Два детски спектакъла в операта на 1 юни

В Международния ден на детето – 1 юни, по традиция Държавна опера-Стара

Загора, кани малчуганите, заедно със своите родители на два от

най-любимите и създадени с много обич и вдъхновение спектакли за деца.

От 10 ч. във фоайето на Операта започва „ДО РЕ МИ в пелени“ /0-3 г./

Спектакълът отвежда най-малките зрители на вълнуващо пътешествие на крилете на музиката. С класически произведения от цял свят мъниците от 0 до 3 годинки ще преплуват хубавия син Дунав, ще танцуват неаполитанска тарантела и виенски валс, ще подремнат с руски приспивни мелодии, ще играят и ще се забавляват. Участват Нели Нечева, Теодор Петков, Нина Димитрова, Никола Марулев, Трио „Реверанс“.

От 11 ч. отново на същото място е началото на спектакъла "МУЗИЧКО в света на Музиката" /за деца 3-7 г./

Музичко е пухкаво, бяло мече, което обича да слуша музика и я търси навсякъде - в парка при птичките, на улицата при колите и клаксоните, в детската градина..Музичко е забавен, любопитен и очарователен и е в очакване да се срещне със своите нови приятели! „Музичко в света на Музиката“ е анимиран музикален проект. Сценарият и режисурата са на Красимира Георгиева. Участват Нели Нечева, Теодор Петков, инструментално трио "Реверанс", деца от Детско-юношеската студия за опера и балет  „Маргаритки“.

Ако не сте гледали досега нито един от двата спектакъла, смело идвайте при нас! И да сте го/ги гледали, заповядайте отново! Защо ли? - канят организаторите

Има много занимания за малки деца, включващи слушането на класическа музика. Много изследвания доказват, че този жанр може да повлияе положително на мозъка. Учените доказват, че музиката помага на децата да запаметяват по-лесно. Деца, които слушат музика често или посещават уроци по музика, показват по-добри резултати в креативни начинания сравнено с деца, които не се занимават с музика.

Пространствена интелигентност – когато слушаме класическа музика, например, пространствените пътечки в мозъка ни се включват и са готови да бъдат използвани.

Емоционална интелигентност – слушайки музика, децата се учат да разпознават различни емоции, изразени чрез мелодията. Това засилва тяхната емоционална интелигентност.

Творчество и изкуства – доказано е, че музиката благоприятства творчеството и създаването на изкуство – рисуване, писане и т.н.

Музикалното изживяване у децата в тази възраст донася в душата им онези ритми и усещания, които пробуждат художествения усет и схващане за скрития ритъм на всички неща.

"Писма от Париж" разкрива чара на френската провинция

В началото на лятото плановете движат света – планираме почивки и пътувания, семейната програма, подготовката за следващия сезон. Не бива обаче да забравяме, че трябва да планираме и грабващо четиво, което да стопли сърцето ни, да ни разкаже вълнуваща история, а защо не и да ни отведе на пътешествие до някоя (по-)романтична дестинация.

С „Писма от Париж“ (издателство „Софтпрес“) авторката Джулиет Блекуел ни кани на читателска разходка из живописната френска провинция, над чиито зелени хълмове бдят спиращи дъха семейни замъци, пълни с непрочетени истории. Тази започва с Клер – млада жена, преследвана от призраците на миналото си. Тя работи усилено, за да се измъкне от малкия си роден град в Луизиана, където всичко ѝ напомня за инцидента, отнел живота на майка ѝ. Макар да се откъсва от корените си и да постига професионален успех, това не ѝ носи очакваното удовлетворение. Ето защо тя напуска доходоносната си работа в Чикаго и се връща у дома, за да се грижи за болната си баба.

Клер прекрачва прага на дома от детството си, посрещната от аромата на каджунски подправки, но не подозира, че така познатата къща крие тайна – изящно произведение на изкуството, което прадядо ѝ е изпратил от Париж след края на Втората световна война.

Баба ѝ я насърчава да замине за Франция и да издири ателието, където е създаден подаръкът от прадядо ѝ – маска на красива неизвестна жена. Под зоркия поглед на намусения и потаен майстор на отливки Арман тя попада на куп писма, които разкриват подробности за живота на незнайната девойка, обезсмъртена чрез изкуството. Докато разнищва мистериите в живота ѝ, Клер се натъква на неподозирани истини за себе си и семейството си и осъзнава, че съдбата ѝ се е преплела с нейната.

Историята е още по-вълнуваща поради факта, че маската, намерена от Клер, е реално съществуващ артефакт и е известна като „Непознатата от Сена“ (L'Inconnue de la Seine). Легендата разказва, че „Непознатата от Сена“ е маска, направена на лицето на красива млада удавница. Макар и заспало вечен сън момичето се усмихвало със загадъчна усмивка, която пленила сърцето на служител в моргата. И явно наистина има нещо в тази усмивка, защото с годините маската добива изключителна популярност и вдъхновява редица други произведения на изкуството – Райнер Мария Рилке я вижда в парижки магазин през 1902 г. и измисля историята на девойката. Набоков също пише за нея, а нейни репродукции и отливки красят кабинетите на редица знаменити творци.

През ХХ век „Непознатата от Сена“ заживява нов живот – лицето ѝ става прототип на манекена, с който се обучават желаещите да научат как се прави дишане уста в уста. Идеята е на норвежеца Осмюн Лердал, който вярва, че обучаващите се ще бъдат по-емоционално ангажирани, ако виждат пред себе си това красиво лице. Името на манекена е Resusci Anne (съживената Ан) и според статистиката повече от 300 милиона са се обучавали с нея. Така момичето, което според някои версии, се е удавило заради несподелена любов, се превръща в най-целуваната жена в света.

Джулиет Блакуел има десетки книги зад гърба си и собствено ателие за декоративно рисуване и дизайн. Известна е като авторка на мистерии и е номинирана за наградата „Агата Кристи“, на която са носители най-изтъкнатите имена в жанра, включително и Луиз Пени.

Ян Енглер е специалния гост на VII-то издание на „Златната липа“

През 1975 година един известен полски актьор влиза в ролята на отец Ередия във филма на режисьора Въло Радев „Осъдени души“. Изпълнението на Ян Енглерд е толкова въздействащо, че актьорът остава завинаги в сърцата на почитателите на българското кино.

На 1 юни Ян Енглерд ще участва в церемонията по откриване на фестивала и ще получи специалната награда „Златна липа 2019“ за цялостен принос в киното. Фестивалът ще бъде открит с прожекцията на един от най-известните филми с негово участие - "Голямото прецакване (1992). На следващия ден - 2 юни - около 11 часа Ян Енглерд ще открие своя звезда в Алеята на липите и ще посади свое дръвче, подобно на носителите на същата награда от предишните издания на фестивала – Мария Статулова, Джанкарло Джанини, Васил Михайлов, Татяна Лолова, Гинка Станчева и Васил Банов.

