарба, с изумителна за годините си дисциплина той следваше мечтата си. За него винаги съм казвал, че е един от най-преданите ми и верни ученици. Никога не забрави корените си и за това може би съдбата го дарява с прекрасно творческо битие.
В „Здравейте, аз съм вашта леля” с естетическа мярка изгражда един запомнящ се трагикомичен образ. Обстоятелствата в мюзикъла принуждават героя му, гонен по недоразумение от полицията, да се преоблече в женски дрехи. Прибягвайки до всички разновидности и степени на  гротеската, той се опиянява от възможността да се забавлява, докато е в ролята на Донна Лусия и истински да обича и страда, когато е Бебс.
Останалите персонажи и изпълнители са заразени от темпераментната игра на главния герой и се отдават изцяло на този екшън.
В  персонажите на младите герои влизат възпитаниците на Музикалното училище „Христина Морфова” – Стоян Буюклиев и Иван Петров като Джек и Чарли, Габриела Русева и Маргарита Лъчезарова, като Кети и Енни, Денислав Михалев – Брасет и още: Любов Желева, Нелли Таукчи, Стейси Георгиева. Предизвикателството е една от водещите черти на младите хора. Обикновено то е рязък, но и симпатичен начин да напомнят за себе си. Понякога то е продиктувано от жаждата да се утвърдят изведнъж.Утвърждаване, но подплатено с разумна амбиция, труд, отговорност, вдъхновение.
Изобретателни и развлекателно внушаващи са „ветераните” Симеон Симеонов, Нина Димитрова, балетът и оркестърът на Старозагорската опера с диригент Красимир Къшев, главният „виновник” за възраждането на спектакъла.
 Всички дишат с радостта от съприкосновението с отличната драматургия и безметежната щастлива музика.“

Николай Априлов, режисьор

Популярната в началото на ХХ век английска ексцентрична комедия на актьора и драматурга Томас Брендън е послужила за основа на няколко мюзикъла и музикални комедии в САЩ и Великобритания. Съществуват и поредица екранизации. През 1972 година руският композитор – автор на песни и няколко (около десетина) оперети Оскар Фелцман (роден през 1921 година) създава своя мюзикъл „Здравейте, аз съм вашата леля!“, познат у нас под заглавието „Лелята на Чарли“.
            Действието се развива през 1910 година в Лондон.
            Де факто се случва следното: безработният и преследван от полицията Френкърт Беберлей, известен като Бебз, попада случайно в дома на полковника в оставка сър Франсис Чесни. Тук с нетърпение очакват пристигането на богатата им родственица – доня Лусия де Алвадорес от Бразилия. Сър Франсис се надява да се ожени за нея, за да оправи критичното си финансово положение. Двамата студенти – Джек, син на полковника Чесни, и Чарли Уейкъм, се надяват празникът да не се провали, защото са поканили своите любими Енни и Кети, за които искат да се оженят. Но заветната леля все още не пристига – бави се някъде по пътя. Затова двамата младежи молят Бебз да се предреши като нея и да се представи за доня Лусия.

            От това, разбира се, следват ред смешни и забавни ситуации, в центъра на които е мнимата „леля“, упорито ухажвана не само от сър Франсис, ами и от неговия приятел, адвоката Стивънс Спетли, също кандидат за ръката на заможната госпожа от Бразилия. Истинската доня Лусия обаче все пак пристига, придружавана от компаньонката си Елла Дели, и объркването става още по-невъобразимо, докато накрая всичко завършва щастливо – младите получават заветната благословия от своите настойници…

Паметници вдигаме и преправяме всякакви…

В Стара Загора има хора, дето спиране нямат. Може да минат години, ама накрая пак ще надделеят и ще постигнат своето. След като в началото на годината прекрати конкурса за знак "Център на Вселената", община Стара Загора отново даде старт на нова селекция от предложения. Началото на конкурса бе дадено през септември месец, но той така и не приключи, защото дори и след удължаването на срока за участие не бе постъпила нито една оферта за участие. 6000 лева е сумата, предвидена за награден фонд. Първа награда ще бъде възнаградена с 3000 лева, втора – 2000 лв., а трета – 1000 лв.
Целта на конкурса е да се създаде пространствен и композиционен център близо до входа на регионалната библиотека „Захарий Княжевски“ (по решение на ОбС – източно и южно от стълбището, което свързва бул. „Рилски“ с котата на конструктивното му премостване). Артистичното решение трябва да интегрира в себе си всички възможни прилежащи околни пространства, включително подмостовото пространство (колони, таван и други повърхности).  Участникът, който спечели първото място в конкурса, ще получи задача да направи и работен проект, съдържащ части: архитектура, художествено оформление, конструкции, паркоустройство и благоустройство, електро, вертикална планировка и др. Прогнозната стойност на инвестиционния проект (фаза работен проект) и авторски надзор е в размер до 13 750 лв. без ДДС (16 500 лв. с ДДС). А прогнозната стойност за строително-монтажните работи ще е до 83 330 лв. без ДДС (99 996 лв. с ДДС). В прессъобщение след общественото обсъждане за бюджет`2019 на Стара Загора се сочи, че за реализацията на проекта за знак „Стара Загора - център на Вселената” са заложени 9 000 лв.
Кой ще осигури парите, ами гражданите! Дали искат тази поредна мегаломания, никой не ги пита. Нищо, че наистина, ще прощава градоначалника, ще станем най-смешния град във Вселената. Няма лошо, нека да развеселяваме хората, току виж, както е мечтата на някои големци, потоци туристи хукнат към Зарата…Пара ще падне от тази работа. Между другото, един социален патолог, май единственият в страната, преди няколко месеца откри, че паметници на Вселената има и на още доста места по света, т.е. идеята не е оригинална. Преди това мнозина си мислиха, че има нещо уникално в идеята, но не, не било. Но щом е за славата, макар и този път да не е бойната (нали друг заралийски старейшина убеди всички, че сме Град на българската бойна слава), мнението на опонентите на Мегали идеята няма значение.
Може най-официално да се предложи, табелите в края на града да имат надпис: ДОБРЕ ДОШЛИ В НАЙ-СТАРИЯ ГРАД В ЦЕНТЪРА НА ВСЕЛЕНАТА, ГРАД НА БЪЛГАРСКАТА БОЙНА СЛАВА (НАЙ-ДОБРИЯ ЗА ЖИВЕЕНЕ), НЯКОГА – ГРАД НА ЛИПИТЕ И ПОЕТИТЕ! Да знаят всички, къде са попаднали!!!
Същевременно 50 бона се отпускат за ремонта на паметника на Св. Георги на Алана, тъй като бил в лошо състояние. Този на Бранителите на Стара Загора също се руши, но пък така и се ознаменува миналогодишния юбилей от Освободителната Руско-турска война, без да се направи нищо. Миналата година, градските ни първенци бяха заети да умуват за нов проект – кан Тервел на кон, който трябваше да се извиси на мястото на стария общински съвет, по-преди сграда на дружество „Светлина”. Постройката я събориха, но паметник няма, а годишнината от победата на арабите така си и мина с грандомандските намерения, за които се предвиждаха…има, няма 300 бона. Друг е въпросът, защо е необходим такъв мемориал.
Паметникът на Трета опълченска дружина пък бе преработен, пак с патриотични мотиви и въпреки фактологическите грешки и варварското му „доукрасяване” си остава в този вид и до ден днешен.

