Дядо Коледа идва в Операта със „Снежанка и седемте джуджета“

Наближават коледните и новогодишни празници. Време за пожелания, нови надежди и много подаръци. Държавна опера-Стара Загора се включва с радост в празничната еуфория и продължава да се старае да сбъдва желания.

Балетът на Държавна опера-Стара Загора заедно с децата от Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“ ще представят в навечерието на Коледните празници “Снежанка и седемте джуджета” от Александър Йосифов. Приказният балет по едноименната приказка на Братя Грим ще оживее на сцената на Държавна опера-Стара Загора на 20 и 21 декември от 19 ч. 

Жизнерадостната музика на балетния спектакъл “Снежанка и седемте джуджета” е на композитора проф. Александър Йосифов, написал многобройни мюзикъли за деца по сюжетите на най-популярните и обичани приказки. Хореографията е на примабалерината и художествен ръководител на Балета на Държавна опера-Стара Загора Силвия Томова. Декорите и костюмите са предоставени от Държавна опера-Русе. Ярките костюми, издържани в концепцията на “Уолт Дисни”, са дело на Първолета Чавдарова-Летиция, а сценографията е на Иван Токаджиев.

Пъстроцветни картини в комбинация с многообразие от танцови техники и с много настроение разказват любимата на малки и големи  приказка. Хореографът Силвия Томова използва виртуозно стилни театрални и танцови похвати – влага типична за хореографския си почерк неповторима чувственост и лирика и подсилва контраста в изобразяването на колоритните приказни персонажи с доза хумор и ирония, граничещ с гротеската.

На 20 декември Анелия Димитрова и Фиорди Лоха ще бъдат Снежанка и нейния любим Принц, а на 21 декември в тези роли ще танцуват Нанако Имаи и Франческо Бориело /за първи път/. В ролята на Кралицата – Ромина Славова, Вещицата ще бъде Харука Суга, Александър Желев – слугата Пези, Ловецът – Станко Танев.Участват още солистите и кордебалета на Държавна опера – Стара Загора, децата от Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“.  

Дядо Коледа очаква децата на сцената

Само за родители!

Заедно със спектаклите на балета „Снежанка и седемте джуджета“,  Държавна опера-Стара Загора ще поднесе още едно приказно преживяване на своите най-малки почитатели. След представленията, Дядо Коледа ще дойде на сцената заедно със Снежанка. Джуджетата ще раздадат подаръци, които ще бъдат изнесени от тяхната къщичка-работилница. Родителите, които искат да изненадат допълнително своето дете, могат да оставят опакован и надписан подарък на касата на операта с датата на посещение на спектакъла на балета „Снежанка и седемте джуджета“. Срокът е до 20 декември – 17 часа.

Коледен концерт в католическата катедрала „Св. Йосиф” на 21-и

Рождественски органов концерт ще се проведе утре, на 21-и, в католическата катедрала „Св. Йосиф” в столицата. Ще бъдат изпълнени творби от Хилдегард фон Бинген, Якоб Аркаделт, Дж. Качини, А. Страдела, Й. С. Бах, Г. Фр. Хендел, К. Сен-Санс, П. Маскани, Ф. Лист, Ц. Франк, Ж. Бизе, Ж. Масне, М. Регер, П. Хаджиев и А. Адам.

Галя Павлова и другите певци от сдружение "Арте либера" (ПАОЛО ДЗЕБОЛИНО - глас и гиронда, СТЕФАН СТОЕВ, ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, МАРИЯ ПАШКУНОВА, ДОНА СТОЯНОВА, ХРИСТИНА ЛАЗАРОВА, ЙОРДАНКА ЕНЧЕВА, МАРИНА КОЛЕВА, ЯНКО МАРИНОВ – орган) са подготвили много изненади. Една от тях е изпълнението на старинния инструмент гиронда. С помощта на Емил Иванов органът в "Св. Йосиф" за първи път ще бъде свързан с дигитализирани семпли на известни барокови и романтични органи - така ще успеем да осъществим мислено пътешествие до други катедрали в Европа.

В програмата ще участва и Камерен женски хор "Ирина Щиглич" при Народно читалище „Славянска беседа” 

 ВХОДЪТ Е СВОБОДЕН!

Немският ортопед извърши демонстративно поставяне на тазобедрени стави в Болница „Тракия“

Един от най-авторитетните ортопеди в Европа, д-р Хайнц Рьотингер, беше гост на Ортопедично отделение в Болница „Тракия“ през уикенда. Заедно с началника на отделението, д-р Петьо Братоев, и проф. д-р Пламен Кинов, началник на клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, д-р Рьотингер извърши поставянето на две тазобедрени протези на пациенти, лекуващи се в Болница „Тракия“. Операциите бяха наблюдавани „на живо“ чрез видеовръзка от около 20 ортопеди от цялата страна, които имаха възможност да слушат обясненията на д-р Рьотингер и да задават въпроси. Целта на демонстративните операции е да бъде представена пред българските лекари създадената от д-р Рьотингер вариация за предно-латерален достъп за поставяне на тазобедрена става. Това е миниинвазивен метод, който щади меките тъкани и не уврежда мускулите. Той позволява значително по-бързо и без усложнения възстановяване на пациентите. Двамата оперирани пациенти бяха мъже, които се нуждаеха от тазобедрена артропластика – единия на левия крак, а другия на десния.

Това е второто гостуване на д-р Хайнц Рьотингер в България. Преди около 2 месеца той извърши подобни демонстративни операции в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ по покана на проф. Кинов. Надяваме се повече ортопеди в България да усвоят метода за достъп на д-р Рьотингер и вярвам, че с демонстративните операции в Болница „Тракия“ допринесохме за това, посочи след операциите д-р Братоев.

Д-р Рьотингер ръководи своя ортопедична клиника в Мюнхен. Той покани ортопеди от Болница „Тракия“ и от страната да гостуват в клиниката му и да участват в практически обучения за поставяне на тазобедрени стави по неговия метод, който вече е христоматиен пример в медицинската научна литература.

Над сто награди за участниците в конкурса „Сурва, весела година”

И тази година традиционно силно се представиха децата в обявения от  Община Стара Загора и Центъра за подкрепа за личностно развитие конкурс „Сурва весела година“ за изработване на сурвачка и рисунка.

По регламент  сурвачките трябваше да  бъдат изработени от естествени материали, да носят българската народна традиция и да отразяват уменията и сръчността на децата, както и познания за обичаите в България.

Рисунките трябваше да бъдат във формат 35/50 см, без ограничение в жанра и материалите. Участниците в конкурса бяха разделени в две групи - І група І - ІV клас и ІІ група V- VІІІ клас

До крайния срок бяха получени над 130 сурвакници и 90 рисунки от над 20 училища, институции и  детски градини от Стара Загора, както и от ОУ „Цар Симеон“ във Варна .

Журито в състав: Тошо Стефанов – ръководител на школа Живопис, Юлия Славова – ръководител школа Приложни изкуства, Слави Славов – ръководител  школа Малка пластика, бе изключително затруднено в своите оценки за  получените  сурвачки и рисунки. 

Откриването на изложбата „Коледа” на школите по живопис, малка пластика и приложни изкуства и наградените участници в конкурса,  ще се състои на 19 декември 2018 година от 14 часа в залата на Центъра за подкрепа за личностно развитие към Община Стара Загора на ул.”Захарий Княжески” 71 ет.3.

На 19 декември в старозагорския музей обявяват спортист на годината

Известни са номинациите за носителите на годишните спортни награди в Стара Загора. Комисия, под председателството на ресорния зам.-кмет Красимира Чахова, в която влизат общински съветници, експерти от Община Стара Загора и представители на медиите разгледа направените от спортните клубове предложения за носители на наградите в отделните 6 категории.

Церемонията за избор на „Спортист на годината 2018“ в Стара Загора ще се проведе на 19 декември от 18 ч., на четвърто ниво в сградата на Регионалния исторически музей. На церемонията ще бъдат представена и книгата „Шампионите разказват - 2“, издадена от Община Стара Загора. За нейната премиера пред публиката са поканени да присъстват и героите на книгата.

В десятката на номинираните за Спортист на 2018 година комисията определи:

1.         Асен Асенов /ТСК „Аполон“ Стара Загора/ - 5-то място на Европейско първенство за юноши до 23години, 56г. и 1-во място на Държавно лично първенство за мъже

2.         Денислав Златев /СК „Сандев файт тийм“ Стара Загора/ - вицешампион от Световното първенство по бойно самбо в Румъния. Републикански шампион от Държавното първенство в Панагюрище. Държавен личен шампион за мъже по класическа борба – 2-ро място в гр.Сливен.

3.         Денислав Хаджиев /СК „Архангел“ Стара Загора/ - сребърен медалист от Европейско първенство за мъже по ММА в Букурещ, Румъния

4.         Живко Петков /СК „Стринг“ Стара Загора/ – с множество титли от вътрешни шампионати, републикански и балкански първенства. През 2016г. е награден от Министерството на младежта и спорта с титлата „Заслужил майстор на спорта“. През 2018г. извоюва 1-во място на Европейското първенство по бодибилдинг и фитнес в Испания в кат. Бодибилдинг до 90кг.

