49-то издание на фестивала в стаозагорската опера започва на 27 ноември

В своето 49-то издание от 27 ноември до 8 декември Фестивалът на оперното и балетното изкуство в Стара Загора предлага разнообразни събития в духа на най-добрите традиции и доза интригуващи провокации

  

Създаден през 1967 година като Декемврийски музикални вечери, а от 1973 година преименуван като Фестивал на оперното и балетното изкуство е първия в България профилиран форум за музикално-сценични изкуства. От 1974 до 1989 година в неговите рамки се провежда Националния преглед на оперното и балетното изкуство. Обществените промени след  1989 г. и пожарът на оперната сграда през 1991 г. довеждат до три прекъсвания на фестивала през 1990, 2010 и 2013 година. След като през 2017 година беше отбелязана 50 годишнината от неговото създаване, през следващата, 2019 година ще изпълни своето 50-то издание. Тазгодишната програма е своеобразна равносметка в богатото жанровото разнообразие, белязало фестивала през годините.

Началото, на 27 ноември, ще постави премиерата на класическия балет  Дон Кихот от Лудвиг Минкус. Постановката е дело на Аршак Галумян - солист и хореограф на Щатсбалет-Берлин, диригент е Ивайло Кринчев, а художник Салваторе Русо. В ролята на Китри участва Анелия Димитрова, а Базил ще бъде Томоки Ишиго. Асистент-хореограф е Красина Павлова - примабалерина на Щатсбалет-Берлин и гордост за своята учителка Силвия Томова, артистичен директор на балета на Старозагорската опера.

На 29 ноември  Оркестърът на държавна опера – Стара Загора ще представи популярния  Концерт за цигулка и оркестър от Лудвиг ван Бетовен и една от сравнително рядко изпълняваните Втора симфония от П. И. Чайковски. Диригентът и цигулар Дмитрий Василиев е първият концертмайстор на ансамбъла "Московски солисти" на Юри Башмет, а от 2015 г. е художествен ръководител на Международния младежки оркестър “Чайковски”. Цигуларката Теодора Късметска - Сороков концертира с Виенския симфоничен оркестър, Виенския камерен оркестър,  „Wiener Concertverein“,  Виенска камерна филхармония и др.

На 30 ноември Държавна опера – Пловдив гостува със спектакъла на операта Катерина Измайлова от Дмитрий Шостакович. Постановката е на Вера Немирова, реализирала свои проекти във Виенската Щатсопера, Берлин,  Залцбург, Бон, Хамбург, Пекин, Малмьо... В главните роли участват Пламен Бейков и Марияна Панова. В основата на произведението е мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков „Леди Макбет от Мценска околия“, както е било и първоначално заглавието на операта, преди да изпадне в немилост от Сталин за повече от 20 години. Постановката се фокусира върху насилието и унижението на човека, а композиторът превръща музиката в инструмент на онази сила, която се надсмива над абсурдите и несправедливостта на живота.

На 3 декември ще бъде представен съвременния танцов спектакъл  In-between по музика на М. Рихтер. Неговите автори-хореографи, Ангелина Гаврилова и Филип Миланов от компания „Стрийм Денс“ описват обществото като съвкупност от свързани помежду си личности. В продължение на своето съществуване човек общува, опознава, зависи и се отделя от останалите около себе си. Така сам изгражда един кръг от хора, в който се чувства приет и разбран.

На 4 декември Македонска опера и балет – Скопие гостува със Севилският бръснар. Класическото заглавие на Росини ще бъде представено в оригинален прочит на австрийската режисьорка Урсула Хорнер. Тя е възпитаник на Университета по музика и сценични изкуства във Виена, участвала e в над 30 постановки във Виенската опера, а по-късно режисира мюзикъли и опери в Европа и САЩ. Работила е съвместно със световния филмов режисьор Роман Полански.

На 5 декември предстои реализацията на още един интересен международен проект: Ансамбъл за съвременна музика – Люксембург. Инструментите ще бъдат представени както соло, така и в комбинация с чудесния глас на италианското белканто. Музикантите, които идват от различни точки на света (Япония , Хърватско, Австрия и България), се събират по различни причини в Люксембург, където обединяват енергия, темперамент и традиции, за да създадат музика, изпълнена с емоция и елегантност. Концертът се реализира с любезната подкрепа на Министерството на културата на Люксембург. 

На 6 декември Държавна опера – Варна ще представи едно рядко изпълнявано заглавие от оперната класика – Джоконда от Амилкаре Понкиели. Постановката е на Кузман Попов, диригент Григор Паликаров. В главната роля публиката ще види Габриела Георгиева – призната за една от най-добрите последователка на легендарната Гена Димитрова. В основата на либретото на Ариго Бойто е драмата Анжело – «Тиранинът от Падуа» от Виктор Юго. Действието се развива във Венеция през 17-и век. Музикалната драматургия включва ярки масови сцени и конфликти, наситени със страсти и контрасти.

На 7 декември Оркестърът на Държавна опера – Стара Загора под диригенството на Ивайло Кринчев ще представи концерта 150 години след Росини с увертюри, арии и ансамбли от огромното творчество на италианския композитор – все още слабо познати за българската публика. Солисти са: Мила Михова, Емилия Иванова, Петя Петрова, Валери Турманов, Ивайло Джуров, Ивайло Йовчев и др.

Последният ден на фестивалната програма, 8 декември, предлага две събития. В нестандартното пространство на заседателната зала на Общински съвет – Стара Загора е премиерата на Процесът Мерилин Монро - камерна опера от Роланд Баумгартнер, с участието на солисти, хор и оркестър от Държавна опера - Стара Загора. Режисьор е Огнян Драганов. Сюжетът разглежда именуването на улица във Виена с името Мерилин Монро. Група граждани завеждат дело срещу решението на Кметството. Роланд Баумгартнер специализира при Ленард Бърнстейн и е автор е на музиката към няколко холивудски продукции. Диригентът Андрия Павлич дирижира спектакли във Виенската Фолкс опер и преподава в консерваторията „Густав Малер“ - Виена.

Финалът на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора ще постави Софийската опера и балет с Лешникотрошачката от П. И. Чайковски. В главните роли участват Катерина Петрова и Цецо Иванов. Постановката на Юрий Григорович е определена от критиката като триумф на руската музика и хореография.

Новост от последните години е и богатата фестивална съпътстваща програма. На 27 ноември  във фоайето на операта е фотографската изложба Рим. Борис Христов -съвместно с музей „Борис Христов“, а на 28 ноември отново на същото място е прожекцията на документалния филм Сбъдването на мечти - документален филм на Елена Драгостинова и Йордан Бойчев, посветен на софийския дом на Борис Христов. На 29 ноември  е премиерата на книгата „Светът на фестивалите” от Любомир Кутин. От 30 ноември до 3 декември е майсторския клас по цигулка на Теодора Късметска – Сороков. На 1 декември е продукцията на оперната студия на Стефка Минева

На 7 и 8 декември е майсторския клас От иновацията до реализацията: Съвременни тенденции и практики в стратегическото управление и предприемачеството в изкуствата" - семинар на проф. д-р Лидия Върбанова - международен консултант по мениджмънт на изкуствата и творческите индустрии.

ЦЕНИ НА БИЛЕТИТЕ: От 10 до 20 лева. Отстъпки за учащи и пенсионери – до 30%.