Накрая, пак се връщам към един проект, който никога няма да бъде реализиран, а изглежда най-логичен и нужен. Той бе на арх. Петър Бакърджиев и Петер Митев. Те предлагаха по градското ларго да се поставят статуи на старозагорсите поети – Иван Мирчев, Лилиев…Обаче не е важно каква е идеята, а кой я предлага. Приемат се само щуротии, защото се предлагат от когото трябва. 

„Предсрочно” откриват моста за кв. „Кольо Ганчев”

Трафикът в Стара Загора ще се отпуши, с откриването на моста за кв. „Кольо Ганчев”. Тази дълго чакана новина, слагаща край на транспортните премеждия на много заралии вече е факт, както е обявено – това става предсрочно. За да няма обидени, ето две съобщения, и то официални, които говорят за сроковете. Нека всеки си тълкува информацията както намери за добре…

№1: На 3 февруари ремонтираният мост към кв."Кольо Ганчев" ще бъде официално открит и движението ще бъде пуснато. Това каза за stz24 кметът на Стара Загора Живко Тодоров. "Вече имаме дата. Ще открием съоръжението официално. В момента се извършват довършителни дейности, но почти всичко е готово", обясни кметът. Той припомни, че по проект ремонтът продължава 270 дни. Съоръжението обаче ще бъде пуснато предсрочно. Ремонтът започна на 4 юни миналата година.
№2: "През летните месеци започва изпълнението на проекта за реконструкция на моста на бул. “Патриарх Евтимий“, който преминава над жп линията в Стара Загора. „На 30 май ще се подпише Акт 2 и строителят започва да работи“, съобщи кметът на града Живко Тодоров. Срокът за изпълнението е 4 месеца."

22.01.2019 г.

Нова уникална апаратура работи в Комплексния онкологичен център в Стара Загора

Последно поколение Хибридна SPECT/CT система в отделението по Нуклеарна медицина на Комплексния онкологичен център – Стара Загора бе официално открита днес с тържествен водосвет.
Апаратурата е щадяща и позволява по-точна и прецизна диагностика на пациентите с онкологични и неонкологични заболявания. Тя е закупена със средства по инициатива JESSICA, част от Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г., с Договор за кредит между Комплексен онкологичен център – Стара Загора и Регионален Фонд за Градско Развитие,  и Сосиете Женерал Експресбанк.
„Благодарим на Община Стара Загора за помощта, с която стана възможно закупуването на системата. Нашето желание винаги е било да работим с модерна апаратура, амбициите ни са на всеки шест месеца да обновяваме“, каза д-р Петър Чилингиров, управител на центъра.
На откриването присъстваха Иванка Сотирова, зам.-кмет на Община Стара Загора, Делян Иванов, секретар на Община Стара Загора, Таньо Брайков, председател на Общинския съвет Стара Загора, д-р Антония Тодорова, началник отдел „Здравеопазване и социални дейности. Тук бяха още народният представител Борис Кърчев и областният управител Гергана Микова.
„Свикнахме на всеки шест месеца в Комплексния онкологичен център да има нови апарати. Общината помогна, за да бъде осигурено адекватно лечение на болните. Нека да има по-малко хора с такива заболявания нуждаещи се от апаратурата и само добри резултати от изследванията с нея“, пожела Иванка Сотирова, зам.-кмет на Община Стара Загора.  
„В момента в България има шест такива апарата, но всички са в София. Този е първият извън столицата. Наличието на модерна оборудване и в Стара Загора е от изключителна важност за пациентите“, обясни д-р Диана Гешева, началник на отделението.
През изминалата година в Комплексния онкологичен център са извършени 39 400 прегледа на над 11 200 пациенти.
С новия SPECT/ CT апарат могат да се изследват всички органи на човешкото тяло. Основното приложение е извършването на прецизна диагностика в областта на онкологичните заболявания при тумори на гърдата, простата, белия дроб, щитовидната жлеза и др. Използването на апарата ще подобри значително ранната диагностика и стадирането на онкоболните, което в основата на успешното съвременно лечение. Намалява се и лъчевото натоварване на пациентите, поради прилагането на нови съвременни технологии. 
Екипът на отделението е преминал обучение за работа с новия апарат, проведено от чуждестранни и български приложни специалисти на фирма Сименс Хелткеър.

