„История на пчелите“ – романът предупреждение

Романът феномен, издаден в 38 страни и станал най-големият световен литературен успех на Норвегия през ХХI век. Това е „История на пчелите“ от Мая Люнде, който излиза на български в издание на „Персей“ и е подготвян в продължение на четири години.

Книгата е мигновен хит в родината си, където печели наградата на норвежките книжари, както и множество международни награди. Успехът й е световен. В Германия например става най-продаваната книга на годината от всички жанрове (2017) и в продължение на пет (!) години е в официалния списък на германските бестселъри на Der Spiegel.

Това е епичен роман за смъртта на пчелите в световен мащаб, но вълнува и с историята на героите. Събира минало, настояще и застрашително бъдеще в сюжет, заплетен като пчелна пита и разказващ за силната връзка между деца и родители, както и за нашата връзка с природата.

Романът алармира за предстояща глобална катастрофа, която застрашава всички нас.

Англия, 1852 г. Уилям е депресиран биолог, който се заема със задачата да построи изцяло нов тип кошер, благодарение на който той и децата му ще се сдобият с чест и слава. Преживял е лична криза и сега се опитва да възстанови връзката с близките си.

САЩ, 2007 г. Джордж е пчелар, който води трудна битка за опазването на кошерите си, но се надява синът му, който прави забележителна университетска кариера, да продължи делото му и да спаси фермата, застрашена от глобалната криза с изчезването на пчелите.

Китай, 2098 г. Тао е бедна и се занимава с ръчно опрашване на овощни дървета, вършейки работата на пчелите, които вече отдавна са изчезнали. Животът й е труден и тя не желае това да е бъдещето на нейния малък син. Когато един ден той е намерен в безпомощно състояние и е откаран от властите, Тао предприема опасно пътуване до Пекин, за да разбере какво се е случило със сина й. Там стига до нещо много по-голямо…

Трима главни герои, готови на всичко за децата си, както пчелите, които събират прашец, за да хранят потомството си.

Но дали ние, хората, можем да виждаме толкова напред в бъдещето, или се стремим единствено да дадем най-доброто на децата си, като в същото време усилията ни се оказват пагубни за климата и околната среда…

Докато пчелите са в опасност, и ние сме в опасност.

Историята на пчелите е нашата история.

С барабани тайко ще отбележат дните на японската култура в Стара Загора

За 35-и път се провеждат традиционните „Дни на японската култура в България“, като тази есен в програмата предстоят 23 събития в 7 големи града на страната – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Казанлък и други.

В рамките на инициативата, в Града на розите ще представят концерт на класическа японска духова музика, като в събитието ще се включи и фолклорен ансамбъл „Арсенал“. Събитието ще се проведе с подкрепата на Посолството на Япония, Токио клуб, Японо-българския икономически комитет и „Арсенал“ АД. Входът за концерта е свободен, в ДК „Арсенал”.
Другото събитие от мероприятията, включени в програмата, е в Стара Загора. На 7 ноември, в операта, групата Видако-Саи ще има концерт с традиционните барабани тайко. Входът е с покани, които могат да се получат от касата на операта. В „Дни на японската култура в България“ са включени ревю на кимона, изложби на калиграфия, съвременно японско изкуство и икебана и много други традиционни дейности от Страната на изгряващото слънце.
Юбилейните Дни на японската култура в България тържествено отбелязват 3 важни годишнини в двустранните отношения между Япония и България през 2024 г. – 115 години от първите официални контакти между двете държави, 85 години от установяване на дипломатически отношения и 65 години от тяхното възстановяване. В чест на този юбилей за много от събитията ще гостуват изтъкнати японски артисти, което ще позволи на българите да се докоснат до очарованието на японската култура по най-автентичен начин.
И този път организатори са Посолството на Япония в Република България и Клуб „Приятели на Япония в България – Нихон Томоно Кай“.
Над 20 събития ще зарадват почитателите на японската култура в рамките на три месеца, откриването бе на 1 септември, в столицата. Пълната програма може да се види на сайта на Японското посолство в България, като потенциални промени също ще бъдат обявявани своевременно.