АБОНАМЕНТИ

ОБЩ - 10 събития

90 лв.

ОПЕРА И КОНЦЕРТИ - 7 събития

60 лв.

БАЛЕТ - 3 събития

40 лв.

Билетна каса Опера: тел. +359 887 444 360; +359 885 509 829; +359 42 622 431

Понеделник - Петък 10.30-13.30 и 14.30-19.15

Културно-информационен център-областна управа на бул."Цар Симеон Велики" 108

тел. +359 887 444 360; +359 885 509 829

Понеделник - Петък 10.30-13.30 и 14.30-19:15

info@operasz.bg

ОНЛАЙН: www.operasz.bg

„Отворени врати” в старозагорския музей в Деня на будителите

На 30 и 31 октомври Регионален исторически музей – Стара Загора организира безплатна музейно-образователна програма “Памет за будителите”. Програмата включва беседа с презентация за ученици, посветена на просветители и обществени дейци, свързани със Стара Загора, като Александър Екзарх, Захарий Княжески, Теофано Попова, Анастасия Тошева, Атанас Иванов, Димитър Наумов, Митрополит Методий Кусев.
Беседите ще се провеждат в Зала № 33 на музея. Участието в тях е с предварителна заявка на телефони 042 919-214, 0884 477 128 и 0884 477 060.

По повод Деня на народните будители, на Регионален исторически музей – Стара Загора обявява „Ден на Отворени врати“. Предоставяме възможност на всички желаещи безплатно да посетят музея и да се запознаят с неговата историческа и културна значимост.

На 1 ноември от 14 ч. – По повод Дена на народните будители в Зала 33 на Регионален исторически музей – Стара Загора ще се проведе специализирана беседа на тема “Възникване на новобългарското образование във Възрожденска Стара Загора“ – лектор Петьо Мирчев.

На 1 ноември от 17,30 ч. в Архитектурен комплекс „Музей на религиите” се открива изложба “За правда и човечност” и кръгла маса, посветени на 150 години от рождението на Видински митрополит Неофит. Организатори – Видинска Света Митрополия, Старозагорска Света Митрополия, Централен държавен архив, Държавен архив Видин, Община Стара Загора, Регионален исторически музей – Стара Загора, Държавен архив – Стара Загора.

Старопрестолното Търново през погледа на две хилядолетия

Старата тераса на "Калоян" №8 още стои

Когато човек е живял в Търнова-града, къде пет лета, после дълго време не е стъпвал там, па пак е посетил Старопрестолнината, открива с пълна сила истината в клишето: Светът вече не е същия…

Като първокурсник пристигнах къде октомври, след рождения си ден, въпреки че учебната година беше започнала (това беше през миналото хилядолетие). С една раница багаж и без всякаква идея, къде ще се установя. Къде, къде – хоп, при Пацата и Гошо Видев в „кривата къща”, която се намираше в една от уличките, точно под площада на Велчовата завера. Такава сграда не съм виждал нито преди, нито по-късно, а за съжаление, вече я няма, а за проклетия нямам и снимка. В нея, от улицата, човек можеше да влезе направо както на първия, така и на втория етаж, поради стръмнината на сокака, на който се намираше. Долу, квартирант бе Бони, екзотичен турски циганин, с артистични и хомосексуални наклонности. Аз бях юноша бледен и затова мен не ме задяваше, но Пацата…Него го преследваше, ама по-така, не съвсем брутално. Казваше му: „Ако ми паднеш, с език ще те съборя в леглото и повече жена няма да поискаш да видиш…” Естествено, Пацата не му се върза, а Бони страда много по него, какво да се прави – Любов, не може да се обясни с логични доводи. В тоалетната пък живееше един плъх, който тревожеше всеки, който я посещава за по-дълго, с мисълта че може да скочи и да го захапе за задника. Естествено нямаше и баня, а по това време закриха и всички градски бани. Затова имаше истински студентско-хипарски живот – къпеш се не когато искаш, а когато ти се отвори възможност…

Тази уникална архитектура никак не ме изненада, защото още от влака, видях кола паркирана на покрива на гаража. Това може да се види само в град с голяма денивелация, в Зарата – трудно. В курса се запознах и с първия ми съквартирант – брата Калин. Брата, защото кога се запознахме цитира Радой: „Човек за човека е брат! Разбра ли бе, гад!” - и си тръгна. Чак после се разбра, че търсил съквартирант и аз се озовах на улица „Чавдарче” (сега „Чавдар”), над Съда. Ама то си беше съвсем обикновено блокче, с всички екстри. За това продължих да замръквам, че и осъмвам в „кривата къща”, където подготовката за изпитите течеше с един безкраен празник. В резултат на това, за първия си сериозен изпит по „Етнография” получих каквото заслужавам, т.е. двойка. Баба ме успокои: „Ами две, нали си го взел?”. Аз не че не знаех нищо, ама първо репликирах Николай Колев (наричан от студентите Босия), а после той се заяде за авторите, които всички ми бяха адаши, ама не се сетих какви трудови са писали. Както и да е, на поправката получих петица.

В първата квартира, се оказа, че хазяите са ме разглезили много, добре че имах опит и от „кривата къща”. Следващата ми многомесечна спирка бе на „Цветница”, сега улица „Цветарска”. Защо са я прекръстили, така и не разбрах. Там хазяи ми бяха родителите на прочутия филолог – Гено Секса. Те още в началото ме предупредиха – бойлерът се пуска веднъж седмично, за не повече от 15 минути, абсолютно забранено е воденето на мъже и жени. За жените разбрах от раз, ама мъже? Тези да не ме засягат нещо на чест? Не, не било това, щели сме да се напием. Съгласих се с разбиране, но колаборация с тях не се получи. Имаха една булонка, надушваше ме звярът му неден, през пет врати. След като хазяите ми ограничиха възможностите за контакти, тъй като още нямах планове да влизам в манастир, взех да се прибирам по-късничко, понякога и около пет-шест сабахлем. Кучето-пазач ме посрещаше с бесен лай и после старците – снощи се прибра в толкоз часа, после пък – в пет заран, аман-заман, събуди ни. Особено положение!

Реших да опитомя дзвера, какво ли не му давах – салам, мекици, салата даже, па той едно си знае – да лае, мамка му и дзверо. Веднъж кога пак си изяде подкупа, взе че веднага ме залая, а аз с бърза ответна реакция го гепих за гърлото и взех да стискам. Булонката позабели очите и аха да я пратя в кучешкия й рай, дето й е мястото, ама не щеш ли – хазяйката цъфна в стаята. Спаси се гадинката! Ми после, час по късно, видях че отмъстителната твар се е изпикала в обувките ми. Че като ми прекипя, като извиках Пацата, че Гошо, че още Наско, сбрахме се и изпихме ракията на съквартиранта-филолог, който си бе заминал на село, някои хора си имат късмет. На другия ден чаках реакцията на хазяите, че аз да им кажа, ама те – нищо…Все едно нищо не е било?!

Тогава разбрах, че тая няма да я бъде и се изнесох за първи път в Панса, т.е. общежитията. Имаше едно легло свободно, но в женската част. Пък там, пашалък майка му стара, пет жени ме гледаха като писано яйце, каквото и да означава това. Точно в този период, срещнах брата Калин.