Здравноосигурените лица се изследват по амбулаторни процедури №35 и №37 по договор с НЗОК. Здравно неосигурените пациенти и тези по желание заплащат изследванията. При провеждане на съответното изследване, всеки пациент е необходимо да предостави индивидуалната си медицинска документация с предходни образни и нуклеарно-медицински изследвания – SPECT, SPECT/CT и PET/CT.

18.01.2019 г.

Мюзикъл, опера, оперета и рок на старозагорска сцена през февруари

И през следващия месец на сцената на Старозагорската опера ще бъдат представени почти всички сценични жанрове. Част от заглавията са вече познати на публиката, но в афиша, има и оперетата от Калман „Херцогинята от Чикаго”, което е премиерно издание. На 2-ри ще има концерт, посветен на 150-годишнината на Берлиоз, а в края на месеца отново „Кикимора”, заедно с оркестъра на оперния театър ще представят концерт-трибют с музиката на Whitesnake

Ето и програмата за февруари:

1 февруари /петък/ 14 и 16 ч. сцена Опера
„Машина на времето“- мюзикъл за деца
Идея и сценарий Радост Младенова-Арабаджиева
Музика на песните – Маргарита Шоселова
Инструментална музика и аранжименти – Александър Тумангелов и Димитър Косев
Музикална среда – класически автори / Й.С.Бах, Ж.Батист Люли, Чайковски/, поп-музика
Либрето- Мая Дългъчева
Хореография и режисура Радост Младенова-Арабаджиева
Сценограф и художник костюми Теодора Джамбазова
Мултимедия Сергей Голубев
Вокален педагог Зорница Желязкова
Консултант актьорско майсторство Деница Янакиева
Майстор на кукли Живко Кънев
Участват солисти и хор, ДЮСОБ „Маргаритки“  на Държавна опера Стара
„ Защо децата, които бяха в залата днес, отново ще искат да гледат балет? „Машина на времето“ със своя сюжет и реализация бе техният свят и импонира на присъщата им любознателност. Баща с двете си деца тръгва на пътешествие във времето и пред погледа ни оживяват епохи от цялото развитие на човешката цивилизация. През цялото време залата жужи, защото децата оживено обсъждат всяко ново развитие на сцената, но когато героите заговорят или прозвучи дикторският глас, разказващ за епохата, мигновено настава пълна тишина. Малчуганите разбират как от начина на живот са възниквали музиката и танца, защото виждат всичко в реално време и с присъщи за техния живот и техните интереси и вълнения елементи.
Пленени от страховити истории, през младите зрители минава тръпка на вълнение, когато току зад главните герои мумията на Тутанкамон излиза от гробницата. И се появяват и други мумии, и играят на топка с главата на една от тях, и зазвучава музиката на Майкъл Джексън, и те започват да танцуват. А после в двора на Краля Слънце Леа е изключително развълнувана да насърчи владетеля, че в учебниците в бъдещето пише, че неговата балетна школа е имала голям успех. А ако придворните имат нужда от музика за своите танци – ето, децата им подаряват телефон, за да гледат балетни видеоклипове.

Подрастващите вече знаят, че интернет не е единствено за актуалните хитове. През дома на Бах и чак до 2035 г. децата пътешестват и с придружаваща спектакъла книжка. Музикалният микс накрая завладява малчуганите, те скачат на крака, за да танцуват, а на сцената един по един излизат тези над 70 души, които през последния час и половина са били героите на тяхното въображение. Затова и в случайно дочут разговор след спектакъла на въпроса на майка: „Хареса ли ти?“, детето отговори с продължително възторжено „Дааа!“


2 февруари /събота/ 16 ч. сцена Опера
Симфоничен концерт 150 години след Хектор Берлиоз
Диригент Пиер Калабрия /Италия/
На 2 февруари от 19 часа заповядайте в Държавна опера-Стара Загора на един красив концерт със страстна музика. Оркестърът на Операта е под диригентството на Маестро Пиер Калабрия. В програмата ще прозвучат:
1.         Бетховен - Увертюра "Прометей"
През 1800 г. Бетховен написва балета „Творенията на Прометей“ по сценарий на С.Вигано /известен тогава хореограф/, посветен на княз Карл Лихновски. Увертюрата към балета е една от най-хубавите увертюри на Бетховен. Силата на Прометей –гордият и непримирим враг на тиранията – композиторът е видял в творческата му енергия, в живата деятелност, във високото утвърждение на човешкото самосъзнание.
2.         Мануел де Файа - Любовта на магьосника из Сюита от балета „ Любовна магия“
Мануел де Фая, роден на 23 ноември 1876 г., отдавна се е превърнал в един от символите на Испания. Написаната от него преди повече от 100 години музика за балета „Любовна магия” продължава да се изпълнява по целия свят, а „Танцът на огъня” все така разпалва въображението на музиканти, танцьори и публика.
Мануел де Файя идва на бял свят в град Кадис, Испания. Първите си стъпки в музиката прави много рано благодарение на своята майка, известна пианистка и певица. После младежът учи при капелмайстора Брока, завършва Консерваторията в Мадрид – пиано при Хосе Таго и композиция при Филип Педрел. Именно от Педрел попива огромната любов към фолклора и превръща испанската народна музика в основа на своето творчество.
 Признат е за национален композитор, продължител на делото на родоначалника на испанската национална музика Исак Албенис. Музиката му изобилства с народни мелодии и ритми най-вече от Андалусия и Кастилия, но претворени чрез модерните средства на импресионизма и неокласицизма.
„Де Фая е велик композитор, магията на неговия балет „Любовна магия” е във връзката й с фламенкото. Идва и от артистичността на композитора, и от тази стара, стара артистичност и човечност на танца. Де Фая не взема фламенко мотиви, за да направи нещо с тях – не, той композира фламенко музика. Тя е откровена, естествена, разказва за опита, който всеки от нас добива в някакъв момент: при загуба на любов или при избавяне от нея. Резултатът е поразителен, удивителен, зашеметяващ – магията идва и случи ли се, не може да остане скрита”, споделя немският диригент Йорг Бирханс.
3.         Моцарт - Симфония №36 "Линц"
В края на юли 1783 г. Моцарт, заедно с младата си съпруга, заминава на гости на баща си, който продържава да служи в Залцбург – за да получи от него прошка и да помоли стария Моцарт да се примири с женитбата му, като го запознае с очарователната Констанца. По обратния път от Залцбург към Виена, Моцарт за няколко дни отсяда в Линц. Там, в двора на граф Туна, е написана симфонията, която изпълняват  под диригентството на автора в деня на завършването и – 4 ноември 1783 г.