Ян Енглерд е роден през 1943 г. във Варшава и е сред най-изявените полски актьори, режисьори и театрални педагози. На 14-годишна възраст дебютира във филма на Анджей Вайда „Канал“. През 1964 г. завършва Националната Академия по драматично изкуство „Александър Зелеврович” във Варшава, непосредствено след това постъпва в Съвременния театър. Изпълнител е на над 100 филмови и театрални роли, за които получава множество престижни награди, а в това число и наградата за ролята на отец Ередия във филма на Въло Радев „Осъдени души“.

През 2019 г. Ян Енглерт е удостоен със званието Доктор Хонорис Кауза на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

От 1981 до 1987 г. Ян Енглерт е декан на Факултета по актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище, а по-късно три пъти заема длъжността ректор. В периода 1992-1993 г. е член на Съвета за култура в кабинета на президента на Република Полша. От 2003 г. е артистичен директор на Народния Театър във Варшава.

Селектирана Филмография
2018 Любовта е всичко / Love Is All
2015 Странно небе / Strange Heaven
2014 Богове / Gods
2009 Сладка тръпка / Sweet Rush
2007 Катин / Katyń
1992 Голямото Прецакване / The Great Give-Away
1987 Магнат / Magnate
1981 По-малкото небе / Smaller Sky
1975 Осъдени души / Convicted Souls
1975 Дни и Нощи / Nights and Days
1972 Подхлъзване / A Slip-up
1972 Перла в короната / Pearl in the Crown
1970 Солта на Черната Земя / Salt of the Black Earth
1957 Канал / Kanał

Вероника Кънева е 51-та Царица Роза

Красивата надпревара за чар, красота и интелигентност спечели абитуриентката на Природо-математическа гимназия  „Никола Обрешков” Вероника Кънева, като на 31 май е церемонията на коронясването й като 61-та Царица Роза. За нейни подгласнички журито отличи Стела Владева и Кристияна Митева, и двете – възпитанички на СУ “Екзарх Антим I“. Най-дългоочакваното събитие – конкурс - спектакълът за избор на Царица Роза 2019 бе на сцената на Дома на културата „Арсенал“ на 18-и.  

Вероника Кънева тържествено обеща пред своите съграждани „да носи короната с достойнство и отговорност в името на родния Казанлък“ и благодари за високата чест. Девойката сбъдна детската си мечта, пожела си мирна България и още повече успешни млади хора в Казанлък. С избора на 51-та Царица  Роза реално започват 116-те Празници на розата в Казанлък. Те ще бъдат посветени на основния продукт от розата Дамасцена – розовото масло, течното злато на България. Затова и основният акцент на Празниците на розата в Казанлък ще бъде парфюмерийната борса, която ще се направи за първи път в Казанлък с участието на всички козметични компании, които произвеждат своите продукти на основата на розовото масло

Българското кино на „ЗЛАТНАТА ЛИПА“ 2019 търси героите на нашето време

Богата селекция от качествено българско кино ще представи VII-то издание на „Златната липа“ от 1 до 5 юни в Стара Загора.
Любопитството на зрителите към новите търсения на българските кинематографисти ще бъде задоволено с 10 заглавия, от които 4 игрални и 6 документални филма.
Несъмнено един от филмите, които ще привлекат вниманието на почитателите на българското кино е филмът на Милко Лазаров от конкурсната програма на фестивала - „Áга“, който преди броени седмици представи България по блестящ начин на престижния фестивал „Берлинаре“. „Това е много красив и изящно направен филм, който кара публиката да стои мълчаливо дълго след като изтекат финалните надписи“, каза директорът на „Златната липа“, Магдалена Ралчева. Лентата разказва историята на мъж, който след неочакваната смърт на съпругата си се опитва да осъществи отдавнашната им мечта – да съберат отново своето семейство под един покрив. Той тръгва да открие напусналата ги преди години дъщеря Áга.
Сценарият е на Милко Лазаров и Симеон Венциславов, оператор е Калоян Божилов, а в ролите ще видим Михаил Апросимов, Феодосия Иванова, Галина Тихонова, Сергей Егоров, Афанасий Килаев.
В извънконкурсната програма зрителите ще имат възможността да гледат игралния филм „Далеч от брега“ (2018) на режисьора Костадин Бонев, който през 2016 г. беше председател на журито на „Златната липа“. Историята във филма се е случила преди 40 години. Или преди 30… Или може би се случва сега... Талантлив театрален режисьор е прогонен от столицата. Той не знае за какво точно. Най-вероятно с поведението си е раздразнил силните на деня и е изпратен в малък провинциален театър, където иска да постави пиеса, обсебила мислите му. В тази пиеса се говори за хора, неотлъчно наблюдавани и живеещи в постоянен страх от наказание. Постепенно кошмарите от пиесата започват да се пренасят в живота на трупата... В главните роли ще видим Пенко Господинов, Стефан Вълдобрев, Йоана Буковска – Давидова, Цветана Манева и други известни актьори.
Друго интересно заглавие е дебютният пълнометражен игрален филм „Безкрайната градина“ (2017) на известния театрален режисьор Галин Стоев, който от дълги години работи във Франция, а от 2018 г. е директор на Националния театър в Тулуза. Филмът разказва за живота на Филип, който е разпределен между приятелката му Соня, брат му Виктор и работата му като PR. Този обречен триъгълник се разчупва в деня, в който той среща Ема – странно момиче, затворено в свой собствен свят, в който най-важното нещо е една тайнствена градина... В ролите ще видим Мартин Димитров, Елица Матева, Димитър Николов, Глория Петкова, Никола Анастасов.
Филмът „Ирина“ на талантливата режисьорка Надежда Косева също впечатлява със съвременния и много точен поглед към проблемите в днешното българско общество – българска жена в провинциален град става сурогатна майка, принудена от обстоятелствата... В ролите ще видим Мартина Апостолова, Ирини Жамбонас, Христо Ушев и други.
Тематиката във всички тези игрални филми на български автори е своеобразно огледало на онова, което се случва и днес в България, коментира Магдалена Ралчева. По интересен начин тази картина се допълва и от документалните ленти на български автори, включени в извънконкурсната програма.
Зрителите ще имат шанса да гледат филма на Георги Мисирков и Георги Богданов „Дворци на народа“ (2018), създаден в копродукция между България, Германия и Румъния. Лентата обединява няколко истории за най-емблематичните пет сгради от социалистическо време. Те са не само представителни за епохата, но и свидетели на историческите сътресения в Източна Европа през втората половина на ХХ век. Това са Националният дворец на културата в София, Московския държавен университет, Дворецът на парламента в Букурещ, Дворецът на Сърбия в Белград, Дворецът на републиката в Берлин. Сградите им са уникални архитектурни създания, сътворени с много смелост и малко лудост. Сега, след падането на социализма, е време да се върнем и да надникнем в скритите им тайни, казват авторите.
Едно от знаковите заглавия сред българските ленти на „Златната липа“ 2019 е документалният филм „Сага за попилените възможности“ (2018) на режисьора Ралица Димитрова и оператора Пламен Герасимов по сценарий на проф. Иван Илчев и със специалното участие на актьора Валентин Ганев. Едночасовата лента разказва за събитията около подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. и на Парижкия мирен договор от 1947 г. Филмът е емоционално кинематографично есе за историческата съдба на България през последните 100 години. Поводът за създаването му е именно 100-годишнината от подписването на Ньойския договор, който стои в сюжетния център на лентата. Филмът ще се прожектира точно на 2 юни, началото е в 18 часа в залата на РБ „Захарий Княжески“, като преди прожекцията той ще бъде представен от авторите.
„Отвъд скока“ (2017) е още едно вълнуващо пътуване във времето с историята на леката атлетика с „босоногата кралица“ на високия скок Йорданка Благоева. Режисьор на едночасовата лента е Валентина Фиданова-Коларова, а в главната роля ще видим самата Йорданка Благоева - участвала в четири олимпиади, спечелила два олимпийски медала и постигнала пет световни рекорда на висок скок. Това е филм за волята да побеждаваш, за непоколебимия и непреклонен спортен дух, който не се предава дори когато травмата сковава и неистово боли, а условия на стадиона са трудни и неприемливи. Филм - опит да разгадаем формулата на успеха.
Най-мълчаливият български дисидент проговаря в документалния филм на Георги Тенев „Симон срещу страха (Случаят Варсано)“ (2018). Главният герой е медицински фотограф, състезател по водна топка, романтик, любимец на жените. За една нощ се превръща в арестант с простреляни крака, враг на тоталитарния режим. Казва се Симон и е жертва на политическата полиция. Берлинската стена пада, но Симон Варсано отказва да стане герой...
Сред интересните заглавия в програмата на „Златната липа“ 2019 е и късометражния игрален филм на основателя на прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“ – Райчо Гънчев. Оператор е синът му, Горан Гънчев, познат ни с ролята си на Димитър Общи във филма „Дяконъ Левский“. Филмът вплита в единен разказ три късометражни филма – „Хайдутлук“, „Поп Мартин“, „Вълчан Войвода“, чрез моноспектакъла на актьора Димитър Селенски. Това нестандартно кинематографично представяне на хайдушките времена акцентира върху непреходния дух на дедите ни и уникалната екзотика на хайдушкото движение на Балканите.