-Къде си сега, пита ме.

-Ми, нямам квартира…

-Че къде живееш, най-сериозно ме пита.

-Ами, под Стамболовия мост – изрекох първото дето ми хрумна.

-Че не ти ли е студено – беше април.

-То като се завия с вестници, става топло – лъгондря пак.

-Еле, някой ако ти запали вестниците – мъдро додаде брата.

На втората година, вече попаднах на съквартирант, със свещ да го търсиш, такъв няма да намериш ни на север, ни на юг от Балкана. Спейсън! С него пазарихме култовата стая в сградата на „Калоян” №8. Хазяйката Станойка ни предупреди: „Не излизайте на балкона, щото ще паднете с терасата. Подът на стаята беше дървен, Станойка лудичка, в добрия смисъл на думата, тоалетната на двора, баня, естествено нямаше. Спретнахме два три купона, стаята бе голяма. Всъщност, още с пристигането си, Спейсан си изгуби книжката, в бар Версай. Върнахме се да я търсим. Аз си мисля, че търсим пари, той книжката. Срещнахме се пълзейки между масите и казвам – Няма ги!, а той – „Няма я! Аз го питам какво няма – той книжката! Каква книжка? Той пита какво търся, аз казвам – пари! Спейсън се чуди – какви пари? На другия ден Пацата го пита дали е студент? Спейсън почна година след нас и точно тогава се беше записал, отговаря утвърдително и тогава Пацата му го заби – ами къде ти е студентската книжка тогава? Легитимирай се! Тези диалози са придружени от бурния смях на мен и на Гошо.

Станойка ни наричаше „диви тракийски говеда” и ни обвиняваше, че ще я уморим. Но тя, придържайки се към историческата истина, всъщност умря в Бургас, при децата си. През това време, зимата, стаята абсолютно не можеше да се стопли. Взехме допълнително печки и навъртяхме сметки, които не можехме да платим. Напролет ни изключиха от енергото и ние напуснахме „кораба”. По-късно вече живях в общежитията, което е съвсем друга история…

В следващото хилядолетие отново отидох в Търново. Нямаше го „Мазния”, „Станка”, „Синята лодка”, „Ониксчето” и сума ти други кръчми, нямаше я и „кривата къща” (на нейно място се издигаше модерна кооперация). Доплака ми се, честно! Обаче видях „Тихият кът”, почти напълно запазен от предното хилядолетие. После излязохме на „Калоян” и там…терасата от 1928-а още си стоеше непокътната, както и цялата къща. Създателю всеблаги, благодаря ти! Дори и в най-трудните моменти, Ти винаги даваш упование, дори и на един не толкова добър разказвач, какъвто съм аз.

ДиМитко 

Нети е „Хубавата Елена“ на 26 октомври

На 26 октомври от 19 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще се състои  премиерата на „Хубавата Елена“ опера-буфа от Жак Офенбах. Режисьор на новата постановка е  Славчо Николов, диригент е младият и талантлив Димитър Косев, сценографията е на Иван Токаджиев, адаптацията на костюмите е на Ана-Мария Токаджиева, консултант пластика е Ромина Славова – примабалерина. Настоящата премиера е по музикалната преработка /адаптация/ на Ерих Волфганг Кориголд, сценична преработка / адаптация/ Макс Райнхард и превод Х.Левенсон.

В главните роли на 26 октомври зрителите ще имат удоволствието да видят Антоанета Добрева-Нети като Елена, Парис е Николай Моцов, Георги Динев – в ролята на Менелай, солистът на Музикалния театър-София Христо Сарафов гостува в ролята на Калхас и др., в ролите на Аякс 1 и Аякс 2 са актьорите от Държавен куклен театър-Стара Загора Цвети Пеняшки и Янчо Иванов.

Режисьорът  Славчо Николов за премиерата на „Хубавата Елена“:

/Фалшивите новини от древността до наши дни/

Каква жена е била всъщност Елена – вярна или невярна? Тя изневерила ли е на Менелай наистина, или това е удобна инсинуация? Принудена ли е била да бъде с Парис / предсказания на богове, изпращане на съпруга й в далечни земи/ и доколко изобщо е можела да се противопостави тя на политическия и божествен елит на древна Спарта, търсещ повод и възможност да предизвика нова война?

Събитията описани в тази опера-буфа са се случили преди 3600 години. Самият Омир не е техен съвременник, живее около 600 години по-късно. Един сляп певец описва събития разказвани от уста на уста, с цялата полепнала паяжина от измислици и фантазии на хиляди години. Какво друго е това ако  не  прототип на днешните фалшиви новини, които мислим за „изобретение“ на 20 век?!

От битовата тематика, през социалните проблеми до политическата обстановка – днес сме непрекъснато облъчвани от фалшивите новини. Те  действат  на подсъзнателно ниво, което ги превръща в страх и парализира мислите и действията на хората. Манипулацията се превръща в изкуството да господстваш над масите.

Нека гледаме „Хубавата Елена“ с непредубедени мисли и чувства!

Омъжена по волята на баща си, за да се укрепи мощта на Спарта, оставена сама в един доминиращо мъжки, патриархален свят, Елена дори се опитва до подкрепи своя съпруг Менелай. Но когато всички искат война с Троя – нужно е да се намери една изкупителна жертва, която да стане заложник на цялата политическа система. В ход е замисъл, съвършен и манипулативен. Богове, царе, министри, оракули и жреци - и срещу тях – една жена! А дали наистина това се е случило между Елена и Парис в Спарта ?!  Ние категорично нямаме никакви сведения.

Реабилитацията на Хубавата Елена е някакъв вид реверанс, извинение към всички жени. Не е допустимо жената да се свързва непременно с изневяра, предателство, лекомислие и коварство. Надявам се да разрушим стереотипа, което е далеч по-трудно, отколкото да се оставим на интерпретации, използвани години наред и сложили етикет на Хубавата Елена като жената, изневерила на мъжа си и станала причина за Троянската война.

В този спектакъл Хубавата Елена е просто една жена, объркана от своите чувства и желания, притисната от обстоятелства и заговори, станала жертва на по-силните от нея.

Първата постановка на „ Хубавата Елена“ на сцената на Старозагорската опера е в далечната 1957 г., на 21 юни, с режисьор Георги Петров, художник Петър Русков, хормайстор Иван Димов и балетмайстор Фео Мустакова-гост. Следват премиери през 1981 г. с диригент Божидар Бонев и режисьор Георги Петков, хормайстор Богдана Попова. През 1999 г. с диригент Красимир Къшев и отново режисьор Георги Петров , художници Радостин Чомаков-гост и Бояна Чомакова-гост, хормайстор Емил Минев, хореограф Пенка Филипова. Последната постановка на тази опера-буфа е дело на режисьора Хачо Бояджиев, с диригент  Красимир Къшев, художници   Димо Костадинов-гост и Лили Костадинова-гост, хормайстори Богдана Попова и Младен Станев, хореографията е била на Алида Бонева.

На 8 и 9 ноември мобилни пунктове ще събират опасни битови отпадъци

Община Стара Загора и фирма „БалБок Инженеринг“ АД стартират  съвместно Система за разделно събиране на опасни отпадъци от домакинствата.

Събирането на опасни битови отпадъци е част от реализация на ангажимента, който общината има в изпълнение изискванията на Закон за управление на отпадъците, както и на политиката за насърчаване на устойчивото развитие.