5.         Ивайло Бонев -/Клуб по конен спорт „Генерал Владимир Стойчев“/ - през 2018г. е национален шампион по прескачане на препятствия в най-тежкия клас Т. Държавен шампион в клас 7-годишни коне и 3-то място в клас 4-годишни коне. Носител на купа „Житница“. С националния отбор на България се класира на 2-ро място в турнир за световна купа - отборно, проведено в Гърция.

6.         Мариян Михалев - /КСБ „Добри Костин“ Стара Загора/ - през м. април 2018г. на Европейско първенство в Азербайджан завоюва индивидуална квота за Европейските игри 2019г. През м. юли 2018г. в Швейцария – Световна купа – 3-то място в дисциплина синхрон-мъже

7.         Мирела Демирева – /СКЛА „Берое“/ – скок на височина - сребърен медал от Европейско първенство Берлин 2018, Балкански шампион от Стара Загора 2018, Шесто място от Световно първенство в зала, с преодоляна гросмайсторска норма от 200 см.

8.         Руси Минев /СНЦ „Боен клуб Берое“/ - Бронзов медалист от Световно първенство по ММА, проведено в Бахрейн 2018г. и златен медалист от Държавното първенство по ММА в гр.София 2018г.

9.         Севдалин Славов /СК „Сезан“/ - Световен шампион по Муай Тай от първенство W.M.F. в гр.Банкок, Тайланд. Европейски шампион по Муай Тай от първенство E.M.F. в гр.Клуж-Напока, Румъния.

10.       Стоян Стоянов /СНЦ „Боен клуб Берое“/ - Златен медалист от Балканско първенство по ММА в Шумен 2018г. Бронзов медалист по Сан Да от Фестивала на бойните изкуства през 2018г.

В категорията „Най-перспективен състезател“ в десятката на номинираните състезатели попадат -

1.         Божидар Йорданов /СНЦ „Боен клуб Берое“/ - Бронзов медалист от Европейско първенство за юноши в Шумен 2018г. Бронзов медалист от Държавно първенство по ММА в София 2018г. Златен медалист от Турнир по граплинг ADCC в Стара Загора 2018г. Златен медалист от Фестивала на бойните изкуства в София 2018г. Сребърен медалист от Турнир по граплинг в Стара Загора 2018г.

2.         Габриел Маринов /СК по вдигане на тежести „Берое - 2008“/ - 2-ро място на Европейско първенство за кадети в Италия. Държавен шампион за юноши през 2018г.

3.         Георги Катеров /СК „Бадминтон“/ - 1-во място единично; 1-во място двойка; 2-ро място смесена двойка; 1-во място на държавно отборно (капитан); На Балканиада за деца под 14год.- 3-то място двойка и 3-то място отборно

4.         Даниел Ладжев  - /Таекуондо клуб Августа/ - Балкански шампион, бронзов медалист от Европейско първенство, водач в световната ранглиста на 14-годишните

5.         Дария Радулова – тенис – Държавен Шампион на България до 16 год. на лятно и зимно първенство, бронзов медалист на Държавно отборно първенство, трикратен шампион на Турнири от Международната Федерация по Тенис до 18 год.

6.         Иван Желязков /СК „Архангел“/ - Златен медалист от Европейско първенство за юноши и кадети по ММА, проведено в гр.Шумен 2018г.

7.         Иван Михалев /СК „Архангел“/ - Златен медалист от Европейско първенство за юноши и кадети по ММА, проведено в гр.Шумен 2018г.

8.         Иван Стоянов /СК по борба „Берое“/ - борба свободен стил – 1-во място ДЛП и 1-во място ДЛОШ. Европейско първенсто U15 в гр.Гьор, Унгария – 3-то място. Балканско първенство U15 в Сараево – 1-во място. Участник на Световно първенство за кадети U17

9.         Ивет Тенева / СККК „АСКЕН“/ - Трето място на Световно първенство категория до 45кг

10.       Фабияна Костадинова / Шахматен клуб – Траяна 2011/ - Три медала от ДИП Плевен – Държавен шампионат на България 2018 по класически шахмат, Държавен вицешампион по ускорен шахмат 2018 и Държавен вицешампион по блиц шахмат 2018. 6-ро място на Първенствата на Европейския съюз в Чехия 2018.

В категория „Треньор на годината“ са номинирани:

Боян Тонков / Шахматен клуб – Траяна 2011/ -ФИДЕ майстор, личен треньор на Фабияна Костадинова, Валентин Валентинов, Никола Нешев, Крум-Петър Кисьов, Иван Иванов, Радослав Михайлов и Николай Радулов

Диана Ганчева Петрова /СК по плуване „Берое“/ - треньор на Ивелина Иванова

Ивайло Георгиев /СНЦ „Боен клуб Берое“ / - с многобройни успехи на състезателите – бронзов медалист на световно първенство, двама европейски шампиони и един балкански шампион. Общо са завоювани 55 медала – 18 златни, 15 сребърни и 22 бронзови.

Петър Георгиев /Клуб по конен спорт „Генерал Владимир Стойчев“/ - треньор на състезателя Ивайло Бонев

Стефан Сандев /СК „Сандев файт тийм“ / - постигнати 29 медала

Татяна Митева /СК по плуване „Берое“/ - треньор на Виктор Христов

Таня Гатева – треньор на Баскетболен клуб „Берое – Стара Загора“- девойки ст.възраст

Предложените за „Отбор на годината“ са:

АСК Стара Загора -  Спечелил отборната купа и 1-во място за годината в Държавен шампионат по Затворен маршрут на Българската федерация по автомобилен спорт със 7 екипажа. Постижения в Държавен шампионат на „Рали-спринт“ с 3 екипажа. Организатор на спортно събитие „Писта Стара Загора“ и участник в кампанията „Аз съм бъдещето. Пази ме!“

Валентин Валентинов, Никола Нешев, Крум-Петър Кисьов, Иван Иванов, Радослав Михайлов, Николай Радулов /Шахматен клуб – ТРАЯНА 2011 Стара Загора/ - завоювали сребърни медали по ускорен шахмат и бронзови медали по блиц шахмат на ДОП Кранево

Баскетболен клуб „Берое – Стара Загора“ – 2 място ДП – жени, 2 м. Купа България – жени, дебютно участие в турнира ФИБА Еврокъп, лидер във временното класиране на Адриатическата лига

СК „Бадминтон“ Стара Загора - жени – шампиони за пета година

Награди ще има и в категориите „Ветерани“ и „Параолимпийци“.

Изложба „Фрески и звуци“ за големия Марин ГОЛЕМИНМОВ в операта

На 18 декември, вторник, от 18 часа във фоайето на сградата на Държавна опера-Стара Загора ще бъде открита официално изложба, посветена на 110-годишнината от рождението на големия български композитор Марин Големинов. На откриването ще присъства внучката на композитора Лилия Големинова, която е автор на изложбата, инициирана от наследниците на Големинов. Експозицията е реализирана с подкрепата на Министерството на културата. Великият Маестро Марин Големинов е почетен гражданин на Стара Загора, дългогодишен председател на уникалния по рода си Фестивал на оперното и балетното изкуство-Стара Загора. Неслучайно след представянето в София - в галерията на Министерството, както и в родния град на Марин Големинов – Кюстендил, изложбата „Фрески и звуци“ идва в Стара Загора.

От 18 декември 2018 до края на януари 2019 година зрителите ще могат да видят разположени на 23 пана знакови мигове от живота на Големинов – снимки, ръкописи, писма, дипломи. Представени са непоказвани снимки от младежките години на композитора, включително и поредица с неговия братовчед, архитекта   Делчо Сугарев – и двамата запалени планинари. Има също така снимки от сватбата на Големинов с Лилия Ничкова, кореспонденция с Димитър Ненов, Константин Илиев и други големи музиканти. Писма от неговите преподаватели от Париж и Мюнхен, както и дипломата на Големинов, с която завършва с пълно отличие Музикалната академия са сред останалите акценти. Програми от пътешествията на танцовата драма „Нестинарка“ по света, от знакови концерти на квартети, изпълняващи музиката на Големинов, от турнета на първите носители на Националната награда „Акд. Марин Големинов“  - Софийски солисти с диригент Пламен Джуров, снимки от премиерата на „Захари Зограф“ с Никола Гюзелев и впечатляващи кадри от представянето на операта „Ивайло“ на Царевец  допълват картината. Специално внимание е отделено на интерпретацията на музиката на именития български композитор през знаковата 2018 – с възстановката на „Нестинарка“ в Стара Загора, с концерта за контрабас, който в един ден звучи в България и Мексико… Специално внимание е отделено и  на Марин Големинов като диригент (малко познат е факта, че именно той се счита за основател на факултета по оркестрово дирижиране с първия диригентски курс, който организира през 1943) с интригуващи афиши от концерт в Радио София, на който под неговата палка Димитър Ненов свири за една вечер три от големите клавирни концерти.

Представените материали са от личния архив на внуците на Марин Големинов – Лилия и Стефан, а някои от снимките са предоставени от рода Сугареви.

