През новата година съветниците вдигат данъците на заралии

С 29 гласа „За“, 16 „Против“ и 2 „Въздържал се“ старозагорският общински съвет подкрепи на първо четене предложението, внесено от кмета Живко Тодоров, за увеличение на размера на данъка върху недвижимите имоти и размера на данъка при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин. Подкрепа за искането на извънредната сесия на местния парламент дадоха групите на ГЕРБ, „Бъдеще за родината“, ДПС, Алтернативата на гражданите-ВМРО и БСДП и Левицата. Срещу се обявиха от „Народен съюз“, БСП, „Възраждане“ ПП-ДБ и ИТН. 

Ако промените бъдат подкрепени, те ще доведат до увеличение със 17% на данъка върху недвижимите имоти. Понастоящем той е на нива от 1,45, но се предвижда да скочи до 1,70 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти. При данъка за придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин се залага ставката за дарение между братя и сестри и техните деца да скочи от 0,4 на 0,7 на сто. При дарение между лица извън посочените ставката от 4 на сто скачак на 5 на сто, а при възмездно придобиване от 2,5 на сто се увеличава на 3,00 на сто. Промяната трябва да донесе към 1,3млн.лв. допълнително, сочи анализ на общинска администрация.

Коледна програма на операта

В навечерието на коледните и новогодишните празници Държавна опера-Стара Загора е подготвила за старозагорци и гостите на града богата празнична програма.

Две любими за публиката оперетни заглавия присъстват в декемврийския афиш на Държавна опера-Стара Загора. Операта-буфа на Жак Офенбах „Хубавата Елена” ще бъде представена на 15 декември от 19.00 часа. На 29 декември, също от 19.00 часа, „Графиня Марица” от Имре Калман ще посрещне своите почитатели.

Специално внимание в програмата е отделено за най-малките зрители, които ще посрещнат Дядо Коледа в Операта. Любимият белобрад старец идва, за да зарадва децата с подаръци. Тази година малчуганите могат да го очакват на сцената на Старозагорската опера след спектаклите на балета за деца „Фантастичното магазинче”, който ще бъде представен на 18 декември от 12.00 часа, а на 19 и 20 декември от 11.00 часа. „До Ре Ми в пелени” опера за бебоци от 0 до 3 години ще изпълни с усмивки, песни и игри фоайето на Операта на 29 декември от 11.00 часа.

На 19 декември, от 18.00 часа във фоайето на Старозагорската опера предстои романтична среща с Елена Мури, на която ще бъде представена и нейната най-нова книга „Само по теб“ и новия албум размисли и картини „В Любов“. Събитието ще бъде съпроводено с концертна програма, която включва четири песни на Джакомо Пучини в изпълнение на сопраното Деси Стефанова и пианистката Деница Петрова.

Емблемата на вокалния джаз в България Васил Петров и сопраното Русалина Мочукова – солистка на Държавна Опера-Стара Загора ще представят на 23 декември от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера празничния концерт JAZZ CHRISTMAS SYMPHONY в навечерието на Рождество Христово с оркестъра на Държавна опера-Стара Загора. Специален гост в програмата е един от най-добрите джаз пианисти и аранжори - Ангел Заберски-младши.

Великолепната музика на Стинг в симфоничен аранжимент ще прозвучи на 27 декември в изпълнение на оркестъра на Държавна опера-Стара Загора и Военния биг-бенд с диригент кап.Цветомир Василев. Солист е известният джаз-изпълнител Петър Салчев. В концерта „Sting the Opera” са включени едни от най-популярните пеcни на британската музикална легенда Стинг.

Превърналата се в традиция „Новогодишна наздравица” ще бъде „вдигната” за седма поредна година на 31 декември, от 18.00 часа на сцената на Старозагорската опера. С бляскава концертна гала – последното събитие от успешната творческа 2023 година за Старозагорската опера, солистите Тамара Калинкина, Русалина Мочукова, Деси Стефанова, Яница Нешева, Борис Тасков, Стоян Буюклиев, Елена Мишинова, Дари Бракалова и оркестърът на Държавна опера-Стара Загора ще поздравят старозагорци и гостите на Стара Загора в навечерието на Новата 2024 година. Диригент е Виктор Крумов. В програмата са включени избрани арии, дуети и ансамбли от популярни оперети и мюзикъли, евъргрийни. Камерни инструментални формации ще допълнят празничното настроение в луксозните фоайета на Старозагорската опера.

Стара Загора отново има Планетариум

На 14 декември, четвъртък, от 11 часа официално ще бъде открит Планетариум и кабинет „Космически пътешествия в пространството и времето“ в сградата на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в Стара Загора. Това стана възможно с обединените усилия на Община Стара Загора и Център за подкрепа за личностно развитие – Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“.

Новото съоръжение е произведено от американската фирма „Скай Пойнт“. При проектирането са направени конструктивни промени, тъй като стария купол на Планетариум (който бе унищожен при пожар на 24 юни 1994 година) не е подходящ за новата технология (старата система бе на Карл.Цайс). Сградата на Езиковата гимназия в Стара Загора, в която е разположено съоръжението, е архитектурен паметник, а това направи процедурите за реконструкцията още по-сложни и забави изпълнението на проекта. С откриването на Планетариума старозагорци и гостите на града отново ще имат възможността да се впуснат в едно наистина невероятно космическо "пътешествие" в познатата ни вселена.

„Затваряй си очите“ донесе трети приз за Дамхауг – майсторът на трилърите

Докато българското издание на страхотния нов трилър „Затваряй си очите“ беше вече под печат, Торкил Дамхауг спечели за трети път най-голямата награда за криминална литература в Норвегия „Ривертон“. Тази победа няма прецедент в историята на наградата, получавана досега и от Том Егеланд, Ю Несбьо и Курт Ауст. Романите на Дамхауг, спечелили приза предишните два пъти, са популярни и в България - „Подпалвачът“ и „Петият сезон“. Издател на автора в България е „Изида“.

В романа двама бездомни братя, Карол и Марек, се препитават, като ограбват хора в центъра на Будапеща. Един ден те внезапно се натъкват на ценен, но и смъртоносно опасен улов – чанта, пълна с дрога за милиони форинти, която е част от много по-голяма престъпна мрежа, в която са замесени едни от най-влиятелните личности в унгарската столица, както и самата полиция. Впоследствие Карол губи живота си, а десетгодишният Марек остава напълно сам и трябва да направи всичко по силите си, за да се спаси от хората, които искат да си върнат откраднатото.