Основните групи опасни отпадъци, които образуваме в нашите домове са:

Ø  Живачни термометри и ампули, живак;

Ø  Лакове и бояджийски материали;

Ø  Домакински препарати и химикали;

Ø  Мастила и замърсени опаковки;

Ø  Препарати за растителна защита;

Ø  Лекарства с изтекъл срок на годност.

Опасните отпадъци можем да познаем по символите за опасност, които са изобразени на опаковките им.

Включването на отпадъци с опасни свойства в общия поток битови отпадъци влияе отрицателно върху здравето на хората, замърсява околната среда и нарушава нормалната експлоатация на депата и системите за оползотворяване на отпадъци.

Системата за разделно събиране на опасни битови отпадъци включва:

1.    Организиране на мобилни събирателни пунктове за приемане за последващо третиране на опасни битови отпадъци два пъти годишно с продължителност най-малко от два дни през всеки период. Датите и мястото за разполагане на мобилните събирателни пунктове се определят в срок до 31 януари на съответната година.

2.    Приемане на опасни отпадъци от домакинствата, генерирани на територията на общината извън организиран мобилен събирателен пункт по заявка от страна на Община Стара Загора.

3.    Последващо транспортиране и третиране на приетите по време на работата на мобилните пунктове и по заявка опасни отпадъци от домакинствата.

4.    Провеждане на информационни кампании, вкл. изготвяне и отпечатване на информационни материали.

В Мобилните пунктове гражданите могат да предават:

1. Лекарства с изтекъл срок на годност;

2. Живак, живачни термометри и други уреди, съдържащи живак;

3. Лакове и бояджийски материали, разтворители;

4. Остатъци от строителна химия – лепила, пяна, силикон и др.;

5. Домакински препарати / битова химия;

6. Фотографски материали;

7. Киселини / основи;

8. Мастила;

9. Празни опаковки, обозначени със символите за опасност;

10. Препарати за растителна защита и борба с вредители.

Опасните отпадъци се приемат безвъзмездно.

За повече информация моля посетете http://www.balbok.com/bg/products/Natsionalna-sistema-za-sybirane-na-opasni-otpadytsi-ot-domakinstvata.

График за събиране на опасни битови отпадъци през 2018 год.

Дата	Работно време	Локация на мобилен пункт за събиране на опасни отпадъци от домакинствата
08.11.2018 год.	10:00 – 16:00 часа	Паркинг до парк „Зелен клин“
09.11.2018 год.	10:00 – 16:00 часа	Паркинг  парк „Артилерийски“, до ул. „Одринска епопея“

Община Стара Загора призовава гражданите да се включат в кампанията за предаване на опасни отпадъци от домакинствата.

Любовна истории от Добруджа, разказва румънският класик Антон Холбан

Любовна история, ситуирана в Балчик и Каварна, разказва романът „Йоана“ на големия румънски класик Антон Холбан. Заедно с другия му значим роман – „Една напразна смърт“, те излизат в един том, издание на „Изида“.

„Една напразна смърт“ е задълбочен психологически анализ на взаимоотношенията между двама млади влюбени – Санду (алтер его на самия автор) и Ирина. Действието се развива в Румъния и Париж през първата половина на XX век. Санду чувства, че не е напълно задоволен от връзката си с Ирина, че я превъзхожда както морално, така и интелектуално. Въпреки че се опитва непрекъснато да я превъзпита и да облагороди характера ѝ, нещо му подсказва, че двамата не са създадени един за друг и че не би могъл да се обвърже сериозно с нея. Същевременно обаче самолюбието на Санду не му позволява да я остави да бъде щастлива с друг и да започне нов живот. След заминаването си за Париж младият мъж се опитва да анализира тези свои сложни и противоречиви чувства, както и да изгради един цялостен и реалистичен образ на Ирина, с положителните и отрицателните ѝ черти, базирайки се на собствените си наблюдения, на различни писма и дори на личен дневник. Като резултат пред нас се разкрива една своеобразна студия на отношенията между мъжкия и женския пол, на самозаблудите, които контролират живота ни, и на неведомите пътища на любовта и човешката памет.

„Йоана“ е своеобразен роман-изповед, „личен роман“, насочен към изразяването на автентичността на живота и към овладяването на стихийната буря на чувствата, за да бъдат те анализирани и разтълкувани. Отново главният герой е Санду и отново пред нас се разкрива дневникът на неговата любов, като този път размишленията, спомените и страстите му са насочени към образа на любимата му Йоана. Действието се развива в Балчик и Каварна в периода между двете световни войни – след тригодишно отсъствие Санду най-накрая се събира с Йоана и двамата започват едно постепенно преоткриване на чувствата си един към друг и мечтите за бъдещето. Редуват се ретроспективни препратки към любовните им взаимоотношения в Букурещ и най-вече към момента на раздялата им, повдигат се много въпроси и се търсят отговори, като героите се опитват да надникнат във всички кътчета на паметта си, за да достигнат до истинската си същност и да се разкрият напълно – само по този начин те биха могли да се сближат един с друг без преструвки и тайни и да се превърнат в единно и хармонично цяло.

Антон Холбан е роден на 10 февруари 1902 г. в Букурещ, Румъния. Умира на 15 януари 1937 г. Той е писател, есеист и литературен критик. Син е на Георге Холбан, офицер, и на Антоанета Ловинеску, племенница на литературния критик Еуджен Ловинеску. След раздялата на родителите си продължава образованието си във Фокшани и Букурещ, където завършва гимназия. Записва се във Филологическия факултет на Букурещкия университет със специалност „Френски език и литература“. Започва да пише докторат по литература във Франция, който продължава в Румъния, но не успява да го завърши. Между 1928 г. и 1932 г. е преподавател по френски език в гимназия в Галац. Умира в резултат от неуспешна операция на апандисит.

Доц. Петър Руев от Болница „Тракия“ получи наградата на БЛС

Акушер-гинекологът д-р Николай Христов е носителят на отличието „Лекар на годината 2018“ на регионалната колегия на Лекарския съюз в Стара Загора

На тържествена церемония снощи Регионалната колегия на Българския лекарски съюз в Стара Загора връчи своите отличия на лекарите с най-голям принос за развитието на медицината в региона. Най-голямото отличие – „Лекар на годината“, получи специалистът по акушерство и гинекология и ръководител на АГО в Болница „НиаМед“, д-р Николай Христов. Призът му беше връчен от председателя на РК на БЛС д-р Генка Пейчева.

Наградата за прилагане на иновативна медицина и внедряване в медицинската практика на уникални техники беше присъдена на УНГ-специалистът доц. д-р Петър Руев, дм. Д-р Руев има оглобен принос за въвеждането на HI-Tech слухови приспособнения в работата на ръководеното от него УНГ-отделение в Болница „Тракия“. Под негово ръководство беше създаден и успешно работи вече 5-а година първият извънстоличен Център за кохлеарна имплантация. Наградата му беше връчена от зам.-председателят на БЛС в Стара Загора доц. Боряна Парашкевова.

Призът „Мениджър на годината 2018“ на здравно заведение получи хирургът д-р Атанас Матев за успешното развитие на Медицински център „Д-р Матев“. Д-р Матев не успя да присъства лично на церемонията и председателят на контролната комисия на РК на БЛС д-р Стефан Христов връчи приза на негов колега.

