Японец дирижира новата постановка на „Травиата” на старозагорска сцена

Днес (31 май) е  стилната „синя“ постановка на  операта „Травиата“ от Джузепе Верди на Държавна опера-Стара Загора на обичаното и популярно вердиево заглавие, зрителите ще видят солистите Десислава Стефанова, Николай Моцов, Костадин Якшев, Александър Марулев, Евгений Арабаджиев, Игнат Желев, Християна Христова, Иван Колев, Богомил Русенов. Участват още хор, оркестър и балет на Държавна опера-Стара Загора. В ролята на Жорж Жермон е Цутому Танака /Япония/. Той завършва Музикалното си образование в Осака- Магистърска степен. Бил е стипендиант на Министерството на културата на Япония във Виена.  Дебютира в "Сватбата на Фигаро“ . В неговият репертоар са роли от оперите "Cost fan tutte", "Pagliacci", "Falstaff",  „Травиата", "Риголето", "Евгений Онегин", "Мадам Бътерфлай", "Палячи", "Турандот" и др. Г-н Танака има много награди от престижни форуми между които-Награда за изящни изкуства в Осака, Награда- отличие на Министерството на културата на Япония за изпълнение си в " Риголето "и др. Г-н Танака е член на борда на операта в Канзай и член на Шубертовото общество в Япония.

Диригент на спектакъла е Шунго Морияма /Япония/. Режисьор-постановчик е Франк-Бернд Готшалк, художник – Борис Стойнов, хореограф –Андреас Песлер.

От 4 юни променят движението заради ремонта на моста към кв. „Кольо Ганчев"

 Във връзка с извършване на реконструкция на надлеза над жп линията и бул. „Славянски“, движението за всички видове моторни превозни средства ще бъде спряно за времето от 04 юни (понеделник)  до 1 декември по бул. „Патриарх Евтимий“ в участъка южно от ул. „Братя Жекови“ - надлез над ЖП линия и бул. „Славянски“ до предприятие „Бисер Олива“ АД, както и подходите към бул. „Славянски“.

Водачите на моторни превозни средства ще използват обходни маршрути за движение както следва:
- в посока изток – запад: бул. „Никола Петков“, ул. „Ангел Кънчев“, ул. „Христо Ботев“, бул. „Руски“ и бул. „Славянски“.

- посока юг – север и север - юг: ул. „Промишлена“, ул. „Войвода Стойчо Черногорски“, ул. „Индустриална“ и ул. „Анастасия Тошева“.

Водачите на транзитно преминаващите моторни превозни средства ще използват околовръстните пътища на  Стара Загора – път I-5 и II-66.

Нети пее, Зомбори води откриването на „Златната липа“

Отличничката от НАТФИЗ в класовете на Стефан Данаилов, Илия Добрев и Ивайло Христов – Антоанета Добрева – Нети, ще извиси глас по време на церемонията за откриване на 6-ото издание на Международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“, чието начало

е обявено за 17,30 ч. тази събота, 2 юни. 

Нети ще изпълни някои от най-популярните си парчета от сцената на Старозагорската опера и ще допълни артистичния чар на цяла плеяда звезди на българското кино и театър, които ще се изсипят върху червения килим в Стара Загора. Дефилето ще поведат трима от носителите на престижната награда „Златна липа“ за цялостен принос в киното от предишните издания на фестивала – Гинка Станчева, Васил Михайлов и Мария Статулова, а редом до тях ще застане тазгодишният носител на отличието – харизматичният Васил Банов. По червения килим, редом с основателката и художествен директор на „Златната липа“ Магдалена Ралчева, ще дефилират Теодора Духовникова, Койна Русева, носителят на „Златна липа“ с филма „Слава“ за най-добра мъжка роля Стефан Денолюбов, Жана Караиванова, Велислав Панов, режисьорът Илиян Джевелеков и много други. Традицията да уважат кинофестивала на Стара Загора ще спазят и любимката на народа Мартина Вачкова, синеокият чаровник Любен Чаталов и колоритният Владо Пенев. Младите кинаджии Владимир Зомбори, познат ни от „Воевода“ и „Миграцията на паламуда“, и Филип Гуляшки от тв сериала „Играчи“ ще водят откриването на фестивала на 2 юни и съответно закриването и обявяването на наградените ленти на 6 юни.

Военният биг бенд на Стара Загора под диригентската палка на капитан Цветомир Василев, култовият мажоретен състав и други музикални изпълнения ще допълнят церемониалната програма на „Златната липа“. Филмовият маратон тази година включва 50 заглавия от 23 европейски страни. Голяма част от хотелската база в Града на липите вече е резервирана за дните от 2-ри до 6-ти юни от верни фенове на фестивала от Пловдив, София и големите градове около Стара Загора.

Холивудска звезда влиза в журито на „Златната липа“ 2018

Четирима мъже и една жена влизат в журито на Международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2018, който ще бъде открит тази събота, 2 юни от 17,30 ч. в залата на Операта в Стара Загора. Те ще оценяват 9-те филма, влизащи в конкурсната програма на фестивала и ще имат удоволствието на 6 юни от 18 часа, отново в залата на Старозагорската опера, да обявят кои ленти получават статуетка „Златната липа“ за „Най-добър филм“, „Най-добра актриса“, „Най-добър актьор“ и „Най-добър режисьор“.

Начело на съдийската петорка, както винаги досега, отново е българин – това е известният сценарист, драматург, режисьор, журналист и преподавател в НАТФИЗ Юрий Дачев. „Юрий е творец с ярко изразено отношение към киното – сценарист е на филмите „Пансион за кучета“, „Пътуване към Йерусалим“, съсценарист е на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, както и на още филми и сериали. По БНТ2 всяка събота Юрий Дачев води предаването „Рецепта за култура“. Той е една изключително талантлива личност и аз съм много щастлива, че прие да бъде председател на журито, каза директорът основател на „Златната липа“, режисьорът Магдалена Ралчева.

Единствената дама в тазгодишното фестивално жури е изключително талантливата руска актриса Анна Шерлинг. Тя е дъщеря на известния руски режисьор Юрий Шерлинг и на една от големите красавици в руското кино - Тамара Акулова. Преди да завърши актьорско майсторство в ГИТИС Анна Шерлинг е завършила международни отношения в юридическия факултет. Снимала се е в изключително много сериали и филми. Колоритната руска актриса е запален любител на фехтовката и конната езда.

В журито на тазгодишната „Златна липа“ влиза и един много талантлив режисьор и сценарист от Великобритания – Гарет Джоунс, който е известен преподавател по сценаристика. Гарет Джоунс преподава в Норвежкия филмов институт, в Берлинската и Парижката филмови академии. Завършил е Кеймбридж. По време на фестивала той ще представи последния си филм „Делириум“.

Третият член на международното жури е македонският режисьор и писател Горан Тренчовски, който има много голям телевизионен опит. Зрителите на „Златната липа“ ще имат удоволствието да гледат неговия филм „Златната петорка“,  който е награждаван многократно.

Последният член на журито е истинска холивудска звезда – това е италианският актьор Пиеро Никозия. Той е роден през 1949 г. на красивия остров Сицилия, Италия. Завършва Академията „А. Ферсен” по драматични изкуства в Рим. След това, за 5 години се мести в Ню Йорк, за да учи в известното студио на Лий Страсбърг. Негова учителка е Сюзън Батсън, която подготвя за снимачната площадка актьори като Том Круз и Никол Кидман за филмa на Стенли Кубрик „Широко затворени очи“. Работи с режисьори като Вим Вендерс, Пупи Авати, Марко Ферери, Роберто Файнза, Ели Кораки и си е партнирал с актьори от ранга на Нино Манфреди, Джо Пеши, Терънс Хил, Анхела Молина и Антъни Куин. Неговият опит като театрален актьор го свързва с Ани Жирардо, Лука Ронкони, Пиера Дели Еспости и Винсънт Шиавели. В момента е популярен с участието си в много телевизионни сериали като „Отборът“, „Полицейски район“, „Дон Матео“, „Екип срещу мафията“, „Рис“, „Куршум в сърцето“. Изпълнява главната роля в швейцарския сериал: „С.Систо Ресторант“. Щастлива съм че Пиеро е мой приятел и с радост прие поканата да бъде част от журито на „Златната липа“, каза Магдалена Ралчева.