За 8 поредна година Джаз форум в Стара Загора

За осма поредна година Стара Загора е домакин на международния фестивал „Джаз форум Стара Загора“. Той ще се проведе от 6 до 8 юни сред античния комплекс „Августа Траяна“. Община Стара Загора организира Джаз форум Стара Загора с изключителната подкрепа на “КонтурГлобал Марица -изток 3”. 

Мотото на тазгодишния фестивал е „Осем стъпки към безкрая на джаза!”, а програмата е обогатена с майсторски класове на гостуващи артисти и джемсешъни, както и предфестивални прояви.

„Джаз форум Стара Загора“ се утвърди като едно от най-чаканите събития в културния календар на общината. Всяка година жителите и гостите на града имат възможност да видят на живо световни величия и знакови фигури в съвременния джаз от САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Холандия, Италия, Австрия, Полша, Унгария, Русия, Колумбия, Мексико и др .

Това е и единственият фестивал в страната, който обръща сериозно внимание и на най-младите изпълнители. И тази година в тясно сътрудничество с НУМСИ „Хр. Морфова“ и музикалните школи в града, техни възпитаници ще се изявят на голямата сцена редом с утвърдени български и чуждестранни джазмени. С акапелни изпълнения ще се представи „Траяна Глас квинтет“, а в заключителния концерт гост-солист е Добромир Добрев – алт саксофон, ученик от музикалното училище.

По традиция форумът започва с детска програма. На 3, 4 и 5 юни от 11 часа в парк „Пети октомври” ще се провежда „Джаз за деца” с Венци Благоев - тромпет и водещ, Цветомир Цанков – вокал, Станислав Арабаджиев - пиано, Димитър Благоев – китара, Даниеле Феббо - контрабас, Мартин Хафизи – барабани.  

Младата вълна във френския и италианския джаз ще представят Пиер Маркюс квартет със специалното участие на Батист Ербан (Франция) и Франческа Тандои и Даниеле Кордиско трио (Италия).

60-годишнината на пианиста и диригент на биг бенда на БНР Антони Дончев ще бъде отбелязана с негово участието. От САЩ фестивалът посреща световната знаменитост Рик Маргица, който ще вземе специално участие в проекта на Мая Нова квартет. Българската следа в джаза ще представят и BalK@N Fusion Band. По традиция фестивалната седмица закриват музикалните домакини от Военен биг бенд Стара Загора с диригент кап. Цветомир Василев. Техни солисти ще бъдат тромпетната звезда на Армения Йерванд Маргарян, Милица Гладнишка, Венци Благоев, Цветомир Цанков, Лиляна Дойчева.

Община Стара Загора организира „Джаз форум Стара Загора“ с изключителната подкрепа на “КонтурГлобал Марица Изток 3” и със съдействието на фондация „Джазтет“.  Проявите са със свободен вход.

ПРОГРАМА

3, 4, 5 юни, 11 ч парк “Пети октомври”

“Джаз за деца” с Венци Благоев

Венци Благоев - тромпет и водещ

Цветомир Цанков - вокал

Станислав Арабаджиев - пиано

Димитър Благоев - китара

Даниеле Феббо - контрабас

Мартин Хафизи - барабани

6 юни, 11 ч, РБ “Захарий Княжески”

Майсторски клас на Батист Ербан и Пиер Маркюс квартет: Джаз импровизация и комбо състави

19.30 ч, античен форум “Августа Траяна”

Пиер Маркюс квартет със специалното участие на Батист Ербан (Франция)

Батист Ербан – алт/сопран саксофон

Симон Шивалон – пиано

Пиер Маркюс – контрабас/композиции

Тома Делор – барабани

BalK@N Fusion Band

Недялко Недялков - кавал

Владимир Кърпаров - саксофон

Константин Костов - пиано

Игор Спалати (Италия) - контрабас

Борислав Петров - барабани

7 юни, 17.30 ч, РБ “З. Княжески”

Лектория на Светослав Николов от Jazz FM Radio

19.30 ч, античен форум “Августа Траяна”

Франческа Тандои и Даниеле Кордиско трио (Италия)

Франческа Тандои – пиано и глас

Даниеле Кордиско – китара

Даниеле Сорентино – контрабас

Джовани Кампанела – барабани

Мая Нова квартет със специалното участие на Рик Маргица (САЩ)

Мая Нова - вокал

Рик Маргица - тенор саксофон

Любо Цанев - пиано

Димитър Карамфилов - контрабас

Стефан Горанов - барабани

8 юни, 19.30 ч, античен форум “Августа Траяна”

Антони Дончев 6UP със специалното участие на Георг Брайншмид (Австрия)

Антони Дончев - пиано

Атанас Хаджиев - кларинет/саксофон

Венцислав Благоев - флюгелхорн

Александър Логозаров - китара

Георг Брайншмид - контрабас

Мартин Хафизи – барабани

Траяна Глас квинтет

Цвети Христова, Люси Георгиева, Грета Станева, Станимира Ботевска, Станчо Станчев

Военен биг бенд Стара Загора с диригент кап. Цветомир Василев, със специалното участие на Йерванд Маргарян (Армения) - тромпет

Венцислав Благоев - тромпет

Милица Гладнишка - вокал

Цветомир Цанков - вокал

Лиляна Дойчева - вокал

Добромир Добрев - алт саксофон.