Наградата в категория „Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалността“ беше връчена от зам.-председателя на РК на БЛС в Стара Загора, д-р Йордан Гечев. Получи я докторът по философия, медицина и психиатрия, работил като лекар-ординатор, началник на отделение, главен лекар и директор на Държавната психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” в Раднево до 2015 година, а в момента главен редактор на „Българско списание за психиатрия” д-р Тодор Толев.

27-годишният общопрактикуващ лекар, д-р Атанас Славов, беше отличен с приза „Ти си нашето бъдеще“ за 2018 г. Младият д-р Славов е завършил хуманна медицина в Медицински университет – София и продължава следдипломното си обучение в Тракийския университет в Стара Загора в специалност „Обща медицина“. Д-р Славов получи отличието от председателя на етичната комисия на РК на БЛС проф. Юлияна Маринова.

Наградата "Принос за развитието и утвърждаването авторитета на съсловната организация " получи доайенът на старозагорските акушер-гинеколози, д-р Атам Саркисян, който наскоро приключи дългогодишната си кариера в АГ-отделението на Болница „Тракия“. Наградата беше връчена на д-р Саркисян от главния секретар на РК на БЛС, д-р Георги Бакоев.

Бил Клинтън и Джеймс Патерсън написаха „Къде е президентът?”

Бил Клинтън е бивш американски президент, който е автор на няколко книги, но доскоро, нито една от тях не беше художествена. С „Къде е президентът?, той вече жъне успехи и в този жанр, а книгата написа в съовторство с Джеймс Патерсън, утвърден автор на бестселъри. Заглавието може да се намери в книжарниците, благодарение на ЕГМОНТ. Двама автори на бестселъри обединиха усилията си, вероятно се е получил супербестселър…

Президентът изчезва. Светът е в шок.
Но причината за неговото изчезване е по-лоша от всичко, което някой би могъл да си представи.
Подробности, които само един президент би могъл да знае
Напрежението, което само Джеймс Патерсън би могъл да създаде.
Къде е президентът?
Най-завладяващият и изненадващ трилър от години!
„Първокласна работа на двама истински професионалисти. Поглъщаща от първата страница.“ Дейвид Балдачи
„Отборът мечта оправдава всички очаквания… Вътрешните тайни на Клинтън и гениалното повествование на Патерсън правят тази книга политическият трилър на десетилетието.“
Лий Чайлд

БИЛ КЛИНТЪН е избран за президент на Съединените американски щати през 1992 г. и заема поста до 2001 г. След като напуска Белия дом, той основава фондация „Клинтън“, която работи за подобряването на здравеопазването в световен мащаб, за увеличаването на възможностите за развитие на момичетата и жените, за борба със затлъстяването и други заболявания при децата, за създаването на икономически възможности и растеж и за справяне с последиците от промяната в климата. Той е автор на множество нехудожествени книги, сред които и „Моят живот“, която става световен бестселър. „Къде е президентът?“ е неговият първи роман.

ДЖЕЙМС ПАТЕРСЪН е носител на Литературната награда за изключителни заслуги към американската литературна общност от фондация „Нешънъл Бук“. Държи рекорда на Гинес за най-много бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, а продадените му книги по цял свят надвишават 375 милиона екземпляра. Неуморен застъпник на силата на книгите и четенето, Патерсън създава импринт за нови детски книги – „ДЖИМИ Патерсън“, чиято мисия е обобщена от думите му: „Искаме всяко дете, което прочете книга на „ДЖИМИ“, да каже: „Искам и следващата книга, моля.“

Атрактивни демонстрации показват на празника на „Аул Бага-Тур“

През октомври се навършват 3 години от създаването на единствения у нас „Аул Бага-Тур“. Тази година рождения ден на Аула ще бъде отбелязан на 28 октомври (неделя), програмата ще започне официално в 12 часа. Над 80 багатури, техните семейства и приятели ще се включат в празника, разбира се, облечени с традиционни старовремски одежди. Организаторите канят всички, които ценят старите обичаи и практики, които пазят духа на предците си.

В единствения по рода си Аул Бага-Тур ще бъдат представени редица демонстрации от малките и големи багатури- мъже, деца и жени. В различните сектори, над 15 на брой, ще бъдат показани :

- Виртуозна езда, акробатики и работа с оръжия от кон, древната игра „Кок Бору“/борба от коне/

- Стрелба с лък от земя и от кон

- Историческа фехтовка с реално бойно снаряжение, ризници и истински оръжия

- Работа с оръжието бич

- Игри за деца – с обезопасени оръжия, древни настолни игри с кокалчета, на земя, борби

- Кът на занаятите – грънчарско колело, тъкачен стан, корените на българската шевица и други

- Средновековна кухня – приготвяне на място на хляб, прабългарски карталак и млини

- Древни инструменти – шамански тъпани, ритмика и песни

- Музей на открито – показване на оръжия, дрехи, автентична експозиция, лекции

- Кът за снимки – всеки желаещ ще може да се облече и снима като древен войн

Групите, които се занимават в Аула официално, са няколко : „Беркут“ (историческа фехтовка и стрелба с лък), „Острието“ (каскади с коне и сценични бойни умения), „Пагане“ (древни танци и обичаи), Детска група “Хуни“

Комплексът е изграден в старинен стил като възстановка на прабългарско временно укрепление - тренировъчни полигони, манеж за езда, историческа експозиционна част, тематични кътове, тронна зала и юрти. Вече трета година там се провеждат занимания по езда, стрелба с лък, историческа фехтовка, бойни умения, пресъздаване на древни обичаи, занаяти и много други.  Центърът за патриотично възпитание е вдъхновен от ценностната система на старите българи и се намира в района на Зоопарк, Стара Загора.

В НОИ одобриха проектобюджета за осигуряването

Надзорният съвет на Националният осигурителен институт одобри проектобюджета за Държавното обществено осигуряване, информира Стандарт. В него е заложена идеята да не нараства тежестта на година осигурителен стаж в пенсионната формула. Според плана тежестта ще е 1,2% от догодина и няма да нараства.

С последната пенсионна реформа от 2015 г. се предвиждаше тежестта да достигне постепенно до 1,5 на сто. Аргументът на социалното министерство обаче е, че колкото по-голяма е тежестта, толкова по-драстична е разликата между старите заплати и новите.

Иначе проектобюджетът предвижда още повишаване на всички пенсии с 5.7% от 1 юли догодина. Увеличава се и таванът на пенсиите от 910 на 1200 лева. По-големи стават още минималният и максималният осигурителен доход. Максималният скача от 2 600 на 3 000 лева, а минималният от 510 на 560 лева.

Проектобюджетът оставя непроменено обезщетението за майчинство за втората година. То ще е 380 лв. Същото остава и обезщетението за безработица - 9 лв. на ден. Постарому остава и правилото, че първите 3 дни от болничния се поемат от работодател.

Социалният министър Бисер Петков посочи, че 63% от българите се осигуряват на минимална работна заплата. „Има искания от различни групи за по-сериозна подкрепа за хора с увреждания, възрастни хора и т.н. според възможностите на бюджета, тези искания се адресират, но положителната новина е, че за следващата година се предвижда един сериозен като процент ръст на всички пенсии от 5,7%, в това число и увеличение на получаваните пенсии от над 40 000 пенсионери, които в момента взимат по-малко отколкото са изчислените им пенсии. Това ще стане възможно чрез повишаването на тавана", каза министърът.

