40 европейски филма влизат в програмата на „Златната липа 2021“

40 игрални и документални филма от 18 страни влизат в отложеното осмо издание на Международния кинофестивал „Златната липа 2021“. Те ще бъдат прожектирани в продължение на 5 дни от 29 май до 2 юни в залите на Старозагорската опера и Регионална библиотека „Захарий Княжески“ при спазване на всички мерки срещу пандемията.

Вероятно този обем от филми ще бъде запазен и занапред по две причини, каза директорът и основателна „Златната липа“, кинорежисьорът Магдалена Ралчева. На първо място, защото при по-голям брой много от филмите остават само с една прожекция и зрителите остават неудовлетворени, че не са успели да ги гледат. „Самият процес по събиране на тези филми е много трудоемък, откупуването на правата за тяхното представяне обичайно е за две прожекции и компромисът да се показват само веднъж не е оправдан“, обясни Ралчева.

Предстоящото издание на „Златната липа“ обещава да бъде не по-малко вълнуващо и предизвикателно от досегашните. „Палитрата от толкова много произведения на филмовото изкуство винаги оставя усещането за някакво послание, върху което кинотворците са поставили акцент“, посочва Ралчева. Така е и тази година, в която акцентът пада върху различността и толерантността – както по отношение на сексуалната ориентация, така и към различния външен вид, към етническа или религиозна принадлежност, към начина на мислене и на възприемане на заобикалящия ни свят.

Броят на филмите, включени в конкурсната програма на фестивала, остава непроменен - 9. Всички те са нови заглавия, произведени през 2020 година със завладяващи сюжети, които провокират и ни карат да разсъждаваме и дори да спорим. Между тях петчленното международно жури ще има задачата да определи победителите за наградите „Златна липа“ в категориите „Най-добър филм“, „Най-добър режисьор“, „Най-добра мъжка роля“ и „Най-добра женска роля“.

„Златната липа 2021“ ще има и своя осми поред специален гост, който ще получи наградата за цялостен принос в киното. „За него засега мога да издам, че е обичан български актьор, добре познат на почитателите на българското кино, театър и телевизия“, каза Ралчева.

Българските филми в програмата на „Златната липа“ 

ще заемат рекордно голям процент – от общо 40 заглавия 14 са на автори от България. 6 от тях ще бъдат пълнометражни игрални филми, които заедно с останалите 8 документални, късометражни и детски филми със сигурност ще предизвикат интереса на зрителите.

В конкурсната програма България ще бъде представена с последната лента на Ивайло Христов „Страх“ (2020), който заедно с оператора Емил Христов и актрисата Светлана Янчева разказва историята на бедна вдовица, която живее в гранично българско селце, където среща чужденец емигрант.

Безспорен интерес ще предизвикат прожекциите на новата родна комедия „Като за последно“ с номинираната за „Оскар“ Мария Бакалова и Васил Банов в главните роли. Партнират им цяло съзвездие любими родни актьори. В извън конкурсната програма ще видим и завладяващата драма на Стефка Цоцоркова „Сестри“ (2019). Това е филмът, който миналата година щеше да представлява страната ни в конкурсната програма на фестивала.

Сред документалните ленти със сигурност ще предизвика любопитство филмът на Валентина Фиданова „Парцалев“, който поглежда в скритата страна от живота на големия актьор и репресиите срещу него заради различната му сексуална ориентация. Различният свят на жените със силно наднормено тегло и техният начин да се харесват каквито са и да преодоляват наложените стандарти в обществото е тема на документалния филм от Дания „Пищна красота“.

Датски филм, носител на "Оскар" открива фестивала

Още в първата фестивална вечер, след бляскавото откриване с преминаване на звездните гости по червения килим, на големия екран в операта ще се завърти истински кино хит, спечелил преди броени дни „Оскар“-а за най-добър чуждоезичен филм  – датската лента „Още по едно“ на Томас Винтерберг. „Другата перла в програмата на „Златната липа“ за мен е филмът на Ищван Сабо „Окончателен доклад“ от Унгария“, посочи Ралчева.