Фестивални джемсешъни с "Лайв Зара Джазтет" на 6,7 и 8 юни от 22.30 часа в ресторант „При кмета“.

„ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД кани рибари на състезание край язовир „Овчарица“

За десета поредна година „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД организира състезание по риболов край водите на яз. „Овчарица“. Участие в него могат да вземат любители на риболова от цялата страна. То ще се проведе на 8 zkr (събота) от 9 ч. и ще бъде с продължителност 4 часа. Всички, които желаят да заявят своето участие, могат да го направят на тел.: 042/ 66 29 19. Записването започва в 7:30 ч. на 20 юни(понеделник) и ще продължи до 23 май (четвъртък) или до изчерпване на наличните места. Записването на всеки от участниците става индивидуално.

Ограничения във възрастта на участниците няма!Регламентът за участие включва използването на единична рибарска пръчка с най-много 4 броя куки.

В 7:30 ч. в деня на състезанието ще бъде теглен жребий за определяне мястото на всеки от участниците край водите на язовир „Овчарица“. 

Девет филма от Европа в надпревара за приза „Златната липа „2019”

Едни от най-силните филми, създадени от европейски кинематографисти през последната година влизат в конкурсната програма на седмото издание на Фестивала за ново европейско кино „Златната липа“ 2019, който ще се проведе в Стара Загора от 1 до 5 юни. Това са 9 внимателно подбрани ленти, чиито качества със сигурност ще затруднят много международното жури, което тази година ще бъде председателствано от българския кинорежисьор Илиян Джевелеков („Вездесъщият“, „Love.net“), каза основателят на фестивала и негов директор Магдалена Ралчева.
Шест от включените в конкурсната програма филми са копродукции. Такова е и българското предложение, което тази година ще се бори за „Златна липа“ в категориите „Най-добър филм“, „Най-добър актьор“, „Най-добра актриса“, „Най-добър режисьор“ и за специалното отличие на Съюза на българските филмови дейци.

Филмът на режисьора Милко Лазаров „Áга“ (2018) е копродукция между България, Германия и Франция. Съвсем наскоро премиерата на „Áга“ на „Берлинаре“ направи изключително силно впечатление на публиката. „Казват, че зрителите са стояли като хипнотизирани и никой не е станал дълго време от мястото си, след като е свършила прожекцията“, разказа Магдалена Ралчева. Лентата разказва драматичната история на мъж, който след смъртта на съпругата си се опитва да открие напусналата ги преди години дъщеря Áга. Сценарият е на Милко Лазаров и Симеон Венциславов, оператор е Калоян Божилов, а в ролите ще видим Михаил Апросимов, Феодосия Иванова, Галина Тихонова, Сергей Егоров, Афанасий Килаев. „Áга“ е вторият пълнометражен филм на Милко Лазаров след „Отчуждение“ (2013).

Франция и Белгия участват в конкурсната програма с филма на Еманюел Финкел „Болката“ (2018) по романа на Маргьорит Дюрас. Филмът ни пренася в лятото на 1944 година, когато Франция все още е под немска окупация. Писателят Робер Антелм, голяма фигура на съпротивата, е арестуван и депортиран. Неговата млада съпруга Маргьорит, писателка от съпротивата, среща френски агент от Гестапо, Рабие. Готова на всичко, за да намери съпруга си, тя започва двусмислена връзка с този неприятен човек, но и единственият, който може да ѝ помогне. Еманюел Финкер е бивш асистент на Жан-Люк Годар, един от най-големите почитатели на Дюрас. „Болката“ е петият му игрален филм.

Русия влиза в конкурсната програма с филма на Вера Глаголева „Глинената яма“ (2018) по сценарий на Олга Погодина-Кузмина и оператор Александър Носовкси. Действието се развива в отдалечен руски град през 90-те години, където животът изглежда замръзнал и подходящ да се скриеш от неприятностите на големия свят, за да лекуваш раните на душата си. След неуспешен опит „да живее в Москва“, главната героиня Мила решава да се върне в къщата на майка си, където заварва сватбата на сестра си с красив мъж от Централна Азия. Той става причина за нови страсти. Ужасни обрати очакват участниците в тази семейна драма.
Вера Глаголева е режисьор, актриса и сценарист с повече от 50 роли киното. Всяка нейна режисура предизвиква голям интерес сред зрителите, „Глинената яма“ не прави изключение, а това е нейният най-нов филм. През 2011 г. е отличена с наградата „Народен артист“ на Русия, а малко след като завършва последната си работа, умира през 2017 г. в Баден-Баден.

Исландия прави премиерно участие в „Златната липа“ и конкурсната програма на фестивала с филма на Бенедикт Ерлингсон „Жена на война“ (2018). Хала обявява война на местната фабрика за алуминий. Тя е готова да рискува всичко, за да защити неосквернената исландска природа, която обожава, докато неочаквано в живота ѝ не се появява едно сираче...
Бенедикт Ерлингсон е роден в Рейкявик и е изявен режисьор, писател и актьор. „Жена на война“ вторият му игрален филм, който е селектиран на 57-то издание на Седмицата на Критиката в Кан.

Унгарският филм „Залез“ (2018) в копродукция с Франция е режисиран от Ласло Немеш. Действието ни пренася в Будапеща през 1913 г., в сърцето на Европа. Младата Ирис Лейтер пристига в унгарската столица с големи надежди да работи в легендарния магазин за шапки, който е принадлежал на покойните ѝ родители. Тя е приета студено от новия собственик Оскар Брил, но при нея идва мъж, който търси някой си Калман Лейтер. Отказвайки да напусне града, младата жена тръгва по следите на Калман, защото той е единствената ѝ връзка с миналото. Приключението ѝ я повежда из тъмните улици на Будапеща...

Филмът „Избор“ (2018) от Естония, режисиран от Лина Тришкина-Ванатало разказва историята на 30-годишен строителен работник, който една съботна утрин получава разтърсваща новина – приятелката му, която не е виждал повече от 6 месеца, е на път да влезе в родилното. Тя обаче не е готова за майчинство и ако Ерик също не иска детето, то ще бъде прието за осиновяване. На него се пада трудната задача да направи своя избор.
„Избор“ е дебютният филм на Лина Тришкина-Ванатало и е естонският кандидат за Оскар за най-добър чуждоезичен Филм.