Стопанска камара и две от работодателските организации не са подкрепили проектобюджета, а синдикатите имат критики по политиката по собствените приходи на НОИ.

„Увеличени са минималните осигурителни доходи на земеделските стопани с 60%, а максималният осигурителен доход само с 15 на сто. За нас е неприемливо това, че обезщетението за втората година от майчинството остава на сегашните нива, а не се увеличава”, обобщи Димитър Манолов от КТ „Подкрепа”.

След като Надзорният съвет на НОИ прие законопроекта, той предстои за бъде обсъден от Съвета за тристранно сътрудничество, от Министерския съвет и от накрая от Народното събрание.

Нови обитатели в старозагорския зоопарк

От началото на годината до сега обитателите на старозагорския зоопарк са се увеличили с още нови и атрактивни попълнения, съобщи директорът доц. Радослав Михайлов.

За пръв път от създаването на експозицията преди повече от 60 години, към нея е добавена една от най-скокливите диви котки – каракал. Мъжко животно с изумруденозелени очи вече краси едно от пространствата в парка. Той е изящна дива котка, известна също като пустинен рис. Видът е разпространен в Северна и Източна Африка и Югозападна Азия. Обитава сухите райони - гори, савани и степи. За първи път е описан от зоолога Шребер през 1776 г. Известни са 9 подвида.

Семейството на козирозите в старозагорската зоологическа градина се сдоби с няколко малки, които растат и се чувстват добре под грижите на майка си и на гледачите.

Нови обитатели допълниха колекцията и на маймуните. Това са две женски и един мъжки примат от вида Зелена морска котка. Семейната група вече е факт и в скоро време се очаква потомство, похвали се доц. Михайлов.

Само преди седмица се е увеличило и стадото на ламите. Новият обитател е от женски пол и е четвърто поколение лами в старозагорския зоопарк. Семейството Патагонска мара също се радват на своя наследник.

Зоологическата градина в Стара Загора е лицензирана с втори лиценз през август 2015 г., а от 2014 г. има статут на спасителен център, по смисъла на Конвенцията за търговия със застрашени видове от CITES. Зоопаркът има едно от най-добрите местообитания за тревопасни животни, в много добро състояние са и загражденията на лъвовете и вълците. Предстои изпълнението на проект за създаването на още 60 декара естествена среда за кафяви мечки.

Зоопаркът в Стара Загора е разположен е на площ от 70 дка, в живописна местност на територията на парк "Аязмото". В него се отглеждат около 400 екземпляра от приблизително 80 вида бозайници, птици и земноводни от почти всички континенти - кафява мечка, благороден елен, сърна, рис, вълк, лисица, тигри, як, енот, ягуар, лама, лъв, щраус, ему и папагали.

Мястото е любимо за отмора, забавление и наслада на поколения старозагорци и гостите на града.

„След огъня – тих и нежен глас“ е нов роман от Иви Уайлд, от издателската листа на „Персей”

Прочувствен роман за съдбовната връзка между баща и син и за наследството от насилие, което неотменно ги следва, е „След огъня – тих и нежен глас“ от Иви Уайлд, най-добрият британски писател на своето поколение (според „Гранта“) и носител на много литературни награди. Авторката е позната у нас с романа „Всички птици пеят“, получил Наградата за литература на Европейския съюз. Преводът отново е на Емил Минчев, а изданието – на „Персей“.

Франк и Леон са двама мъже от различни времена, които постепенно осъзнават, че понякога единственото, което научаваш от грешките на родителите си, е как да правиш свои собствени.

След като любимата му жена го напуска, Франк отива да живее в изолирана къща на брега на океана в Източна Австралия. Опитвайки се да преодолее шока от раздялата и да започне живота си отначало, той се сприятелява с местно семейство и с тяхната седемгодишна дъщеря Сал и става пристанищен работник. Докато се опитва да изгради взаимоотношения с местните жители, Франк разбира, че тази малка сплотена общност крие в сърцето си свежи рани – младо момиче се намира в неизвестност и е обект на активно издирване. Но когато скоро след пристигането му Сал също изчезва, Франк се оказва главният заподозрян и в двата случая. Дали мракът в душата му е изпълзял и във външния свят?

Четиресет години по-рано: Леон, бащата на Франк, израства в покрайнините на Сидни, работейки в пекарната на родителите си, които са еврейски емигранти от Европа. Принуден да се бори с предразсъдъците на местните хора и с психологическите проблеми на баща си, който е ветеран от Корейската война, талантливият младеж се влюбва в своя красива съученичка, но точно преди двамата да споделят любовта си, Леон е изпратен да служи като войник във Виетнам. Дали ще последва съдбата на баща си и ще остави насилието по време на военните действия да промени завинаги живота и сърцето му?

Тези две сюжетни линии постепенно се преплитат и се оказва, че житейските съдби на Франк и Леон са неразривно свързани и двамата си приличат много повече, отколкото осъзнават, и между тях съществува дълбока душевна близост, въпреки разстоянието и взаимното неразбиране, които ги разделят. Младата английска писателка Иви Уайлд, носителка на множество британски и международни награди, насища романа си с неочаквани обрати, сложни и умело обрисувани персонажи, психологически реализъм и проникновени наблюдения над човешката природа.

Една нежна и въздействаща книга за цената на любовта, смисъла на живота и неподозираните дълбини на човешкото сърце.

Иви Уайлд (р. 1980 г.) е един от най-награждаваните съвременни автори на Великобритания. Тя е носител на Наградата за литература на Европейския съюз, както и на още много други награди, сред които „Майлс Франклин“, „Джон Левелин Райс“, „Енкор“, „Джерууд Фикшън Ънковърд“, „Бети Траск“. Номинирана е за наградите „Коста“, IMPAC, Prix Médicis Étranger и др.

Четири дебюта в "Дон Карлос" на 18 октомври

Четири забележителни дебюта в „Дон Карлос“ на 18 октомври! Прекрасните солисти на Държавна опера-Стара Загора ще се представят за първи път на сцената в ролите на: Дон Карлос – Ивайло Михайлов, Еболи – Елена Баръмова, Елизабет Валоа – Русалина Мочукова и Маркиз Поза – Валери Турманов.

Държавна опера-Стара Загора представя на 18 октомври от 19 часа операта „Дон Карлос“ от Джузепе Верди. Спектакълът е изграден върху последната преработка на Джузепе Верди, направена в края на творческия му /път преди да напише операта "Фалстаф"/. Великият италиански композитор  работи през целия си живот върху това заглавие. Четири пъти редактира операта, като накрая връща сцената в гората на Фонтенбло, за да може да се изясни основния конфликт в операта.

 „Да поставя „Дон Карлос“ е моя сбъдната мечта.  Подготвям се върху операта от 6 години. Искам да представя героите и като обикновени човешки същества със своите емоции и вълнения. Затова и декорът е максимално опростен, за да изпъкне още повече актьорската игра“ – каза режисьорът Славчо Николов.