Във фестивала по традиция е отделено подобаващо място на детското кино, което ще има специален акцент на 1 юни – Международния ден на детето.  Тогава зрителите ще имат възможността да гледат три кратки филма, създадени от ученици от ППМГ „Гео Милев“, от Второ ОУ „П. Р. Славейков“ и от кино кръжока на сценариста Николай Колев, написали историята на филма „12-ти А“, режисиран от Магдалена Ралчева.

Петте фестивални дни ще бъдат изпъстрени и с поредица от съпътстващи събития, в които зрителите ще имат възможността да се срещнат с авторите на голяма част от представените в програмата творби.

Фестивалът за поредна година се осъществява с решаващата подкрепа на Община СтараЗагора, а входът за прожекциите, както винаги досега, ще бъде безплатен.

Годишен концерт на НУМСИ"Христина Морфова"

Оркестърът на Държавна опера – Стара Загора и забележителните млади солисти – възпитаници на НУМСИ „Христина Морфова“ ще имат Годишен концерт на 7 май от 19 часа в Операта.

За събитието разказва Красимир Къшев, диригент на концерта, главен художествен мениджър на НУМСИ.

„Това вече е дългоочакван концерт – както от нас, преподавателите, така и от децата . Предишният беше през май 2019 г. В концерта е реализирана моя идея, с която искам да насърча сегашните ученици на НУМСИ“Христина Морфова“ . В момента имаме много бивши наши ученици, които учат в Националната музикална академия, в ААМТИ- Пловдив и НАТФИЗ. Реших да поканя някои от най-талантливите /не всички/ тази година и ако този формат на концерта е хубав, през следващата година ще участват другите от тях. Поканих ги да участват, за да не ги забравя нашата публика, а и да ги видят сегашните ученици. Когато ги виждат в двора на училището, те не ги познават. Ето, на сцената – вижте ги, те са, учат в момента, и вие можете като тях! – това е подтекстът на тяхното участие.

Първо поканих двете момчета, които съм дирижирал на не един и два концерта в Операта – Георги Белчев и Симон Павлов, които са прекрасни пианисти, но учат оркестрово дирижиране в Националната музикална академия при проф.Ивайло Кринчев и Григор Паликаров. Момчетата вече имат някакъв опит като диригенти и е крайно време нашата публика да ги види. Те са много щастливи от поканата и веднага предложиха по една увертюра - Симон ще дирижира тази от „Севилският бръснар“, а Георги –  от„ Така правят всички“. Ще бъдат диригенти на оркестъра и на някои от ариите, включени в програмата.

В програмата са включени изпълнения на даровити ученици от НУМСИ: от класовете по пиано - Михаела Иванова от 11 клас, моето откритие, изключително талантлива - ще свири 2-ра и 3-та част от концерт за пиано на Шостакович. Ще има изпълнения на кларинет и саксофон /Добромир Добрев/. Ще има малко повече пеене – Гергана Тодорова, Полина Пчеларова, Божидара Георгиева, Михаела Якимова от сегашния 11 клас, изпълнения и на ученици от паралелките по поп и джаз пеене – Зара Узунова ще изпее големи хит на Паша Христова „Янтра“ и Трио „Триолина“ с джаз стандарт. Поканили сме бившите наши ученици, сега студенти в Националната музикална академия Радина Минкова и ГалинПенев – бас-китара и барабани. А водещи на концерта ще са студентите в НАТФИЗ Маргарита Лъчезарова и Иван Петров.

С една дума има една сериозна кохорта от бивши наши ученици, които ще участват. Изненадата на концерта ще бъде малката внучка на бившия директор на училището Божков – Виктория Божкова, която за втори път ще излезе на сцената да свири. Тя е невероятно талантлива саксофонистка. В концерта ще участват бивши наши ученици, които се реализират в оперите във Варна, Стара Загора, Русе  – Михаела Берова, Борис Тасков, Денис Иванов.