„Съседи“ (2018) вероятно ще се окаже едно от най-любопитните заглавия за аудиторията на „Златната липа“ 2019, тъй като филмът на грузинския режисьор Гигиша Абашидзе е копродукция между Грузия и Македония. Комедията разказва историята на съседи в стария Тбилиси, които започват квартална война със съседско семейство, склонно да продаде имота си на новопоявил се инвеститор, който иска да изкупи дворовете и къщите им.
„Съседи“ е първият игрален филм на Абашидзе и първата грузинско-македонска копродукция.

Осмото заглавие в конкурсната програма е датският филм „Чаровникът“ (2018) на режисьора Милад Алами, създаден в копродукция със Швеция и Франция. Почти всяка вечер красивият Есмаил облича костюм и се отправя към добре познатия луксозен винен бар, търсейки случайни жени за забавление. Есмаил не е типичният гражданин. Ирански емигрант, живеещ в Дания, той трябва скоро да намери датска партньорка или да бъде депортиран. Времето тече, а напрежението нараства, когато завладяваща млада жена влиза в живота на Есмаил, заплашвайки да преобърне живота му.
„Чаровникът“ е дебютният игрален филм на Милад Алами, подкрепен от програмата за таланти на Датския Филмов Институт „Нова Датска Прожекция“. Филмът печели Наградата на журито „Федора” на филмовите критици на световната премиера в Сан Себастиян, както и няколко други награди.

Последното, девото предложение, идва от Австрия и носи заглавието „Ченгета“ (2018). Филмът е режисиран от Стефан Лукас и разказва историята на Крис, който е обучаван от специалните полицейски части, a динамичния му всекидневен живот е изпълнен с напрежение. Когато прострелва човек по време на операция при самозащита, колегите му се отнасят с него като с герой, но външният свят реагира с остра критика...

Очаквайте съвсем скоро пълната програма с много информация, снимки и трейлъри за всички 54 филма, които ще бъдат показани по време на петте фестивални дни в Стара Загора, на сайта на „Златната липа“ – www.thegoldenlinden.com.
И не забравяйте, че и тази година тези от вас, които познаят коя от 9-те ленти ще спечели наградата за „Най-добър филм“, ще получи специален подарък от „Златната липа“. Очаквайте старта на играта във фейсбук.

Ангел Заберски представя новия си албум в библиотеката

Тази вечер, от 19 ч. в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора Ангел Заберски трио в състав: Ангел Заберски – пиано; Борис Таслев – контрабас; Стоян Янкулов-Стунджи – ударни представя новия си музикален албум Like Jazz – 2.

Вход с билети! Билети ще се продават в Ивентим или пред залата един час преди началото.

В програмата: Aria Suite № 3 – Бах, O Mio Babbino Caro – Пучини, Prelude in E-Minor – Шопен, Etude № 3 – Шопен,  Liebestraum – Лист, Menuet  – Бах, Capriccio – Паганини, Piano Concerto № 2  – Рахманинов, Piano Sonata № 8 – Бетовен,  „Лебедово езеро“ – Чайковски, „Унгарски танц“ № 5 – Брамс.

„Малко нощна музика“ – така озаглавиха своето музикално пътешествие  музикантите от Ангел Заберски Трио, за да представят своя трети авторски албум Like Jazz Volume 2. Препратката към една от най-романтичните класически пиеси не е случайна, тъй като музиката, която ще представят е селекция от най-популярните и същевремнно романтични класически теми от  Бах, Шопен, Паганини, Рахманинов, Лист, Брамс, Пучини и Чайковски.  И тук, както и в Like Jazz 1 музикантите са заложили на елегантността на джаза и романтичната импровизация, както и на силните страни на триото – Ангел Заберски (пиано), Стоян Янкулов-Стунджи (ударни) и Борис Таслев (контрабас) – безкомпромисен професионализъм и изключително сработено партниране между единомислещи музиканти.

Журито на „Златната липа” 2019 ще оценява 9 нови европейски филма

Актриса от руския хит „Бригада“ е част от журито на конкурсната програма

Петима утвърдени европейски кинотворци ще оценяват филмите от конкурсната програма в седмото издание на фестивала за ново европейско кино „Златната липа“. Фестивалът ще бъде открит на 1 юни в залата на Старозагорската опера и ще продължи 5 дни с прожекцията на 54 филма от 25 страни. Входът за прожекциите, както винаги досега, ще бъде свободен.

В конкурсната програма на фестивала ще влязат 9 заглавия, произведени през миналата или тази година, обяви директорът и създател на „Златната липа“, кинорежисьорът Магдалена Ралчева. „За поредна година председател на журито ще бъде български кинематографист – това е Илиян Джевелеков, който с последните си 2 филма, „Love.net“ и „Вездесъщият“, се представя като една от най-ярките фигури в съвременното българско кино, притежаващ ярък режисьорски почерк“, каза Магдалена Ралчева. Миналата година актьорът Велислав Павлов спечели наградата „Златна липа“ за най-добра мъжка роля именно с филма „Вездесъщият“.

Дамското присъствие в журито за пореден път ще бъде от Русия – това е една от големите звезди на съвременното руско кино и театър – Анна Попова, позната с ролята си в продължението на телевизионната сага „Бригада, Наследникът“ (2012) в ролята на Валерия Введенская - Лера. По време на фестивала Анна Попова ще представи последния филм с нейно участие „Да празнуваме като възрастни“, включен в извънконкурсната програма.

За първи път в журито на „Златната липа“ влиза ирански режисьор, който обаче е дълбоко свързан с Европа, защото живее и твори в Лондон. Това е Али Джаберансари, който е роден в Техеран, но още като тийнейджър заминава за Канада, където завършва компютърни науки. Връща се в Техеран, за да стане ученик на световноизвестния ирански режисьор Аббас Киаростами. Той е сравнително млад – на 38 години, но филмите му, произведени през 2013 и 2018 година, печелят редица престижни международни награди и той се радва на голяма популярност не само в страната си, но и в чужбина.

Четвъртият член на журито - Донатас Улвидас, е добре познат на българските зрители, тъй като миналата година фирмът му „Емилия: да скъсаш оковите“ спечели наградата на „Златната липа“ за режисура. Литовският режисьор е автор и на най-касовия и награждаван филм в родината си „Тадас Блинда“. По време на „Златната липа“ 2019 Донатас Улвидас ще представи най-новия си филм „Всичките им мъже“ (2019), който не е показван още в Литва и на практика участието му в извънконкурсната програма ще бъде своеобразна премиера на лентата.

Последният член на журито тази година идва от Кипър. Той се казва Янис Коконис и е един от най-успешните актьори и сценаристи в родината си. Коконис ще представи в извънконкурсната програма на „Златната липа“ филма си „Розмари“ (2017), в който изпълнява главната роля. „Бях много впечатлена от неговата игра, както и от сюжета и посланията, които като автор отправя със своя филм“, посочи Магдалена Ралчева. Днес Коконис играе еднакво пълноценно в Кипърския национален театър, в киното и в телевизията и в същото време е сценарист на успешния тв сериал „Галатея“.