„Държавна опера-Стара Загора постави това заглавие през октомври 2017 година -  годината, когато се отбелязаха 150 години от първото представление на „Дон Карлос“ на 11 март 1867 г. в Гран опера-Париж. „За мен като диригент е важно оркестър и артисти на сцената да имат химия помежду си, всички да дишаме като един“ – категоричен е Ивайло Кринчев, главен диригент на Операта и диригент на спектакъла.

 „Големите роли се надграждат цял живот. Така е с ролята на Крал Филип, така е изобщо в нашата професия. Стремя се във всеки следващ спектакъл да добавям нещо към образа. „Дон Карлос“ е операта на самотата. Всички герои са изключително самотни и остават толкова самотни, колкото са в началото“ – споделя Юлиан Константинов, когото зрителите ще видят в ролята на Крал Филип на 18 октомври.

Пламен Кумпиков е Инквизиторът, участват още солистите Александър Марулев, Яница Нешева, Деси Стефанова, Ивайло Йовчев и др., хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора.

Сценичната визия на „Дон Карлос“ е на  Тодор Демеров, който се е придържал изцяло към режисьорските изисквания. Залага се на пестелива изчистена сценография с ефектно осветление. Костюмите на Цветанка Петкова-Стойнова са класически и адекватни на епохата, в която се развива действието. Диригент на хора Младен Станев.

Концерт филмова музика ще звучи на 13 октомври в Операта

На 13 октомври от 19 часа зрителите в салона на Държавна опера-Стара Загора ще съпреживеят най-вълнуващата музика на композитора Нино Рота от хитовите филми „ Кръстникът“, „8 и половина“, „Война и мир“, „Леопардът“, „Ромео и Жулиета“ и др.

Този красив концерт с филмовата музика на Нино Рота в изпълнение на оркестъра на Държавна опера-Стара Загора е под диригентството на Юрий Илинов и е включен в програмата на Фестивал на виното и културното наследство „Августиада“ 2018 /12-14 октомври/.

Диригентът Юрий Илинов е роден през 1982 г. в Волгоград, Русия. Завършил е Института по изкуство и култура в родния си град със специалност „пиано“, а след това се дипломира и в диригентският факултет на Санктпетербургската държавна консерватория „Николай Римски-Корсаков“ в класа на Едуард Серов, ученик на великия пианист Евгений Мравински. На 30 години става главен диригент на Държавния музикален театър „Царинска опера“ в гр.Волгоград. Паралелно с това е организатор и диригент на Волгоградския детски симфоничен оркестър. През 2013 г. е член на журито на диригентски концерт, провел се в Държавна опера-Русе и оттогава работи с музикантите от тази опера и по различни проекти в страната ни.

Нино Рота е един от най-великите и обичани творци на 20 век, създател на едни от най-вълнуващите и чувствени киномелодии. Световният музикален гений, признат за „кръстникът“ на филмовата музика е роден с името  Джовани Рота Риналди, но всички го наричат Нино Рота. Родното му място е градът на безкрайните алеи - Милано, а в семейството са все музиканти. Рота оставя диря с темите към повече от 150 филма. Сред кинолентите, облъхани от неговата музика, са титанични заглавия като „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола, „Сладък Живот“ на Федерико Фелини, „Ромео и Жулиета“ на Франко Дзефирели и още цял куп безсмъртни киноленти. А една от най-запомнящите се и обичани филмови мелодии по света - „Говори ми тихо“, е негова. През 1975 г. Нино Рота получава мечтаната от всички статуетка „Оскар” за музиката си към „Кръстникът”. В колекцията му блестят още цял куп награди - „Златен глобус”, „Грами”, БАФТА. Самият Нино Рота обаче неведнъж е казвал, че най-голямата награда за него е обичта на публиката.

Тези първи дни на октомври /2-8 октомври/ в Международния конкурс за диригенти на името на  Нино Рота от 76 участници на първи тур, 12 във втори, 6 на трети -  само трима диригенти са допуснати на финала. Сред тримата е Светломир Златков от България, който печели и Първото място. Конкурсът се провежда в гр.Матера, Италия. Хубавата новина съобщи във Фейсбук българският диригент Славил Димитров, който е член на международното жури на този престижен конкурс.

Мария Лалева представя „Живот в скалите“ в Регионалната библиотека

Писателката Мария Лалева ще представи романа си „Живот в скалите“, издателство „Книгомания“ на 12 октомври, от 18 ч. в Стара Загора, залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Творбата и е в разпространителската мрежа от днес.

Обикновено след като една книга излезе от печат и стигне при читателите, тя вече не е на автора й – има свой път и е част от живота на хората. Романът „Живот в скалите“ обаче пое по своя път още преди да е публикуван, дори още преди да е завършен цялостно. Хиляди последователи на Мария Лалева в продължение на няколко години очакваха с трепет в социалните мрежи да се появи поредният цитат, в който да разпознаят себе си. Постепенно тези кратки фрази се превръщаха в афоризми и постигаха хиляди споделяния и вярна публика. Не, това не е маркетингов трик, планиран във времето, а бавно, напластяващо и искрено писане „без нито една нечестна пауза“.

„Живот в скалите“ е книга за море и любов. Мария Лалева е категорична: „Любовта винаги е правилният отговор. На всеки въпрос под това небе. Единственият правилен. Още по-голямата тайна на любовта е, че самата тя е едновременно и въпрос, и отговор. Защото е отделна енергия, отделен елемент от нас. Със собствен разум и воля. Не тя живее в нас, а ние в нея.“

 Един от първите читатели на романа е журналиста Георги Тошев. Той споделя, че това е : „Роман за въпросите и отговорите по житейския ни път. За въпросите, които е добре да зададем първо на себе си. И за отговорите, които си дължим, за да продължим. Различна, многопластова и емоционална книга. Откровена и вълнуваща. Роман за прошката и волята за промяна. Усещане за красива книга. Убедителен дебют на популярната поетеса и киносценарист Мария Лалева в прозата. Смела заявка за сериозна литературна интерпретация на човешките взаимоотношения и избори. “

Мария Лалева е любимо име за ценителите на поезията. Свързваме го със стихосбирките „Не съм ви ближна“ и „Личен архив“. По повод рождения ден на авторката през месец юли, издателство Книгомания преиздаде двете й стихосбирки. Тъй като Мария Лалева вярва, че стиховете спасяват, тя реши да дари целия си авторски хонорар от продажбите на „Личен архив“ за лечението на Надежда Огойска, дъщеря на Маргарита Петкова - редактор на двете стихосбирки на поетесата. От преиздаването до момента са продадени над 1200 бройки от всяка. Освен популярна поетеса, Мария Лалева е и изпълнителен продуцент и сценарист на пълнометражния български филм „Дамасцена“ (2017). За филма тя споделя, че основната й цел той да бъде честен и да задава въпроси е била изпълнена.  Този проект от една страна, забавя писането на книгата, но от друга, допринася с развитието на нови идеи, герои и линии в сюжета. Самото благоговение към словото Лалева обобщава съвсем кратко и искрено: „Не може да се пише ей така, между другото. „Живот в скалите“ е като любовта – или даваш всичко от себе си, или не пристъпваш“. Очакванията й също са много човешки, честни и далеч от мечти за главоломен успех. Желанието й е единствено читателят да разпознае себе си в текстовете, да затвори книгата с въпроси и изненадващи отговори за самия него.