7 февруари /четвъртък/ 19 ч. ПРЕМИЕРА сцена Опера
„Херцогинята на Чикаго“ оперета от И.Калман
Режисьор Проф. Румен Нейков
Диригент  Владимир Бошнаков
Сценография Тодор Демеров
Костюми Антония Попова
Хореография Пенка Димитрова, Биляна Чолакова
С участието на солисти, хор, балет и оркестър на ДО-Стара Загора
Шандор Борис                                                  Милко Михайлов,Николай Моцов
Принцеса Розмари                                 Яница Нешева, Нели Нечева
Бенджамин Лойд                                         Александър Марулев,Евгений Арабаджиев
Мери /херцогинята/                                       Тереза Бракалова, Елена Петрова
Джеймс Жак Бонди                                          Иван Кабамитов
Граф Бояцович                                                 Игнат Желев
Маркиз Перолин                                            Петър Янкулов
Гувернантка на Мери                                       Нина Димитрова,Камелия Стойчева
Тиханий                                                            Костадин Якшев
Виенският валс и чарлстонът, чардашът и фокстротът, американският прагматизъм и романтиката на аристократична Европа "се сблъскват" в оперетата "Херцогинята на Чикаго" от Имре Калман . Може да се каже също, че сблъсъкът е между парите и любовта, която накрая побеждава - както е характерно за жанра.
Оперетата е създадена през 20-те години на миналия век в епохата на "великата депресия" и "арт деко", на елегантността и хедонистичния начин на живот. Това е времето, когато американският мюзикъл е на път да превземе сцените на Европа. Именно тези нови жанрове инспирират произведението, където се срещат класическата оперетна традиция с фокстрота и чарлстона. Емигрантските скиталчества на Калман му дават възможност да опознае новия свят и неговата музика и да обедини в новата си оперета стиловете в цялостно произведение в духа на големите промени на епохата.
Любовта отново е в основата на сюжета, този път между улегнал европейски аристократ и богата наследница на чикагски новобогаташ. Либретото е с модерната за епохата сатирична острота към навлизането на американската култура в Европа. У нас "Херцогинята от Чикаго" е поставяна за първи път през 1928-1929 г. в тогавашния Кооперативен театър.

9 февруари /събота/ 16 ч. сцена Опера
„Херцогинята на Чикаго“ оперета от И.Калман
Режисьор Проф. Румен Нейков
Диригент  Владимир Бошнаков
Сценография Тодор Демеров
Костюми Антония Попова
Хореография Пенка Димитрова, Биляна Чолакова
С участието на солисти, хор, балет и оркестър на ДО-Стара Загора
Шандор Борис                                                    Милко Михайлов,Николай Моцов
Принцеса Розмари                                  Яница Нешева, Нели Нечева
Бенджамин Лойд                                           Александър Марулев,Евгений Арабаджиев
Мери /херцогинята/                                       Тереза Бракалова, Елена Петрова
Джеймс Жак Бонди                                 Иван Кабамитов
Граф Бояцович                                                    Игнат Желев
Маркиз Перолин                                            Петър Янкулов
Гувернантка на Мери                                         Нина Димитрова,Камелия Стойчева
Тиханий                                                            Костадин Якшев
Виенският валс и чарлстонът, чардашът и фокстротът, американският прагматизъм и романтиката на аристократична Европа "се сблъскват" в оперетата "Херцогинята на Чикаго" от Имре Калман . Може да се каже също, че сблъсъкът е между парите и любовта, която накрая побеждава - както е характерно за жанра.
Оперетата е създадена през 20-те години на миналия век в епохата на "великата депресия" и "арт деко", на елегантността и хедонистичния начин на живот. Това е времето, когато американският мюзикъл е на път да превземе сцените на Европа. Именно тези нови жанрове инспирират произведението, където се срещат класическата оперетна традиция с фокстрота и чарлстона. Емигрантските скиталчества на Калман му дават възможност да опознае новия свят и неговата музика и да обедини в новата си оперета стиловете в цялостно произведение в духа на големите промени на епохата.
Любовта отново е в основата на сюжета, този път между улегнал европейски аристократ и богата наследница на чикагски новобогаташ. Либретото е с модерната за епохата сатирична острота към навлизането на американската култура в Европа. У нас "Херцогинята от Чикаго" е поставяна за първи път през 1928-1929 г. в тогавашния Кооперативен театър.

12 февруари /вторник/ 19 ч. сцена Опера
„Дон Кихот“
Балет в две действия от Лудвиг Минкус
Хореография и режисура Аршак Галумян - солист и хореограф на Щатсбалет-Берлин
Художник декори и костюми Салваторе Русо
Асистент-хореограф Красина Павлова - солистка на Щатсбалет-Берлин
Балет на Държавна опера-Стара Загора
Аршак Галумян - хореограф
„За мен като хореограф „Дон Кихот” е първото голямо класическо заглавие, което поставям и съм щастлив, че това се случва точно в Стара Загора! Всеки голям оперен театър, какъвто в момента е и Старозагорската опера, разраснала се много в последните няколко години, трябва да има в репертоара си това заглавие.Танцьорите са страхотни и свършиха много и много добра работа. В хореографията си съм заложил много хумористични сцени, така че представлението да не е само за възрастни, а да е интересно и за деца и младежи. Много е важно спектакълът да бъде увлекателен за младата публика. „Дон Кихот” е първият балет, който съм гледал като дете и е първият балет, в който участвах още като ученик в балетното училище. Публиката ще види и ще преживее празник, който се случва на сцената. А самата постановката се надявам да се превърне в празник и за целия град.”