Както винаги досега сред критериите, по които журито ще оценява филмите от конкурсната програма, са нивото на сценариите, атмосферата във филмите, актьорската игра, режисьорските идеи, посочи Магдалена Ралчева: „Киното е синтетично изкуство и колкото по-пълноценно са обединени всички компоненти в един филмов разказ, толкова по-ярък е самият филм. Вярвам, че и този път журито ще се обедини около невероятния професионализъм на всеки един разказвач на истории. Всички 9 ленти от конкурсната програма са на изключително високо художествено ниво. Убедена съм, че журито за поредна година ще бъде затруднено, защото това са кинопроизведения, които обясняват защо европейското кино е толкова въздействащо и уникално по своята същност“.

„Синята брада – брак без приказка” представят в старозагорския куклен театър

Доверие или опасна провокация е да дадеш забранения ключ в ръцете на любимия? Как любовта се деформира до степен на домашен тормоз? В какво е силата на жертвата и слабостта на насилника?
Това са въпросите в постановката "Синята брада - брак без приказка" с фокус върху насилието в интимния живот. Проектът прави паралел между това тревожно, често смъртоносно, явление в съвременния свят и архитипни ситуации и символи от френската приказка „Синята брада“.

Бракът със Синята брада е приказен образ на често срещана житейска ситуация, която в същността си е един екзистенциален избор –  да се откъснем от своята интуитивна природа, да обезкървим своите идеи и мечти, да спрем да бъдем любопитни, т.е. да спрем да се развиваме.
Кой от нас не е правил компромис, самоубеждавайки се, че „брадата всъщност не е чак толкова синя“?
 Но идва момент, когато отваряме вратичката на килера  и откриваме своите умъртвени стремежи. И това е решителният момент, в който  трябва да се изправим срещу „ хищникът, в самите нас“, който е подхранван от обществени порядки и стериотипни  категоризации.
Защото, както твърди Юнг, „срещата със себе си е едно от най-неприятните неща, което може да бъде избягвано дотогава, докато можем да проецираме навън всичко отрицателно.“

Това е авторски пърформанс, посветен на жените, които държат в ръцете си ключе, а то не спира да кърви и да крещи, че „нещо не е наред“.

Не се препоръчва за деца и младежи до 16 години!

Времетраенето е 60 минути, след които ще можете да участвате в дискусия с авторите на постановката!

Екипът, който стои зад създаването на проекта е:

Актьори и съавтори:

Ивелина Колева,

Елена Димитрова,

Богдана Котарева,

Мила Люцканова

Музика и композиция на живо : Ервин Тул

Художник, инсталация и костюми: Теодора Лазарова

и

Режисьор: Василена Радева - носител на наградите „Аскеер“ за дебют, „Икар“ за най-добро представление („Нордост – приказка за разрушението“) и Наградата за изкуство „Ст. Камбарев 2001“.

В Стара Загора ще можете да го преживеете на 8 май от 19:00ч. н

На сцената на Държавен Куклен Театър. Проектът гостува в града ни благодарение на АртЕрия

в партньорство с Комплекс за социални услуги за деца и семейства Стара Загора и подкрепата

на Артофис.  Билетите са в продажба на касата на Куклен Театър, в Комплекс за социални

услуги, на страницата на АртЕриа и 1 час преди спектакъла на място.

Петко Николов – пилотът на „Щука”

Петко Николов бе винаги на събирането на ветераните на 6 май в центъра на Стара Загора, преди да почине на 9 ноември 2014-а, на 92 години. Съдбата му е показателна, за криволичещия житейски път на хората от неговото поколение. Въпреки несправедливостите на превратните години, той никога не се оплакваше, вярваше и обичаше Отечеството и винаги бе оптимист! Днес живите ветерани от Втората световна война са малцина, нека си спомним за бай Петко, с преклонение към неговото дело, в защита на Род и Родина!  

Петко Николов е военен трето поколение. Роден е на 4 октомври 1922 г. във Враца, в семейството на офицер от 37-и випуск на ВНВУ – артилерист, участник в Първата световна война и кавалер на ордена „За храброст“. Дядо му е завършил 3-годишна Унтерофицерска школа в Шумен и е командвал Врачанския доброволчески отряд от 2800 души по време на Сръбско-българската война 1885 г.

През 1938 г. Петко Николов постъпва в Кадетския корпус на 63-ти випуск. Летец става след състезателен изпит през 1941 г. През 1942 г. полага успешно 1-ви, а през 1943 г. и 2-ри пилотски изпит в Юнкерския учебен орляк. На 3 март 1944 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик (лейтенант), а на 1 април с.г. се явява във 2-ри Въздушно-щурмови полк на летище Граф Игнатиево, където веднага е включен в „Щука-курса“. На 12 септември 1944 г. целият орляк на подпоручик Петко Николов е прехвърлен на летище Враждебна. Зачислен му е пикиращ бомбардировач Junkers 87D „Щука“ с борден номер 17. С него и с друга машина с борден номер 26 извършва 43 бойни полети срещу обекти на Вермахта и Луфтвафе, по време на които няколко пъти се разминава „на косъм“ от среща със смъртта.

Повечето от тези полети, които днес наричаме „високорискови мисии“, наподобяват самоубийствени атаки. Между тях се открояват атаката срещу влаковите композиции на части от Вермахта и на SS дивизията „Скендер бег“, съставена от албански националисти, изтеглящи се от Гърция на 20 септември 1944 г. на гара Гевгели, както и атаката на хангара-работилница на изтребителите на Луфтвафе „Фоке-Вулф“ на 17 октомври 1944 г. на летище Скопие. След атаката на летището, на връщане за България, без заповед „от горе“ и по собствена инициатива подпоручикът Николов атакува и унищожава влакова композиция на Вермахта с ПВО-платформа на спирка Александрово по жп линията Скопие-Ниш. Десетки пъти пилотът Петко Николов успешно преодолява една от най-добрите ПВО в света – германската.

Въпреки бойните му подвизи и определението „герой“, публикувано за него и колегите му на първа страница на в. „Отечествен фронт“ (бр. 88 от 15 декември 1944 г.), подпоручикът Николов така и не е награден с ордена „За храброст“…

Петко и неговите бойни другари са уволнени като фашистки офицери през зимата на 1945 година, въпреки че той е воювал само срещу германците. На следващата година бракуват и повечето от военните самолети, като ги заменят с руски, но същевременно приемат и многочислен нов набор пилоти, които имат предимството, че са верни на правилната партия – БКП! Записва „Стоматология” в Софийския университет, но и от там е изгонен по същите причини. Тогава завършва Строителния техникум в Стара Загора, като после работи в различни строителни предприятия. Служебно пътува няколко пъти до Германия (в източната част - ГДР), където научава много добре немски.