И така в програмата имаме инструменти, имаме различни жанрове, от класическата опера, през оперетата, до джаза.“

В оркестъра на операта свирят и други бивши ученици –Веселина Жейнова /контрабас/, Мирена Митрева /ударни инструменти/, Митко Митрев /тромпет/, Нели Хазан /виолончело/, Павлина Димитрова /виолончело/, Пламена Пенева /виолончело/, Рени Филипова/контрабас/ и др. Сред възпитаниците на Музикалното училище в Стара Загора са световноизвестната оперна певица Веселина Кацарова, Генко Гешев /оперен певец/ – преподавател във факултет по оперно пеене в Университета „Дюкейн“ – Питсбърг, САЩ, Нина Найденова – оперен режисьор, директор на Опера Пловдив, Огнян Драганов-оперен режисьор, директор на Опера Стара Загора и много, много други известни музиканти, които може да видите на сайта на училището.

В архивите на Стара Загора се съхранява „Правилник“ от 11 декември 1897 г. на първото у нас музикално училище, създадено от местното дружество „Кавал“. Негови основатели са радетелите за музикална Стара Загора – Петко Икономов, Георги Байданов и завършилият композиция в Пражката консерватория старозагорец Димитър Хаджигеоргиев. Това училище просъществува само няколко години, но искрата е запалена.

На 1 септември 1974 година със заповед Д-3 626 от 8 май 1974 г. на Министерството на просветата е открито и Музикално училище в града. През учебната 2001 / 2002 г. е възстановена специалността класическо пеене. Същата година се открива и нова специалност – класически танци. През 2004 г. по одобрен от Министерство на културата и Министерството на образованието на Република България проект е въведена и още една нова специалност – актьор за драматичен театър, а през 2008 г. – поп и джаз пеене. През октомври 2006 г. училището е преименувано в Национално училище за музикални и сценични изкуства.

“Жигули” – добър опит, но далеч от истината за рока

Дойде му времето, да направят филм за рок-банда. В средата на април бе премиерата на „Голата истина за група „Жигули”. Създателите му са направили добър опит, но са далеч от истината за българския рок, смесвайки популярни актьори, омръзналия сюжет с мутри, и най-неочаквано руснаците...

В главните роли са Михаил Билалов (в ролята на Фори)  Филип Аврамов - Фицата (в ролята на Васо), неизбежният Димитър Рачков (Киша), Герасим Георгиев - Геро (Пухи), Лилия Маравиля (Дарин Дардо) и Ирини Жамбонас (Соня).  Съставът допълват Август Попов, Параскева Джукелова, Илияна Лазарова и младата Климентина Фърцова.

Сюжетът, поне според мен, е заимстван от македонската лента „Пънкът не е мъртъв”. Група „Жигули” се събира след десетилетия заради прищявката на мутра, в ролята е Август Попов. Той иска за юбилеят му да се събере отново любимата навремето му банда. Дава сто бона. Всеки от старите групари е тръгнал по свой път – Билалов е композитор на чалга, за едина хляб, щерка му иска да учи в Лондон, но нямат пари. Рачков е пластичен хирург, Фицата има фирма за борба с хлебарки и други инсекти... Последният е свързан с една от най-добрите препратки в лентата, на колата му има надпис - Kill 'Em All, както е едноименният албум на „Металика”. Конфликт между двете солистки, пели през годините в групата, разваля офертата на мутрата. В последния момент ги канят на рок фест, където изпълняват своя непята дотогава песен.

