Какви изборни
кампании имаше едно време, не като сега, както би казал класикът. Преди да
преизберат д-р Желев за втори мандат, в един от заралийските седмичници, Издателят
му даваше важни наставления на екипа си, който, в интерес на истината, никак не
бе добре заплатен, а сега бе момента, журналистите да заработят някоя
допълнителна пара.
Указанията бяха
ясни! Да се представя на аудиторията, че за Доктора ще гласуват
нискообразованите, старите и жителите на селата, а за дясната опозиция –
по-интелигентните, младите и успелите в живота. В крайна сметка, оказа се, че
последните са малцинство в Старозагорско и д-р Желев спечели убедително, но
нека да не бързаме.
Издателят даде
пълен картбланш на Главния си редактор, на екипа, да следва с всички средства
дадените напътствия. Управителката следеше за изпълнението...
Доктора успя още
предварително да консолидшро най-различни партии, партийки и организации. Всеки
ден излизаха подобни съобщения, че е подкрепен я от Съюза на запасните офицери
и сержанти, я от ветераните, от различни социалдемократи, пенсионерски
организации и т.н. Дето има една дума, само децата от детските градини още не
му се бяха врекли във вярност.
Главният редактор
спазваше изискванията на Издателят, но по принцип си бе своеволен и все си
правеше, каквото му хрумне. Даже Управителката не успяваше да го озапти съвсем.
Но трябваше да му се прощава, защото на него бе вменено да преговаря с близо
трийсете партии и коалиции, включили се в местния вот.
Първият му гаф бе,
че той прокара информация, вярно добре проверена, но неподходяща, за
шуробаджанащина при снабдяването с гориво на една от общинските фирми, от
близък роднина на един от заместниците на Доктора. Издателят побесня и поиска
от Главния лично да се извини на настоящият, а и бъдещ кмет. Това обаче не
стана. На другия ден, Д-р Желев посети зоологическата градина, като всички
местни журналисти, включително и от споменатия седмичник, нярно го придружиха
при животните, които уви не можеха да гласуват...
Докторът премина
край всички клетки, но на някои от обитателите, радващи се на по-голяма
популярност от посетителите, отдели повече време. В клетката на наскоро
родените мечета влезе, като те веднага се втурнаха към него. Кметът ги бе
приучил да го харесват, като им даваше често бонбони. Те веднага го
наобиколиха, а Доктора дълго ги гали, давайки възможност на фотографите да запечатат
тяхната любов към него. Главният записа, точно така привлича и тези от
съгражданите си, които явно пак ще го преизберат, че ако не настъпи някаква
голяма политическа промяна, след време, заралийчета ще казват с гордост – аз се
родих, израснах и изучих, под мъдрото ръководство на д-р Желев.
По-нататък обаче,
изборната обиколка се обърка, понеже не така мислеше шимпанзето Били. То бе
бивш цирков артист, който обичаше кафетата и цигарите, с които, напук на
забраните посетителите често го черпиха. Това обаче го правеше доста нервно и
понякога изливаше гневът си над стоящите от другата страна на мрежата,
замеряйки ги с плодове и зеленчуци, т.е. с всичко, което имаше под ръка.
Заставайки за снимка, любезно говорещ с обкръжилите го журналисти, кметът не усети,
че Били бе уморен предварително от жегата, а допълнителния шум и множеството го
разгневи много. Шимпанзето скочи, грана няколко презрели домата и банана и ги
метна по кмета и неговата кохорта. Градоначалникът се дръпна навреме, но имаше
и пострадали журналисти, чиито одежди бяха изпоцапани от обстрела на
животинката...
По-късно в
редакцията, Главният описа всичко това в политически фейлетон, жанр, който
съвсем изчезна от пресата. Този път обаче бдителните отговорни фактори –
Издателят и Управителката бяха категорични – такова нещо не може да излезе. Още
повече, че не бе подписан договорът с щаба на д-р Желев.
Управителката се
развика – предстои да подписваме, а ти не се спираш. Няма да идваш с мен,
когато ще се срещаме утре с Докторът! Главният се чувстваше засегнат, защото
смяташе, че чувството за хумор не трябва да се потиска, то е част от свободата
на словото. Затова категорично заяви, че няма да отиде при кмета, дори и да го
молят на колене, със сълзи на очи.
На другия ден
обаче, Управителката би отбой, явно не успя да има кураж, заради статията за
горивата, която уви беше пропуснала да спре.
-
Отивам
при кмета, каза тя.
-
Прав
ти път, рече Главният.
-
Ама
ела и ти, за всеки случай!
-
Странно
нещо сте жените, рече Главният – ведниж тъй, после обратното.
При Желев влязоха и
редакторът още от вратата рече:
-
Д-р
Желев, това е нашата оферта, в която всичко много добре е описано. Кажете ни ще
правим ли договор или не? Кампанията започна и нямаме много време...
От страна на
Доктора нямаше никакви пречки и контрактът бе подписан безпроблемно, като
неговият щаб плати най-голямата сума, която бе договорена през кампанията...
Лукавиян