„Ефектът на Лазар“, новият роман на Том Егеланд, скоро ще излезе на български

След като оглави класацията за най-продавани книги в Норвегия, „Ефектът на Лазар“ на Том Егеланд бързо ще се появи и у нас. Българският ще бъде първият чуждестранен превод на новия роман на автора, по чиито дири върви Дан Браун. Две години преди бестселъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ излезе „Краят на кръга” на Егеланд, а в двете произведения има смайващи прилики както в сюжета, така и в главните герои, което бе огласено от световните медии: в дъното на всичко е тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство; албинос е сред главните герои и в двата романа; и в двете книги главната героиня се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена, и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден. Не закъсняват и обвиненията към Дан Браун в плагиатство, тиражирани от световните медии. Том Егеланд обаче насочва творческата си енергия към създаването на нови, още по-оригинални сюжети, базирани върху богат документален материал.

В „Ефектът на Лазар“ главният герой на Егеланд - археологът Бьорн Белтьо, е по следите на древен вавилонско-египетски ръкопис, наречен „Книгата на мъртвите“. Но той не е единственият, който търси мистичното произведение. Опасен монашески орден от религиозни екстремисти, би направил всичко, за да го спре, тъй като се страхува, че откритията му ще разтърсят основите на християнската вяра. Същевременно учените в една медицинска лаборатория в САЩ са на път да разкрият мистерията на процесите, които настъпват след смъртта. Строго секретният научен проект носи кодовото име „Ефектът на Лазар“. Нима наистина е възможно човешката душа да продължи да живее дори след като тялото е вече мъртво?

Заглавието е вдъхновено от библейската легенда за Лазар, когото Христос възкресил след четири дни в гроба: „(Иисус) извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа.“  (Евангелие от Йоан).

Бьорн Белтьо е централен герой в романите „Краят на кръга“, „Пазителите на завета“, „Евангелието на Луцифер“, „Заветът на Нострадамус“, „13. апостол“ и „Маската на дявола“. Един от романите вече предстои да бъде филмиран от Холивуд.

300-годишна цигулка показват в Казанлък

Изключително ценна цигулка - на 3 века, пристига в Казанлък в рамките на 115-тия Фестивал на розата и провеждащият се за първи път в България Международен конкурс за съвременно лютиерство за цигулка, виола, виолончело и китара. Редкият музикален инструмент Guarneri del Gesu 1742- Ricci датира от 1734 година и е дело на прочутия италиански майстор – лютиер Джузепе Гуарнери. 300-годишната цигулка е притежание на частен колекционер от Китай. Тя ще остане в Казанлък само 24 часа. Жителите и гостите на града на розите ще могат да видят ценното бижу, произведение на изкуството в Музей на розата.

Музикалният инструмент пристига специално за конкурса, който ще събере на едно място жури от световноизвестни и признати майстори – лютиери. Именно те са журито, което издава най-престижните сертификати за цигулки – оценката на името на Антонио Страдивари, живял и изработвал своите инструменти през XVII-XVIII век в Кремона, Италия. Възпитаник на най-престижната италианска школа – Кремонската, е и неговият съвременник Джузепе Гуарнери, чиято 300-годишна цигулка ще остане в Казанлък на 2 и 3 юни.

За Гуарнери, който е роден през 1698 г., днес се знае сравнително малко. Славата му идва едва след смъртта му – 1744 г. И до ден днешен никой все още не разгадал тайната на неговото майсторство и не може да каже от къде е вълшебният звук на изработените от него инструменти. Мнозина казват, че звукът от творенията на Страдивари бил звезден, а на Гуарнери – божествен.

Днес на цигулките, измайсторени от ръцете на великия Джузепе Гуарнери, свирят само най-добрите и признати в световен мащаб виртуози. Творенията на италианеца остават все така неподвластни на времето.

В дните на 115-тия Фестивал на розата Международният конкурс за съвременно лютиерство ще бъде съпътстван и от два класически концерта в Музей на розата:

-       01.06. – 19.00 часа - класически концерт  на струнен квартет „КласикАрт”

-       02.06. – 18.00 часа - церемония по награждаване и концерт на камерен ансамбъл за класическа музика „Софийски солисти”

Изложбата на световните струнни музикални инструменти, участници в конкурса, ще остане в Казанлък до 22 юни 2018 г.

Започва реконструкцията на моста над ж.п. линията към кв. „Кольо Ганчев”

През летните месеци започва изпълнението на проекта за реконструкция на моста на бул. “Патриарх Евтимий“, който преминава над жп линията в Стара Загора (връзката на града с кв. „Кольо Ганчев). „На 30 май ще се подпише Акт 2 и строителят започва да работи“, съобщи кметът на града Живко Тодоров. Срокът за изпълнението е 4 месеца. „Проектът е сложен, движението по моста ще се затваря поетапно. През летните месеци ще има неудобства, но ще се облекчи значително трафика след това“, убеден е градоначалникът. По думите му, проблемът е, че строителните дейности трябва да се съгласуват с ж.п. транспорта, влаковете ще се движат и ще се работи само в „прозорците“, в които има разрешение за работа, което усложнява ремонта. „До есента се надявам той да завърши и да се похвалим с реализирания проект“, каза още Тодоров. Това допълнително ще задълпочи проблемите с трафика, тъй като мостът е основна връзка с влизащия от юг автомобилен поток, който, вероятно ще трябва да се отклонява по алтернативни маршрути. Точно на този най-важен въпрос не е отговорено в информацията от общината.

Според кмета проектите за реконструкция на централната градска част и парк „М.М. Кусев“ ще бъдат завършени навреме и качествено. „Два тежки проекта изпълняваме в момента - за площада и главната улица, и за Аязмото. Намерената археология пред общината бави нещата, но смятам, че ще се завършат успешно, не се претупва работата. Има допълнителни дейности, които трябва да се извършат по проучване и консервиране на намерените гробове, да се избере начин как да бъдат експонирани. Има идея от директора на музея Петър Калчев, да се направи подход към гробницата. Надявам се до празника на града, 5 октомври, да имаме завършен център“, сподели Тодоров.

Той изрази и убедеността си, че проектът за парк Аязмото ще бъде завършен добре и успешно. „Възстановява се старият асфалт, там където е имало. Няма да бъде полаган на нови места, оформят се и нови алеи, пренарежда се каменната настилка, но се запазва идеята на парка. Аязмото има хиляди декари, зад върха има много голяма част див парк, където хора и животни се разхождат свободно, карат се велосипеди и мотори. Има си и част, която се обслужва транспортно и е наситена с хора, а друга - където се чувства спокойствието на парка, има и уединение.“

„В Стара Загора има много още какво да се направи. Предвидили сме като двугодишна програма - тази и следващата година да обновим града и смятам, че това ще даде тласък на Стара Загора да продължи да се развива. Очаквам добро и бурно развитие през следващите години. Един град е жив организъм, развива се непрекъснато, както и хората в него. Основната насока е от гледна точка на бизнеса - там ще бъде основният акцент, за да може да се създават повече работни места, хората да имат по-добри възможности и да живеят по-добре“, обобщи намеренията си градоначалникът.

Той съобщи, че има още много неща, които му се иска да бъдат направени за Стара Загора. „Имаме още хубави проекти за града, но трябва да го правим по приоритети, на етапи, защото изискват серозен ресурс. Сега ремонтираме ул. „Отец Паисий“, скоро ще започнем улиците „Руски“ и „Св. княз Борис“, край пощата павираната улица има сериозна нужда от обновяване. Ще завършим Аязмото, ще тръгнем с Руския пазар, който също трябва да бъде обновен, продължението на парк „Артилерийски“ предстои, централната част, много училища и детски градини се реновират тази година. С Камарата на архитектите имаме заложени приоритети за бъдещото развитие на града – в западна посока продължението на ул.“Славянски“ да бъде проектирано, към Старозагорските бани, в западна посока да се развива градът“, каза още кметът на Стара Загора.

„Аз съм оптимист за Стара Загора, градът ни е хубав наистина, има добри основи и от нас зависи да върви напред“, обобщи оптимистично Живко Тодоров.

В заключение може да се обобщи: най-добре е заралии да си вземат максимално дълга ваканция през лятото, защото центъра и Аязмото са строителни площадки, основния южен път ще е с намалена пропускателна способност, с новата пешеходна зона, се затварят участъци от още две улици по посока Север-Юг. Най-добре ще е, за който има възможност, да се върне в града, когато всичко стане много хубаво, както се твърди в официалната сводка…

Японски солисти с гала концерт в Стара Загора

Юми Мицугуши е една от солистките

Старозагорската опера представя гала концерт с гостуващи диригент и солисти от Страната на изгряващото слънце на 26 май от 19 часа! Те ще изпълнят любими арии и дуети от опери на Дворжак, Росини, Верди, Гуно, Пучини, Доницети и др., както и на песни от японските композитори Йошинао Накада, Хидео Кобаяши, Йошинао Накада.