Норвежката Марлен Глене е студентка по медицина първа година в Будапеща. Младата жена е измъчвана от проблемното си минало и чувството за вина, че е причинила смъртта на собствения си баща, затова и пребиваването й в Унгария е вид бягство от болезнените спомени и от разкъсващите я угризения. Но и тук, в унгарската столица, съдбата й е подготвила нови душевни терзания. Пътят й случайно се пресича с този на Марек, когато го преглежда в една болница и той открадва нейния медальон, подарък от баща й. От този момент норвежката студентка бива въвлечена в кошмарен водовъртеж. Хората около нея започват да умират един след друг в бърза последователност, а онези, които искат да й помогнат, като Шамуел Херцел, студент последна година, изследващ паметта и водещ лекциите по аутопсия, биват наранени. Кой я преследва и защо? Тези ужасяващи събития имат ли нещо общо с Марек, който непрестанно бяга от „лошите хора“ и който вижда в Марлен своя спасителка?

„Затваряй си очите“ е напрегнат психологически трилър, разкриващ красивата, но и брутална страна на Будапеща. На фона на старите сгради и дворци, на красивия Дунав, срещаме едно силно разделено общество, в което върлуват расистки и антисемитски идеологии, което носи бремето на древната история, на войните и кървавите политически сблъсъци, на икономическите кризи, което се стреми към прогрес, но и е непрестанна жертва на корупцията и стремежа към личностна изгода. С дълбока човечност и състрадание към малкия човек Дамхауг не създава просто една криминална история, а обрисува многопластова действителност, която българският читател ще почувства изключително близка до себе си. 

ВиК-то готви новогодишен подарък – водата в Старозагорско става 5 лева за кубик

На 12 декември ще се проведе заседание на Общото събрание на Асоциацията по ВиК, на обособената територия, обслужвана от „ВиК Стара Загора“. Представителите на общините от региона, които са членове в асоциацията ще одобрят новите предложения на дружеството, сред които, стана ясно, е увеличаването на водата за потребителите с 10%. При сегашните 4,60 лева за 1 кубичен метър вода, с поскъпването цената ще мине 5 лева. Преди изборите много говориха за ценообразуването и дейността на ВиК-дружеството, дори, някои местни политици се канеха – да правят общинско такова... Изборите минаха и цената продължи да върви в познатата посока, дето се казва – напред и нагоре!!!

По традиция КЕВР ще взема окончателното решение на закрито заседание, което ще се проведе на 22 декември. Точно преди празниците, като специален подарък за гражданите за 2024 година.

Добрата новина е, че 10% е искането за поскъпване в областите Стара Загора, Кюстендил, Шумен, Перник, Варна, Плевен, Силистра и София-област, а в други региони – Сливен, Видин, Габрово, Враца, Хасково и Ловеч, увеличението е двойно – 20%. Лошата новина е, че КЕВР, поне досега, винаги е приемал мотивите на водните дружества и винаги е одобрявал предлаганите повишения...

Шест представления на култовия мюзикъл "Фантомът от операта"

  „Фантомът на операта” идва от Бродуей и за първи път ще бъде показан в оригиналния си вариант, в София, през април 2024-а. Постановка на Андрю Лойд Уебър гостува с шест представления от 11 до 14 април в зала 1 на НДК, съобщават организаторите от „БГ саунд стейдж“. Билетите са вече в продажба, от края на ноември, а цената им е от 80 до 200 лева.

Представлението идва в София по споразумение с Really Useful Group. Това е оригиналната лондонска и нюйоркска продукция на Камерън Макинтош. Really Useful Group е компания на Андрю Лойд Уебър, която продуцира и популяризира неговата музика по цял свят, включително едни от най-успешните и най-дълго играни мюзикъли като „Фантомът на операта”, „Котките”, „Исус Христос суперзвезда“, „Евита”, Sunset Boulevard.

РЕКОРДИ
„Фантомът на операта”, призната една от най-красивите и зрелищни продукции в историята е гледана от над 160 милиона души в 41 страни и 186 града. Това е най-дълго играният спектакъл на Бродуей, който през 2018 г. отбеляза 30 години на сцената с над 13 000 изиграни представления.
Спечелил е повече от 70 престижни театрални награди, включително седем награди „Тони” и четири награди „Оливър”, включително за най-добър мюзикъл.

СЮЖЕТЪТ
„Фантомът на операта”, базиран на класическия роман на Гастон Льору, се разиграва в Париж през 30-те години на миналия век и разказва историята на музикален гений, известен като Фантома, който обикаля потайностите на Парижката опера. Хипнотизиран от таланта и красотата на млада актриса – Кристин, Фантомът я примамва за свое протеже и силно се влюбва в нея.
Без да знае за любовта на Кристин към Раул, манията на Фантома предизвиква драматичен обрат на събитията, в който се сблъскват ревност, лудост и страсти.

ЕКИПЪТ
Със 100-членния си състав от актьори, музиканти и симфоничен оркестър, спиращи дъха пейзажи, смайващи сценични ефекти и повече от 230 костюма, „Фантомът на операта” представя на публиката едни от най-известните и вълнуващи мелодии на Андрю Лойд Уебър като The Phantom of the Opera, Think of Me и Music of the Night. Сред близо 40-те солистични роли, в които се превъплъщават изтъкнати мюзикъл-артисти, като Фантома ще гледаме актьора и певец Бен Крофърд, като Кристин Дае ще се редуват Емили Куатчу и Джулия Удине, Раул ще бъде Джон Ридъл.

Оригиналният запис на лондонския актьорски състав става първият в британската музикална история, изкачил се до №1 в класациите, като с продадените над 40 млн. копия по целия свят се превръща в най-продавания запис на мюзикъл за всички времена, разказват от „БГ саунд стейдж“.

На 16-ти е Празника на пелина в Змейово

Станалият традиция, но и емблема – Празник на пелина, в старозагорското село Змейово тази година отново очаква жители и гости на населеното място в последния месец от годината. Петнадесетото издание, в чест на ароматната напитка, ще се проведе на 16 декември, а началото е от 10 часа. Прочутият в цялата страна змейовски елексир се прави от отлежало вино с над 12 вида билки и плодове - ябълки, дюли, деликатесни сортове грозде и други.

Освен с много музика и танци, Празникът на пелина ще разкрие уменията на десетки майстори, вложили много старание и тънкост при създаването на благоуханното питие. Квалитетно жури ще оцени вкус, цвят, бистрота, за да награди вещите в занаята.
Поздрав към присъстващите ще отправят фолклорни ансамбли “Бистрица“ - Бистришките баби и техните внучки, „Гайдуница“ от село Подем, „Нашенци“ от Стара Загора, Гайдарски състав от Чепеларе, както и МВГ към АНПТ „Зорница“, ТС „Шарена китка“, Общински танцов състав – Стара Загора. Колективи ще дойдат още от Габрово, Севлиево, Шумен, Нова Загора и Раднево. И тази година, Тодор и Донка Кожухарови са част от тържеството, както и оркестър „Южни ритми“.
Организаторите от Кметство село Змейово, местното НЧ „Пробуда – 1928“ и Община Стара Загора са подготвили програма, изпълнена с много колорит и добро настроение.