МАРИН ГОЛЕМИНОВ е роден в Кюстендил на 28 септември 2008 в семейството на юриста Петър Големинов и Райна Гребенарова. Скоро семейството се премества в Горна Джумая (днешен Благоевград). Големинов завършва софийската консерватория (като цигулар при Тодор Торчанов) и заминава да учи в Париж. Неговото име е в галерията на най-изявените студенти на Скола Канторум във френската столица, където учи композиция при Венсан Д’Енди, Пол льо Флем, Ги дьо Лионкур. Успоредно посещава лекции по философия и естетика в Сорбоната. По-късно специализира в Мюнхен, където пък кристализира неговата идея за написването на танцова драма. Големинов се връща в България, учителства в Първа мъжка гимназия. През 1942 е премиерата на „Нестинарка“ (по разказа на Константин Петканов) на сцената на Софийската опера. Тя предизвиква истински фурор и за една нощ Големинов става известен. Операта му „Ивайло“ е първата, която е поставена на хълма Царевец във Велико Търново. С нея се слага началото на традицията там да се представят опери. Тогава – през 1985 г. спектаклите на „Ивайло“ са посетени от над 14 000 зрители. Квартетите на Големинов са сред най-добрите образци на този жанр у нас. Два от тях – „Старобългарски“ и „Микроквартет“ се изпълняват изключително често и днес, не само у нас, но и в Европа и САЩ. През 1963 г. Марин Големинов пише своя уникален „Концерт за струнен квартет и струнен оркестър“, с който отваря нова страница в своето творчество – модерна, с лаконичен израз, все така с най-доброто от европейската музикална естетика, но вече с типичен големиновски изказ. Посветена на квартет Димов, тази творба продължава да се свири непрестанно, дори през 2008 именитият виенски квартет „Щойде“ представя произведението на Големинов в София. Други негови творби, неизменна част от българската класика, са „Симфонични вариации по тема от Добри Христов“ (чието премиера е във Франкфурт и успехът е така зашеметяващ, че се „налага“ изпълниетлите да се излизат да се покланят над 10 пъти; „Пет скици за струнен оркестър“, „Малка сюита за соло цигулка“, „Три песни по картини на Майстора“. Сред музикално-сценичните творби на Големинов са оперите „Зографът Захарий“ (на премиерата Никола Гюзелев пее и рисува на сцената) и „Тракийски идоли“, балетът „Дъщерята на Калоян“. Марин Големинов е между най-добрите оркестратори в историята на българската музика. Освен композитор, Големинов е също критик, диригент и професор в музикалната академия. Сред неговите ученици са Георги Минчев, Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др. Сам казва, че винаги е обичал да пише и ноти, и думи. Сред трудовете, които публикува, е „Зад кулисите на творческия процес“ – уникално издание на български и френски, изследващо процеса на създаване и интерпретация по наистина иновативен начин. Неговата танцова драма „Нестинарка“ е най-играната извън страната българска музикално-сценична творба. „Нестинарското хоро“ е емблематично за българската музика произведение, което продължава непрестанно да звучи и у нас, и зад граница. С него България „пое“ европредседателството в първия ден на 2018. „Нестинарка“ е поставяна в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова създава за балет „Арабеск“, е играна в над 50 държави. През 2018 година „Нестинарка“ оживя в пълната си версия, създадена през 1986 година за Националния балет,  и на сцената на Старозагорската опера в изпълнение на многонационалната балетна трупа на театъра. Примабалерината Анелия Димитрова получи за ролята на Демна престижното отличие на СБМТД и радио Класик ФМ „Кристална лира“ – в категория „Млад изпълнител“.

 Широко скроен, енциклопедична личност, истински европеец, Марин Големинов далеч преди да влезе страната ни в ЕС казва, че културата ни отдавна е в Европа. За разлика от много други композитори от своята генерация, творецът винаги подкрепя младите композитори, авангардните идеи, иновативното мислене. Известен е със специфичното си чувство за хумор, със способността си да оцени и обобщи всяка ситуация само с няколко, изключително добре подбрани думи. Неговият ученик Стефан Драгостинов е категоричен, че името му казва всичко – ГОЛЕМ и НОВ. Марин Големинов умира на 19 февруари 2000 г., след като дочаква новото хилядолетие. Живял 91 г., той е свидетел на всички паметни и повратни събития на ХХ в. Една от последните му творби се нарича „Възкресение за живите“.

През 2016 в Кюстендил е учредена Национална награда за ярко присъствие в музиката на името на акад. Марин Големинов. Нейни първи носители са камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров (състав, на който и Големинов е бил диригент), проф. Павел Герджиков, а тази година я получиха балет Арабеск.

  

Из дневника на Големинов - „Три месеца след премиерата в София през 1942 година Софийската опера трябваше да присъства на визита в операта във Франкфурт на Майн. „Нестинарка“ беше включена в програмата. Във Франкфурт излезе много хубава критика в списанието, основано от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И така с тяхна благословия и до днес „Нестинарка“ изгаря върху жаравата, за да възкръсне като феникс от пепелта."

Играят балета „Дон Кихот” в чест на примата Снежана Дескова

На 15 декември /събота/ от 19 часа на сцената на Старозагорската опера ще представи отново балета „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус. С огромна любов и признателност посвещаваме това представление на Примабалерината на Старозагорска опера Снежана Дескова. Тя е първата Китри в „Дон Кихот“ от 1984 г. Тя е Учителят и Вдъхновителят на Анелия Димитрова – Примабалерина на Операта сега, която ще танцува в спектакъла във вдъхновяващата роля на Китри.

Преди представлението от 16,45 ч. в бар Опера се организира среща със Снежана Дескова. Заповядайте!

С спектакъла „Дон Кихот“ на 27 ноември бе открито официално 49-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство.

Балетът “Дон Кихот” е сред върховите постижения на класическия танц. Солистът и хореограф Аршак Галумян /Arshak Ghalumyan/ е хореограф и премиер солист на Щатсбалет-Берлин. Възпитаник е на  Националното балетно училище в Ереван и училището по балет на Хамбургската опера. Асистент-хореограф е Красина Павлова - примабалерина на Щатсбалет-Берлин и гордост за своята учителка Силвия Томова, артистичен директор на балета на Старозагорската опера. Художник на декора и костюмите е италианецът Салваторе Русо.

В спектакъла на 27 ноември участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора. В ролите на Китри и Базил зрителите ще видят Анелия Димитрова и Томоки Ишиго, Александър Желев ще бъде Дон Кихот, а Карлос Сантос – Санчо Панса. В останалите колоритни роли ще танцуват Фиорди Лоха, Харука Суга, Марина Сороче, Марта Перез, Мартина Префетто, Фредерико Пинто, Ивайло Янев, Станко Танев, Рио Сузуки и др.

През 1869г. Петипа замисля нов балет по мотиви от романа на Сервантес „Дон Кихот” – история, която неведнъж е оживявала на сцена. Още през 18 век в много европейски театри били поставяни балети под това заглавие по музика на различни композитори. Но в тях не се използвал сюжета на знаменития роман, а добавените новели, които разказват за сватбата на Камачо /във френските версии Гамаш/ и любовта на Китри и Базил. Петипа също се възползвал от този сюжет. Музиката била написана бързо от австрийския композитор от чешки произход Лудвиг Минкус и на 14 декември 1869 година се е състояла премиерата на комедийния балетен спектакъл на сцената на Московския Болшой театър. През 1871 година за постановката в столичния Каменен театър Петипа прави нова редакция.

Мариус Петипа е пътешествал много в различни градове на Испания, успял е да долови духа и традициите на танцовия фолклор на тази страна и след това да ги претвори на сцената в тяхното разнообразие и неповторимост. Големият майстор създава колоритен празничен спектакъл, изпълнен с радост и веселие и завинаги записва своя балет „Дон Кихот” в графата на шедьоврите на балетната класика.

Аршак Галумян - хореограф

„За мен като хореограф „Дон Кихот” е първото голямо класическо заглавие, което поставям и съм щастлив, че това се случва точно в Стара Загора! Всеки голям оперен театър, какъвто в момента е и Старозагорската опера, разраснала се много в последните няколко години, трябва да има в репертоара си това заглавие.Танцьорите са страхотни и свършиха много и много добра работа. В хореографията си съм заложил много хумористични сцени, така че представлението да не е само за възрастни, а да е интересно и за деца и младежи. Много е важно спектакълът да бъде увлекателен за младата публика. „Дон Кихот” е първият балет, който съм гледал като дете и е първият балет, в който участвах още като ученик в балетното училище. Публиката ще види и ще преживее празник, който се случва на сцената. А самата постановката се надявам да се превърне в празник и за целия град.”

Салваторе Русо, сценограф и костюмограф

Балетът се нарича „Дон Кихот“, но историята не повтаря сюжета на Сервантес. Дон Кихот тръгва на път, но в балета се разказва за неговия сън, на площад в Севиля.  Главна е любовната история между Китри и Базил. Костюмите трябва да пресъздават времето на  1600 г., но са видени през филтъра на 1800 г. Само няколко от костюмите „са в епохата“, както се казва – на Дулсинея, на Дон Кихот, на Санчо Панса, донякъде и на Гамаш. Останалите костюми може да се каже„са родени“ в неговото въображение, от неговия, на Дон Кихот, сън. В съня си той вижда Дулсинея, но като се събужда, съзира че това е всъщност Китри. Последното действие не е в двореца на Гамаш, а е както е било на премиерата в Мариинския театър в Санкт Петербург /14 декември 1871 г./ и костюмите са неоромантични, цветни, ярки, събуждат хубаво настроение.