Диригент: Шунго Морияма (Япония) – гост. В програмата на концерта участват Кайо Нишихара, Мегуми Кумара, Кана Нарисава, Айа Накано, Юми Мизучи-Ваничек /солисти от Япония/ и оркестърът на Държавна опера Стара Загора.

На 4 април в Старозагорската опера Шунго Морияма дирижира концерта „Мечтите на младите музиканти“. В концерта участваха млади  гост солисти от Япония, на възраст от 9 до 19 години – цигулари, пианисти, вокални изпълнители.

Маестро Шунго Морияма е познат и обичан от публиката на Стара Загора. Негова специална мисия е работата с млади дарования. Подобен концерт, също с млади изпълнители от Япония, Маестро Морияма е дирижирал през 2016 г. в гр.Добрич с Български камерен оркестър . В същата година, на 5 май на сцената на Опера Стара Загора той дирижира Оперна гала с изпълнения на четирима млади вокални изпълнители от Япония. След всяко свое участие в Стара Загора, Маестро Мориама специално се среща с публиката във фоайето на Операта ни.

Шунго Морима е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония от 2006. Диригентският му дебют е през 1977, а първият му гастрол е като гост на Софийската филхармония през 1986. От 1990 започват контактите му с Нова Зеландия - дирижира Младежкия оркестър и Симфоничния оркестър на Християнската Църква, Новозеландския Симфоничен оркестър и е първият японски диригент, поканен за цял сезон в Кралския балет на Нова Зеландия. Дирижирал е Деветата симфония на Бетовен с оркестъра на MAV – Унгария, с интернационален хор от Унгария, Полша, Германия, Австрия и Япония, по време на церемонията "European Picnic Memorial" в Сопрон (Унгария) през 1997. След представянето на „Лебедово езеро" в театър „Мусоргски" е поканен за 4 години като главен гост-диригент на Конгресния оркестър в Санкт-Петербург, през 2000става почетен член на Филхармоничното общество в Санкт-Петербург, 2 години по-късно дирижира концерта по случай 200-годишнината на това общество. Дирижирал е спектакли на Японския балет в Санкт-Петербург, Псков и Новгород през 2003. Огромен успех му носи изпълнението на Концерта „Taketori Story" и Симфония „Буда" от Коичи Киши през 2002, особено изпълнението на Симфония „Буда" пред статуята на Буда в храма „Тодайджи" в Нара, в памет на монаха Кокей, възстановил този културен паметник.

От 1997 ежегодно организира концерт с японски солисти на „Софийски музикални седмици", а от 2004 провежда уоркшоп със Софийска филхармония.

„Златната липа“ 2018 представя 50 нюанса европейско кино

VI-ото издание на кинофестивала „Златната липа“ 2018 идва в Стара Загора с изключително амбициозна програма, която ще превърне 5-те фестивални дни от 2 до 6 юни в истински киномаратон, включващ рекордните 50 филма и 8 съпътстващи събития. Пълната филмова програма по часове и салони вече е публикувана в сайта на фестивала www.thegoldenlinden.com. Прожекциите ще бъдат при вход свободен, както винаги досега. Те ще се осъществяват в залите на старозагорския Оперен театър и на Регионална библиотека „Захарий Княжески“.

Церемонията по откриване на фестивала ще започне на 2 юни (събота) в 17,30 ч. с шествие на кинозвездите на българското кино заедно с много от известните актьори, актриси и режисьори на Европа. „Златната липа“ предизвиква все по-голям интерес на Стария континент и тази година форумът ще доведе в Стара Загора рекорден брой гостуващи кинотворци, които лично ще представят филмите си преди прожекциите, посочи основателят на събитието Магдалена Ралчева. Поради наситената програма голяма част от лентите ще имат само по една прожекция, но се надявам това да не попречи на истинските ценители на Седмото изкуство, допълни тя. „Филмовата селекция прилича на интересен пъзел,  който обединява в себе си различните нюанси на съвременното европейско кино чрез образите на съвременните жени“, каза още Магдалена Ралчева, чийто последен филм „12 А“ също постави в центъра си драматична женска история. От 9-те ленти в конкурсната програма на „Златната липа“ тази година 6 представят впечатляващи женски образи – от порастващо момиче до жена на зряла възраст.

По време на церемонията ще бъде представен и специалният гост на събитието – обичаният български актьор Васил Банов, пресъздал десетки образи на големия и малкия екран - като се започне от тв-сериала „На всеки километър“ (1969) и се стигне до последния филм на Стефан Командарев „Посоки“ (2017), който ще бъде прожектиран в извънконкурсната програма на фестивала. Васил Банов ще получи наградата „Златна липа“ за цялостен принос в киното.

Филмът, който ще даде официалния старт на „Златната липа“ 2018, е унгарската романтична драма „Кинчем, моето съкровище“ (2017) на Габор Херенди. Това е една изключително увлекателна и в същото време приказна история, заради начина, по който филмът е заснет и разказан от неговите автори, каза Магдалена Ралчева.

На 3 юни ще бъде спазена традицията специалният гост да открие звезда със своето име и да посади свое дръвче в Алеята на липите, западно от сградата на Оперния театър. Това ще се случи в 12 часа, поканени са всички почитатели на киноизкуството.

„Златната липа“ ще продължи инициативата си да подкрепя младите хора в творческите им търсения. Затова по време на фестивалните дни ще организира два уъркшопа с участието на известни режисьори и сценаристи, които ще ги въведат в тайните на създаването на една кинопродукция. Те ще бъдат водени от известния руски сценарист и драматург Владислав Романов в Зала 1 на хотел „Верея“. Първият уъркшоп ще бъде на 4 юли от 10.00 до 12,30 ч. с участието на британския режисьор и член на журито на „Златната липа“ 2018 Гарет Джоунс, а на следващия ден в ученическата киноработилница ще се включи известната сръбска писателка и сценарист Владислава Войнович.

Международното жури с председател режисьора Юрий Дачев ще има задачата да отличи сред 9-те филма от конкурсната програма лентите, които в последния ден на фестивала (6 юни от 18 часа в залата на Операта), ще получат статуетка „Златна липа“ за най-добър филм, за най-добър актьор, за най-добра актриса, за най-добър режисьор и специалното отличие на Съюза на българските филмови дейци. По традиция церемонията по закриване на фестивала ще завърши с прожекция на наградената най-добра лента.

Михаела Хаджиева е новата Царица Роза

Абитуриентката на ППМГ“Никола Обрешков“ Михаела Хаджиева спечели гласовете на миналогодишни Царици Рози и техни подгласнички и тази вечер стана 50-та Царица Роза на Казанлък на сцената в Дома на културата „Арсенал“. За нейни подгласнички царското жури посочи Елица Славчева от ПХГ“Свети Свети Кирил и Методий“ и Бианка Нягалова, също от Математическата гимназия.

За първи път в историята на конкурса със жребий най-красивите дами на Казанлък през годините определиха своите три говорителки в царското жури, които преброиха гласовете по анкетни карти: Лора Георгиева – Царица Роза 2007г., Силвия Грозева – Царица Роза 1990г. и Мария Върбанова – Царица Роза 1991г. Те посочиха победителките и първи ги поздравиха.

Михаела, която се представи пред публиката като „чаровна, забавна и интелигентна“ изпъкна измежду 26-те хубавици – кандидатки за короната по критериите за външност, елегантност, сценично поведение и комуникативност. През сълзи от щастливата изненада тя обеща на своите съграждани: „Ще бъда достойна Царица и ще представям Долината по най-достойния начин!“.   

Н. пр. Масато Ватанабе, извънреден и пълномощен посланик на Япония, който за първи път е специален гост на конкурса на тази си длъжност, поздрави на български език най-красивите сред красивите млади казанлъчанки и по традиция връчи билетите за пътуването до Страната на изгряващото слънце.

За да докажат качества на бъдеща царица момичетата дефилираха в три кръга с характерно облекло и музика – ретро, самба и вечерни рокли на прочутата творба на Карл Орф „Кармина Бурана“.