Филмът е анонсиран като музикална комедия, но пеенето е доста оскъдно, а смешните моменти се броят на пръстите на едната ръка. Има няколко оригинални парчета, написани специално за случая от група „Остава” и епизодични включвания на песни на Милена и на „Нова генерация”. Сценаристите явно са наблегнали на собствения си принос в съставянето на сюжета, без да се запознаят по-сериозно с достиженията на българския рок през златните за него 90 години на миналия век. Правят, струват, все обръщат действието към мутрите и чалгата. Особено ме подразни търсенето на вдъхновение в циганския квартал в Бургас. Накрая идва абсурдната оферта да пеят на годишнината от създаването на завода за „Жигули” в Толиати”, като руският бизнесмен им казва, че парите за него нямат значение... дотолкова стига фантазията на сценаристите! Хотели как лучше, получилось как всегда... Със сигурност за мен това не е комедия, а някаква абсурдна сатира. Виж критиката и публиката приемат лентата добре, вероятно защото станахме доста невзискателни и към себе си, и към другите. Както казва Фънки добър опит, но само опит. Не ми се вярва „Жигули” да повтори успеха на „Оркестър без име”, въпреки неизбежните аналогии, които се правят.

Димитър СЛАВОВ

Херо напусна „Берое”, вместо призово класиране борбата е оставане в шестицата

Димитър Димитров-Херо напусна „Берое” веднага след домакинската загуба с 0:1 от „Царско село” от XXV кръг на първенството. Това е трето поредно поражение в шампионата за старозагорци, чието място в първата шестица за втората фаза от сезона е застрашено.

След загубата Херо не се яви да говори, а го смени един от асистентите му - Йордан Господинов. Той обясни, че лично накарал Димитров да пропусне интервюто, тъй като бил много афектиран и рискувал да каже нещо необмислено. 

Пред сайта Dsport спортният директор на "Берое" Валентин Грудев коментира: "Минимум равен ни трябваше. В крайна сметка ръководството заедно с г-н Димитров взехме решение да се разделим нормално. Ще търсим идеи и варианти още за мач с "Монтана" кой да води отбора. Съвсем нормални неща във футбола.

Така беройци се разделят с нездравите амбиции за трофей или призово класиране, каквито феновете винаги имат преди старта на всеки нов сезон, и ще трябва да се съсредоточат върху оставането си сред първата шестица...

Ретроспекция на Любомир Цакев представят в Старозагорската галерия

От 21 април до 18 май в западната зала на Художествена галерия Стара Загора ще бъде представена ретроспективна изложба на Любомир Цакев /1940-2012/. Експозицията е съвместна проява на Художествена галерия Стара Загора и Държавен куклен театър – Стара Загора. В нея са включени 50 произведения /живопис и сценография / от различни периоди в творчеството на художника.

Любомир Цакев е талантлив живописец и е сред най-значимите фигури в българската куклена сценография. Роден е през 1940 г. в гр. Елхово. През 1968г. завършва специалност „Сценография” при проф. Георги Каракашев в Художествената академия и специализира куклена сценография в Прага. Постъпва в Старозагорския куклен театър. От 1969 г. започват участията му изложбите на старозагорските художници и първите му самостоятелни изяви в областта на куклената сценография. Талантът му е забелязан бързо и още през 1970 г. получава индивидуална награда на Фестивала на куклената пиеса във Варна за сценографията към „Ян Бибиян” от Елин Пелин. От 1973 г. е член на СБХ, а от 1976 г. до 1990 г.  е председател на художествения съвет на СБХ – група Стара Загора. През 1982 г. е назначен за директор на Държавен куклен театър – Стара Загора, функция, която изпълнява успешно до 1996г. , когато тежка парализа прекъсва активната му творческа дейност. Умира на 17 февруари 2012 г.