Финландската литературна сензация Мария Турчаниноф идва в България

Мария Турчаниноф, една от най-четените и награждавани писателки на Финландия, пристига в България за участие в Софийския литературен фестивал за млади читатели, който ще се проведе успоредно с Коледния панаир на книгата в НДК.

Събитието с участието на Мария Турчаниноф е на 6 декември от 13 ч. в Мраморното фоайе на НДК, а същия ден вечерта, от 18 до 19 ч., писателката ще дава автографи на щанда на издателите си от „Изида“ на Панаира на книгата (щанд 212).

Сравнявана е с Урсула ле Гуин и Маргарет Атууд, а книгите й „Мареси“, „Наондел“ и „Червената мантия“, обединени в трилогията „Хрониките на Червеното абатство“, са едни от най-големите скандинавски фентъзи хитове в световен мащаб. Преведени са в близо 30 страни. Предстои и филмовата им екранизация.

Червеното абатство всъщност е преобърната версия на гръцкия Атон. Във версията на Турчаниноф това е остров, където на мъжете е забранено да стъпват там. Населен е само от жени, които владеят познание, недостъпно за останалите хора.

„Мареси“ е историята на героинята, чието име е дало заглавие на романа. 13-годишна, тя отива да се обучава в Червеното абатство. В нея се отключват сили, за които тя не е и подозирала.

„Наондел“ е историята на няколко жени, които преди векове са основали Червеното абатство. Романът е в стила на „1001 нощ“, но по-скоро за възрастни – какъвто е истинският арабски сборник. Красивият, но егоцентричен и брутален Искан е готов на всичко, за да получи това, което желае – с брутално насилие подчинява на волята си четири жени, надарени с необикновени способности и познания, от които той иска да се възползва.

„Червената мантия“ разказва за завръщането на Мареси в родината си. Със силите, които притежава, тя ще помогне на народа си, който е потискан от жесток управник.

Мария Турчаниноф, е родена през 1977 г. във Финландия. През 2000 г. завършва философия в Гьотеборгския университет и специализира екология. Работи като журналист в Хелзинки. Когато през 2014 г. е издадена книгата й „Мареси“, тя постига изключителен успех и печели най-престижната национална награда за литература  – „Финландия“. Правата за филмовата екранизация са закупени от Film4. Турчаниноф е удостоена и с Шведската литературна награда YLE (2014) и Голямата награда на Шведския културен фонд (2017). Номинирана е за Наградата на Северния съвет, както и за най-престижната световна награда за литература за деца и млади читатели – Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“ (2018). 

Прокуденият проф. Георги Вълчев стана ректор на най-стария български университет

Общото събрание на Софийския университет „Св. Климент Охридски” избра за ректор на най-старото ни висше учебно заведение културологът проф. д-р Георги Вълчев, преподавател във Философския факултет. Той взе 198 гласа на балотажа, срещу другия основен претендент за поста – академик Николай Витанов, който получи 152 гласа.

Професор Вълчев е родом от Николаево, завършва езиковата гимназия „Ромен Ролан” в Стара Загора и след дипломирането си работи в Община Стара Загора. Заради несъгласието си с тенденциозните и патриотарски намеси на влиятелни местни лобита в сферата на културата, той бе принуден да напусне общината. В крайна сметка, това се оказа добре за кариерата му, защото бе оценен подобаващо от други хора, от друго ниво и с друг мироглед и възможности. Всъщност, от това спечели най-престижният български университет, а загуби Стара Загора.

Ето как се разви кариерата на проф. Георги Вълчев след прогонването си от Стара Загора:

Новият ректор на Софийския университет е негов възпитаник. Завършва го през 1988 г. като  магистър е по история, с втора специалност „Философия”. През 1998 г. получава образователната и научна степен „доктор” в Софийския университет, в Центъра по културознание.

От декември 2015 г. е заместник-ректор на Софийския университет по учебната дейност - докторанти и продължаващо обучение.

Бил е заместник-декан е на Философския факултет по учебната дейност (2011-2015 г.). Ръководител е на Катедра „История и теория на културата” (2011-2019 г.). Научен секретар е на Катедрата „История и теория на културата” (2003-2011 г.). Ръководител е на магистърската програма „Мениджмънт и социализация на културното наследство”. Член е на Факултетния съвет на Философския факултет от 2011 г. и на Академичния съвет на Софийския университет от 2019 г.

За първи път в Стара Загора – Шампионат за работни кучета

На 25 и 26 ноември (събота и неделя) на спортен комплекс „Колодрум” в Стара Загора ще се проведе Шампионат за работни кучета БНФК IGP „Купа Тракия” 2023, привличащ почитатели на спортовете с кучета и на работните породи. Събитието се организира за първи път в Града на липите и е с вход свободен – отворено е за всички желаещи да се запознаят с „висшия пилотаж” в обучението на кучета. Началото е от 10 часа, а официалното откриване е предвидено за 12 часа в събота.

В двата дни на терена ще се съберат участници от цялата страна и чужбина, които ще бъдат разделени в три специфични дисциплини на IGP спорта - „Послушание”, „Следа” и „Защита”.
В съдийския състав има международно участие - специално за събитието от Италия идва Фабрицио Копола, който е дългогодишен съдия с много опит, заедно с него ще бъде и фигурантът Джеймс Боус.
Публиката ще може да се запознае с работните породи като НОК, Белгийска овчарка и други, както и да се наслади на завидната им подготовката и умения.
Организатор на ексклузивното за града събитие е „Кучилище Стара Загора“, с подкрепата на Община Стара Загора и ОДБХ – Стара Загора.
Какво е IGP? Спорт с кучета който се провежда на открито и изпитва физиката и ума. Изискванията са големи, но спортът предлага както конкуренция, така и нови приятелства, а главната цел е добро упражнение за кучето, забавление и награди.
IGP спортът e създаден в началото на този век, като тест за работещите кучета. Използването на кучета за полицейски и гранични патрули, или за митницата или в армията, налага съществуването на система от сложни тестове и специфично обучение, за да се продължи развъждането на кучета с най-висока работоспособност и да се селектират най-подходящите от генетичния фонд. С развитието на тези тестове, все повече хора започват да участват само заради удоволствието да видят дали кучета им могат да бъдат обучени толкова ефективно, колкото тези „професионални кучета“.
Днес, много десетилетия след въвеждането на първите официални правила за IGP, той се превръща в спорт, в който участват десетки хиляди хора и кучета, набиращ все повече привърженици и у нас.