14 февруари /четвъртък/ 19 ч. сцена Опера
„Турандот“ опера от Джакомо Пучини
Съвместна продукция с Държавен куклен театър- Стара Загора
Режисьори Огнян Драганов, Дарин Петков
Диригент Ивайло Кринчев
Сценография и костюми Каталин Йонеску-Арборе /Румъния/
Васил Рокоманов и Силва Бъчварова
Художествено осветление Васко Лисичов /Македония/
Пластика Хзе Фу-Чиен / Тайван/
С участието на Цветелина Василева /Турандот/, Амади Лага от Франция /Калаф/, Нарчиса Брунар от Румъния /Лиу/, Юлиан Константинов /Тимур/ и др.
За първи път в историята на оперното изкуство в България на 29 март 2018 година на сцената на Държавна опера-Стара Загора бе представено голямо оперно заглавие с кукли. Оперно-кукленият спектакъл на операта „Турандот“ от Пучини се осъществи от двата водещи културни института в Града на липите - Държавна опера-Стара Загора и Държавния куклен театър – Стара Загора.
Творческият екип заложи на класическото представяне на приказната история в операта „Турандот“. В основата на режисьорската концепция е превръщането на китайската принцеса Турандот от дете в жена. Тази трансформация става пред очите на зрителя – Турандот, която подхожда към света около себе си като в игра с кукли, изведнъж се сблъсква с реалността и няма сили повече да се противопоставя. Тя е завладяна от любовта…
Маски, кимона, традиционни китайски костюми, перуки и украшения допълват пищната зрелищтност на спектакъла. Впечатляващо куклено присъствие има и в сценографията, в която основни персонажи са изобразени с раздвижени механизирани фигури и ярки художествени платна. Кукли, които оживяват.
Търсенето на различното, без да наруши истинския замисъл на композитор и драматург, но пък да предизвика любопитството на публиката, на малки и големи към новия „оперен артист“ – куклата. Стремежът е публиката да повярва, че може и така, че  КУКЛАТА е онзи неписан в оперната партитура образ, който може да подсили основната тема, да я нюансира още повече.


16 февруари /събота/ 19ч. сцена Опера
Here We Go...Again!
 Концерт-трибют на Whitesnake
В програмата: Златните хитове на Whitesnake
от всички периоди и формации на групата
Диригент Димитър Косев
С участието на Група КИКИМОРА  и оркестъра на ДО-Стара Загора
„С удоволствие съобщаваме, че отново всички заедно ще можем да се насладим на проекта на КИКИМОРА ”Here We Go...Again!” - трибют на легендарната банда Whitesnake.
В програмата са включени златните хитове на Whitesnake от всички периоди и формации на групата, като естествено ще поставим силен акцент върху симфоничното звучене на този нов прочит.
За наша радост, концертите ще бъдат отново в сътрудничество с Държавна Опера Стара Загора и техния прекрасен оркестър. Диригент отново ще бъде младият любимец на публиката Димитър Косев, а оркестрациите са дело на Николо Коцев.
Естествено, ще се опитаме да посетим всички градове, които посетихме с проекта “Children In Time” - знаем, че там почитателите на тази музика са многобройни.
До скоро виждане!“
КИКИМОРА

19 февруари /вторник/  19 ч. сцена Опера
„Лебедово езеро“ балет от П. И. Чайковски
Постановка и режисура Силвия Томова
по хореографията на Мариус Петипа, Лев Иванов, Анастас Петров и Калина Богоева – редакция Силвия Томова /2017/
Художник декори и костюми Денис Иванов
Консултант, изпълнител Първолета Чавдарова-Летиция
Балет на Държавна опера-Стара Загора
ДЮСОБ „Маргаритки“при Държавна опера -Стара Загора
Примабалерината, педагог и хореограф, настоящ ръководител на многонационалната балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора Силвия Томова поставя „Лебедово езеро“ на базата на класическата версия на Лев Иванов и Мариус Петипа. Художник на декора и костюмите е младият талант Денис Иванов. „Лебедово езеро“ на сцената на Старозагорската опера няма за цел да повтори онова, което почитателят на класическия балет гледа вече 140 години. Творческият екип се стреми да изследва въздействието, което има върху зрителя това  произведение, за да успее да „облече” спектакъла с внушенията и усещанията на своя вътрешен свят и така да превърне познатия балетен шедьовър в едно ново, модерно представление, решено с всички актуални средства на съвременната сценография и сценична техника и възможности. В новия спектакъл на „Лебедово езеро“ декора и костюмите допълват и подчертават режисьорската концепция и са отражение на експресията, която цели конкретно внушение на публиката. Главното оръжие е визията, защото именно тя попада първа в обсега на зрителското внимание и именно тя налага и диктува настроението и носи „въздуха”, който диша публиката.

22 февруари /петък/ – 12 и 15 ч. сцена Опера
„Фантанстичното дюкянче“ балет по музика на Джоакино Росини/ Оторино Респиги
Хореография Алба Буонанди /Италия
Сценография и костюми Салваторе Русо /Италия/
Балет на Държавна опера-Стара Загора
ДЮСОБ „Маргаритки“при Държавна опера -Стара Загора
Художникът Салваторе Русо и примабалерината и хореограф Алба Буонанди работят не за първи път заедно – в биографиите на изтъкнатите артисти се четат над 10 съвместни авторски балетни продукции. Във „Фантастичното дюкянче“ двамата единодушно решават, като следват оригиналното либрето на Мясин и Респиги, да обогатят историята и да я доразкажат. Либретото на Мясин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи кан-кан в магазина за играчки. Салваторе Русо и Алба Буонанди подсилват ролята на Магьосника, който превръща куклите в живи хора – дава им сърца, помага на разделените кукли да се съберат отново и историята има своя щастлив финал. В техния спектакъл се появява Пулчинела, испанската кукла, бавачката, добавена е още музика на Росини. Русо и Буонанди изместват действието от средата на XIX в. в Париж от 1919 г., когато се състои премиерата на творбата. Костюмите носят отпечатъка на модата на тези години в облеклата на хората, които се появяват в магазинчето, за да си купят кукли. Сред куклите пък се разпознават типичните персонажи от немите филми с емблематичната фигура на героя на Чарли Чаплин с бомбето и бастуна.