Любомир Цакев е сценограф на над 70 куклени и редица театрални, балетни и оперетни постановки. Гостувал е като художник-постановчик на куклените театри в Санкт Петербург, Краков, София, Пловдив, Сливен, Варна, Русе и т.н. Куклени спектакли с негова сценография са представяни в Иран, Франция, Австрия, Кипър, Полша, Русия, Испания, Чехия и др. Участвал е в международни форуми в Прага, Бърно, Сао Пауло. Удостояван е с награди от редица форуми на българските куклени театри, от Съюза на българските художници, Съюза на артистите в България. Седемкратен носител е на наградата „Стара Загора”. Организирал е четири самостоятелни изложби. Негови живописни произведения притежават художествените галерии на Стара Загора, Кюстендил, Казанлък, Ямбол, Хасково, както и частни колекции в България, Германия и Великобритания. 

Книга за журналиста Милен Цветков

Част от приходите ще бъдат дарени на фонд „За децата на Милен Цветков”

 

На 19 април се навършва 1 година, откакто обичаният журналист Милен Цветков загина в нелепа катастрофа в София. Книгата „379 дни с Милен Цветков. Историята на една очаквана любов“ (от Книгомания) излиза в негова памет. Книгата е под редакцията на журналиста Георги Тошев.

Милена Иванова е човекът до Милен Цветков в последните няколко години. 379 дни е тяхното съжителство заедно, но историята на любовта им е започнала по-рано, когато Милена Иванова гостува за първи път в студиото на „Часът на Милен Цветков“. И за двамата тази любов е чакана и мечтана, но минава през перипетии.

В книгата ще прочетете спомените, които Милен Цветков е разказвал на Милена Иванова за детството си, навиците и принципите в живота си, за работата си в различните телевизии, за колегите, от които е научил много за журналистиката (като Бригита Чолакова), и за други, от които се е разочаровал; за професионализма и колко е важно доверието, за топлата връзка с децата си, за планината, за пътуванията до Гърция.

Въпреки че Милена Иванова е нумеролог, 19 април не предвещава, че ще се случи нещо лошо – денят е Великден, Милен Цветков се е чувствал щастлив, успява да чуе за празника по телефона всички, които обича… но повече не се връща при любимата жена.

„379 дни с Милен Цветков“ показва обичания журналист такъв, какъвто е – през погледа на Милена Иванова като партньор, както и през погледа на най-добрия приятел от детските години Марио Райчев, и колегите от Нова тв Ани Иванова, Тара Нури и Иво Тодоров, журналистите Георги Милков и Ники Кънчев.

 

От днес книгата се разпространява по книжарниците. Част от приходите ще бъдат дарени на фонд „За децата на Милен Цветков”.

 

Тази книга е разказ за Милен. Субективен, личен поглед на жената до него в последните му години тук. Срещнах се с Милена след смъртта на Милен. Тя разказа за тяхната красива история. Милен сподели с мен за Милена два месеца преди да си тръгне. Нарече я „голямата ми любов“. Беше искрен. – Георги Тошев

 

 

Той беше един от малкото извън „конвейера“ в телевизиите. С времето си беше изградил собствен стил, собствени сетива за работа и с шефовете, и с гостите, и с публиката. И в трите той пак беше себе си - не правеше нещата, както му казваха отгоре или отдолу, или както искаше този отсреща. – Ники Кънчев 

„Чужденецът“ - трилър за Априлското въстание и Макгахан

В навечерието на 145 годишнината от Априлското въстание излиза новият български роман „Чужденецът“ (издание на „КВЦ“) от Александър Марамски –трилър с исторически сюжет. Действието обхваща периода между потушаването на въстанието и установяването на зверствата от официалната комисия, начело с Юджийн Скайлър и Джанюариъс Макгахан. Интригата се заплита около няколко важни събития, които предопределят бъдещото развитие на страни като САЩ и Русия, както и техния стремеж да доминират в икономиката на света. В същото време се засилва упадъкът на Османската империя, което неминуемо води до отцепването от нея на независими територии като България.