Стоичков благоволи да си вземе почетното гражданство

Днес (13 декември) Христо Стоичков, след повече от година закъснение, взе символите на Почетен гражданин на Стара Загора. Миналата година заралийските старейшини внезапно отхвърлиха останалите номинации и дадоха званието на Каматa, който направи и бенифис на стадиона под Аязмото. Тази година съветниците не одобриха нито едно от предложенията – д-р Иван Аяров, председател ан читалище „Климент Охридски” и борецът-ветеран Иван Колев (Нocитeл пpeз 1973 гoдинa нa Злaтния пoяc нa „Hиĸoлa Πeтpoв“, eвpoпeйcĸи шaмпиoн пo бopбa oт пъpвeнcтвoтo в Xeлзинĸи, Финлaндия, cвeтoвeн шaмпиoн oт Texepaн, Иpaн. Πpeз 1974 гoдинa извoювa злaтeн мeдaл, в ĸaтeгopия дo 74 ĸг, oт Eвpoпeйcĸoтo пъpвeнcтвo в Maдpид, Иcпaния.)

Явно след Стоичков, вече трудно се намират достойни, при все че той е бил само няколко месеца в Стара Загора и престоят му тук няма никакво значение за кариерата му на футболния терен. Пак добре, че Камата не получи отличителните символи по пощата или някое куриерско бюро…

Коледно-новогодишна програма в старозагорската опера

През тази седмица със спектаклите на операта „Бохеми“ и на балета“Дон Кихот“ в Държавна опера-Стара Загора започва програмата, в която ще властва Коледния дух.

За най-малките ни зрители сме подготвили специален спектакъл „Коледната мечта на Музичко“. Той ще бъде представен на 17 декември от 10,30 ч. във фоайето на Операта и в следващите дни ще гостува в Детска градина №58 „Звездица“, Детска градина №66 „Детски рай“ и Детска градина  №10 „Светлина“.

Музичко е пухкаво, бяло мече, което обича да слуша музика и я търси навсякъде – в парка при птичките, на улицата при колите и клаксоните, в детската градина…

В концерта-спектакъл „Коледната мечта на Музичко“ малките зрители ще присъстват на сбъдването на мечтата на музикалното мече – да присъства на истински Коледен концерт с коленди песни край коледната елха.

Ще се запознят с музикалните инструменти Цигулка, Виолончело, Флейта. 

Ще танцуват и пред тях ще танцуват малките артисти от балетната студия на ДЮСОБ“ Маргаритки“.

Ще се насладят на изпълненията на най-малките и на малко по-големите певци от Вокалната студия на „Маргаритки“.

Музикалното пътешествие на Музичко ще бъде заедно с Феята Нели и Граф Теодор /Нели Нечева и Теодор Петков, солисти в Държавна опера-Стара Загора/. С тях малките зрители ще узнаят повече за нотите, за различните класически танци, ще разберат и кой е любимият танц на Музичко и как се изпълнява по двойки...

Зрителите на „Коледната мечта на Музичко“ ще изживеят магията да посрещнат Дядо Коледа в края на този незабравим концерт-спектакъл!

 Сценарият и режисурата на „Коледната мечта на Музичко“ е на цигуларката Красимира Георгиева от Трио „Реверанс“, която заедно с Цветомира Динева -флейта и Павлина Димитрова-виолончело свири в трио от 2010 година. Трите талантливи инструменталистки са артист-оркестранти в Операта.

На 18 и 19 декември са коледните концерти със специален гост Васил Петров, диригент Владимир Бошнаков и оркестър на Държавна опера-Стара Загора. Джаз легендата Васил Петров ще изпълни едни от най-красивите Коледни класики и ще пресъздаде топлината и споделеността, с които свързваме Рождество Христово. На сцената ще се присъединят и Йордан Тоновски джаз трио и джаз певицата Весела Морова.

Всяка една от Коледните класики в програмата са подплатени от различна интерпретация на Васил Петров с неочаквани музикални нюанси. Забавните Коледни мелодии са развити в суинг и джаз аранжимент, докосващи балади и красиви валсове.

В програмата са „Rudolf the Red nosed Reindeer”, “ White Christmas” , “Let it snow”, “ Santa Clause is coming to town”, “Blue Christmas”, “Jingle Bells”, Have yourself a Merry Little Christmas” , “Ave Maria” , Winter Wonderland” , “The Christmas songs” и авторски Коледни песни на Васил Петров.

Билетите са вече в подажба!

На 20 и 21 декември от 19 часа са представленията на жизнерадостния балет „Снежанка и седемте джуджета“ . Вход за деца до 12 години е свободен! Ярките костюми в стил “Уолт Дисни”, пъстроцветни картини в комбинация с многообразие от танцови техники и с много настроение разказват любимата на малки и големи  приказка. Хореографът Силвия Томова използва виртуозно стилни театрални и танцови похвати – влага типична за хореографския си почерк неповторима чувственост и лирика и подсилва контраста в изобразяването на колоритните приказни персонажи с доза хумор и ирония. Участието на децата от ДЮСОБ „Маргаритки“ изпълва сцената с вълнение и огромно очарование!

На 31 декември от 18 часа за трета поредна година Държавна опера-Стара Загора представя разкошен Новогодишен концерт. Тази година специални участници са любимият актьор Тончо Токмакчиев и оперната прима Еделина Кънева. Диригент на концерта е Крис Мак Кракън, а режисьор Славчо Николов. Участват и солистите на Държавна опера-Стара Загора Елена Петрова, Яница Нешева, Георги Динев, Офелия Христова, Ивайло Джуров, Емилия Джурова, Ивайло Йовчев. Ще прозвучат популярни оркестрови пиеси, арии, дуети, ансамбли от опери, оперети и мюзикъли на Гаетано Доницети, Жорж Бизе, Жак Офенбах, Йохан Щраус, Имре Калман, Франц Лехар, Дейл Васерман и др. Прекрасен акцент в програмата ще бъде участието на Балета на Държавна опера-Стара Загора. В билета е включен кетъринг. С томбола ще бъде изтеглена награда за зрител, закупил билет – СПА-уикенд за двама в Хотел „Армира“.

„Голяма книга на духовете“ с интересни илюстации показват на панаира на книгата

За 46-ия Софийски международен панаир на книгата, който ще се проведе от 11 до 16 декември в НДК, излиза новото хитово заглавие на един от най-четените автори и в България – Том Егеланд. Разкошното издание с цветни илюстрации, дело на художника Мариус Ренберг, носи заглавието „Голяма книга на духовете“ (превод Ралица Тачева). Книгата може да бъде намерена на щанда на издателите от „Персей“ - № 411 (втори етаж), където ще бъдат изложени и другите големи бестселъри на световноизвестния автор: „Ефектът на Лазар“ (един от тоталните хитове на 2018 г.), „Заветът на Нострадамус“, „Пазителите на завета“, „13. апостол“, „Краят на кръга“, „Евангелието на Луцифер“, „Маската на дявола“.

Сега Егеланд представя книга със страховити истории за най-митичните ужасяващи същества, допълнени от богата енциклопедия на свръхестествените сили, от която ще научите много неща за прочутите чудовища, древни демони и митични създания.

Вярвате ли в съществуването на кръвожадни вампири и страховити върколаци? Поглеждали ли сте всяка вечер преди лягане под леглото, за да сте сигурни, че отдолу не се крие чудовището от най-страшните ви кошмари? Събуждали ли сте се посред нощ, усетили студения полъх на тайнствено привидение, което сякаш иска да ви примами в друг отвъден свят? Независимо какъв е отговорът на тези въпроси, всеки от нас изпитва странно влечение към страшните истории и към трепета, който те пробуждат в примрелите ни от уплаха сърца. Затова смело открехнете тази врата към царството на мрака и безплътните сенки и се сблъскайте с най-големите си страхове!

Роден е на 8 юли 1959 г. в Осло, Норвегия. Неговият прадядо е писателят Йон Флатабьо. Учи и живее две години в САЩ, като посещава гимназия „Нортгрийн“ в Денвър и гимназия „Грейнджър“ в Солт Лейк Сити. Работи в сп. „Vi Menn“ (Ние мъжете), а след това в най-големия вестник „Атенпостен“. От 1992 до 2006 г. работи в най-гледаната телевизия „TV2“, където се издига до шеф на новините. Първият му роман е „Залезът на боговете“, разказващ историята на съвременна двойка, попаднала във викингската епоха.

Романът му „Краят на кръга“ излиза 2 години по-рано от бестселъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. Заради удивителните прилики световните медии тиражират обвинението в плагиатство към Дан Браун и наричат Том Егеланд „авторът, по чиито дири върви Дан Браун“.

Книгите на Том Егеланд са неизменно в списъците на бестселъри и са преведени на повече от 25 езика по света.

На всеки три билета, четвъртият е гратис за операта „Бохеми” на 14 декември

На 14 декември от 19 часа на сцената на Старозагорската опера ще оживее отново шедьовърът на Джакомо Пучини – операта „Бохеми“ . Каква по-хубава вечер от тази музикална приказка, в която участват две прекрасни и силни жени!

Спектакъла ще дирижира Ивайло Кринчев. В ролята на Мими е прекрасната Беса Лугичи /Косово/, която публиката на Стара Загора познава и обича. Новото лице е Михаил Михайлов в ролята на Рудолф. През 2013 година, Михаил Михайлов дебютира във Великобритания, изпълнявайки „Реквием” – Верди, в „Royal Festival Hall”, Лондон, с Кралския филхармоничен оркестър. По-късно през същата година, участва във Верди/Пучини гала-концерт с  Мюнхенския симфоничен оркестър. През 2013 и 2014, се изявява на фестивалите: „KlassikaufderBurg”;  „HerrenchiemseeFestspiele” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус, както и в рецитал с произведения от същия автор и „KlassikamSee” в ролята на Алфредо от „Травиата” и Херцогът на Мантуа от „Риголето”. През 2014/2015 участва в концерти с оркестъра на Филхармония Осака, както и в поредица от рецитали в Осака, Япония. През 2016 взима участие в гала-концерт в Московския кремъл, заедно с едни от най-популярните имена на руската класика и естрада.