Спектакли на Чайковски, Вагнер, Парашкев Хаджиев и балет са акцентите в 53-то издание на фестивала на Старозагорската опера

Ръководството на Старозагорската опера представи акцентите в предстоящото 53-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство (ФОБИ), който започва на 23 ноември. На него ще бъдат представени четири оперни спектакъла – „Евгений Онегин”, с това произведение на Чайковски ще бъде открит фестивала от домакините. В програмата са още вагнеровият „Летящият холандец” – представен от Варненската опера, българскато опера от Парашкев Хаджиев „Лето 893” – на Русенската опера и отново вагнеров шедьовър - „Валкюра” от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” – петчасов мегаспектакъл на Софийската опера, с която ще се закрие форумът на 9 декември. В програмата са включени и два балета на Пловдивската опера – „Коледна вечеря” и „Жени в ре минор”, както и богата съпътстваща програма.
„Поздравления за целия екип на Старозагорската опера, ръководството ѝ реализира изключителна продукция, която поддържа културния, духовния и артистичния дух. Община Стара Загора ще продължи да стои зад всички, което Държавната опера прави“, сподели кметът Живко Тодоров, който също бе при представянето на програмвата. Той подчерта, че отсега ще започне съвместната работа на двете институции във връзка с отбелязването през 2025 година на 100-годишнината на втората в България опера – тази под липите, както и 55-тия Фестивал на оперното и балетното изкуство. Ресорният зам.-кмет Милена Желева бе категорична, че Старозагорската опера поддържа ниво, което е високо не само за националните, но така и за европейските сцени.
 „За 53-ти път Операта и Общината обединяват ресурс за провеждането на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. В програмата му няма да откриете познати заглавия, а главно такива, които по-рядко се изпълняват. С премиерата на „Евгений Онегин” нашата опера „задава вкуса” на фестивалната програма.
„Моят професионален път е започнал точно тук – в Стара Загора, по време на този фестивал. Няма нищо случайно! Ето, че той продължава да съществува, въпреки тежките времена в световен план. Това изкуство е живо, благодарение на всички хора, които се грижат за него. Артистите са вътре в него, но без подкрепа - организационен и финансов ресурс, няма как нещата да се случват“, сподели Веселина Кацарова.
„Евгений Онегин” е лирико-психологическа опера, развива се в насока, коренно различна от италианските опери. Музиката е поставена върху изключително трудния текст на Пушкин. Чайковски е прекрасен оркестратор, изключителен мелодик. В музиката има толкова солиращи инструменти, които наподобяват самостоятелни концерти. С „Евгений Онегин” ще дадем отново висока летва за съизмерване с другите театри. Действието в операта ни потапя в свят, от който ние сме откъснати сега, в съвремието ни” – сподели пред представителите на медиите Ивайло Кринчев, главен диригент и диригент на постановката.
От своя страна режисьорът Славчо Николов разказа, че „Евгений Онегин” е първото оперно заглавие от П.И.Чайковски, върху което работи. „Чайковски е велик драматург и много голям режисьор. В операта правя човешки разказ на една класическа история „За ада на пропуснатите възможности”. Със сценографа и автор на костюмите Гендони искахме представлението да е класическо, но и леко абстрактно. Чудесно работим и с Ромина Славова и Марсело Молина, които поставиха пластиката на „Евгений Онегин”.

В края на пресконференцията Веселина Кацарова се обърна със специална покана към своите почитатели – да посетят концерта на майсторските класове - своя и на Калуди Калудов, на 29 ноември от 19 часа в Операта, защото „бъдещето на Операта са младите изпълнители, които трябва да бъдат подкрепени и окуражени“. 

Излезе мемоарна книга на Петър Стоянович

От средата на месеца в книжарниците е новата книга от проф. Петър Стоянович „Несвършващо време. Спомени“. В нея разказва историята на своя род, за София през 70-те, 80-те и 90-те години, за пътуванията и впечатленията си от Виена, където следва история, а по-късно защитава и докторат по философия. За първи път той разказва подробно за Иван Стоянович – Аджелето и д-р Петър Стоянович, за „борбата с домашните легенди“, за родителите си – Иван Стоянович, кинокритик, журналист и писател, и актрисата Ани Бакалова, за личните си спомени от „благините на социализма“, както ги  нарича с ирония.

Изданието е с твърди корици, близо 400 страници и включва над 150 интересни снимки, от личния архив на автора, БТА, БНФ и др. Някои от тях са непоказвани досега и се публикуват за първи път. Снимката на корицата е на Александър и Теодора Нишкови, оформлението на изданието и дизайнът на корицата са дело на Тодор Манолов.

 

„В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има десетина важни неща, които другите съвременници не са имали топки да изрекат или да признаят в прав текст. Разбира се, човек не може да е само задължен някому или само обективен спрямо фактите. Трябва да е по средата, ама същевременно да мирише на прясно изпечен хляб, та да му се дояде на читателя“ – пише авторът в предговора.

 

Това са спомени без утежняване на паметта. Равносметка без тъжна развръзка. Знание далеч от скучния академизъм. Рядка възможност да се надникне зад гражданската маска на един млад човек от късния социализъм, та чак отвъд промените. Без претенция за изчерпателност Петър Стоянович ни води из дебрите на интересната си родова памет, по сокаците на детството и пубертета, през сълзи се смее на тогавашната действителност.

 

Премиерата на книгата „Несвършващо време. Спомени“ е на 22 ноември (сряда) от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“. 

Кметска приказка

Имало едно време, така започват всички приказки, едно царство, едно господарство, понастоящем република. То се намирало през девет реки до десетата, и през девет планини до десетата, зависи откъде ще го погледнеш.

В тази приказка имало и един град, най-красивият в републиката, в бившото царство-господарство, център на вселената и наричан периодично столица – столица на бирата, ако има бирфест, столица на операта, ако има оперен фестивал, столица на спорта, ако има спортно състезание... Освен че градът бил най-хубав, много хубав бил и неговия кмет, който управлявал 12 години, но го избрали безпроблемно за още четири.  Вече е ясно, че в историята той ще остане един от най-успешните кметове на Центъра на вселената, защото поколения могат с гордост да кажат – аз се родих, изучих и израстнах под мъдрото рътководство на Ж.Т.