Минути преди да бъде обявено решението на журито от Царици Рози Кметът на Община Казанлък Галина Стоянова приветсва гостите в препълнената зала с „Добре дошли!“: заместник-председателя на Народното събрание Емил Христов, евродепутатът Ева Майдел, народни представители от 23 МИР – Стара Загора, представители от Областната управа на Стара Загора, общински съветници, приятели на Казанлък. Тя посочи незабравимите събития в 115-те празници на розата в Казанлък, сред които избора на юбилейната Царица Роза, 100-годишнината от началото на лютиерството в Казанлък, 9-ия Международен фестивал по лютиерство, който ще бъде осъществен за първи път извън пределите на Италия, благодарение на 40-годишното побратимяване с град Кремона и предстоящото удостояване на изявени казанлъчани със званието Почетен гражданин – ръководителя на Танцов ансамбъл „Арсенал“ Христо Стоянов и младия учен Теньо Попминчев, един от десетте най-млади учени в света, предложен за Нобелова награда. Галина Стоянова пожела на всички „Светли, красиви и много, много успешни 115-и празници на Казанлък!“.

В емоционалния празничен конкурс-спектакъл, организиран от Народно читалище „Искра – 1860“ водещ бе актьорът Христо Бонин, с участието на трио „ВДМ“, Клуб по спортни танци „Киара – Н“ и евъргрийни и незабравими джаз стандарти, изпълнени от Васил Петров.

С 50-то юбилейно издание на конкурса-спектакъл за избора на Царица Роза започват празничните дни в Града на розите, чиято кулминация предстои в първите три дни на месец юни.

Актьорът Васил Банов ще получи наградата за цялостен принос в киното на „Златната липа“ 2018

Звездата му изгрява през далечната 1969 година с роля в култовия сериал „На всеки километър“. На театралната сцена се появява с ролята на д-р Соколов в „Под игото“. Васил Банов се ражда на 20 юли 1946-a в Карлово. През 1971 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Боян Дановски.

Филмографията му включва близо 100 роли в кино- и телевизионни продукции като „Иван Кондарев“, „Записки по българските въстания“, „Капитан Петко войвода“, „Дунав мост“, „Хайка за вълци“, „Изпепеляване“, „Столичани в повече“, „Седем часа разлика“, „Дървото на живота“, „Откараднат живот“, „Фамилията“, „Бензин“ и още много, много други. Последната му роля е във филма на Стефан Командарев „Посоки“, който ще имаме удоволствието да гледаме в извънконкурсната програма на „Златната липа“ 2018.

Васил Банов ще получи наградата „Златна липа“ за цялостен принос в киното на 2 юни вечерта по време на официалната церемония по откриване на Шестото издание на кинофестивала за ново европейско кино в залата на Оперния театър в Стара Загора.

На следващия ден, 3 юни от 12 часа, Васил Банов официално ще открие своя звезда с името си и ще посади млада фиданка в Алеята на липите, западно от Операта. Всички почитатели на киното могат да се чувстват поканени. Там вече цъфтят липите, посадени от носителите на наградата за цялостен принос в киното от предходните 5 издания на „Златната липа“ – Мария Статулова, Джанкарло Джанини, Татяна Лолова, Васил Михайлов и Гинка Станчева.

Старозагорският музей вече има брайлови модули за незрящи

Достъпност на хората със зрителни увреждания до културното наследство на Стара Загора осигуриха от Регионалния исторически музей в Стара Загора. Там бе открит Център с брайлови модули, който осигурява възможност на незрящи да се докоснат до артефакти и достижения на българската живопис.

„За нас културното наследство трябва да е достъпно за всички, както изисква  чл. 186, ал. 3 от Закона за културното наследство за гарантиране на равен  достъп на посетители със специфични потребности“, обясни директорът на музея Петър Калчев. Той благодари на Дина Желева, председател на Регионалната организация на Съюза на слепите в Стара Загора за оказаната помощ при адаптирането на модулите в музея.

„Благодарен съм на Община Стара Загора за дадената възможност. Ние създаваме 3D модели на исторически обекти и 3D печат на тактилни (чрез докосване) плочки за хора с увредено зрение, придружени с брайлови анотации.  Картините, които са тук, са 3D релефни модели с изпъкнали контури и прибавени брайлови символи вътре във фигурите, както и брайлова анотация за съдържанието“, обясни проф. Димитър Карастоянов от Българската академия на науките, който е старозагорец. Той съобщи още, че се разработва и брайлов екран за компютър, за да могат хората с увредено зрение да работят с него.

„Програмата предстои да се разширява. Това ще ни направи първи в България и водещи в Европа в 3D форматите за незрящи. Идеята е иновативна и внедряването и в Регионалния музей е много добро решение“, каза Иванка Сотирова, зам.-кмет на Община Стара Загора.

Хората с увредено зрение в Стара Загора ще могат да се насладят на картините: „Спасяването на Самарското знаме“, „Защитата на Орлово гнездо“, „Залавянето на Левски“ и „Ръченица“ на Иван Мърквичка. Освен това на четири специални маси на три нива в музея са разположени артефакти от историята на Стара Загора, придружени с тактилни плочки с обяснения за всеки обект.

Незрящи старозагорци с трепет пристъпиха към предоставените им картини и музейни съкровища. „Уникално е. Много добре се разчита“, споделиха те. „Ние сме апостоли, мечтали сме затова и се надяваме проектът да продължи“, коментира Дина Желева.  

Седмия международен „Джаз форум” в Стара Загора – от 7 до 9 юни

За седма поредна година Община Стара Загора е домакин на международния фестивал „Джаз форум Стара Загора“. Събитието ще се състои от 7 до 9 юни сред  античния комплекс „Августа Траяна“, но фестивалните прояви започват още от 4 юни. 

Че джазът е красива музика, е безспорно. Измеренията на тази красота представяме  в проектите на няколко изключително стилни и талантливи дами.

За първи път в България ще свири фурията на цугтромбона Карол Джарвис от Великобритания  - една изключително стилна, талантлива и упорита дама, покорила  световните музикални подиуми.

От вечния Париж пристига френската сензация Камий Берто, която взриви световната джазова общност през  лятото на 2015 г. с вокалния си талант и с дързостта си. Камий постигна изключителна популярност, използвайки социалните мрежи, където публикува свои изпълнения. Благодарение на тях бе забелязана от мощна звукозаписна и продуцентска компания и към днешна дата певицата вече има два реализирани албума.

От Румъния посрещаме безспорно най-утвърдената джазова певица Мария Радукану, Агниешка Хекиерт от Полша се представя в колаборация с изключително успешния в Германия пианист Константин Костов. Не по-малко любопитно е участието на една българка, завладяла европейските сцени като водещ саксофонист, аранжор и композитор - Боряна Димитрова, която ще чуем съвместно с Военния биг бенд на Стара Загора. Красивото лице на джаза ще търсим и с Нара Аракелян от Армения – съобщават организаторите.

Традиция и съвременност, класика и новаторство съчетават в проектите си Първата дама на джаза у нас Камелия Тодорова, която ще открие фестивала, авторската програма на младата и талантлива контрабасистка Виктория Кирилова, етно джаз вдъхновенията на Аутентик квинтет със специалното участие на гъдуларката Даринка Цекова.

По традиция, освен основните концерти, фестивалната седмица в Стара Загора ще предложи детски джазови матинета, кинолектории, майсторски класове на гостуващи артисти, фотографски изложби и други фестивални прояви.

„Джаз форум Стара Загора“ се утвърди като водещо музикално събитие за България и Балканите. През годините на сцената посрещнахме световни величия като Кърт Розенвинкел, Джери Бергонци, Джордж Гарзон, Жерар Презенцер, Алекс Сипягин, Ерик Влуиманс, Хуан Гарсия Херерос и много други. Представяме и разноликия български джаз. Благодарение на фестивала вече са факт и множество колаборации на чуждестранни музиканти, срещнали се тук за първи път – изтъкват организаторите.

"Джаз форум Стара Загора" се организира от Община Стара Загора и фондация "Джазтет", с подкрепата на фондация "Америка за България", „Контур Глобал“, „БулАгро“, очна клиника „Трошев“, хотелите "Форум" и "Уникато", ресторант "При кмета", и със специалното медийно партньорство на Радио Стара Загора.
Всички събития  са с  вход свободен.

Нестинарка на старозагорска сцена на 23 и 29 май

Премиерното представяне на балета „Нестинарка“ по музика на Марин Големинов  ще се състои на 23 и на 29 май на сцената на Държавна опера-Стара Загора. Олеся Пантикина поставя култовата танцова драма по оригиналната хореография на Маргарита Арнаудова. Сценографията е на Иван Токаджиев, костюмите на Ана-Мария Токаджиева – по оригиналните идеи на Мария Трендафилова. В главните роли в двете премиерни представления ще танцуват Анелия Димитрова, Веса Тонова, Фиорди Лоха, Станко Танев и Ивайло Янев.