Световно признатият румънски художник Каталин Йонеску-Арборе е автор на оригиналната сценография, решена в кинематографичен ракурс. Утвърдената българска дизайнерка Цветанка Петкова-Стойнова облича героите в красиви костюми адекватни на епохата и в синхрон с цялостната атмосфера на драматичната история за любовта. Режисьор на постановката е Огнян Драганов, който многократно е работил в България и в чужбина с този творчески екип. Огнян Драганов поставя за втори път „Бохеми“ в своята кариера. Зрителите ще станат свидетели на интересно сценографско и режисьорско решение, в което максимално се използва сценичната техника - въртяща сцена, движещи се платформи, издигащи се платформи, наклони- подход, който променя разказа в самата опера като сменя и местата на действието.

В главните роли зрителите ще видите още Елена Петрова в ролята на Мюзета, Валери Турманов - Марсел, Теодор Петков - Шонар, Пламен Кумпиков-Колин, Александър Марулев – Беноа и Алсиндор и др, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора, деца от вокалната студия ДЮСОБ „Маргаритки“ при Държавна опера-Стара Загора. Един млад и много талантлив екип ще ви разкаже приказката за Любовта, милостта, добротата в навечерието на Коледа!

В България, „Бохеми“ е изпълнена за пръв път през 1922 година в Софийската опера под диригентството на Маестро Георги Атанасов. На сцената на Старозагорската опера е представена за първи път на 3 юни 1950 г. Следват премиери през 1959, 1964, 1976, 1987, 1993 г. Последната премиера е на 10 февруари 2000 г.

ПРИ ЗАКУПУВАНЕТО НА ТРИ БИЛЕТА ЗА ПОСТАНОВКАТА НА „БОХЕМИ“ на 4 декември от 19 часа ПОЛУЧАВАТЕ БЕЗПЛАТЕН ЧЕТВЪРТИ БИЛЕТ.!

Изложба за 125-годишнината на Васил Тодоров показват в старозагорската галерия

На 11 декември /вторник/, от 18 ч. в Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита изложбата „Васил Тодоров /1893-1977/”, посветена е на 125-годишнината от рождението на художника.

В експозицията са включени 32 живописни произведения, обхващащи творчеството му между 1922 и 1975 година. Изложбата е съвместна изява на Художествена галерия Стара Загора, Художествена галерия Казанлък и наследниците на художника.

Животът му е поделен между Казанлък и Стара Загора, между ателието и училищните стаи. Живописта му е посветена на пейзажа и портрета. Организира 14 самостоятелни изложби и пет десетилетия е неотменна част от културния живот на Стара Загора.

ВАСИЛ ТОДОРОВ

/1893-1977/

Васил Тодоров е роден на 12 септември 1893 година в Казанлък. Образованието си получава в Казанлъшкото педагогическо училище. Там младежкото му увлечение по рисуването е подкрепено от художниците Димитър Радойков /1879-1940/ и Захари Желев /1868-1942/. От тези юношески години започва приятелството му с Димитър Чорбаджийски – Чудомир /1890-1967/ и Марко Шивачев /1892-1946/. През 1915 год. завършва Педагогическото училище и се подготвя за Софийската художествена академия, но войната отлага кандидатстването с близо четири години. През есента на 1919 год. постъпва в Академията, където учи живопис при професорите Стефан Иванов и Харалампи Тачев, а пластика – при проф. Иван Лазаров. След завършване на следването през 1924 год. е назначен като стажант гимназиален преподавател в Казанлък. Есента на същата година открива в родния град първата си самостоятелна изложба. В нея той включва няколко портрета, както и  пейзажи от Казанлък и околностите. Именно творбите от тези години той по-късно ще определя като “моят начален, академичен период”.

 През 1925 год. Васил Тодоров е назначен за редовен преподавател по изобразително изкуство в  гимназията на Станимака /Асеновград/. Природата около града и Родопите засилват интереса му към пейзажа. Живописта му все повече търси нюансите на земните тонове. Още същата година споделя новите си пристрастия във втората самостоятелна изложба, която организира в родния град. 1927 година е една от най-активните му в творческо отношение. Десетки са пейзажите, които създава от Асеновград, Пловдив, както и речните панорами с Марица и Чая. В тях той открива влечението си към простора, към далечните планове и светлината. С част от тези платна реди третата си самостоятелна изложба в Асеновград. През 1927г. Васил Тодоров е приет за член на Дружеството на южнобългарските художници. Навлиза в своя зрял период. Често пътува до Пловдив, Казанлък и Търново, откъдето се завръща с по няколко пейзажа.

През 1928 год. го назначават за преподавател по рисуване в Старозагорската гимназия. Веднага се включва в художествения живот на местното дружество. Тук се сприятелява с художниците учители Васил Маринов /1879-1943/, Спиридон Иванов, Кипро Николов /1897-1975/ и своя съгражданин Васил Костакев /1885-1933/. Всички заедно организират знаменателната изложба от 26 януари 1930 год. в малкия салон на дружество “Театър” в Стара Загора. В нея са показани предимно пейзажи. Два месеца по-късно тази група, към която се присъединява Евгения Илиева /1895-1981/, откриват нова колективна изложба, посветена на портрета. Следва време на усилена творческа дейност и активно участие в изложби на старозагорските живописци, както и в тези , които организира Дружеството на южнобългарските художници. Прави няколко самостоятелни изложби. За най-значима от тях Васил Тодоров ще счита тази от 1943 год., която показва в Стара Загора и Габрово.

 Следващите десет години творческата му енергия е разпръсната между редица други дейности. Рисува малко и рядко излага свои произведения. Включва се в организацията на старозагорското дружество към СБХ, на което за известен период е председател. Един автопортрет, който рисува през 1953 год., като че ли събужда отново младежките му амбиции за творчество. Това е своеобразен вододел, а и както самият той отбелязва – с него започва третият му период, който е “стремеж за синтезиране на формата и освежаване на колорита”.  Композицията му става по- обхватна и лаконична, а въздействието- по- експресивно. Синтезът между двете не намира тъй желания от автора израз.

Пенсионира се през 1957 година. Отделя много от времето си за декоративно-пространствена дейност. Още няколко години след това ще води курсове по рисуване. Ентусиазмът на бригадирското движение го провокира за опити в областта на фигуралната композиция, но бързо разбира, че няма нагласа за това. Звучността и богатството на нюансите в живописта му чувствително спадат. Завръща се към пейзажа. През 1961 год. подготвя и представя последната си самостоятелна изложба. Творческата му енергия през това десетилетие е завидна, но изкуството е загубило част от емоцията. Само през 1964 год. създава десетки пейзажи от Стара Загора и Черноморието. Сред тях по-известни остават “Стара Загора сутрин”, “Улица “Чадър могила”, “Булевард „Руски”, “Созополски кей”, “Улица в Созопол” и др. Навлизайки в осемдесетгодишнината си, Васил Тодоров поддържа този ритъм на творчество. През 1972 год. рисува поредица от пейзажи, посветени на Стара Загора, Созопол и  Рига, както и една неочаквана за публиката серия от  натюрморти. През 1975 год. за последен път излага свои платна в традиционната годишна изложба на старозагорските художници. Умира на 8 октомври 1977 г. в Стара Загора. След себе си оставя десетки живописни произведения и почитта на своите колеги и съграждани.

Основната част от творчеството на Васил Тодоров е притежание на художествените галерии в Стара Загора, Казанлък, Пловдив и наследниците на живописеца.

Проф. д-р Марин Добрев

Започват строителството на Културен център за талантливи деца

Започват строително-монтажните работи за създаване на Културен център за талантливи деца в Стара Загора, който ще заполага с камерна зала, зала за експозиции и музикален магазин. Те включват основен ремонт, преустройство и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на съществуваща сграда в цeнтъpa нa гpaдa. Имотът, дарен на Община Стара Загора от Mapия Жeĸoвa, e c дaнъчнa oцeнĸa нaд 1 млн. лeвa. Центърът щe нocи имeтo нa нейния пoĸoен брат пpoф. Πeтъp Жeĸoв - видeн oбщecтвeниĸ, ĸoмпoзитop, пиcaтeл и yчeн-гeнeтиĸ, нocитeл нa звaниeтo „Πoчeтeн гpaждaнин нa Cтapa Зaгopa".

За изпълнител е избрана старозагорската фирма „Зарастрой“ ООД, която трябва да завърши обекта за 180 календарни дни. Стойността на договора е за над 904,7 хил. лв. с ДДС., с включени 8 % непредвидени разходи.

Предвидено е игралната зала до момента да се превърне в камерна зала с обем около 360 куб.м., с добра акустика и 48 места, със стифиращи се столове с лека метална конструкция, които ще се съхраняват в помещението, оформено след затварянето на съществуващия отвор в пода до стълбището, между сутерена и партера.

Фоайето пред залата ще има гардероб и помещения за портиер и техника за телекомуникации и видеонаблюдение.