27 февруари /сряда/ 19 ч. ПРЕМИЕРА сцена Опера
„Класният се жени“ от Филип Павлов
Режисьор Николай Априлов
Диригент Красимир Къшев
Съвместно с ученици от НУМСИ“Христина Морфова“, солисти и оркестър на ДО-Стара Загора
Проф. д-р на изк. Филип Павлов завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) с пиано при проф. М. Петкова и композиция при проф. Ал. Райчев (1974 г.). Специализира в Париж и участва в международен конкурс по композиция в Амстердам. Активно концертира като пианист в солови, оркестрови и камерно-ансамблови изяви. Изнася над 1000 концерта в страната и чужбина. Има записи като солист и камерен изпълнител в БНР, БНТ и за чуждестранни фирми. Работи като преподавател в ДМА. От 1998 г. е професор в ЮЗУ “Н. Рилски” – Благоевград. Носител е на награди от конкурсите “Св. Обретенов” за камерна музика в Белград, клавирния конкурс “Синегалия” в Италия, конкурс за композиция “Валентино Буки” в Рим и др. Проф. д-р на изк. Филип Павлов е автор на симфонична и камерна музика; хорови песни; мюзикъли; оратории; кантати и вокални цикли; театрална музика; детски песни, много от които са включени в учебници по музика, нотни издания и др. Хоровите и камерните му произведения са изпълнявани многократно на фестивали, композиторски срещи и други форуми, в концертни програми в чужбина.

28 февруари /четвъртък/ 12 ч. сцена Опера
„Класният се жени“ от Филип Павлов
Режисьор Николай Априлов
Диригент Красимир Къшев

Съвместно с ученици от НУМСИ“Христина Морфова“, солисти и оркестър на ДО-Стара Загора

17.01.2019 г.

Нови тестове за възпаления на червата в лаборатория на Болница „Тракия“

Нов вид изследване на минимално количество фекална проба открива наличието на възпалителни процеси в червата, както при възрастни, така и при деца. Тестът е изключително ценен при диагностиката на чревни възпаления и на заболявания като Болестта на Крон, синдром на раздразненото дебело черво, различни възпалителни заболявания на червата, хроничен улцерозен колит и други. За диагностицирането им обикновено се налага провеждане на една или много фиброколоноскопии, взимане на биопсии от червата, материал за микробиология и други сравнително травмиращи изследвания, които могат да бъдат спестени с провеждането на този нов тест–маркер - изследване на фекален калпротектин. Той може да ориентира лекаря (без да постави диагнозата) при съмнение за подобна болест, при невъзможност за провеждане на колоноскопия, както и при проследяване на активността на заболяването, за ефекта от провежданото лечение или при търсене на болестна активност. Маркерът се увеличава още при тумори, полипи, паразитози, бактериална инфекции и кървене от гастроинтестиналния тракт.
От началото на 2019 година изследването на фекален калпротектин се прави в Клинична лаборатория на Болница „Тракия“ с апарат от последно поколение на швейцарската компания Buhlmann Laboratories. Апаратът Quantum Blue има собствена, вътрешна контрола за всеки тест– стрип, което гарантира качеството и точността на резултата, обясни началникът на Клинична лаборатория в здравното заведение, д-р Мариела Русева. За да се извърши изследването е необходима еднократна фекална проба от порядъка на 5 гр., която пациентите могат да донесат в лабораторията в стерилен контейнер, получен на място или закупен от всяка аптека. Цената на изследването на фекален калпротектин е 50 лева, а резултатът излиза в рамките на деня. Клинична лаборатория на Болница „Тракия“ е единствената в региона, която прави този тест на място. Изследването е лесно, неинвазивно и напълно безболезнено.  Лабораторията осигурява 24-часова възможност за бързо и качествено изследване на пациентите без почивен ден.
„Хроничната  коремна болка, придружена от чревен дискомфорт, подуване на корема, диария или запек, както и загубата на тегло са симптом за възпаление на червата и често срещани оплаквания, както при възрастни, така и при деца. Диагностиката на чревното възпаление в редица случаи е истинско предизвикателство за лекарите, особено в случаите на засягане на тънкото черво, което не може да бъде изследвано със стандартно ендоскопско оборудване. Затова изследването на фекален калпротектин се наложи в световен мащаб като ефективен, неинвазивен маркер за диагностика, оценка и проследяване на възпалителните заболявания на червата, казва д-р Русева.
Възпалителните чревни заболявания Болест на Крон и хроничен улцерозен колит (ХУХК) са едни от бичовете на съвременното общество. Имат хроничен и прогресивен ход с периодични обостряния. Оплакванията могат да включат получаването на газове, подуване на корема, гадене, кръв или слуз във фецеса, отпадналост, безапетитие, загуба на тегло, общо невротизиране. Като причина за възникване на чревните възпалителни процеси се спрягат генетични фактори, особености на начина на живот, вируси, психично напрежение и други.
Какво е калпротектин?
Калпротектинът е белтък, освобождаващ се от неутрофилите (вид бели кръвни телца, свързани с възпалителните процеси) по време на активно възпаление или загиване на клетки. Когато в някой от отделите на чревния тракт има подобен болестен процес, към него се насочват неутрофили, които освобождават гранули пълни с този белтък и той преминава в чревния лумен. Там калпротектинът е активен близо седмица след  дегранулацията и може да бъде изследван в проба фецес.
Нормалните стойности на Калпротектина  при здрави хора са под 50 µg/g за деца и под 100 µg/g при възрастни /не будят притеснение/. Между 50 и 200 µg/g при деца и между 100 и 200 µg/g при възрастни стойностите са гранични и подлежат на проследяване или интерпретиране спрямо клиничната картина и предишни резултати. Над  200 µg/g  тестът за калпротектин е позитивен и следва да се вземе под сериозно внимание. Има правопропорционална зависимост между стойностите му и тежестта на инфекцията.