В „Нестинарка“ участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора, в която танцуват балетни артисти от България, Албания, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Тайван, Южна Корея, децата от ДЮСОБ „Маргаритки“, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“. „Нестинарка“ е първото голямо българско балетно заглавие, което влиза в репертоара на международната трупа на балета на Старозагорска опера. Заслугата легендарният спектакъл, поставен в тази т. нар. „голяма версия“ в Софийската опера от 1986 г.,  да се възстанови в Стара Загора е на Силвия Томова, артистичен директор на балетната трупа.

Спектакълът се посвещава на 90 години български балет и 110-та годишнина от рождението на великия български композитор Марин Големинов, оставил ярка следа в българското и световното музикално наследство.

 „Възраждането на спектакъл като „Нестинарка” е много голям проект. Той е решен полифонично, участва огромен ансамбъл и изисква изключителни солисти. Възстановката му е много сложна работа, а и аз гледам на нея наистина като възстановка на оригинала, а не като възможност за собствена творческа изява. Свела съм моята намеса до абсолютния минимум.“ – казва Олеся Пантикина, хореограф на спектакъла и дъщеря на Маргарита Арнаудова.

„Моята основна цел е да запазя автентичния хореографски текст, духа на спектакъла, стилистиката му, защото тя е изключително характерна за спектаклите на Маргарита Арнаудова. Смятам, че този балет е рядък пример за творческо единомислие и е едно щастливо Голямо случване. Наистина такива спектакли се случват рядко. Такова единомислие на творците-създатели: композитор, хореограф и и сценограф! Всеки един от тях към онзи момент, пък и към днешна дата е един от най-добрите в професията си, а събирайки се, тези три различни индивидуалности, правят със своя прочит на темата и идеята един уникален по самобитността си естетически продукт.“ – споделя Олеся Пантикина.

Тя откроява като откритие работата на младата балерина Анелия Димитрова в образа на Демна и силните образи на балетистите Фиорди Лоха /Найден/, Ивайло Янев /Кольо/, Станко Танев /Стареца/.

 „НЕСТИНАРКА“- танцова драма

Музика Марин Големинов

Либрето -  по едноименния разказ на Константин Петканов

/редакция Маргарита Арнаудова /

Хореография Маргарита Арнаудова

Постановка Олеся Пантикина

Сценография Иван Токаджиев /по идея на Мария Трендафилова/, костюми Ана-Мария Токаджиева /по оригиналните костюми на Мария Трендафилова/

Асистен-хореограф Силвия Томова

Репетитори Пенка Димитрова, Биляна Чолакова, Ромина Славова

Помощник-режисьор Пенка Александрова

Балет на Държавна опера Стара Загора

С участието на ДЮСОБ „Маргаритки“

Прабългарска школа за оцеляване Бага-тур

Запис на оркестъра на БНР с диригент Росен Миланов

Премиера 25 и 29 май 2018 година

Посвещава се на 110 години от рождението на Марин Големинов

90 години български балет

Действащи лица и изпълнители

Демна, селска мома-Анелия Димитрова, Ромина Славова

Струна,нестинарка, леля на Демна и кръстница-  Веса Тонова, Ромина Славова, Харука Суга

Найден,селски ерген - Фиорди Лоха, Александър Александров

Старец, нестинар – Станко Танев, Ивайло Янев

Кольо, селски ерген - Ивайло Янев, Станко Танев, Франческо Бориело

Главни нестинарки – Ромина Славова, Харука Суга, Рио Сузуки, Семела Шкендераси,

Нестинарки /ансамбъл/ - Ивелина Димитрова, Нанако Имаи, Фаншон Моро, Клоуи Александър, Петя Вънева, Лора Георгиева, Пенка Димитрова, Биляна Чолакова, Радост Младенова-Арабаджиева, Юлияна Коева, Рихо Хирано, Хзе Фу-Чиен, Мариела Коларо,Тцао Ю-Чен,

Кармен Демирташ

ДЮСОБ „Маргаритки“

Клюкарки – Томоки Ишиго, Франческо Бориело, Салваторе Лаудани, Светлозар Тинев, Ивелин Христакиев

Свекърва – Биляна Чолакова, Петя Вънева

Баби – Лора Георгиева, Фзе Фу-Чен-Нина, Пенка Димитрова, Петя Вънева,

Невести – Радост Младенова-Арабаджиева, ДЮСОБ „Маргаритки“

Овчари – Александър Желев, Драгомир Христов

Приятелки- Ромина Славова, Харука Суга

Приятели - Станко Танев, Светлозар Тинев

Моми, момци, народ- ансамбъл балет

Сюжетът на Нестинарка е чудна смесица от староезически представи и по-нови християнски преживявания. Върху широката основа на народния обичай се развива личната драма на главната героиня Демна. Действието се развива в едно нестинарско село в Странджа и село в югозападна България.

Съдържание

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Пролог

Демна е изпълнена с трепетно очакване. Днес е денят на св.св. Константин и Елена. Тя за първи път в живота си ще играе върху огъня в чест на св. Константин, на когото се е обрекла.

Първа картина

Демна излиза сред нивите, опиянена от радостно чувство. Не забелязва приближилия се момък. Другоселецът Найден, който отива в нестинарското село да наблюдава игрите върху огъня, изненадващо застава на пътя й. Между тях пламват чувства. Разделят се след като Найден изтръгва от нея обещание да му пристане.

Втора картина

Светилището. Старейшините – Старецът нестинар и Струна изнасят иконата на св. Константин от мястото, в което тя се е съхранявала в нощта преди празника и я понасят към оброчището. Демна в унес пристъпва след иконата.

Трета картина

Шествието. Шествие от нестинари съпровожда иконата до мястото на игрите, където ги чака разпалената жарава. Найден е ням свидетел на странното зрелище. Старецът обикаля огъня в молитва към св. Константин за закрила от бедствие и плодородие. Струна раздухва тлеещите въглени.

Четвърта картина

Танц върху огъня. Струна като трескава нагазва в жаравата. След нея една по една са „прихванати“ другите нестинарки. Развихря се екзалтиран нестинарски танц върху огъня. Демна усеща в тялото си непознати сили и се хвърля в огнения харман. Смаян Найден мисли, че тя ще изгори, разбутва навалицата и я грабва от огъня.

Интермедия без музика

Любовта на Демна и Найден става все по-силна. Демна е пристанала на Найден и той я води вкъщи.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Пета картина

Жътва в селото на Найден. Найден води невестата си към родния си дом през житните ниви.

Шеста картина

Селото на Найден. Майката на Найден и цялото село се струпва да посрещне младоженците. Всички са любопитни да видят булката. Неочаквано се появява Струна, за да й напомни за обета й към св. Константин, който тя е престъпила. Злите езици на клюката не закъсняват – булката е магьосница – нестинарка.

Седма картина

Домът на Найден и Демна. Демна е сама. Клюката е отровила сърцето на Найден. Когато се връща вкъщи той е пиян и гневен. Сляп е за страданията на Демна. Тя е отчаяна, и загубила всичките си надежди за семейство и щастие. Струна е тук, за да утеши кръщелницата си, но единствения път, който е в състояние да й посочи – е този към огъня.

Осма картина

Денят на св.св. Константин и Елена в селото на Найден. Една година по-късно. На мегдана млади и стари играят хора. Най-добрият танцьор е Кольо, приятелят на Найден. Демна е тъжна и Кольо се мъчи да я разведри. Усетила радост от празника, за първи път от година насам, тя се хваща за хорото и дори се надиграва с Кольо. Жегнат от ревност Найден се нахвърля върху Кольо. Хорото се разтурва.

Епилог

Демна в умопомрачение се връща в дома си. Тя е убедена, че всички злини й се случват задето се е отметнала от обета си към св. Константин. Вижда пламъците в огнището и се втурва към него, за да стъпи боса в огъня. Пред очите й се смесват различни образи. Демна изгаря в живия огън в ръцете на Найден.

Жени Захариева ще свири в Европейската нощ на музеите в Стара Загора

За четиринадесети път в Стара Загора на 19 май музеи и културни институти отварят врати по повод Европейската нощ на музеите.

Организаторите от Община Стара Загора са предвидили редица интересни събития, за да могат старозагорци от всички поколения не само да се докоснат до експонатите и творбите, които музеите и галериите показват, но и до техните послания.

Гостуване на световноизвестната пианистка проф. Жени Захариева е гвоздеят на програмата в Художествената галерия. От 20.30 часа в голямата зала тя ще изнесе клавирен концерт „Откровенията на природата“, посветен на 100 години от смъртта на Клод Дебюси.