Истинска история – ЛГБТ в Древна Елада

Колкото по-свободно е едно общество, то толкова по-склонно е да подкрепя странни идеи, които дори и да са против естеството, са ставали мода и даже норма. Едно от тях е отношението към хомосексуализма в Древна Елада, който бил не само широко разпространен в класическата епоха, но приеман за напълно нормално нещо. Вярно, тогавашната ЛГБТ общност била малко по-различна от днешната.

Елините смятали, че докато момчето било младо, нямало нищо лошо, да види и какво е другата страна на плътската любов. Даже голяма част от тях смятали, че гова е единствената любов – еднополовата. Жените били необходими, главно за продължението на рода. Изключение от това правило били хетерите, които били скъпо платени проститутки, и не всеки можел да си позволи техните услуги.

Самата демокрация се появила благодарение на „подвига” на двама влюбени – Хармодий и Аристогейтон.

По това време, в Атина управявали синовете на тирана Пизистрад – Хипий и Хипарх. Вторият хвърлил око на по-младия в гей двойката, който се оплакъл на любовника си. Двамата решили да убият неочаквания смутител на любовта им, на традиционния преглед на градското опълчение, тъй като по това време нямало наемна армия, а всеки свободен атинянин, трябвало да се въоръжи и да бъде готов да защитава отечеството си. За беда обаче, двамата убили Хипий, а не мераклията Хипарх, който бил виновник за цялата драма. Оцелелият тиранин отмъстил за брат си и екзекутирал двамата влюбени. Това станало в 514 година преди Христа. Скоро атиняните въстанали срещу тирана, който станал подозрителен и към останалите си съперници, жестоко разправяйки се с политическите си опоненти. Помогнал и спартанският цар, а на двамата хомодругари, признателните атиняни вдигнали паметни – на тираноктоните, т.е. тираноубийците. Така започнала атинската демокрация. Паметникът бил откраднат от персите, които опостушили града през пети век преди новата ера, а по-късно наследниците на Александър Македонски го върнали в полиса, но преди това, атиняни направили нови статуи на героите. В днешно време оригиналите не са запазени, а едно по-късно копие се пази в музея в Неапол.

Древните гърци продължили да насърчават еднополовата любов, дори и във военното дело. Епаминонд бил този, който пръв разбил спартанската фаланга в открит бой, в края на четвърти век, преди новата ера. Въпросният водач от Тива измислил класическата атака по единния фланг. Дотогава елините се биели по един и същ начин. В зависимост от броя на бойците те формирали фаланга, която трябвало да обхване целия фронт. Ако били по-многобройни, формирали строй с повече редове, ако ли не, с по-малко редици. Изходът от войната решавали тежковъоръжените хоплити, които се сблъсквали фронтално с врага. Ако противниците разваляли строя си, в крайна сметка побягвали и следвало клане. Епаминонд обаче не спазвал тази традиционна тактика. Той не искал да обхване напълно фронта на противника, а на единият фланг слагал тъй нареченият Свещен отряд, който имал 50 редици от хоплити. Те устремно избутвали противниците си и следвало обичаното клане. В Свещения отряд се подбирали специално хомосексуални двойки, защото Епаминонд смятал, че влюбените повече държали един на друг и повече си помагали в боя и трудностите на военната тегоба...

До завземането на Елада от римляните, те били суров и чист народ, който не приемал хомосексуализма. С богатствата от Изтока, дошли и другите нрави и обичаи. Не само обикновените хора, но и императорите се увлекли по изтучните пороци. На знатни и обикновени граждани на Рим им се наложило да си пазят задниците в преносния, но и в буквалния смисъл. Чак с приемането на християнството содомията, хомосексуализма и другите пороци били заклеймени и преследвани, не че са изчезнали, но нямали общественото одобрение и подкрепа, един вид ЛГБТ общността изгубила своята сила в публичното пространство.