По волята на починалия си баща българин и под заплахата да бъде осъден за убийство главният герой на романа – Айвън Хоук, бяга от Съединените щати в бащината си родина, където Априлското въстание е жестоко потушено. Съдбата го среща с репортера Джанюариъс Макгахан, който, търсейки истината за въстанието, се натъква на ужасяващи факти. Това го превръща в мишена за агентите на османската власт, които с цената на всичко се стремят да попречат уличаващите доказателства да напуснат пределите на империята. Айвън Хоук застава на страната на справедливостта и помага на своя сънародник в благородното му дело. Стрелецът от дивата американска пустош премахва турските агенти и съдейства на журналиста да достигне с ценната информация до Константинопол, където комисия официално трябва да удостовери зверствата на Османската империя над българското население във въстаналите райони.

Преследваният стрелец Айвън Хоук се превръща в борещия се за свободата на народа си Иван Соколов, а неговият случаен другар в това опасно начинание е репортерът, който показва на цяла Европа кървавата цена, която българският народ е готов да плати за свободата си.

Двамата обаче не подозират, че зад случващото се стоят интересите на таен кръг от хора, които чрез подмолни ходове се опитват да направляват хода на историята и векове наред са успявали...

Известно е значението на репортажите на Джанюариъс Макгахан за вълната, която се надига в Европа в подкрепа на българския народ. Но на историците убягват онези 2-3 седмици преди тези репортажи. Информацията остава само в секретните архиви на кръга от хора, дирижиращи световната политика.

Новоизбраните депутати от Старозагорски избирателен район

Със свое решение № 2438-НС ЦИК обяви списъка на избраните депутати, както и имената на кандидатите, избрани в две листи. Ето имената на народните избраници от Старозагорско:

27-и МИР - Стара Загора (11 мандата)

ГЕРБ-СДС
Маноил Минчев Манев
Илиана Петкова Жекова
Лъчезар Борисов

“Има такъв народ”
Станислав Тодоров Трифонов
Тихомир Гочев Тенев
Живка Михалева Железова

“БСП за България”
Георги Янчев Гьоков
Драгомир Велков Стойнев

ДПС
Тунджай Рамадан Йозтюрк
“Демократична България”
Атанас Владиславов Славов
“Изправи се! Мутри вън!”
Светослав Бончев Колев

80 години от първите бомбардировки над България

На 6 април се навършиха 80 години от първите въздушни атаки над България, извършени от авиацията на Великобритания и Югославия.

На 1 март 1941-а страната ни се присъединява към Тристранния пакт, като невоюващ съюзник. На 4 март Великобритания скъсва дипломатически отношения с Царство България, но това не означава, че двете страни са във война. На 6 април, когато започва преминаването на германските войски през страната ни, британската авиация  нанася удар по София и други обекти, без да обяви официално, че Обединеното кралство и България са във война. Този акт се извършва от българското правителство чак на 13 декември, същата година, когато и без това двете страни вече са водили бойни действия помежду си.

 На шести април англиските самолети атакуват София на три вълни. Това да самолети Bristol Blenheim и Vickers Wellington, базирани още през февруари в Гърция. Първата вълна връхлита столицата около 15 часа, втората е привечер, а третата през нощтта. Броят на атакуващите самолети е малък, под десет, и затова щетите са сравнително слаби. Въпреки това жертвите от атаката са 18 убити и 28 ранени. Разрушени са 14 сгради, възникват три пожара. През нощтта нито българската и германската авиация, нито ПВО-защитата на София не реагират.

Същият ден югославката авиация атакува София и Кюстендил. Нападението се извършва с единични самолети, които бързо са прогонени от българските пилоти. В Кюстендил също има жертви при атаката над гарата.

Британските самолети повтарят набезите си над Ихтиман и Златарица, а преди това бомби падат и в околните софийски села. През пролетта на 41-а са атакувани от въздуха 25 населени места в България, убити са 115 души, а 162-ма са ранените.