Официалното откриване на Европейската нощ  на музеите е в 19.00 часа пред Регионалния исторически музей с изпълнения на фолклорен ансамбъл „Загоре“. По-късно ще бъде открита изложба „И да се, мамо, наредя с мойте вити гривни...”. От 20.000 часа в лапидариума ще има концерт на Фолклорен ансамбъл „Загоре” и Огнено шоу „Огънче” – Дуо BarbaroniTe.

Отново старозагорци ще могат да посетят Кът за снимки „Средновековните воини”, където могат да се снимат с различни облекла и оръжия. На IV-то експозиционно ниво  са експонирани изложбите „Ars gratia artis – изкуство за изкуството”  и  „Преоткрито изящество” - веществена изложба с реставрирани експонати от фондовете на Регионалния музей.

В  20 часа ще бъдат връчени свидетелствата на дарителите на музея за 2017 г., а след това следва поздрав  от Балетна школа към Читалище „Родина 1860” с ръководител Снежана Дескова.

От 20.30 до 22 ч ще работи Интерактивен кът „Реставрирай сам”.

Музейният специалист Мариана Минкова ще представи в Зала №33 от 22.00 часа  „Парад на монетите през вековете”. Половин час по-късно започва Мултимедийна презентация на тема „140 години българско опълчение и създаване на българската армия”, представена от Райна Антонова, уредник „Нова история” в РИМ – Стара Загора.

В Архитектурен комплекс „Музей на религиите” от 20.30 часа ще има концерт на Детско-юношески народен хор „Жарава” към Читалище „Родина 1860”, а след това концерт на Смесен хор „Родина” и Малко (а) нощна музика с Библиофония. Там е разположена и експозицията „Знай своя род и език”.

 „Късноантична мозайка от частен римски дом, IV век” ще бъде отворена за посещения от 19.00 до 24.00 часа.

В афиша на Европейската нощ на музеите са включени още изложби, концерти, представяния на книги, срещи разговори и др. Те ще се проведат в залите на Художествената галерия, Регионалния исторически музей,  Архитектурния комплекс „Музей на религиите” , Къща музей „Гео Милев“. 

Представят художниците на поетичната реалност в галерия “Българи”

Столичната галерия „Българи“ /“Дондуков“ 73/ представя уникална изложба с платна от „Художниците на поетичната реалност“ – 8 от най-забележителните френски автори на XX век. Откриването е днес на 16 май от 18 часа. Красивата експозиция е подредена лично от Светлин Русев.

Авторите стават популярни още в своята младост – през 20-те и 30-те години на предишното столетие, уточняват изкуствоведите. Макар и много различни, те работят и правят общи изложби, обединени от отдадеността си към бита и пасторалните пейзажи на френската провинция. Често ги наричат “Художници на щастието”. Верни на респекта си към природата, те се противопоставят на авангардните течения от 20-те и 30-те години. През 50-те и 60-те продължават да работят, но сякаш изостават от “модата” - вече са преподаватели,  професори, академици. Въпреки статуквото обаче остават верни на себе си. Неслучайно винаги са били и остават любимци на познавачите и ценителите на живописта, на колекционерите. След големите ретроспективи на „художниците на поетичната реалност“ във Франция през 2011-а,  2012-а  и 2017-а интересът към групата им е актуализиран и те вече получават  своята реабилитация.

Основният акцент в колекцията, представена в галерия „Българи“, е върху творбите на Ролан Удо (1897- 1981). Публиката може да види 14 платна в почти всички жанрове на кавалетната живопис – пейзажи от Страната на баските ,  италиански и гръцки острови, портрет, натюрморт, акт, жанрови сцени.  Публиката ще се наслади и на три произведения на Андре Плансон (1898 - 1981), Франсоа Денуайе (1894-1972).  Въпреки че Андре Фавори (1889-1937) никога не се e числял към „художниците на поетичната реалност“, споделя с тях общата съдба на временна пристрастеност към авангардните течения на времето (в случя кубизма) и бърз обрат към традиционните ценности в живопистта - в случая към Паул Рубенс.  В колекцията е и „късният“ Ив Брайе (1907 - 1990),  чието творчество се разгръща основно през 50-те, 60-те и 70-те години. Тогава, когато някогашната слава на групата е отдавна забравена история.

Албумът “Художници на поетичната реалност“ с автор Иво Милев, издаден специално за изложбата,  ще бъде представен на откриването.

Историята

Журналистката писателка Жизел д’Асейи за първи път използва обобщаващото наименование “художници на поетичната реалност” през 1949 година в книга, посветена на творчеството им, търсейки общия знаменател в работите им. Художниците са 8 – Морис Брианшон, Ролан Удо, Жюл Кавайе, Кристиан Кайар, Андре Плансон, Раймон Льогьо, Роже

Лимуз и Костя Терешкович. Книгата на  Жизел д’Асейи е подобна на тази, в която Райнер-Мария Рилке разказва за колонията немски художници, работещи в затънтено долносаксонско селце. 

“Как се създаде тази симпатия и приятелско уважение, което обединява Брианшон, Удо, Лимуз, Кайяр, Кавайе, Терешкович и мен, Плансон? На първо място, ние сме на почти една и съща възраст - разликата ни е до три години. Обичаме природата - нещо повече, ние я почитаме, нашата форма на поезия е близка. Между Льогьо и Кайар, между Удо и Терешкович, например, има съществени различния в концепцията и цвета. И въпреки  това, тази любов към поетичната реалност ни сближава. Ние не сме поколение на бойци, ние не избираме крайностите, но между нас съществува вид постоянство, което ни доближава до инстинкта”, казва Плансон.  И досега в класическото значение на термина “художници на поетичната реалност” се включват точно тези осем артисти...

Художниците на поетичната реалност в България

Художниците на поетичната реалност присъстват в постоянната експозиция на Квадрат 500 – така, както във всички модерни музеи по света от ранга на „Орсе“ и „Помпиду“ в Париж. Когато в София се открива Галерията за чуждестранно изкуство,  Богомил Райнов и Людмила Живкова уреждат творби на „щастливите художници“ да бъдат закупени от държавата за постоянната сбирка.

За чест на арт мениджмънта у нас през 40-те години, трябва да се каже, че още тогава в София има изложба с работи на художниците на поетичната реалност. Следващото по-пълно представяне е в изложбата “Западноевропейска живопис XIX - XX век” от 1981-а, където те са поставени в по-широк, алтернативен исторически и художествен контекст. През май на 1984-а в София е открита самостоятелна изложба на Ролан Удо с 38 негови творби.

След 1985-а всеки ценител се запознава с творците в залите на Галерията за чуждестранно изкуство в София – днес вече Квадрат 500. 

Интересът към групата художници на поетичната реалност в България по времето на социализма, когато е създадена основната част от колекцията на Галерията за чуждестранно изксутво, съвсем не е случаен. Марксистката естетика и нейното изкуствознание се опитват да създадат алтернативна история на европейското изобразително изкуство, в която - съвсем  теологично - целият историко-художествен процес е представен като все по-пълно и по-пълно развитие и налагане на реализма, на фигуративното и предметното. В тази схема всякакви тенденции и явления вън от изобразителната концепция на реализма се схващат като случайни, безплодни, водещи в крайна сметка до задънена улица, неподлежащи на развитие - като скъсали пъпната си връв със света и живота. От 30-те години нататък  социалистическият реализъм е венецът и короната в дълговековното, трудно, борбено развитие на реализма.

“Целите, които си поставят художниците от “Поетична реалност”, са далеч от стремежа да шокират или да изненадват със своите умения и знания. Желанието им е да се опитат да изразят в живописна и пластична форма определен духовен опит – своите домогвания в откриването на живописен език, който да съответства на чувствителността на тяхното светоусещане. Самата живопис за тях е сериозен творчески процес. Единственото им желание е да останат верни на себе си и да бъдат искрени”, пише Искра Траянова.

„ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД готви нов празник за любителите на риболова

„ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД готви нов празник за любителите на риболова. И тази година най-голямата топлоелектрическа централа на Балканския полуостров събира рибари от цялата страна за традиционното състезание по риболов край водите на язовир Овчарица. То ще се проведе на 9 юни (събота) от 9 часа и ще бъде с продължителност 4 часа. Всички, които желаят да заявят  своето участие, могат да го направят на тел.: 042/ 66 29 19. Записването започва в 7:30 ч. на 21 май (понеделник) и ще продължи до 25 май (петък) или до изчерпване на наличните места. Записването на всеки от участниците става индивидуално. 

Ограничения във възрастта на участниците няма!