Безплатни прегледи за установяване на глаукома ще се проведат в Стара Загора

От 10 до 12 октомври в Стара Загора ще се проведат безплатни профилактични прегледи за установяване на глаукома. Прегледите за предназначени за хора над 60-годишна възраст, които нямат поставена диагноза "глаукома". Кампанията се организира от Пациентска организация
"Глаукома" и Институт за здравно образование, със съдействието на Очно отделение на болница "Тракия". Те са посветени на Световния ден на зрението, който тази година се чества на 11 октомври.
Задължително записване на час на единния номер на кампанията - 070010126 (на цената на един градски разговор, според тарифния план за мобилни мрежи). Обаждания се приемат всеки работен ден от 10 до 17 ч. Стара Загора е един от градовете, в които процентът на болните от глаукома е по-висок от средния за страната. Благодарение на профилактичните кампании, в които болница "Тракия" е редовен участник, ранната диагностика се е повишила значително. Това дава шанс на болните да съхранят зрението си.
По данни на НЗОК през 2016 г. новооткритите случаи на глаукома в Стара Загора са 526, през 2017 - 604. Общо 6784 са хората с диагноза "глаукома", живеещи на територията на областта.
В риск са хората, в чийто род има болни от глаукома, жените, както и страдащите от диабет. Глаукомата води до необратима слепота, затова колкото по-рано се открие, толкова по-високи са шансовете за запазване на зрението.

Картини на мариниста Георги Велчев показват в старозагорската художествена галерия

Днес от 18 ч. в залите на Художествената галерия в Стара Загора се открива изложбата „Георги Велчев (1891 – 1955) - класик на морския пейзаж“.

В експозицията са представени 60 художествени произведения на Георги Велчев, рисувани в периода между 20-те и 40-те години на XX в . Творбите са собственост на Художествен музей „Георги Велчев“, филиал на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна.

Доминиращ в тях е жанрът на пейзажа – ранни импресии от Парижките паркове – Булонската гора и парка Монсо, Северното Черноморие – Калиакра и Тюленово, където се намира емблематичната скална арка и южното Черноморие – Созопол и остров Свети Иван. Българските възрожденски градове са представени с пейзажи от Жеравна, Карлово и Тревненския Балкан.

Произведенията, рисувани в Мюнхен и в художническата колония Ворпсведе са в жанровете на автопортрета и портрета. Картините от този период, изпълнени в гвашова техника кореспондират с европейския модернизъм. В тях се открива влиянието на постимпресионизма, поантилизма и символизма, формирани в ателието на Пиер Бонар, където Велчев се е обучавал по време на престоя си във Франция. Похватите на експресионистичната естетика усвоени в Германия се откриват в серията автопортрети на художника и в картини изобразяващи смъртта, мотив характерен за следвоенното изкуство. Творчеството на Велчев от този ранен период – 20-те и 30-те години на XX в. привнася елементите на модерното, за да успореди художествените и интелектуалните процеси в България и Европа.

Още през 1923 г. в статията Нашата живопис и новите веения, посветена на проблемите на изкуството, Велчев настоява за създаване на „наше родно, самобитно изкуство“. Това е причината след завръщането си в България през 1931 г. да се насочи към жанра на маринистиката, изобразявайки мотиви от родното Черноморие. Рисува срещата на морето със скалите, водната стихия и морските вълни, създавайки великолепни образци в този жанр.

Георги Велчев е роден през 1891 г. във Варна. Постъпва в Държавното художествено-индустриално училище в София през 1910 г., където се обучава при Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Прекъсва следването си два пъти във връзка със започналите войни. По време на Първата световна война (1915 – 1918) той става военен художник в щаба на Първа армия: пленен е и откаран във Франция. След войната, през 1920 г., завършва следването си.

От 1920 до 1922 г. Велчев живее в Париж. През 1923 г. той пребивава в Германия – в Мюнхен, Берлин и Бремен. Има добре приети изложби в Карлсруе и Висбаден, рисува в планините на Тирол, посещава и Италия. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен.

От 1924 до 1931 г. пребивава в Ню Йорк. Носталгията го принуждава да се върне в България. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай. Завръщайки се в родния си град се превръща във влиятелна културна фигура в художествените среди. Подържа приятелство с маринистите Марио Жеков и Христо Каварналиев. Умира през 1955 г.

След смъртта му неговите брат и сестра даряват родния му дом на Община Варна, който е превърнат в музей представящ художественото наследство на този голям български творец.

Английски хумор в бродуейския мюзикъл „Моя прекрасна лейди” на 10 октомври

Българинът с над 100 роли в Холивуд играе в „Моя прекрасна лейди” на Пловдивска опера

Прочутият мюзикъл „Моя прекрасна лейди” гостува на сцената на Опера Стара Загора на 10 октомври от 19 часа. Публиката ще се наслади на вечни хитове като „Как чудесно би било” (Wouldn’t It Be Lovely), “С мъничко късмет” (With a Little Bit Of Luck), “Бих пяла във нощта” (I Could Have Danced All Night) и много други. Режисьор на спектакъла е доц. Нина Найденова, а танците са дело на Боряна Сечанова.

Мюзикълът е базиран на пиесата от Бърнард Шоу „Пигмалион” (1912). Заглавието е превърнато в мюзикъл на Бродуей под името "Моя прекрасна лейди" от сценариста Алън Лернер и композитора Фредерик Лоу. Мюзикълът също е филмиран с участието на Одри Хепбърн (1964 г.) и печели 8 награди Оскар, включително за най-добър филм.  Самият Бърнард Шоу пък получава получава Нобелова награда за литература през 1925 година.

Като основа в пиесата си авторът използва древногръцкия мит за скулптора Пигмалион, който се влюбва в женската статуя от слонова кост, изваяна от самия него. В пиесата професор Хигинс обучава бедната цветарка Елайза Дулитъл в продължение на 6 месеца, за да докаже, че благодарение на образованието и най-неукото момиче може да придобие маниери на херцогиня. Сюжетът отприщва домино-ефект от комични приключения, в които Илайза Дулитъл едновременно вбесява и очарова своите компаньони, докато „влиза“ и излиза от ролята, която професор Хигинс й е вменил.

„С майсторската драматургия на Бърнард Шоу и световноизвестните музикални номера на Лернер и Лоу,  успехът на всяка сценична адаптация е почти сигурен. Основното предизвикателството е да се намерят най-подходящите изпълнители за ролите,” споделя режисьорът Нина Найденова.

В гостуващия спектакъл на Опера Пловдив ще видим Атанас Сребрев, актьорът участвал в над 80 холивудски филма и е спечелил публиката на Античния театър с изпълнението си в мюзикъла „Чикаго”.  Ролята на Елайза Дултъл се изпълнява от пламенната Станислава Момекова. В мюзикъла участва и директорът на пловдивската Драма – актьорът Кръстю Кръстев, който създава настроение със своите музикални номера с оркестъра на Операта. Останалите роли са поверени на Евгений Арабаджиев, който с лекота и артистичност представя оперетни образи, Валерия Мирчева, Марк Фаулър, Борис Кучков и др. В десетките малки роли умело влизат и хористите на Опера Пловдив, а характерните за жанра танци се изпълняват с много настроение от балетната трупа.

Билетите за гастрола на „Моя прекрасна лейди” се продават на касата на Опера Стара Загора.