На мястото на магазина в източното крило ще се разположат изложбена площ и музикален магазин. Предвижда се възстановяване на зазиданите отвори за врата и прозорци по южната фасада към ул.“Генерал Гурко“. 

Офисът на галерията към залата ще се ползва и за гримьорна, а в камерната зала ще се изгради подиум за изпълнителите с дървена конструкция и дюшеме. С цел затъмняване на залата се предвиждат външни ролетни щори, таванът в залата ще бъде окачен, а хлътналите части ще бъдат обшити с акустични пана.

На нивото на камерната зала се предвижда тоалетна за лица с намалена подвижност. За осигуряване на достъпна среда се предвижда асансьор, разположен в двора, в ъгъла на сградата. Вратите към асансьора ще се монтират на мястото на съществуващите прозорци. 

На втория и третия етаж ще се разположат кабинети по музика, актьорско майсторство и рисуване. Сградата ще бъде противопожарно обезопасена и топлоизолирана.

На нивото на сутерена зазиданите прозорци по южната фасада ще бъдат отворени и ще се възстановят английските дворове към тях. Съществуващата компрометирана тухлена ограда ще се демонтира и ще се изгради нова ограда със стоманобетонови колони и метални пана между тях, на които децата ще могат да експонират свои художествени произведения. Предвижда се облицовка от гранитни плочи по бетоновите части на оградата. Към ул. „Ген. Гурко“ оградата ще е ажурна, с метална плъзгаща врата за достъп към двора.

Подовата настилка във фоайето, в изложбената зона и коридорите ще бъде от гранитни плоч, а за учебните стаи се предвижда ново дюшеме. 

Съществуващите керемиди на покрива ще се подменят, както и компрометираните части на дървената конструкция и дъсчената обшивка, ще бъде положена хидроизолация.

Фасадите ще бъдат топлоизолирани и ще се оформят отвори към бул.“М. М. Кусев“ и ул.„Ген. Гурко“, като съществуващите от 1939 г. архитектурни елементи-конзоли и главен корниз при стрехата на сградата ще се запазят. По цокъла на всички фасади ще се изпълни мозаечна мазилка.

Камерната зала и музикалните кабинети ще бъдат звукоизолирани.

ВиК-Стара Загора раздава предметни награди с томбола за добрите платци

Животът е томбола…След НАП, хипермаркетите и обичайните лотарии, и ВиК Стара Загора организира томбола за коректните платци, абонати на дружеството.

Водоснабдяване и канализация ЕООД Стара Загора организира томбола във връзка с поощрителна кампания за мотивиране на доброволното заплащане в срок на дължимите задължения от абонатите на Дружеството от 10.12.2018 г. до 22.03.2019 г.

Повече подробности и общите условия за правила на играта могат да се видят на сайта на Дружеството: http://wik-stz.com

Регистрацията за участие става на адрес http://wik-stz.e-inv.bg/login.

В присъствието на нотариус ще се извършат шест междинни тегления на следните дати: 21.12.2018 г., 7.01.2019 г., 22.01.2019 г., 7.02.2019 г., 22.02.2019 г. и 7.03.2019 г., както и едно теглене с големи награди на 22.03.2019 г. в Централно управление на ВиК ЕООД – Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, стая № 7.

Предметните награди са: Сокоизстисквачка – 6 бр., Електрическа кана – 6 бр., Пасатор – 6 бр., Уред за сандвичи – 6 бр., Електрическа скара с мраморно покритие – 6 бр., Мишка – 60 бр., USB – 60 бр., Смути – 6 бр., Филтрираща кана за вода – 6 бр., Кантари – 6 бр., Таблет – 3 бр., Телевизор – 1 бр.

Наградите ще се раздадат на лица без задължения към Дружеството към датата на теглене на наградите.

В Люксембург въвеждат безплатен обществен транспорт

Люксембург стана първата страна, в която обществения транспорт стана безплатен в цялата страна, пише „Гардиън”. От лятото на 2019-а няма да се плаща за пътувания в трамвай и автобуси. Сега в Люксембург, от миналата година, безплатно в обществения транспорт се возят пътници до 20-годишна възраст. От предградията билета е две евро, който дава право за пътуване в която и да било посока, в продължения на два часа.

Градът-държава страда от ужастни задръствания. При население 600 000 души, ежедневно в страната влизат 200 000 работници от Белгия, Франция и Германия. Така, освен регулиране на трафика, ще се подобри и екологията във Великото херцогство.

От първи юли 2018-а мнозинството от регионите в Естония също въведоха безплатен обществен транспорт. За първи път в балтийската държава тази практика е въведена в столицата Талин. Същото се прилага от години и в някои френски градове.

В София, за втори път се пускат зелени билети, с които срещу левче дават право да се ползва цял ден градския транспорт, без метрото. Явно има още европейски практики, които може да се въведат, поне в големите български градове.

„Грешната Мадона с големите бомби” бе купена от жител на Нувион

В култовия комедиен сериал „Ало, ало”, основна сюжетна линия в повечето епизоди бяха опитите на героите да се сдобият с ценната картина „Грешната Мадона с големите бомби”. В началото на месеца картината-реквизит с автор измисленият художник Ван Кломп, използвана за сцените, бе продадена на търг за сумата от 15 000 паунда, предава BBC. Любопитно е, че купувачът е от Нувион във Франция - селището, където се развиваше и действието в сериала.

На търга картината беше представена като „рядка и важна част от историята на британските комедийни сериали”. Това беше едно от малкото запазени копия на картината, което е оцеляло след всичките сезони на „Ало, Ало“.

„Бях поразен колко голям интерес имаше към този търг. 15 000 паунда за телевизионен реквизит е просто фантастична цена. Повечето реални произведения на изкуството от стари майстори не могат да достигнат тази сума на търг”, обясни Анди Стоу от аукционната къща Ireland Bristol.

В сериала „Грешната Мадона с големите бомби” многократно сменяше собствениците си, като бе скривана в салами, рамки, панталони и къде ли не.

Комедията „Ало, ало” се развиваше през Втората световна война в окупирано от германците френско селце. Тя иронизираше всички страни във войната, включително френската съпротива, английските съюзници, германските окупатори.

Американски джаз квартет гостува в Стара Загора

На 11 декември, вторник, в Стара Загора ще гостува известният джаз квартет на Ари Роланд, който е в България със съдействието на Посолството на САЩ.

Джаз квартетът на Ари Роланд е от Ню Йорк. Тяхната музика е директно вдъхновена от великите джаз изпълнители на САЩ като Луис Армстронг, Дюк Елингтън, Чарли Паркър и Дизи Гилеспи. Музикантите се учат да свирят от живите легенди на джаза в световния град. Те изпълняват песни от златния век на джаза (от 30-те до 50-те години на 20 век), както и свои оригинални композиции. Хвалени са от джазовата преса по цял свят, където изнасят турнета и учат младите музиканти на този типично американски музикален жанр. Те свирят на контрабас, ударни и саксофони.

Ари Роланд Джаз Квартет ще изпълнят празничен коледен джаз концерт за гражданите на Стара Загора на 11-ти декември (вторник) от 18 часа в Кукления театър. Вход свободен.

Македонци представят тази вечер „Севилския бръсар”

Постановката на Македонска опера и балет-Скопие ще бъде представена на 4 декември, вторник, от 19 ч. в Зала Опера в рамките на Фестивал на оперното и балетно изкуство. „Севилският бръснар“ е опера в три действия от Джоакино Росини. Режисьор Урсула Хорнер, сценография Мария Ветероска, костюми Мария Пупучевска.

Класическото заглавие на Росини ще бъде представено в нов прочит на австрийската режисьорка Урсула Хорнер. Тя е възпитаник на Университета по музика и сценични изкуства във Виена, участвала e в над 30 постановки във Виенската опера, а по-късно режисира мюзикъли и опери в Европа и САЩ. Работила е съвместно със световния филмов режисьор Роман Полански.

Режисьорът Урсула Хорнер определя постановката като „Опера-буфа или всичко, което ви харесва, е позволено“. Спектакълът е изграден върху исторически препратки.

1816 г.: Доктор Бартоло преследва красиви и много по-млади жени, стремежът му да контролира всичко се превръща в страст, а неговите довереници разнасят из Севиля фалшиви новини. И целият град се смее.

2018: Президентът на САЩ преследва красиви и много по-млади жени, стремежът му да контролира всичко се превръща в страст, а неговите ПР сътрудници  хранят обществото с фалшиви новини. И целият свят се смее.

200 години делят двете истории. Разликата – днес това е реалност! Ала не се притеснявайте: Доктор Бартоло не е клоун с оранжева коса! А операта играе в един малък фантастичен горски свят. Дребните душици живеят спокойно заедно, всеки момент готови за наслада. Всичко е позволено!

ЛЮБОПИТНО „Севилският бръснар“ на Росини и „Травиата“ на Верди са най-любимите на старозагорската публика постановки. За над 90те години от създаването на Операта в града ни те са най-често играни на сцената и. Операта „Севилският бръснар“ от Джакино Росини е поставена в Града на липите за първи път на 4 декември 1927 г. Следващите премиери са на 3 януари 1945 г., 19 ноември 1957 г., 29 април 1972 г., 18 септември 1980 г., 20 май 1991 г., 9 октомври 1998 г. Последната премиера на „Севилският бръснар“ на сцената на операта в Стара Загора бе на 13 юли 2017 година.