Регламентът за участие включва използването на единична рибарска пръчка с най-много 4 броя куки. 

В 07:30 ч. в деня на състезанието ще бъде теглен жребий за определяне мястото на всеки от участниците край водите на язовир Овчарица. След края на надпреварата ще бъдат избрани и победителите, за които са предвидени много награди.

Последния филм на Вайда в извънконкурсната програма на „Златната липа“ 2018

Публиката на фестивала за ново европейско кино „Златната липа“ (2 – 6 юни) ще има възможността да види в Стара Загора последното произведение на големия полски режисьор Анджей Вайда „Остатъчни образи“ (2016). Филмът е част от извънконкурсната програма на фестивала и ще бъде прожектиран на 3 юни от 21 часа в зала Опера с повторение на 6 юни от 19 часа в зала Библиотека. Анджей Вайда разказва историята на полския художник Владислав Стшемински. Действието се развива в епохата на сталинизма в Полша, когато Владислав Стшемински, авангарден художник, се опълчва срещу доктрината на соцреализма. Игралният филм ни среща с неговите ученици, представя теориите на художника за изобразителното изкуство. В лентата е отделено значително място за изкуството и неговата роля в обществения живот.

Общо 23 игрални филма включва извънконкурсната програма на шестото издание на „Златната липа“ 2018. Сред най-любопитните заглавия е филмът на Карен Шахназаров „Анна Каренина. Съдбата на Вронски“ (Русия, 2017), с който известният руски режисьор прави свое продължение на класическия роман на Лев Толстой. Синът на Анна Каренина, Сергей, е пораснал и трябва да разбере защо майка му е избрала тази трагична съдба. Граф Вронски е преследван от спомена за жената, за чиято смърт все още се самообвинява. През 1904 г. по време на Руско-японската война Сергей Каренин и Алексей Вронски се срещат в отдалечено село в Манджурия. Съдбата им дава шанс да потърсят отговорите на въпросите, които отдавна ги измъчват…

Друг филм от Русия е „Монахът и демонa“ на режисьора Николай Достал. Лентата разказва за свещеник, преследван от тъмни сили в малък мъжки манастир.

Филмът на Гарет Джоунс „Делириум“ (Великобритания, 2016) разказва за борбата на известен композитор да запази репутацията си, създавайки модерен Реквием. Произведението му обаче по-скоро ще разбуни духовете, а в колежа „цъка бомба“ под формата на загадъчен млад вилончелист, който знае повече за неговото минало, отколкото самия композитор…

Немският режисьор Николет Кребиц ще ни шокира с лентата си „Диво“, която разказва историята на млада жена, която решава да прекъсне „договора“ с цивилизацията и безстрашно започва живот без лицемерие или задължителни предпазни мерки.

Македония се представя с филма на Горан Тренчовски „Златната петорка“ (2016).  Когато Маки и Ката обявят годежа си, приятелят им от детинство Джижи става ревнив. В историческия период на комунистическите ликвидации през 1951г. има неразкрити убийства на петима ученици, единият от които е Маки. Половин век по-късно техен приятел се връща в родната Струмица. Неговите тайни и познания водят до допълнително напрежение в брачния живот на Ката и Джиджи.

Испанското кино ще бъде представено с две заглавия – „Лунно затъмнение“ (2016) на Игнасио Вилар, заснет на екзотичния бряг на  Коста да Морте – известен като Края на света, и „Сладък лимон“ (2017) на Давид Аймерич, който разказва за силата на любовта да ни променя към по-добро.

Сръбският режисьор Младен Ковачевич ще представи провокативния си филм „Стената на смъртта и т.н.“ (2016) за застаряваща циркова акробатка, чийто живот не би имал смисъл без каскадите, които продължава да прави.

Датските режисьори Андреас Далсгард и Обайдах Зитон ровят в корените на Сирийския конфликт с документалната си лента „Шоуто на войната“. През март 2011 г. Обайдах Зитон и нейният кръг от приятели се присъединяват към уличните протести срещу президента Башар ал-Асад, тъй като Арабската пролет достига Сирия. Знаейки, че тяхната страна ще бъде променена завинаги, тази група художници и активисти започват да заснемат живота си и събитията около тях…

Грузинската лента „Джара“ представя едногодишно пътешествие през дивата природа на Аджария. Филмът улавя променящите се граници между човешкото местообитание и дивата природа, изобразявайки всекидневния живот в сменящите се сезони.

Още филми от Франция, Косово, Унгария, Латвия, България и Гърция допълват кинопалитрата от извънконкурсната програма на „Златната липа“. Много от лентите ще имат само по една прожекция поради голямата наситеност на програмата. Можете да изберете предварително своите филми от сайта на фестивала www.thegoldenlinden.com.

Античен кораб ще плава в язовир „Копринка”

Реплика на античен тракийски боен кораб, до една година в язовир „Копринка“ над останките от Севтополис ще заплува тракийска Слънчева ладия „Севт“. Птицеглавият кораб ще бъде построен по примера на кораба „Резос“ в Черно море – изцяло съхраняващ тракийската и антична технология на изработка, натуралните материали, включително тъкането на платната и изковаването на оръжията.  

Идеята е втора част от проекта „Археосвят – по пътя на великите“ на студио „Енохфилм“, която ще се осъществи с помощта на Община Казанлък. Студиото реализира първия български професионален проект на т.нар. "инсито" - експериментална мореплавателска археология, с оригиналния си проект „Резос“  - безпрецедентен културен експеримент в световен мащаб, под официалния патронаж на UNESCO, IMO – Световната мореплавателска организация, ДП Пристанищна инфраструктура и Националната спортна академия „Васил Левски“. В „Илиада” Омир казва, че митичният тракийски цар Резос е пристигнал в Троя на кораб заедно със своята колесница и бели коне. Идеята, реализирана преди няколко години бе ветроходният кораб с гребци да поеме по пътя на Резос от залива на Каварна до възпятата от Омир Троя или днешната Чанак Кале. Първата част на проекта „Археосвят: по пътя на великите“ – Резос“ е прeдставен в тв поредицата “Terra Incognita / Непозната земя” по БНТ, виж тук: 

Сега авторът на "Резос" Атанас Димитров, подготвя втора част на „Археосвят: По пътя на великите – Севт“. Той представи идеята днес на пресконференция в Казанлък. Изработката на втория кораб в сърцето на Долината на тракийските царе, Казанлък ще бъде извършена под формата на един вид - първо българско историческо тв риалити. „Работниците“, които ще участват в строителството на кораба ще бъдат местни хора, доброволци и казанлъчани, които ще строят кораба, по начина, по който са го правили траките. Тяхната работа - тип "оцелвяане" назад във вековете, като в исторически "Сървайвър" - ще бъде извършвана на етапи и ще бъде документирана от снимачния тв екип.

Първоначалните разходи по изработката на кораба са изчислени от Общината за около 36 000 лв., като към тях се добавя и дървен материал от общинския горски фонд. Според Атанас Димитров, до една година корабът може да бъде завършен. След това той ще остане собственост на Община Казанлък, която може да го ползва като туристически атракцион във водите на язовир "Копринка".

Научно-експерименталната част от целия проект е може би най-съществената, зад повърхността на телевизионната и последващата туристическа атракция. Ветроходният и едновременно гребен кораб ще бъде построен с дърво, боров катран, ръчно тъкано ветрило, като ще репликира напълно птицеглав кораб, който се предполага от археологията, че е автентично изображение на тракийски боен кораб от Одриското царство. Според съвременната наука, Царството на Ордисите, чиято столица е Севтополис, е участвало в битката на Коалицията на морските народи срещу Рамзес III (1185-1153 пр. Хр.). Победата над морските народи на последният от великите фараони на Египет Рамзес III е изобразена в гробницата Мединет Хабу в египтеския град Луксор (*днес той е побратимен с Казанлък).

Според екипа на Атанас Димитров, тези изображения на птицеглав кораб от флотилията на победените, са точно описание на тракийската Слънчева ладия, с която се предполага са пътували по Тунджа, а после и по море нашите предци траките от Одриското царство. Тракийско изображение на Слънчева ладия (боен речно-морски кораб със симетрични два носа) по нашите земи има намерени в Разлог.  Корабът е същият като форма, но за разлика от типичните египетски птицеглави кораби е „змиеглав“. Предстои експертно проучване на най-точното и правилно за нашия случай тотемно животно – дали да е  водна птица, змия, грифон – за да бъде максимално близо до предполагаемия оригинален тотем на флотилията на одрисите.