„Тревожност“ e нов български сериал, който скоро пускат по БНТ1

Новият български игрален сериал „Тревожност“ е първият сериал, получил финансиране от Националния филмов център, продуциран от Българската национална телевизия и „Мирамар филм“. Сюжетът е вдъхновен от действителни случаи и ще срещне зрителите на БНТ 1 с личните истории на хора, потърсили психотерапевтична помощ. В 13-те епизода в главните роли на д-р Манов, психоаналитик с международно признание, и съпругата му д-р Ясенова, специалист по детско-юношеска психология, влизат Пенко Господинов и Ана Пападопулу. Сериалът започва на 29 септември и ще се излъчва всяка неделя от 21:00 ч. по БНТ 1.

 „Тревожност“ се реализира от творческия колектив на „Порталът“, който през 2021 г. бе включен в престижната селекция с десетте най-добри сериала, излъчени от европейски обществени медии. Режисьор е Илиян Джевелеков, който е и съавтор на сценария заедно с Матей Константинов, Емил Стефанов и Радослава Топалова. Част от историите са базирани на книгите „Агресията в семейството“ и „Тревожността – причини, смисъл, разрешаване“ на д-р Огнян Димов и на случаи от практиката на Иван Игов, описани от него специално за сериала.

Наред с Пенко Господинов и Ана Пападопулу, в актьорския състав на „Тревожност“ са Радена Вълканова, Ирмена Чичикова, Мария Стефанова, Петър Дочев, Боян Младенов, Никола Додов, Димитър Иванов – Капитана, Стефания Кочева, Ина Добрева, Елена Кабасакалова, Лора Христова, Александър Кънев, Цветан Пейчев, Евелина Бибова и други. Поддържащите роли на деца и юноши в сериала се изпълняват от талантливи младежи, възпитаници на различни актьорски школи.

Освен важното си обществено значение да насочи вниманието към психичното здраве в съвремието, сериалът ще ни срещне с атрактивни и ярки персонажи, интересни и сложни случаи, които ще държат зрителите под напрежение.

Гледайте тийзър и артистичната „шапка“ на сериала, изработена от художника-аниматор Свилен Димитров. Музиката е на композитора Петко Манчев, изпълнена от китариста Васил Крумов. Автор на текста е Соня Момчилова, а изпълнител на песента – Криста.

Кой създаде „Ядрения клуб”?

Почитането на паметта на жертвите от ядрените бомбардировки, по традиция, в Япония протича без да се споменава, кой ги е пускал! То и в Европа има доста хора, които мислят че са руснаците, особено при днешната ситуация в световната политика. В ядрният „боен клуб” влизат следните страни САЩ, СССР-Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел. Последните не признават, но и не отричат че са ядрена сила, особено след разкритията на Мордекай Вaнуну за израелската ядрена програма. Две страни – ЮАР и Аржентина са се отказали от военните си ядрени програми, а три – Германия, Канада и Япония имат технология да произведат атомни бомби, но не го правят. Всички участници в Клуба, са се включили в него, благодарение на собствените си научни постижения, но и благодарение на шпионажа, или на неоценимата помощ на „приятели и партньори”. И досега обаче има съмнения, за това кой е първият основател на ядрения клуб... И тези съмниния изглеждат доста логични!

Несъответствия и хода на ядрените програми на нацистка Германия и на САЩ са предмет на анализ в книгата на Ханс Улрих фон Кранц „Тайното оръжие на Третия райх“, изд. „Паритет“, София, 2014. При написването ѝ са използвани архивът на неговия баща, офицер от СС и сътрудник в института „Аненербе“ (“Наследство на предците“), архивни документи и спомени на наследници на експерти от същия институт, резултати от собствени разследвания и публикации на специалисти.

В нея са приведени множество косвени доказателства за това кой всъщност е създал ядрените бомби, унищожили двата японски града. Най-интересните данни за ядрените програми на двете страни, цитирани в книгата на Ханс фон Кранц, в книгата на Райнер Карлш "Бомбата на Хитлер. Тайната история на германските опити с ядрени оръжия", изд. DVA, Берлин, 2005 г. и в други публикации, са в основата на настоящата статия.