Даже едни от Барометър, преди изборите пратили на всички знайни и незнайни медии съобщение, че пак той ще е. А местните, това го знаели, но не защото всички много го обичали, все пак за него гласували около 15 % от избирателите, а защото съперниците му били бизлични, безидейни и дори непознати за съгражданите си. Пък кметът, за 12 години, все пак бил направил много. Ремонтирал, по оказания от горе, всичко що можело да се направи по проект, сега така е модерно. То Аязмо,то Летен театър, то Станционна градина, нов парк даже направил и т.н. Пък неговите конкуренти какво са направили? Ми нищо, нали не са били кметове! Вярно, центъра бил ремонтиран за година и половина, плочките се цапали лесно, при дъжд се наводнявало, защото нямало добра отводнителна канализация, ама нищо, нали е направено нещо, проявил се е, то и това пак на кмета се дължи. Че без него може ли да стане? Най-хубавият парк – Аязмото също се ремонтирал без особенна нужда над година, зоопарка също. Ама нещо се направи все пак... Виж Станционната градина и новия парк, там нещата се получили, трябва да му се признае. А някои работи пък съвсем не се получили, например на мястото на стария Общински съвет, който по-преди е бил Доходното здание, нямало нищо - щели да издигат паметник, после многофункционална сграда и т.н., но останало едно нищо. Съборени били и много други исторически сгради, сега градът, който претендира че е от осем хилядолетия град, може да се похвали най-вече с неолитните жилища, които още не са съборени, както имало обичай да се прави в този прочут и славен град с всичко старо. 

Тъй като някои неща се получили, други не толкова, а някои така и не станали, затова кметът казал, още на миналите избори, че няма повече да се кандидатира. Когато обаче един голям човек го посочил и рекъл – той ще е, променил мнението си и отново кандисал. Сетил се, че има мечти за града, дето още не ги изпълнил, не му стигнали четири години. Сега казал, вече наистина ми е за последно. Но хората не му вярват, може пак да го насилят, миличкия... Ето и един позабравен виц, който народното творчество родило след предпоследния му мандат:

 

В новата група да подкрепим Ж. за четвърти мандат, ето какво са написали първите участници в него...

Администратор - Нека отново всички, отново и отново да подкрепим Живко!!! 

Първият включил се в групата - Жьо суи Живко!

Администратор - Какви ги пишете?

Отговор - На френски е, заради Нотр Дам и нашата съпричастност...

Втори участник - Като е на френски, що пишете на български и кво значи това? Пояснение - Аз съм Живко! Това значи...

Нов участник - Не, аз съм Живко!

Следващият - И аз съм Живко!

Блондинка - Всички сме Живко!

Реплика - Лъжеш, ти си Станислава и аз те познах...

Дуплика - Не съм аз, опа - издадох се.

Следват поредица от копирания и пействания на Аз съм Живко!

Накрая - Не ставайте смешни -Кой по дяволите е Живко? подпис Кмета 

Администраторът прекратява тази мила дискусия

 

Хората много се чудели, защо толкова обичат Ж. А формулата била много стара и изпитана. Всички успехи му ги приписвали, а неуспехите джиросвали на подчинените му. Той така и казал, че в последният си уж мандат, ще бъде безкомпромисен с тези, които не работят добре. Все пак признал, че и той има известни слабости, най-вече че бил много добър, че държал такива негодни хорица в общината. Може би затова, един от заместниците, който изпълнявал длъжността на градоначалника по време на вота, уволнил всичките си колеги, т.е. заместник-кметове. Ми като не си вършири работата... Па може да са имали предвид и нещо друго, но това е вече друга приказка... 

„Балерини“ - горчивата и шокираща истина за балета

„Всички вярват, че балетът е изкуство. А в същото време това са само благородно изглеждащи упражнения…”, пише откровено Мирженка Чехова.

 Книгата ѝ (изд. Изида, превод Красимир Проданов) описва изживяното от нея в Пражката танцова консерватория, като го надгражда по един великолепен начин. Резултатът е задъхан и завладяващ разказ напълно в тон с дивия ритъм на 90-те – времето, когато Мирженка учи в училището.

 

Захвърлена в лапите на сурови преподаватели едва на 10, тя прекарва най-хубавите години от детството си в жестоки репетиции и зверски режим на обучение. Прибавя се и обичайната гарнитура – наркотици, секс, психически проблеми.

 

„Балерини“ е книга, която тупти и грее – въпреки че ставаме свидетели на едно унищожено детство. Запазила най-ярките явления от края на миналия век, книгата е разкъсваща сърцето лична изповед, но в същото време и предупреждение за всички, които са склонни да виждат в света наоколо само красивото.

 

Едно дете израства пред погледите ни – сблъскало се отрано с жестокия свят на възрастните, то трябва да оцелее и в същото време да стане най-добрата балерина. Друг вариант няма… или всъщност има, нарича се провален живот.

 

Запазила автентичен документален дух, историята на Мирженка ни води в чешката светая светих на балета – Пражката танцова консерватория. Потъваме и в пълните със забранени плодове нощни клубове. Явяваме се заедно с авторката на кастинг за стриптизьорки и отронваме сълза за всички несбъднати мечти, които времето превръща в травми.

„Когато бяхме на четиринайсет или петнайсет, просто ни казваха, че сме дебели – разказва авторката в интервю за iDnes. – Детската душа е ужасно крехка. Тя не знае как да реагира на нещо такова. Ние търсехме решение в гладуването, съвсем нормално беше някои от нас да припаднат от глад през деня. И всички бяхме много слаби. Но оказваха натиск върху нас – или да направим нещо със себе си, или да си тръгнем от училището. А ние не го искахме.”

 

Вследствие на системния тормоз в училището повечето момичета не успяват да завършат – Мирженка разказва по страниците на „Балерини” за съдбата на онези, които са се оказали зад борда рано-рано. Не е розова всъщност и съдбата на другите, които са успели. „Нищо друго не умееш. Никоя друга не си – споделя в горчивата си изповед тя, - А ако изгубиш това, ще изгубиш всичко.”

 

Авторката всъщност преодолява всички препятствия – тя завършва успешно не само Танцовата консерватория, но и Академията за сценични изкуства в чешката столица. Създава няколко театрални трупи, работи и учи и в Ню Йорк, гастролира със спектаклите си в много страни по света, включително и България. „Осем години триене след осем години вписване. Миналото вече не съществува”, прави тъжна равносметка на своето обречено в името на изкуството детство.

С операта "Евгений Онегин" откриват тазгодишния оперен фестивал в Стара Загора

 „Евгений Онегин“ и „Летящият холандец“ са двете премиери, които Старозагорската опера ще представи на тазгодишния Фестивал на оперното и балетно изкуство (ФОБИ), което ще се проведе от 23 ноември, до 9 декември. По традиция той ще бъде открит от домакините. С „Евгений Онегин“, на Чайковски, по стиховете на великия Пушкин, ще бъде даден старт на фестивалните събития. Това, е най-играната руска опера в Стара Загора през годините, като постановката е представяне общо 124 пъти. След дълго прекъсване, спектакълът ще зарадва меломаните на 23 и 24 ноември, като режисьор на новата премиерна постановка е Славчо Николов, а художник на костюмите е Гендони.