Маркерът има висока информативна стойност, като при позитивен резултат се приема,че има данни за заболяване, без обаче да може да се отговори какво точно е. Отрицателните стойности, от своя страна, изключват необходимостта от последваща фиброколоноскопия. Това е особено ценно при деца, възрастни болни и такива с противопоказания за инвазивно изследване.

Старозагорската опера излиза с Джазоспекция на сцената на Midalidare Gastro Pub

Държавна опера-Стара Загора започва Новата 2019 с нова сцена, която ще бъде открита официално на 26 януари, от 20.00 часа в Midalidare Gastro Pub, уютен ресторант в индустриален стил в комплекса в с.Могилово. Всеки месец Старозагорската опера ще представя специално подготвени продукции, съобразени с изискания артистичен вкус на домакините. Първото събитие от програмата е интерактивната  джаз концертна продукция ДЖАЗОСПЕКЦИЯ, с която Старозагорската опера гостува с голям успех и във Виена миналата година.
Концертът е създаден по идея на диригента-пианист и виенски възпитаник Димитър Косев. Режисурата е на Славчо Николов. Талантливите артисти ще поднесат музиката на Клод Боллинг в оригинална комбинация с мултимедийни прожекции, базирани на кадри и теми от филма „Baraka“. "Сюитата за флейта и джаз трио" на Клод Боллинг ще прозвучи в изпълнение на Димитър Косев - пиано, Станислав Георгиев – контрабас  и Атанас Георгиев – ударни. За първи път в концерта участва японската  флейтистка Кейко Танака, която е в щатния състав  на Оркестъра на Държавна опера-Стара Загора вече втори творчески сезон.  Мултимедията е на Пламен Асенов.
Режисьорът Славчо Николов за ДЖАЗОСПЕКЦИЯ – интерактивен джаз концерт в картини:
Ние сме гости на нашата планета!
Тя ни е поверена за малко!
Каква ще я оставим зависи от нас!
ДЖАЗОСПЕКЦИЯ е опит да се обединят възгледите за живота на три поколения творци. Концерт, търсещ доказателство, че времето и възрастта нямат значение, когато се намери точната тема , съчетана с точната музика и кадри. Темата, която разглежда концертът е глобална и изключително болезнена. Планетата Земя е прекрасна, религиите ни учат на добро,  но алчността на хората прави света да е такъв какъвто е днес, и само от нас зависи какъв ще бъде!
Хармонията, която се получава между музиката на Клод Боллинг и кадрите заснети от Рон Фрик, великолепно се съчетава и се допълва в цялостния образ на концерта. Подборът на кадри от филма "Baraka", кореспондира с музиката на "Сюитата за флейта и джаз трио".
Музикално концертът е базиран на джаз сюитата на Клод Боллинг, френски композитор, написал музиката на над сто филма, от които най-известни са "Калифорнйска сюита" и "Трима мъже за убиване" . "Сюитата за флейта и джаз трио" е написана през 1975 г. През същата година е номинирана за наградата  Грами,  в категория за "Най-добра камерна музика".  Сюитата се състои от седем части : "Барок и синьо","Сантиментално", "Явански", "Краткотраен", "Ирландски", "Универсален" ,"Бърз".     
Кадрите, подбрани за този концерт, са заимствани от филма на Рон Фрик "Baraka" от 1992 година. Филм без думи , сниман в продължение на 14 месеца, на 70 мм. лента, в 24 страни, на шест континента. Лентата показва някои от най-красивите места по света, в уникална кадрова скорост. Позабравен филм, който всеки от нас трябва да гледа. Всяка от частите разглежда еволюционното развитие на нашата цивилизация в собствена тема: "Природа",  "Религии",  "Природни ресурси", "Войните, които се водят за тях", "Народа и децата" , "Урбанизацията"  и "Системата".
Това е "Джазоспекция".  Една кратка калейдоскопична компилация на нашето съвремие, опит на три поколения да заявят своето послание: да оставят след себе си един по-добър свят!
Очаквайте на сцената на Midalidare Gastro Pub:
Държавна опера-Стара Загора представя:
2 февруари, от 20.00 часаКонцерт на ВАСИЛ ПЕТРОВ „UNPLUGGED” с Камерен оркестър на Държавна опера-Стара Загора
8 март, 20.00 часа - BIENVENIDO ARGENTINA с участието на  Камерен оркестър Колегиум SZ – Държавна опера-Стара Загора в състав: Ангел Василев- цигулка, Божана Николова- виолончело, Ерна Пушева- пиано
Със специалното участие на  Божина Ангелова и Илия Четроков  от Клуб по аржентинско танго “Tango con Elias” - Пловдив

Предварителна продажба на билети:
На касата на Държавна опера-Стара Загора , както и на място в Midalidare Hotel & SPA
Информация и резервация можете да направите на тел: +359 882 030 654 или на info@midalidare.bg 