Ето и в подробности постановъчния екип в спектакъла:

Диригент: Иван Еминовиќ

Режисьор Урсула Хорнер

Асистент режисьор Люпка Якимовска

Сценография Мария Ветеровска

Костюми Мария Пупучевска

Концертмайстор Яне Бакевскаи

Асистент диригент: Катерина Стойковска

Асистент хормайстор Ѓурѓица Дашиќ, Жасмина Ѓорѓеска

Корепетитори ЕленаСиљаноска,Јанинка Невчева, Андреја Наунов

Фигаро - Мариян Йованоски

Розина - Биляна Йосифов

Граф Алмавива - Благой Нацоски

Дон Базилио - Владимир Саздовски

Дон Бартоло - Невен Сиљановски

Берта - Злата Тошевска

Фиорело - Кристиян Антовски

Амброзио - Саша Смилевски

Каменнният човек - Борко Бицовски

Помощник режисьори: Люпчо Полизов, Драган Костадиновиќ, Марко Павлевски

Суфльори: Светлана Георгиева, Павлина Здравкова, Невена Георгиева

Безплатно ЛУКС кино в седем български града

„Жена на война“, копродукция на Исландия, Франция и Украйна, е тазгодишния носител на 12-ата награда за кино „ЛУКС“ на ЕП.

В рамките на традиционните Филмови дни „ЛУКС“ в началото на месец декември в България предстоят прожекции с вход свободен на трите филма финалисти – „Стикс“, „Другата страна на всичко“ и „Жена на война“. Те ще бъдат представени пред българска публика в седем различни града. Прожекциите в Благоевград, Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, София и Стара Загора се организират от Бюро на ЕП в България в партньорство с Международния София филм фест.

„Стикс“ можете да гледате на 30 декември в София (Дом на киното), на 3 декември в Благоевград (Cinemaxx) и на 11 декември в Стара Загора (Арена). „Другата страна на всичко“ ще бъде прожектиран в София на 1 декември (Дом на киното), във Варна на 4 декември (Фестивален и конгресен център) и в Пловдив на 10 декември (Лъки – Дом на киното).„Жена на война“ може да бъде видян на 2 декември в София (Дом на киното), на 5 декември в Плевен (Арена) и на 12 декември в Бургас (CinemaCity).

Повече информация ще намерите, ако следите публикациите в страницата на Бюрото на ЕП и в профила му във Facebook.

„Жена на война“ (Kona fer í stríð) на исландския режисьор Бенедикт Ерлингсон е политически филм, феминистка сага и басня, разказващ историята на жена, която е учителка по музика, но живее двоен живот като запалена екологична активистка. Нейните политически убеждения са поставени на изпитание, когато планове ѝ за осиновяване на дете се сбъдват

Другите два филма, които се състезаваха за наградата през 2018 г., бяха„Стикс“ (Styx) на Волфганг Фишер (Германия/Австрия) и „Другата страна на всичко“ (Druga strana svega) на Мила Турайлич (Сърбия).

Повече информация за Наградата за кино „ЛУКС“ 2018 и официалната селекция от филми.

Гледайте филмите финалисти – вход свободен

Коледни заглавия пуска ЕРА преди празниците

Коледната тематика е акцента в актуалната издателска листа на ЕРА.

За първи път на български език излиза „Коледата на Мегре”. Книгата е колекция от три криминални разказа на неповторимия Жорж Сименон, преведени за първи път на български език. 

На Коледа Париж е облян в искрящи светлини и празнични декорации. Но под бляскавата повърхност се извършват хитро замислени престъпления. 

В „Коледата на Мегре” две неочаквани посетителки смущават тихата празнична сутрин в дома на Мегре. Техният сигнал го праща по следите на мистериозен мъж, облечен в червен костюм...

В коледната нощ редица сигнали на спешния телефон въвличат полицията в сложна игра на котка и мишка в разказа „Седем кръстчета в бележника”.

"Малкият ресторант край площад „Терн” ни отвежда в мрачните потайни кътчета на Париж, където всеки акт на доброта се посреща с недоверие. 

Жорж Сименон е един от най-популярните автори на 20-ти век, а творчеството му обхваща стотици творби.

Сименон създава 75 романа и 28 разказа за комисар Мегре – неговия най-известен герой. Книгите за Мегре са преведени на повече от 50 езика, издадени в над 60 държави, с многобройни кино, телевизионни и радио адаптации.

Жорж Сименон е най-продаваният и превеждан френскоезичен автор.

„Класически коледни истории” е второто заглавие по темата.

Когато снежинките навън отброяват оставащите минути до Коледа и ароматът на канелени сладки и какао се носи във въздуха, има ли по-сгряващо сърцето изживяване от едно пътешествие из най-обичаните коледни истории на всички времена...

Големите имена в литературата карат магията на Коледа да оживява на страниците. Всеки автор поднася с уникалния си стил човешки истории, изпълнени с доброта, топлина и написани толкова увлекателно, че няма как да не останете запленени от незабравимата атмосфера.

Насладете се на оригиналните текстове на класическите коледни разкази, част от тях излизат за първи път на български език, а останалите са с нов превод, направен специално за това издание. Тази забележителна колекция ще стопли празника ви и ще ви накара да вярвате в чудеса, а усещането ще остане с вас дълго след като сте затворили последната страница.

Пловдивската опера представя „Катерина Измайлова”

На 30 ноември на старозагорска сцена, Пловдивската опера представя „КАТЕРИНА ИЗМАЙЛОВА”. Това е едно много редко представяно у нас заглавие.

Операта в четири действия е от Дмитрий Шостакович.

Диригент Абзал Мухитдинов

Режисьор Вера Немирова

Пластика Силвия Томова

Сценография и костюми Димана Латева

Диригент на хора Драгомир Йосифов

Концертмайстор Виеслав Новак

Солисти Пламен Бейков, Александър Баранов, Марияна Панова, Георги Султанов, Светлана Иванова, Марк Фаълър, Евгений Арабаджиев, Владимир Ников, Борис Кучков, Борислав Филипов, Александър Носиков, Цветанка Ангелова, Станимира Манолова и др.

Сюжетът на произведението е базиран на мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков „Леди Макбет от Мценска околия“, както е било и първоначално заглавието на операта, преди да изпадне в немилост от Сталин за повече от 20 години.  Шекспировата Лейди Макбет може да е тоталният образ на фатална жена, но когато става дума за елимиране на съперниците, именно Катерина Измайлова на Шостакович може да се похвали с „обирането на лаврите”.  Отегчена от своя груб съпруг, Зиновий, Катерина е „хваната“ от свекър си Борис в леглото с бруталния Сергей. Бесен, че самият той не е успял да преспи с Катерина, Борис пребива Сергей, преди да изяде порция гъби, която Катерина е поръсила с отрова. След като Борис е вече отстранен, следващият поред, е нейният съпруг. Катерина, с помощта на Сергей, удушава Зиновий. Но когато трупът е открит, насред набързо уреденото сватбено тържество на Сергей и Катерина, и двамата са изпратени на заточение в Гулаг. По време на дългото им пътуване, Сергей решава да „се залюби“ с красивата Сонетка, което насочва мисълта на Катерина към ново убийство.

„Катерина Измайлова” е потресаваща с жестокостта и бруталността си драма, а подходът на Вера Немирова не спестява нищо от характера й. Шостакович определя операта си като трагико-сатирична, но той казва още: „В тези жестоки условия на живот и любовта е такава.” Тези думи са определящи и за постановката, която се фокусира върху насилието и унижението на човека, а композиторът превръща музиката в инструмент на онази сила, която се надсмива над абсурдите и несправедливостта на живота.

В България „Катерина Измайлова“ се представя за първи път от Русенската народна опера през 1965 г. в присъствието на композитора. Режисьор е бил бащата на Вера Немирова -  Евгени Немиров. 50 години по-късно Вера Немирова поставя „Катерина Измайлова“ отново в Русенската опера, а през 2018 година и в Пловдивската опера.

Режисьорът ВЕРА НЕМИРОВА е гост-професор в Музикалната Академия „Ханс Айслер" в Берлин и доцент във Виенския университет. Нейни постановки се играят във Виенската Щатсопера, в оперните театри в Залцбург, Бон, Хамбург, Пекин, Малмьо и др. Билетите за нейната тетралогия "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер в операта във Франкфурт са разпродадени години напред. 

Класически творби от Бетовен и Чайковски представят в операта

На 29 ноември  Оркестърът на държавна опера – Стара Загора ще представи популярния  Концерт за цигулка и оркестър от Лудвиг ван Бетовен и една от сравнително рядко изпълняваните Втора симфония от П. И. Чайковски.

Диригентът и цигулар Дмитрий Василиев (на снимката) е първият концертмайстор на ансамбъла "Московски солисти" на Юри Башмет, а от 2015 г. е художествен ръководител на Международния младежки оркестър “Чайковски”.

Дмитрий Василиев е роден през 1967 г. в Ленинград. Солистичният му дебют като цигулар е на 6 години в Голямата зала на Ленинградската филхармония. Учи в Специализираното музикално училище към Консерваторията под ръководството на професор А. Кнайфел и в Московската консерватория при проф. Й. Чугавева и А. Мелников. През 1989 г. е концертмайстор на съветско-германския симфоничен оркестър под ръководството на Валерий Гергиев, а през 1990 г. е концертмайстор и на съветско-американския симфоничен оркестър под ръководството на Леонард Слаткин. От 1991 г., все още като студент, е назначен за художествен ръководител на Ансамбъл за солисти от Московската консерватория. В периода 1992 - 1997 г. е първият концертмайстор на ансамбъла "Московски солисти" под Юри Башмет. През 2015 г. е диригент и художествен ръководител на Международния младежки оркестър “Чайковски”.