Романтичната опера „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер ще бъде представена на 26 ноември във фестивалната програма непосредствено след премиерата си във Варна. Постановката на Вера Немирова е адаптация на продукцията от 2017 година в оперния театър на Магдебург, Германия. „Холандецът копнее за пристан, докато Сента го вижда като човек, който може да й помогне да излезе от обкръжението си“, споделя Вера Немирова. Така поставено, съдържанието на операта на Вагнер кореспондира с днешните проблеми за любовта, свободата и отчуждението.
По време на фестивала зрителите ще могат да видят и за първи път извън столичната опера постановката на Вагнеровата опера „Валкюра“, на сцената ще се изяви и балета на Пловдивската опера, с легендарния украински хореограф Раду Поклитару, ще има майсторски класове на Веселина Кацарова и Калуди Калудов, интересни изложби, чествания и видеопрожекции също са включени във фестивалната програма.

Държавна опера - Стара Загора, предлага на своята сцена 3 балетни спектакъла в началото на ноември:

На 9 ноември от 19 часа е премиерата на балета за деца "Фантастичното магазинче" по музика на Дж. Росини и Оторино Респиги.

На 11 ноември /събота/ 16 ч. е "Лешникотрошачката" от Пьотр Илич Чайковски.

На 13 ноември /понеделник/ 19 ч. е спектакълът "Лебедово езеро" от Пьотр Илич Чайковски.

„Наемателят“ носи на младия сръбски писател Филип Груич европейско признание

„Наемателят“ (издание на „Изида“, превод Таня Попова) е романът на Филип Груич, който е включен в краткия списък за наградата на NIN и в краткия списък за Европейската награда за литература. Роденият през 1995 г. в Нови Сад писател е дипломиран драматург, който живее и работи в Белград.

Неназованият разказвач в романа на Филип Груич е непознат младеж, който като в някакъв градски уестърн се появява “от нищото” в един град, където търси място за себе си. Градът, в който пристигна, е студеният фон на новодошлия, който се лута из улиците му, търпеливо безразличен към съществуването му. Дори читателят не знае нищо за него: откъде е дошъл и какво иска.  Последното е нещо, което и той самият не знае. Всичко, което му трябва, е квартира.

Историята на романа се развива във време доста близко до днешното и мястото на нейното разгръщане може да бъде навсякъде. Само по имената и фамилиите на героите заключаваме, че става въпрос за Сърбия, а по-нататъшните подробности (минаващият трамвай, голямата река) водят до заключението, че в случая градът е Белград. За читателят обаче това не е от съществено значение, така че е свободен да пренебрегне тези знания. Вместо това, преминаването през първите няколко десетки страници може да го затрудни, да почувства определена неяснота: разказвачът описва усещането си за странност и „новост“ на всичко, което го заобикаля, после първия си апартамент под наем, спартанско, необзаведено убежище от външния свят. След това има неизбежни случайни срещи в квартала, несигурни начала на възможни приятелства, емоционални връзки... И накрая, работа (не много точно дефинирана): трябва да живееш от нещо, дори в роман, в който очевидно „нищо не се случва“. Повествованието добива истински размах едва когато бившата приятелка на негов колега от работа се втурва почти стремглаво в живота на разказвача, и с която той скоро ще заживее в нейния апартамент, все още еднакво инертен по отношение на собственото си самоопределяне и себереализация. Но „външният свят“ изисква и очаква от него все повече.

„Наемателят“ е книга, която вероятно може да напишете, когато сте на около двадесет и пет години и сте толкова непознат за света, колкото и той за вас. Разказвачът на Груич е донякъде слаб човек, който позволява на събитията да го отведат, където пожелаят и посвещава най-големите си усилия, за да избегне по някакъв начин случването на каквито и да било събития: много добре е да живееш в комфортния безвремеви балон на вечното настояще, да се милваш на дивана с хубаво момиче (при това „на негов гръб“), да гледаш телевизия и изобщо да оставиш света да си върви. Светът обаче винаги има някакви други идеи. И обикновено намира начин да ги наложи.

Всъщност „Наемателят“ е лирична, минималистична история за израстването и съзряването в свят, който предлага безброй възможности, само че всички те някак си се свеждат до едно и също нещо, а то не изглежда твърде привлекателно за израстващия субект. В своята отвлеченост и лека ониричност романът донякъде наподобява книга на Харуки Мураками, не случайно това е едно от малкото четива, споменати от разказвача.

Ще издържи ли докрай любовна одисея на разказвача? Ако не, какво ще последва? Дали ще си намери постоянна работа? Ще затвори ли кръга като се върне към квартирата, от която е започнал съществуването си в новия град, а следователно и процеса на израстване? А после накъде? Потенциалният читател ще разбере част от това, ако прочете романа, нещо ще остане неизвестно или недефинирано, защото така трябва да бъде в момента, в който Груич „напуска“ своя герой.

Този роман е за всеки, който очаква да стане на двайсет, който в момента живее двайсетте си години или който ги е напуснал, за всички (в буквален и преносен смисъл) квартиранти и наематели, за всеки, който търси различна, остроумно-забавна история за нечий живот.

"Наемателят" е забавно четиво, което завладява със своята простота.

Романът „Злата орисница“ е един от шедьоврите на днешната балканска литература

В романа си „Злата орисница“ (изд. Персей, превод Екатерина Търпоманова) албанският писател Том Кука умело смесва епос и лирика, предразсъдъци и желание да им се опълчиш, любов и смърт, митове и магия. Това е един шедьовър на балканската литература.

Сали Камати, който няма щастието да се радва на собствени деца, отмъщава вместо племенниците си заради пролятата кръв на брат му. Убийството на Чело Мезани е началото на промяната, която ще настъпи в живота на Сали. Той знае, че идва и неговият ред в тази кървава вендета.

Омайващата с красотата си Туша, 14-годишната племенница на съпругата на Камати, идва на гости у леля си. От този момент животът на господаря на къщата тръгва в различна посока. Девойката преобръща всичко в сърцето на Сали. Той връща всички сватове, които идват да я искат.

Чест ли е да убиеш и срам ли е да се влюбиш в такава млада девойка? Или това ще бъде бедствие за всички, които започват да укоряват Сали за деянието, което ще извърши с момичето? Срам, омраза и укор изпълват хората от селото. Сякаш зла орисница им изпраща нелечима болест, която покосява и млади, и стари. Сякаш всички са прокълнати и страхът витае навсякъде...

Том Кука е псевдоним на Енкел Деми, виден албански писател и журналист. Дебютира в литературата през 2016 г. и оттогава е написал четири романа, като с последния си, „Флама“ (2021 г.), печели Европейската награда за литература. Преводът на „Злата орисница“ е реализиран с подкрепата на „Традуки“.