Тези научни полемики, наред със „сървайвърската“ работа по изработката на самия кораб, веслата, ветрилото, оръжията, обучението по езда, тракийски бойни умения, включително и "тракийско" хранене – ще бъдат заснети и представени в телевизионната поредица „Непозната земя“ на БНТ, което само по себе си ще бъде вторична и безценна реклама на Казанлък, като наследник на Севтополис.

Италианска детска лента закръгли филмите на „Златната липа“ на 50!

Още един филм беше добавен в програмата на кинофестивала за ново европейско кино „Златната липа“ 2018 (2 – 6 юни), и така окончателно броят им се закръгли на 50. Това е късометражният филм на Джузепе Скифани „Когато рибите пееха“ (2017), който попада в категорията „Детско кино“ заедно с още 9 филма, насочени към детската аудитория. Италианският режисьор и сценарист разказва историята на малкия Гаетано по много интересен начин, смесвайки реалност с анимация. Гаетано пътува до Сицилия, за да посети своя дядо, който го очарова с живота си на рибар и с историите си. Именно приказките, вкоренени в сицилианската традиция, са предадени във филма на фантастичния език на анимацията.

По традиция в категорията „Детско кино“ най-голям е броят на филмите от Дания – цели 6 ленти, посочи директорът на фестивала Магдалена Ралчева. Сред тях са анимациите „Плати и Пус“ (2017), „Намиране на дома“ (2016) и „Капки“ (2017). „Плати и Пус“ на режисьора Стефан Фелдмарк разказва за приятелството и приключенията на птицечовката Плати и палавата котка Пус, филмът на Кристиян Кунц „Намиране на дома“ представя историята на мече, осиновено от хора, което тръгва да търси родителите си, а „Капки“ на тандема Карстен Кярулф-Хуп и Сара Юнген представя една ефирна история за смелостта да си любопитен. От Дания идва и филмът на Мортен Боесдал Халворсен „Анти“ (2016), който със сигурност ще привлече вниманието на тийн-аудиторията. Лентата разказва за приятелството между две момчета, което е поставено на изпитание, когато пред едното се отваря шанс да осъществи таланта си на художник на графити. Историческият фентъзи трилър на Кеннет Кайнц „Дъщерята на срамителката“ (2015)разказва за момиче със свръхестествени способности да вижда в душите на хората и да ги кара да се срамуват. Заедно с майка си, от която е наследила паранормалните способности, Дина е въвлечена в интриги за спечелването на кралския трон. „Небивалиците на леля ми“ (2015)на Тоун Мигинд Ростбьол разказва история за морските приключения на 6-годишния  Теодор и необикновената му леля Лола, която се оказва истински морски вълк и го въвлича в безброй интересни ситуации.

Германският детски филм на Андреас Дрезен „Тим Талер или Продаденият смях“ (2017) представя нова екранна версия по едноименния роман на немския писател Джеймс Крюс. Дяволът, преобразен на богат благородник, подлъгва малко момче да продаде смеха си срещу сигурна победа във всеки един лотарин залог. Тим Талер става богат, но скоро разбира, че животът без смях е истинско мъчение. Затова поема на дълъг път в търсене на продадения си смях.

Българското детско кино прави истински прецедент с участието във фестивала на филм, създаден от 10-годишен режисьор – малката Рая Гънчева от Прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур“. Това е лентата „Бой със звяра“ (2017) - една приказна история за принцеса Пагане, принц Бран, вуйчото на Пагане – Черният джигит, бащата и майката на Бран – цар Лъв и царица Елена и Пазителите. Сюжетът е за принцове и принцеси, които изглеждат старинно, но говорят на езика на съвременните деца и ядат…вафли.

„Любов и ревност” е новата премиера на Старозагорската опера

На 15 май от 19 часа Държавна опера-Стара Загора ще представи новата камерна опера „Любов и ревност“ от Албена Врачанска. Произведението е написано  специално за Старозагорската опера. Режисьор е  Елена Стоянова. Сценографията  и костюмите са на Кристиан Леков.  Диригент е Алекс Сансо от  Испания, със специалното участие на Хуан Марти Фраскиер /Испания/ - саксофон. Участват солистите Нели Нечева, Камелия Стойчева, Елена Мишинова, Пламен Кумпиков, Игнат Желев, Елена Баръмова, Петя Петрова, Тереза Бракалова, Николай Моцов, Димитър Зашев и др., оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора. Либретото на първата част - "Любовниците" е на Светла Георгиева, а на втората – „Ревност“ - на Питър Табит Джоунс. Преводът е на Бисера Виденова.

Албена Врачанска - композитор

„Темата, която спектакълът третира е универсална, вечна, съвременна и би могло да се каже – валидна за всички епохи. Музиката е много интензивна и драматургично наситена. Ролите – драматургичните образи, са едновременно и достоверни, и нереалистични, художествено въплъщение на идеята за вечната любов.

Това не е моята първа опера, но е първата поставена на сцена в България. Имам няколко камерни опери, инструментален театър, както и опера-монодрама "The Dark". Работя в този жанр отдавна -  от момента, в който пеех в детския хор в „Бохеми“ /на 10 г./ знаех, че много искам да композирам опери. За жалост, през 20-ти век оперният жанр претърпя дълбока криза /както и социалните отношения/ . Сега камерната опера се възражда с нова енергия и изглежда в разцвет на европейските сцени. Много съм доволна, че моята опера е една от първите оперни премиери на 21 век в моята родина, благодарение на далновидното и пионерско /визионерско/ мислене на Огнян Драганов  и екипа на Държавна опера-Стара Загора.“

Елена Стоянова – режисьор

„В "Любов и ревност" се разглежда темата за самотата през една особена призма. Човекът на 21в е изправен пред един на пръв поглед отворен и глобализиран свят. Липсват реални граници, но между хората са издигнати стени. Всички живеят в собствен свят, затворени и отчуждени от света и историята на другите около тях. Макар и да съществуваме в едно и също време-пространство ни

делят вселени.

Така светът на героите и в двете произведения се оказват покривите на жилищни сгради. Там - на върха, над шума на града е мястото, в което всеки може да остане насаме със себе си, но там е и място за любов, отчаяние или смърт,а надничайки в прозорците на всеки апартамент зрителят може да открие различни истории.

В ЛЮБОВНИЦИТЕ самотата е разгледана като форма на личен избор.Какво би станало ако времето се огъне и човек види себе си и своите проекции, съществуващи едновременно, в зависимост от изборите, които е направил? Би ли бил щастлив ако се види в последните си мигове,преди самата Смърт? Какво би променил, ако имаше шанс да върне времето? Това са част от въпросите, които спектакълът цели да постави.

РЕВНОСТ -Тук самотата съществува чрез невъзможността на личността да се измъкне от обстоятелствата и средата, в които живее. Една любов дава криле, но светът мрази летящите, заради своята невъзможност да се вдигне от земята. Ревност към онези, които могат да се усмихват,смазващо личността обществено мнение, което лепва етикети и разрушава съдби“.

Съдържание на творбата:

І част – „Любовниците“ – либрето Светла Георгиева

Един Самотник  говори за мимолетния човешки живот, в който всичко е незначително. Появяват се мъж и жена. Техният разговор изглежда вълнуващ, като флирт, думите им издават очарование и страст. Мъжът и жената тръгват бавно, прегърнати, към нощта. Тъмнината ги обгръща и те сякаш,в последен любовен порив полетяват от покривите, изчезват във вечността на Мрака.Самотникът и всички хора, които са ги видели, са разтърсени от случилото се.Този мъж и тази жена, се самоубиват,силно вкопчени един в друг, сякаш в последна прегръдка.Двамата живеели заедно от дълги години, но през последните месеци мъжът бил тежко болен и му  оставало  съвсем малко време. Искали са тази последна вечер да бъде и техния последен празник в живота им заедно.Самотникът за първи път се разколебава в собствените си представи за любовта.Може би самият той е играл театър, докато истината е минавала край него.Усетил остра нужда от близост, той решава да  отиде при другите хора, за да не бъде никога повече сам.

ІІ част - „Ревност“ – либрето Питър Табит Джоунс /по идея на Албена Врачанска/

Двама души, които имат нужда от любов, от човек, който да повярва в техните мечти, от късче щастие и споделена топлина.Двама странника, очаквайки всеки да каже нещо.Една случайна среща, един случаен разговор и усещането,че това е миг на споделеност,

Възможно ли е тази красива история да бъде оставена да живее?

Дали любовта може да е вечна, както пишат поетите?

Тя вярва, че Любовта може да е вечна, и не е само думи, които поетите пишат!

Но....