След демократичните промени Петко Николов се отдава на активна обществена дейност. Дългогодишен председател е на Съюза на възпитаниците на военното на Н.В. училище, ШЗО и Родолюбивото войнство и гражданство (СВВНВУ, ШЗО и РВГ) в Стара Загора. Единственият българин – член на Съюза на германските летци. Канят го канят на събиране на ветерани-летци в Берлин. „В самолета на Луфтханза си сложих значката на съюза. Стюардесата ме покани при пилотите, с които разговарях по време на целия курс”, разказваше бай Петко. В германската столица всички членове на съюза са поне полковници, защото са продължили да служат и след края на ВСВ. Петко Николов е най-младши по звание, защото въпреки вложените средства в неговото обучение и личните му усилия, е уволнен и репресиран по политически причини.

През 2008 г. по предложение на генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов – председател на СОСЗР, министър Николай Цонев произведе поручика Николов в звание капитан от запаса, а през 2009 г. го удостои с почетния знак на МО „Св. Георги“ – ІІІ степен.  

Девет „читателски гнезда“ ще има в Нощта на литературата в Стара Загора

За осми път България ще се включи в международното събитие Нощ на литературата. На 15-ти май от 18 до 22 часа европейска преводна литература ще се чете в единадесет български града – Бургас, Варна, Велико Търново, Добрич, Ловеч, Перник, Пловдив, Русе, София, Стара Загора и Шумен. Събитието се организира под егидата на EUNIC България.

В Стара Загора за пети път общественици, журналисти, поети, учени, както и 9-годишната Гергана Георгиева и майка й ще представят на всеки половин час, в рамките на 15 минути, един и същи откъс в различни градски пространства, наречени „читателски гнезда”.

И тази година изборът е голям и слушателите трябва предварително добре да обмислят маршрута си, защото ще имат възможност да чуят белгийска, финландска, ирландска, испанска, полска, португалска, румънска, унгарска, френска поезия и проза.

След прочита на откъса от книгата, посетителите на събитието получават печат в специална  брошура пътеводител и се отправят към следващото читателско гнездо. Така слушателите имат възможност да се докоснат до литературите на различни страни в рамките само на една нощ. Независимо в каква последователност и кои гнезда ще посетят, събралите поне 7 различни печата могат да участват в томбола, която ще се проведе в 21.45 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Печелившите ще получат за награда една от четените книги в Нощта на литературата 2019 г.

Организатори са Община Стара Загора в партньорство с  АртЕриа, Библиотека „Родина“, Информационен център „Европа Директно – Стара Загора“, Книжарница „Хеликон“, Къща- музей „Гео Милев“, Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Сдружение „Етносвят България“, Сдружение „Пътуващите книги на Стара Загора“, „Сдружение за съвременно изкуство и култура – Различният поглед“, Съюз на учените – Стара Загора.

Деветте „читателски гнезда“ са: Книжарница „Хеликон“, бул. „Цар Симеон Велики“ № 100; Бар „В Jazza-a” , ул. „Юрий Венелин“ № 7; Къща музей „Гео Милев“, ул. „Гео Милев“ № 37; Бар „Хоризонт”, бул. „Цар Симеон Велики“ № 140; Кафе-ресторант „Бирхалето“, бул. „Митрополит Методий Кусев“ № 28; Регионална библиотека „Захарий Княжески“, бул. „Руски“ № 44; Кафе „Августа“ , бул. „Руски“ № 42;          Къщата на арх. Христо Димов (II ет.), ул. „Сава Силов“ № 37; Къщата на арх. Христо Димов (на двора), ул. „Сава Силов“ № 37.

Какво се случва в Нощта на литературата по света и у нас може да научите от www.noshtnaliteraturata.bg

http://www.facebook.com/noshtnaliteraturata

Скандинавската писателка Хелга Флатлан още пази спомен за пътуването си в България

Тя е млада, красива, с фигура, подходяща да дефилира по модните подиуми. Но нея много повече я вълнуват думите и писането - това е пътят й в живота. 35-годишната Хелга Флатлан е новата скандинавска литературна звезда. Тя спечели най-големите литературни награди за дебют в Норвегия с първия си роман „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва”, разказващ за бунта на четирима младежи срещу спокойния и сигурен свят, в който живеят. С втория си роман – „Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“, младата писателка затвърди позициите си като едно от горещите нови имена в съвременната европейска проза. Книгата разказва за малко норвежко селище, което трябва да се справи с мъката, породена от смъртта на трима млади мъже.

„Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“ (издание на „Персей“, превод Ростислав Петров) разказва за младата Юлие, която понася тежко загубата на брат си. Таряй е убит в Афганистан заедно с приятелите си Кристиан и Трюгве. Те са израснали заедно. Смъртта на Таряй води до пълната разруха на семейството им, което отдавна страда от липса на комуникация и взаимно разбиране. Парадоксално, но неговата смърт дава шанс на Юлие да осъществи мечтите си. Тя винаги е искала да поеме управлението на семейната ферма и възобновените й усилия в тази посока, от една страна, са продукт на собствената й амбиция, но от друга – са начин да изрази съпричастността си и чувството за отговорност към родителите си.

Междувременно, Матс, бившият приятел на Юлие, има сложни и неразрешени отношения с нея. А Сигюр, който е бил влюбен в загиналия Трюгве, все още се измъчва от начина, по който се е отнесъл с него.

„Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“ е вълнуващ роман за човешката способност да се превъзмогне дори най-жестоката болка и загуба в името на живота.

Хелга Флатлан пише на езика на младите хора и откровено посочва причините, които им пречат да изразят себе си. „Това е моето поколение - 25-35-годишните. Познавам много такива младежи като героите ми. Във всеки герой има част от хора, с които съм се сблъсквала и познавам. В образите им влагам и от себе си, и от реални хора, мои познати, от семейството ми. Просто събирам различни черти от живите хора и създавам герой с история. Но няма персонаж, който да представлява изцяло само един конкретен човек от живота. Всички са плод на фантазията ми и ги опознавам истински, когато започна да пиша за тях. Не и преди това. Тези момчета представят различни типове, имат различно детство, различни характери... Но взети заедно, те изграждат събирателен образ на днешния млад човек в Норвегия. И вероятно затова романът имаше такъв успех, особено сред младите хора“ – разказва писателката.