Филми от „Синелибри 2023” представят в Старозагорската библиотека

Филми от Международен кино-литературен фестивал Синелибри 2023 отново ще бъдат представени и в Стара Загора. Тазгодишното издание на феста започна на 6 октомври, а освен в столицата, част от фил

мите ще бъдат показани и във Варна, Бургас, Пловдив, Габрово, Велико Търново и Стара Загора.

В Града на липите ще представят четири продукции, като прожекциите в Регионална библиотека „Захари Княжески” са с вход свободен. Ето и програмата:

14 октомври (събота), зала първи етаж

16 ч. Невероятното странстване на Харолд Фрай (Обединено кралство, 2023), драма, 108 мин.

Харолд е обикновен възрастен мъж, който винаги е живял някак „отстрани“. Докато един ден не получава писмо от Куини – болна приятелка, която не е виждал от 20 години. Когато отива до пощата, за да й върне отговор, Харолд не се връща обратно у дома.

18:30 ч. Страсти в кухнята (Франция, 2023), романтична драма, 145 мин.
Звездите на френското кино Жулиет Бинош и Беноа Мажимел, бивша двойка в живота, се превъплъщават в образите на Йожени, уважавана готвачка, и Доден Буфан, изтънчен гастроном и кулинарен шеф, за когото тя работи през последните 20 години.

21 октомври (събота), зала първи етаж

16 ч. Странност (Италия 2022), комедийна драма, 103 мин.
По време на пътуване до Сицилия през 1920 г. писателят и драматург Луиджи Пирандело среща Онофрио Принчипато и Себастиано Вела, които репетират нов спектакъл с актьори от техните любителски представления. Срещата е съпроводена с невероятни изненади...

18:30 ч. Господин Блейк на вашите услуги (Люксембург, Франция 2023), комедийна драма, романс, 100 мин.
Андрю Блейк, овдовял британски бизнесмен, приема работа като иконом във Франция, за да съхрани спомена за покойната си съпруга. Животът му претърпява обрат, докато се ориентира в ексцентричното поведение на господарката на имението и прислугата.

„Стъклено сърце“ е новият хит на Торкил Дамхауг

Майсторът на скандинавския трилър Торкил Дамхауг предлага в новия си трилър „Стъклено сърце“ (изд. Изида) история за сблъсъка със злото и за способността да го разпознаем, когато се изправи на пътя ни. За борбата да разбереш кой си всъщност. Но и за това колко далеч би могъл да стигне човек, за да опази любовта си.

Шестнайсетгодишната Амина изчезва, а не след дълго тялото й бива открито в гората. Братовчедите й Робин и Микел, синове на сестрата на майка й, по някакъв начин са замесени в това ужасно престъпление. Робин става свидетел на това, което се е случило с Амина, но той не може да й помогне, нито да извика помощ. Освен това не е способен да каже на никого какво е видял. Същевременно Микел знае нещо, което не иска да каже на никого. Семейството на Амина, особено майка й и брат й, обвинява Микел за убийството й и иска на всяка цена да го накаже, без да се интересува от това какво би било най-справедливо. Самият Микел се раздира от вътрешни съмнения и има проблеми с паметта – не може да си спомни ясно определени моменти, което още повече засилва подозрението, че той е извършителят на чудовищното деяние. Но дали наистина е така? Дали Микел е способен да стори това, в което го обвиняват, или в близост дебне друго чудовище, умело прикриващо истинското си лице?

„Торкил Дамхауг с ново и добре конструирано криминале за младостта и силните чувства. Личният глас е една от силните страни на Дамхауг като писател. Неговият начин на писане го прави чудесен пример за истински криминален автор.“ („Дагбладет“)

„Мрачно и завладяващо криминале, запазена марка за Торкил Дамхауг. Чрез задълбоченото изобразяване на новобогаташката, мултикултурна Норвегия – където линиите на конфликта се пресичат в объркващи модели и двусмислените решения биват намерени само във „Фейсбук“ – „Стъклено сърце“ може да се възприеме като рядко значимо криминале. Нито един норвежки писател не е представял нещо по-добро от дълго време, може би не и от „Подпалвачът“ (2011), отново дело на Дамхауг.“ („Афтенпостен“)

„В дъното на „Стъклено сърце“ намираме класическа криминална история: едно изчезване се превръща в убийство; има улики, отклоняващи следи и намеци. И когато отговорът ни се представя след 400 страници, цялата загадка получава удовлетворително решение. Всичко това е чудесно, но причината, поради която „Стъклено сърце“ е добър роман, се крие другаде. Най-вече в изобразяването на младите хора, в начина, по който авторът изгражда и представя образите им: като уязвими, леко повредени и изкривени. Дамхауг пише добри диалози и никога не натрапва присъствието си. Младежкият начин на мислене също е правдоподобен, особено вътрешните монолози на Микел. Имайки предвид всичко това, „Стъклено сърце“ е доста вълнуващо четиво, което се подсилва и от факта, че е толкова интелигентно написано.“

Балетът „Кристалният дворец” с премиера на 12 октомври

За първи път на старозагорската оперна сцена, на 12 и 13 октомври, ще бъде представен балетът на композитора Алексей Шор – „Кристалният дворец“. Спектакълът е в две действия, хореографията е дело на Екатерина Миронова, редакцията на постановката е на Анелия Димитрова и Ромина Славова, художник – Денис Иванов, дирижира Виктор Крумов. В премиерното заглавие участват солисти, кордебалетът и оркестърът на Старозагорската опера.

Балетът „Кристалният дворец” разказва трогателна любовна история на придворните шутове. Действието се развива в Русия, управлявана от могъщата и капризна императрица Анна. „Кристалният дворец” е първият балет, чиято музика написва Алексей Шор.
Той е е роден в Украйна през 1970 г., но имигрира в Израел през 1991г., а след три години – в САЩ. Там завършва висшето си образование, получава докторска степен по математика и години наред работи като математик. Започва да композира от 2012, но композициите му веднага привличат вниманието и се изпълняват в някои от най-престижните концертни зали Wiener Musikverein, Берлинската филхармония, Карнеги хол, Кенеди център (Вашингтон), Голямата зала на Московската консерватория, Мариинския театър (Санкт Петербург), Кремълския дворец (Москва), The Concertgebouw (Амстердам), Gasteig (Мюнхен), Wigmore Hall (Лондон), Teatro Argentina (Рим) и много други. Концерти с негова музика са излъчвани по MediciTV, Mezzo и Euronews. Музиката на г-н Шор е представена на Fox Business News и уебсайтовете на Bloomberg News, New Yorker, Yahoo и Huffington Post. Увертюрата към неговия балет „Кристален дворец” бе изпълнена на 40-ата церемония по връчването на наградите за класическа музика Gramophone в Лондон. През 2018 г. е удостоен с титлата почетен професор в Държавната консерватория „Комитас“ в Ереван. През 2022 г. Александър Шор е назначен за първия асоцииран композитор на училището Йехуди Менухин. Произведенията на Шор са изпълнявани от световно известни артисти от водещи оперни театри.