Преди и по време на Втората световна война в нацистка Германия са осъществени впечатляващи научно-технически постижения. Достатъчно е да се посочи, че със собствени сили там създадоха реактивната авиация и всички известни днес класове ракетно оръжие, без хиперзвуковото. Научната политика на САЩ е коренно различна от германската. Техните успехи са плод на използване на чужди постижения, на привличане на учени и инженери от цялата планета. Само един пример. В края на XIX в. САЩ отказват да признаят британските патенти, използват ги незаконно и създават сериозен промишлен потенциал. Тази политика е характерна и за ядрената им програма „Инженерен окръг Манхатън“, известна като проект „Манхатън“.

През 1938 г. германският професор Ото Хан в статия за „Теоретична физика“ твърди, че САЩ твърде много изостават в ядрените изследвания. В това отношение Великобритания е далеч напред, но тя е обезпокоена от ядрените изследвания в Германия и от крайната им цел – създаване на ядрена бомба. Тогавашният премиер Уинстън Чърчил се обръща към президента Франклин Рузвелт с предложение САЩ да се възползват от английските постижения и заедно да изпреварят Германия.

Президентът Рузвелт подписва указ за работа по ядрената бомба на 9 октомври 1941 г.

Създават се граждански комисии, които ръководят изследванията, но само след половин година става ясно, че с тях проектът ще бъде провален. Затова комисиите са разпуснати и е създаден единен ръководен орган, за чийто ръководител на 12 август 1942 г. е назначен полковник, по-късно генерал, Лесли Гроувс, а научен ръководител става професор Робърт Опенхаймер. Отначало той набира физици от Колумбийския университет, разположен в окръга Манхатън – оттук идва и явното име на програмата. Привличат се и учени от различни страни. Към края на 1944 г. по проекта вече работят 130 хил. души. От писмо на участник в проекта Ханс фон Кранц прави извода, че до края на 1943 г. той не се осъществява както е планирано. На 4 февруари 1944 г. участникът в проекта пише до свой колега: „Проектът не върви… никой не вярва в успеха. Ако не са огромните заплати, много от нас отдавна да са се заели с нещо по-полезно“. Писмото му е открито от Ханс фон Кранц след войната.

През 1944 г. САЩ получават информация, че германският проект се развива успешно. Това налага организиране на група за събиране на информация за германските ядрени изследвания, получила наименование “Алсос”. Половината от състава ѝ са професионални разузнавачи, а другата половина физици, работещи по проекта „Манхатън“. Отначало групата е в Италия, но там не намира нищо за интересуващите я изследвания. Вторият етап от дейността ѝ започва в края на август 1944 г. в освободения вече Париж. Групата развръща активна и целенасочена дейност и за няколко месеца е намерена ценна информация и материали. Открити са и изнесени в САЩ 1100 т уранова руда, готови изделия, лабораторно и промишлено оборудване, включително и от огромния машиностроителен комбинат „Шкода“, чието производство се ръководи от директора на строго засекретения „Зандерщаб“. С желанието да се изнесе създаденото в „Шкода“ се обяснява рейда на 16-та американска бронетанкова дивизия, която на 6 май 1945 г. тръгва с ускорен марш от Нордхаузен за Пилзен, намиращ се далеч в съветската окупационна зона. Там тя престоява шест дни и се изтегля едва след натиска на части от Съветската армия, отнасяйки със себе си демонтирано оборудване, материали и готови изделия.