Цигуларката Теодора Късметска - Сороков концертира с Виенския симфоничен оркестър, Виенския камерен оркестър,  „Wiener Concertverein“,  Виенска камерна филхармония и др.

Теодора Късметска- Сороков е родена през 1977 година в София в семейство на музиканти. От 1994 до 2002 година следва в Университета по музика и сценични изкуства във Виена. През 2002 - 2004 г. продължава обучението си при проф. Минчо Минчев във Висшето училище по Музика и приложни изкуства „Folkwang“ в Есен. Концертира с Виенския симфоничен оркестър, Виенския камерен оркестър, „Wiener Concertverein“, Виенска камерна филхармония и др. От 2005 година работи в „Tonkünstler Orchester Niederösterreich“ в групата на първи цигулки. От 2017 г. е в Люксембургския ансамбъл ARS Nova Lux. Професор е по цигулка във Виенската Прайнер консерватория.

ЧАЙКОВСКИ започва да пише Симфония №2 през лятото на 1872 г., когато е на почивка в имението на сестра си Александра в Камянка, днешна Украйна. В четвъртата част на произведението композиторът използва мотиви от известната украинска песен „Журавель” и затова неговият приятел и музикален критик Николай Кашкин я нарича „Малоруска”. По това време Украйна доста често е наричана „малката „Русия”. Чайковски признава, че истинският автор на финала на симфонията е най-възрастният слуга в дома на сестра му, Пьотр Герасимович, който непрекъснато му пеел „Журавель”.

На 7 януари 1873 г. в градската къща на Николай Римски-Корсаков в Санкт Петербург се събират Балакирев, Мусоргски, Бородин, Стасов. Чайковски ги е поканил да чуят финала на симфонията, който той изсвирва на пиано. Одобрението е впечатляващо.

Месец по-късно творбата е изпълнена за първи път в Москва под диригентството на Николай Рубинщайн. Успехът е толкова голям, че в следващите седмици симфонията е изпълнена още няколко пъти и то по молба на публиката. Композиторът получава 300 сребърни рубли за представянето на произведението.

Чайковски винаги е смятал, че „Камаринская” на Михаил Глинка стои в основата на цялата руска симфонична школа. Композиторът използва народни мотиви в ранното си творчество, но сега иска да включи мелодиите като същински симфоничен материал. И така в първата част на Симфония №2 място намира мотив от народната песен „Вниз по матушке Волге”. Във втората част композиторът включва фрагменти от сватбеното шествие в ранната си опера „Ундина”, но също и цитати от руската песен „Пряди, моя пряха”. В третата част няма популярна мелодия, но тя носи цялостния народностен характер на творбата. Във финала на симфонията звучи още по-познатата украинска песен „Журавель”, която в началото е разработена тържествено и величествено, следват нежни романтични моменти, за да се стигне до последните акорди на необуздана радост.

В Стара Загора запалват коледните светлини на 3 декември

Коледното дърво на площада пред сградата на общинската администрация в Стара Загора ще засияе в светлини на 3 декември. В понеделник, от 17,30 часа за децата на областния град ще започне празнична програма за посрещането на дядо Коледа и запалването на светлинките на 12-метровата красива ела, която наскоро бе посадена на специално отреденото място – до сцената на централен площад. Тя ще остане да расте там и да радва за години напред малчуганите.

В празничната програма ще участват малките таланти от Вокална студия „Усмивки“  и школата за народно пеене „Жарава“ при читалище „Родина“.

На новоизградената сцена ще се състои и празничен концерт с участието на Стефан Диомов и вокална група “Петте сезона“.

Тази година светлинната украса на коледното дърво е изцяло обновена, решена в синьо и бяло. Поставена е вече новата светлинна декорация на много улици в града, както и на кръговото кръстовище на западния изход на Стара Загора и до стадион Берое.

От 1-ви декември в Стара Загора започват коледните и новогодишни базари, които продължават до 7 януари включително. В парк „Пети октомври“ ще бъдат разположени 13 дървени къщички с площ по 6 кв.м.

В централната част на града места за организиране на Коледни и Новогодишни базари са определени още на тротоарната площ пред магазин „Боруй”, пред читалище „Св. Климент Охридски”, пред бившия магазин „Битова химия”, ул. „Августа Траяна” и бул. „Патриарх Евтимий” пред Младежкия дом. Коледни базари ще има и в кв. „Трите чучура“, кв. „Железник” и кв. „Зора”.

С балета „Дон Кихот“ откриват Фестивала на оперното и балетно изкуство

На 27 ноември от 19 часа на сцената на Старозагорската опера ще се състои дългоочакваната премиера на балета „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус. С този спектакъл ще бъде открито официално 49-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Балетът “Дон Кихот” е сред върховите постижения на класическия танц. Солистът и хореограф Аршак Галумян /Arshak Ghalumyan/ е хореограф и премиер солист на Щатсбалет-Берлин. Възпитаник е на  Националното балетно училище в Ереван и училището по балет на Хамбургската опера. Асистент-хореограф е Красина Павлова - примабалерина на Щатсбалет-Берлин и гордост за своята учителка Силвия Томова, артистичен директор на балета на Старозагорската опера. Художник на декора и костюмите е италианецът Салваторе Русо.

В спектакъла участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора. В ролите на Китри и Базил зрителите ще видят Анелия Димитрова и Томоки Ишиго, Александър Желев ще бъде Дон Кихот, а Карлос Сантос – Санчо Панса. В останалите колоритни роли ще танцуват Фиорди Лоха, Харука Суга, Марина Сороче, Марта Перез, Мартина Префетто, Фредерико Пинто, Ивайло Янев, Станко Танев, Рио Сузуки и др.

През 1869г. Петипа замисля нов балет по мотиви от романа на Сервантес „Дон Кихот” – история, която неведнъж е оживявала на сцена. Още през 18 век в много европейски театри били поставяни балети под това заглавие по музика на различни композитори. Но в тях не се използвал сюжета на знаменития роман, а добавените новели, които разказват за сватбата на Камачо /във френските версии Гамаш/ и любовта на Китри и Базил. Петипа също се възползвал от този сюжет. Музиката била написана бързо от австрийския композитор от чешки произход Лудвиг Минкус и на 14 декември 1869 година се е състояла премиерата на комедийния балетен спектакъл на сцената на Московския Болшой театър. През 1871 година за постановката в столичния Каменен театър Петипа прави нова редакция.

Мариус Петипа е пътешествал много в различни градове на Испания, успял е да долови духа и традициите на танцовия фолклор на тази страна и след това да ги претвори на сцената в тяхното разнообразие и неповторимост. Големият майстор създава колоритен празничен спектакъл, изпълнен с радост и веселие и завинаги записва своя балет „Дон Кихот” в графата на шедьоврите на балетната класика.

Аршак Галумян - хореограф

„За мен като хореограф „Дон Кихот” е първото голямо класическо заглавие, което поставям и съм щастлив, че това се случва точно в Стара Загора! Всеки голям оперен театър, какъвто в момента е и Старозагорската опера, разраснала се много в последните няколко години, трябва да има в репертоара си това заглавие.Танцьорите са страхотни и свършиха много и много добра работа. В хореографията си съм заложил много хумористични сцени, така че представлението да не е само за възрастни, а да е интересно и за деца и младежи. Много е важно спектакълът да бъде увлекателен за младата публика. „Дон Кихот” е първият балет, който съм гледал като дете и е първият балет, в който участвах още като ученик в балетното училище. Публиката ще види и ще преживее празник, който се случва на сцената. А самата постановката се надявам да се превърне в празник и за целия град.”

Салваторе Русо, сценограф и костюмограф

Балетът се нарича „Дон Кихот“, но историята не повтаря сюжета на Сервантес. Дон Кихот тръгва на път, но в балета се разказва за неговия сън, на площад в Севиля.  Главна е любовната история между Китри и Базил. Костюмите трябва да пресъздават времето на  1600 г., но са видени през филтъра на 1800 г. Само няколко от костюмите „са в епохата“, както се казва – на Дулсинея, на Дон Кихот, на Санчо Панса, донякъде и на Гамаш. Останалите костюми може да се каже„са родени“ в неговото въображение, от неговия, на Дон Кихот, сън. В съня си той вижда Дулсинея, но като се събужда, съзира че това е всъщност Китри. Последното действие не е в двореца на Гамаш, а е както е било на премиерата в Мариинския театър в Санкт Петербург /14 декември 1871 г./ и костюмите са неоромантични, цветни, ярки, събуждат хубаво настроение.

Предварителна продажба на билети

Билетна каса Опера: тел. +359 887 444 360; +359 885 509 829; +359 42 622 431

Понеделник - Петък 10.30-13.30 и 14.30-19.15

Културно-информационен център-областна управа на бул."Цар Симеон Велики" 108

тел. +359 887 444 360; +359 885 509 829

Понеделник - Петък 10.30-13.30 и 14.30-19:15

info@operasz.bg

ОНЛАЙН: www.operasz.bg