 

На 29 октомври връщаме часовника с час назад, по астрономическото време

Непосредствено преди местния вот ще преместим стрелките на часовниците с един час назад, точно в нощта на 29 октомври. Това трябва да стане в 4.00 часа след полунощ. Всъщност това е общоприетото астрономическо време, докато лятното е извънредно.

През септември 2018 година Европейската комисия излезе с предложение местенето на стрелките да се случи за последно, като различните държави да изберат до март дали искат да останат на астрономическо време (зимно), или на лятно часово време. Прекратяването на смяната на часа обаче засега се отложи.

Смяната на часовото време на зимно и лятно е съгласно постановление № 94 от 13 март 1997 г. на Министерския съвет. С него се въвежда всяка година в нощта срещу последната неделя на октомври лятното часово време да премине в зимно, а в последната неделя на март - към лятно.

Добри съвети от ХІХ век към кандидатите за общинския вот

ИЗИСКВАНИЯТА ЗА КМЕТОВЕ И ОБЩИНАРИ ОТ 1890г.

"Препоручения за бъдеща деятелност към онези мераклии-поданици на княжеството, които веч са кандисали или все още се назландисват да се надпреварват за кметове и общинари", от 1890г :

1. Откъм Финансиалност.

Лицето-поданик требва да бъде задължително финансиално състоятелен. Туй ще рече, че отнапреж требва да е струпал и заделил парици, имот и добитък, та га седне на кметский или чиновнический стол, да не посегва скрито и тайно в общинската хазна, орезилявайки по тоз начин себе си, челядта си, родата и достлука си (приятелите) пред гражданството и своите душмани.

2. Откъм Външен изглед.

Кога се възправя пред людете, лицето-поданик требва да се напрегва с цел сдобиване на достолепен вид и да придава на ликът си ведро и благо изражение. Одеждите му следва да са в опрятно състояние, взорът бистър, чомбазът вчесан, а мустаките неразчорлени. От само себе си се подразбира за каяфетът (тоалета), тъй щото кошулята да е прана и добре подгащена, поясът пристегнат, беневреците закопчани и опети, а горната дреха –изчеткана и нелекьосана. Ще е добре, ако не личат кръпки тук таме, а ако ги нема хич – още по-добре.

Кога се падне да посетува сборища, вечеринки, градското театро, а също по празници и на черкуване, лицето да е облечено и натъкмено в най-новий си кат дрехи и обязателно с лъснати чизми.

Кога лятос е много жежко и лицето се запотува бая, не вреди по начесто да си мий табаните, чаталът, под мишците, ушите и вратът, та кога се доближава до съмишленици и симпатизанти, да не го позаобикалят от далеч и да си затъкват носът по причина на изригваната воня.

Кога се удаде лицето да е покането от по-преди на попийване и поядване заедно с други хора или съпартизанти, да не се наядваотнапреж с чесън и други таквиз дъхави откъм зловония зелении или престоял и залоен овчи джигерец. Да седи благопристойно на посоченото му место сред дружината, да не гръмогласничи, да не размахва безпричинно членовете си нагоре-надолу, да не пръхти, да не се дръгне и оригва, сумти и попръдва. По тоз начин няма да се погнусяват от него и да го имат за по-долен и нефелен, а тъкмо напротив.

3. Откъм Фамилия.

Добре е лицето-поданик да е оженето, да има мила и свестна булка, послушна и любвеобилна челяд, и добрейши майка и баща, та кога фамилията излезне по празник из чаршията или в черковата, всячески да внушава почтителност, идеалност и умиление. Ако се появи неожидан зор по некой начин да въдворява ред и послушание, да не устройва тутакси сеир на зяпачите, градските кибици и безделниците, а чак у дома си, после произшествието да гълчи и побийва непокорните деца и жена си на скрито, зад дуваря или перделъка.

4.Откъм Ред и Почитание.

Лицето-поданик да признава, уважава и почитува върховенството на законът, по-горните чинове и князът. Ако се случи да бъде избран за кмет или общинар, всячески да подпомага деятелността на приставът и стражарите, с цел сдобиване на почтеното гражданство, търговците и еснафа с най-големо спокойствие и рахат.

Да се явява немедлено денем или по нощята при зов за помощ срещу напаст от чапкъни, нехранимайковци и шашкъни. Същите тези, що причиняват със своите злодеяния, безчинства или йерхонскипиенски вой всекакви беди или душевно неразположение на почтените люде, да се озаптяват овреме.

По подир озаптените синковци-човеконенавистници да бъдат запирани в кауша, а при повторно провинение, потретяване, почетвъртяване и пр. да бъдат доволно понабийвани, че и обилно понабъхтявани за назидание от некой по-снажен и налят стражар, но само по дебелите меса, пищялите и кунките, а не по главата – по причина придобиване на безпаметност или улавост.

5. Откъм Образователност.

Лицето-поданик да е безсъмнително грамотно, да владей краснописа задоволително, да чете бързо на ум, без да блещи очи и явно да шава с бърни, а най-подир да владей удовлетворително прости сметки, таблица за умножение и други аритметически мурафети.

Твърде добре ще е ако умее да изразява словесно мислите си гладко, ясно, без запъване, мънкане, безпричинно покашлюване и други телесни звуци, като през целото това време ликът му возприема братолюбив, возвишено-ласкав и одухотворен образ. Ако прави ката дневно таквиз упражнения у дома си пред огледалото, лицето-поданик неминуемо ще се изпедепца до подобие на Цицерона.

Кога пристигне в градът или селото по-горен и по-начетен партиен началник, подначалник или друг откроителен заповедник, лицето да слуша осторожно и записва в тефтеряпрепоруките му. Да си туря любезна гримаса даже кога гостенинът гълчи, попържа и излива ядът си за разни неудачия, серсемлък, слабоумни деятелности и дивотии, сътворени от местната партийна дружина и нейните баш-сайбии. Така лицето ще изпъкне със своята старателност, прилежност и всеотдаденост към делото.

6. И като Окончание.

Ако, прочитайки осторожно 2-3 пъти тез препоруки, лицето-поданик съблюдава точ в точ или се доближава съвсем до горните рекомендации, с Божия помощ и повече късмет може да се надева на успех. Пък сетне…ако работи с пламенност, хъс и жар на ползуроду, кога му свърши мандатността, ще да може честит и с високо издигната глава да мине из чаршията, па достовете, еснафа и другите първенци да му свалят капа, да му казват "Сполай ти" и "Аферим", та даже да му цалуват десницата и да го попримолват да кандише за повторка на мандатът!