Как си обяснява успеха на норвежката литература по света: „С това, че не се занимава с регионални проблеми, а се интерпретират неща, които вълнуват хората по света. Истината е, че криминалната литература извърши основния пробив навън и автори като Том Егеланд и Ю Несбьо станаха световни писатели, които са четени и обичани в много държави. Те успяха да прокарат пътя и на други автори, от други жанрове. Сега в Норвегия например са особено популярни романите с автобиографични елементи.“

Младата писателка обича да пътува по света: „Ние сме богата държава, имаме добри доходи и какво да правим - пътуваме. Ходила съм в различни държави. Бях в Индия, Виетнам, Тайланд... Интересувам се от исторически забележителности, но все пак много по-интересни са ми хората в тези страни и начинът им на живот. Много ме впечатли Виетнам, където видях абсурдни картини, като например нещо като домашно направен скутер, на който се беше качило цялото семейство - бащата, майката, а върху тях децата...“

Хелга още пази спомен за България отпреди 4 години, когато дойде за премиерата на първия си роман. „Видях прекрасни неща - природа, исторически забележителности в София и страната, срещнах се със страхотни хора. Издателят ми Пламен искаше да ме убие с храна. Шегувам се, разбира се! Кухнята ви е невероятна, опитах много вкусни неща. Но най-приятни за мен бяха срещите с хората - много мило и с голямо внимание ме посрещнаха в Ловеч, Троян, Велико Търново и Пловдив. А от прозореца ми в хотела във Велико Търново се откриваше страхотна гледка към съседните хълмове и крепостта Царевец. Ловеч е очарователен, а Пловдив е наистина забележителен град.“

КинеДок отново гостува в Къщата на Архитекта

За трети пореден сезон се провежда КинеДок – фестивалът за европейско документално кино. Двама от режисьорите на тазгодишната селекция ще участват на прожекциите на филмите си и ще останат за дискусия след тях. 14 филма от 7 държави ще бъдат представени и тази година.

Къщата на Архитекта Стара Загора започва домакинството си на тазгодишното издание с прожекцията на филма „Всяка стена е врата“ с гост младата българска режисьорка Елица Георгиева на днес от 18:30 ч. На откриването ще присъстват Мина Милева и Весела Казакова от Активист 38, благодарение на които КинеДок се случва и в България. Входът за откриващото събитие е свободен. За всички останали прожекции в Къщата на Архитекта входът е дарение от 5 лв. за поддръжка на архитектурния паметник. Дарението осигурява и напитка.

Филмът "Всяка стена е врата" откри КинеДок 2019 на 25-ти март едновременно в седемте държави партньори в KineDok: България, Чехия, Словакия, Хърватия, Унгария, Румъния и Норвегия със скайп връзка между тях.

КинеДок прожекциите се случват в Стара Загора благодарение на Артериа. В три поредни години, над 7 различни локации, 5 гостувания на режисьори, редовни дискусии след прожекциите и много щастливи зрители.

Програмата за месец май в Къщата на Архитекта :

3 май 18:30 – Откриване на КинеДок 2019 с прожекция на „Всяка стена е врата“ (България, Франция, 2017), 58’    . Гостува режисьорът Елица Георгиева -https://www.facebook.com/events/405568453324655/

10 май 18:30 – „Миниатюра за пиано“. Гостува режисьорът Елдора Трайкова ( България) -https://www.facebook.com/events/828681510837695/

17 май 18:30 – „Свидетелите на Путин“ режисьор Виталий Мански (Русия, Румъния) -https://www.facebook.com/events/391046091490093/

Посетилите на КинеДок прожекциите ще получат ваучер с парола за гледане на филми онлайн, както и стикер за участие в томболата на КинеДок за наградите, осигурени от SofiaInternational Film Festival / Международен София Филм Фест и Activist38.

Информация за филмите и прожекциите следeте на страницата на КинеДок / KineDok:www.kinedok.net

КинеДок 2019 се провежда с финансовото съдействие на Creative Europe/MEDIA, Дирекция Култура Столична Община и Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria.

Премиера на балета “ГЕТО” с хореограф Марио Пиаца на 21-ви

На 21 май, от 19 часа Балетът на Държавна опера-Стара Загора ще представи на сцената  премиерни спектакъл „Гето“ на световно известния италиански хореограф Марио Пиаца. Дългогодишният асистент и съмишленик на Марио Пиаца Людовик Парти, който от началото на сезона е репетитор на балета на Старозагорската опера, отново е главна фигура в работата по подготовката и осъществяването на атрактивното и вълнуващо заглавие. Изцяло екип на Старозагорската опера е ангажиран в новата постановка на хитовия спектакъл: сценографията е на художника Тодор Демеров, а костюмите са дело на Мария Христова. В спектакъла участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора.

Като оптимист по природа и космополит определя себе си италианският хореограф Марио Пиаца, който този път избра балета на Старозагорската опера, за да постави за втори път на българска сцена своя уникален танцов спектакъл “Гето”. “Защото това е страната, в която е извършен безпрецедентен акт на хуманност за спасението на хиляди хора. Идеята на “Гето” е, че човек се затваря в различни видове гета – от онова, което е свързано с религия, раса и етническа принадлежност до гетото на елита, на собствената интелектуалност и емоционалност, а напоследък най-непреодолими са виртуалните самоограничения. Границите им могат да бъдат прекрачени само чрез съзидателната енергия.” Гетото е въпрос на душевна нагласа и преодоляването му е свързано със състоянието на духа.

За евреите клезмер-музиката е вид творчество, нещо съкровено и свещено, с което никога не се разделят. Основен мотив в клезмер-а има песента "Надежда", която днес е национален химн на Държавата Израел. Песента е лайтмотив в спектакъла и се изпълнява на живо от оперната прима на Старозагорската опера Офелия Христова. Соло цигулка Румен Какамъков. В “Гето” към музиката-клезмер са прибавени и други музикални символи – мотиви от музиката на Горан Брегович, ромското “Джамале” и унгарския плач на цигулките.“Гето” е съвременна притча за гоненнията на евреите.

Балетът е разположен в три сцени. Първата – Еврейската сватба представя главните действащи лица – младоженците (Той и Тя), Главният равин, както и няколко различни ансамблови групи – четири млади двойки – момчета и момичета, женски кордебалет и група на уважаваните възрастни евреи. Създава се усещането за едно патриархално общество, където за всички има място и всички са добре дошли. Но не за дълго. Балетът не търси точна повествователност, а провокира асоциации. Мъжете свалят ризите си и тръгват в неизвестна посока. Жените остават сами.Пластичните фигурни композиции напомнят Стената на плача, камарите от трупове в газовите камери, страданията от самотата и липсата на общността. Третата част възстановява прекъснатата сватба. Основен двигател на действието е Главният равин, който загръща солиста в изоставената му риза и го връща обратно в изоставения бащин дом, в общността, където винаги е добре приет. Символичният образ на Душата (еврейската душа) извежда балетния спектакъл в сферата на метафората и обобщенията – на съхранената духовност и продължението на живота.

Марио Пиаца е роден в Монреал, Канада. Получава образованието си в Италия, където учи класически балет, и в САЩ, където се занимава с модерен балет. Като хореограф работи в различни театри в Италия, Франция, Чехия, Сърбия, Канада, Венецуела, САЩ. Критиката определя творчеството му като съчетание на противоположности и открива в постановките му "горчива сладост в изразните средства и съвместяване на агресия с мекота". За своя спектакъл „Гето“ по музика Клезмер и Горан Брегович, получава наградата за изящни изкуства от Европейската Еврейска Асоциация в Лондон.

През 2018 Маестро Марио Пиаца е удостоен с престижното звание „Кавалер на Република Италия“, връчена му от Президента Серджо Матарела.