 

Чешкият хит "Прашина" - роман за млади читатели

Чешкият хит за млади читатели „Прашина” излезе на български в издание на „Изида“ и превод на Красимир Проданов. Показателен за успеха на романа е фактът, че за нула време в Чехия излязоха и две продължения. А на всичко отгоре авторът на „Прашина” е доста далеч от литературата. Има кариера на успешен програмист, като едно от постиженията му е интернет приложението Муй влак – „Моят влак”, което се ползва от стотици хиляди чехи.

 

Прáшина е тайнствен квартал в центъра на Прага, забравен от прогреса и от Бога. Тук мобилните телефони спират да работят, в квартала няма дори ток. Затова и тийнейджърът Ирка тръгва по улиците му със свито сърце – трябва да занесе храна на възрастния си дядо. Иска да остави багажа и бързо да се върне обратно. Но това, на което се натъква, е извън всякакво въображение. Невероятни технически открития, вековни  тайни, опасни приключения. Ирка и приятелката му Ен трябва да открият тайнствена течност, която може да съхрани невероятна машина, създадена от най-големия изобретател на XIX век. И всичко това, докато Прáшина като някакво митично чудовище се уголемява и заплашва да погълне цяла Прага, а може би и цяла Европа – да настане мрак, да прекъснат всички телекомуникации, хората да се върнат векове назад.

Романът има изключителен успех, номиниран е за най-голямата чешка литературна награда, „Магнезия Литера“, а историята завладява въображението на малки и големи. И тъй като историческите забележителности на Прага в книгата са впечатляващи и всяващи страх декори, в чешката столица стават популярни разходките за издирването на Прáшина.

 

Прекрасен роман! Дан Браун за млади читатели.

Напрегнато от началото до края. Нито един скучен ред. Историята е забулена в тайна, чудесен сюжет с исторически личности и действителни места

В памет на Татяна Лолова излезе специално издание на биографичната й книга

От март в книжарниците е специалното издание на „Дневници &делници“ в памет на кралицата на театъра. В книгата е вложен като подарък голяма картичка с авторски шарж на самата Татяна Лолова с дата 19 март 1988 г. Това издание разкрива таланта на актрисата не само на сцената и екрана, а и уменията й да рисува, да прави дизайн на дрехи и кукли, да представи себе си чрез разказите си за колеги, приятели, познати.

Татяна Лолова озаряваше не само сцената и екрана. Появата й където и да е караше хората да се усмихнат и да засияят. Тя беше светъл човек, нека е светъл и небесният й път  „Дневници & делници“ е едновременно и дневник, и албум, посветен на публиката. След като обичният съпруг Светослав Светославов–Славето си тръгва от този свят в края на 2018-а, Татяна Лолова отваря старите тетрадки и изважда забравените фотографии, картички и писма, за да си спомня.

В книгата ще прочетете нейните истински бележки, впечатления и преживявания, случили се през годините – от детството, студентството, първите роли, първата книга, получаването на наградата „Аскеер“... Страниците на „Дневници &делници“ ще ви разкажат и за радостите в личния й живот – срещата със Славето, появата на сина й Сава, на внуците Сава и Матео. Особено интересни са потретните описания на редица артисти като Лили Иванова, Стоянка Мутафова, Нейчо Попов, Тодор Колев, Григор Вачков, Невена Коканова, Георги Калоянчев-Калата, Велко Кънев, Калин Сърменов, Цветана Манева, Николай Хайтов, Никола Анастасов, Георги Русев и др.

В това занимание немалка е и ролята на съставителя и редактора Георги Тошев. Творческият усет да подбере най-интересните за публиката и най-ценните за времето пасажи, снимки и илюстративен материал буди истинско възхищение. Чудесният дизайн е дело на Тодор Манолов– проявил е страхотно въображение как да подреди по най-добрия начин този пъзел от стотици материали. Някои от снимките на обичаната актриса се публикуват за първи път в тази книга.