С „Любов до синьо“ Добромир Банев отбелязва 50-годишния си юбилей

Един от най-обичаните съвременни автори – Добромир Банев, ще отпразнува 50-годишен юбилей на 30 януари. Броени дни след това ще бъде премиерата на най-новата му книга с интимна лирика „Любов до синьо“ (издание на „Персей“). Някои от стихотворенията му, включени в нея, вече предизвикаха бум в социалните мрежи. Премиерата ще се състои на фаталната, но щастлива за поета дата 13 февруари от 18.30 ч., в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Добромир Банев е любим поет, писател и публицист, в чиито творби модерните градски хора често припознават собствените си емоции и преживявания. Роден е на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. „Любов до синьо“ е седмата му книга след „Еднакво различни“ (2011), „Абсурдни времена“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2013), „Абсурдни времена 2“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2014), „В понеделник ще е късно (2014), „Зад огледалото“ (заедно с Маргарита Петкова, 2016) и „Аз съм в другото такси“ (2017).
Когато се разминаваме с хората в живота си, ние разпознаваме собствените си лица. Понякога, колкото по-бързо вървим един към друг, толкова повече се отдалечаваме. Любовта е синя като небето, непредвидима като море, неудържима като болка, неустоима като цвета на очите, които я обещават. И ние всички до един се надяваме да станем нейни избраници.
Любовта е в бистрото отсреща, в клоните на есенните дървета, в неподправената прелест на снега, в разцъфтелите поляни и лятното слънце, което знае да обича безусловно. Докато сезоните се сменят, ние съществуваме в безвремието на града, където една малка стая пази тайните на нашите целувки. Далеч от суетата, ние се обичаме до припадък, а най-малкото съмнение в чувствата на другия ни завръщат с още по-голяма сила към същата тази любов, защото да си отдаден някому, е изпитание, което си струва да бъде преживяно.

За това става дума в „Любов до синьо“. Книга, изпълнена с надежда и увереност, че най-доброто винаги предстои. Добромир Банев не дава рецепти за това как да обичаме. Той само ни припомня кои сме, за да продължим уверено напред, уповавайки се на любовта във всичките ѝ измерения и форми. До сетен дъх.

16.01.2019 г.

Какъв ще е музеят на Аязмото?

Нарисуваният музей
Вече е ясно, бившият ресторант на старозагорското Аязмо ще става „Център за православно-историческо наследство, с природо-научна сбирка и музей на митрополитите”. Та само името му да четеш поне половин час…Имотът бе дарен на Старозагорската митрополия, която първоначално изчака с общинското дарение, за да се представил проекта. Наскоро бе той бе представен на картинка – вярно красива, но пък общо взето нищо не се разбира от нея. Разгънатата застроена площ ще бъде 2086 квадратни метра, а срокът за изпълнение е 10 години! На квадратен метър цената е 2396,93 лева, ако се доверим на изявлението на арх. Петър Влахов, автор на идейния проект, който по предварителни пресмятания, обяви че инвестицията ще е 5 милиона лева. Не е ясно, дали това включва и експозицията или само грубото строителство. Това бе и общественото обсъждане, което трябваше да стане преди дарението на имота от Общината на Митрополията…
Да си представим, че музеят се завърши в цялостния вид за споменатата сума. Ако 10 000 души го посетят за една година и входът е 5 лева, то вложените средства ще се изплатят за 100 години. Като прибавим и разходите, които неизбежно ще се направят през този вековен период, то 100 години не стигат, малко са!
Друг е въпросът, каква ще бъде експозицията? Първият старозагорски владика Методий е безспорно най-голямата личност от заралийските митрополити. Неговото дело, превръщането на голия, някогашен Ахмакбаир в днешния парк Аязмото, е несъизмеримо със заслугите на неговите наследници в епархията. Само че, въпреки духовния си сан, той и неговите сподвижници, старозагорски духовници и видни граждани, създават парка, не със съдействието на Църквата, а въпреки нея.  
За да реализира мащабните си планове, Дядо Методий създава благотворителен комитет „Св. Йоан Милостивий“ (21 юни 1896-а) и го оглавява. Комитетът е регистриран като юридическо лице, за да осъществява дейността си, включително и за да купува земи, гори, ниви, стопански инвентар и др. на името на комитета и в полза на дейностите му. Целта на комитета е „да бъде полезен на страната, чрез материално и религиозно-нравствено помагане на нуждаещите се от такава помощ и съдействие“! Организацията действа именно по тази начин, съдейства за залесителни работи и край храм-паметника на Шипка и в Пловдив, т.е. не само в града. Комитетът съществува до 21-ви юни 1949 г., според някои от източниците, когато по силата на новото законодателство, „Аязмото“ и цялата движима и недвижима собственост на Благотворителния комитет „Св. Йоан Милостивий“ преминават във владение на Старозагорския градски народен съвет. Дейността на комитета не престава със свалянето на дядо Методий от поста митрополит от 1904 г. до 1920 г., въпреки, че Светият Синод отнема каноническите му права над Старозагорската епархия, той остава начело на Комитета и продължава благородните си начинания, което още веднъж доказва независимостта на комитета от църквата. Има редица свидетелски разкази, че Дядо Методий е бил в трудни отношения с много институции, включително и църквата, борейки се и отстоявайки своята мечта. На него му се е налагало да “крои планове срещу “интригите на Патриаршията” - пише един от съратниците му Добри Ганчев. Дядо Методий е бил и непремирим противник на социалистите, има множество беседи и против руската политика, и нейните български привърженици, както и срещу евреите, като и днес има критики, относно някои негови действия. Това обаче по никакъв начин не омаловажава направеното от него. Ако тази информация не намери място в експозицията, то какъв би бил смисъла от музея?
Освен това, останалите владици, с изключение на Павел, който ръководи епархията след дядо Методий, не са равностойни в делата си. Те нямат такава роля в общественото развитие, главно и поради политическите промени в страната след 9 септември 1944-а.Именно тази тема трябва публично да бъде обсъждана, а не строителството на сградата...
Да, навремето митрополит Методий е успял да направи прекрасен парк, но защото е убедил и запалил заралии, които също са се включили активно в делото му. Сега всичко се прави отгоре, и мнението на гражданите не е важно, което си личи от миналото уж обсъждане. В крайна сметка, ще направят, каквото си искат. Чудно как изведнъж управата стана толкова христолюбива? Вероятно, защото всяка власт е от Бога дадена…