Неочаквано в края на 1944 г. започва Арденската настъпателна операция и то тогава, когато Германия вече е загубила войната. Една от целите е да се даде време на германските физици да завършат ядрения проект. В „Алсос“ са силно разтревожени от настъплението на Вермахта. Намесва се и английският премиер – на 6 януари 1945 г. той пише тревожно писмо до Сталин с молба Съветската армия да започне по-рано планираното настъпление на Източния фронт. По това време настъплението на германските войски се забавя, но съветската помощ е необходима, за да принуди Хитлер да изтегли войски от западния фронт и с това да облекчи настъплението на съюзниците, а също и работата на „Алсос“. Което и става. През март-май 1945 г. вече са намерени и задържани едни от най-добрите германски учени (операция „Кламер“), сред които са Вернер Хайзенберг и Ото Хан. „Алсос“ вече е научила най-важното за германската ядрена програма и е взела всичко, което е намерила. В края на май дейността й е прекратена и учените срочно заминават за САЩ. Само след месец и половина,

на 16 юли 1945 г., САЩ извършват операция „Тринити“ (“Тройката“). Целта е изпитание на плутониев ядрен заряд с мощност 20 кт, в който се използва плутоний-239 с маса 6.2 кг.

Строителството на първия промишлен ядрен реактор за производство на плутоний-239 в САЩ е завършен през септември 1944 г. Не е ясен неговия капацитет, но като информация може да се посочи, че днешният реактор в Оук-Ридж, щата Тенеси, произвежда годишно 1,5-2 кг плутоний-239. Съмнително е, че за времето от септември 1944 до юли 1945 г. е възможно да се произведе необходимото количество плутоний-239 за „Тринити“ и за взривената на 9 август над Нагазаки плутониева ядрена бомба „Дебелак“. Именно това е една от причините учените да не вярват в американския произход на плутониевите заряди за „Тринити“ и „Дебелака“.

На 6 август над Хирошима е взривена урановата ядрена бомба „Малчуган“, без преди това да се извърши изпитание на опитен уранов ядрен заряд. Няма друг такъв случай в историята на ядреното оръжие. Това показва, че в САЩ и без изпитание са били уверени в неговата надеждност. Именно тази увереност без опитен взрив позволява на специалистите да направят извода, че „Малчуганът“ не е дело на американските физици.

На 9 август 1945 г. над Нагазаки е взривена плутониевата ядрена бомба „Дебелак“.

Излиза, че след „Тринити“, за 24 дни, САЩ я произвеждат, транспортират я до авиобаза “Норд Филд” на остров Тиниан, част от Марианските острови в Тихия океан, подготвят „Дебелака“ за бойно използване, установяват го на бомбардировача и го взривяват над Нагазаки. Или, което е по-вероятно, бомбата е готова още преди „Тринити“, а за 24 дни се извършва само необходимата военно-техническа подготовка. Следователно изпитанието на „Тринити“ не може да се приеме като подготовка за създаване на „Дебелака“. Посочените факти предизвикват основателно подозрение, че ядреното устройство на „Тринити“ не е опитно, а е реална ядрена бомба. Тя е взривена, първо, за да се покаже, че е успешно опитно устройство, т.е. че може да започне производството на „Дебелака“, и, второ, да се уверят, че останалите две ядрени бомби („Дебелака“ и „Малчугана“) също са готови за бойно използване. Нима не е символично наименованието „Тройката“!

Възникват два въпроса. Ако трите бомби са разработени от САЩ, то защо веднага не е организирано серийното им производство? Защо година след взривяването им САЩ отново започват провеждане на ядрени опити? Трите успешни ядрени взрива ясно показват, че технологията за създаването им е отработена, успешно е изпитана и може да започне производството им. Но то не започва.

Следващи опитни ядрени взривове САЩ извършват едва през 1946 г., а производство на ядрени боеприпаси започва през 1947 г. 

Едно от доказателствата, че това е така, е докладът на агент Феликс от съветското разузнаване до Сталин, предоставен по разбираема причина на Ханс фон Кранц по негова молба. В  него се казва, че „през 1946 г. в района на Ел Пасо, щата Тексас, са извършени 4 опитни ядрени взрива, аналогични на използваните в Япония. Независимо, че три от тях са несполучливи, серийно производство на ядрени боеприпаси се организира през следващата година“.

Възниква въпросът защо „опитният“ ядрен заряд на „Тринити“ и ядрените бомби за Хирошима и Нагазаки действат безотказно, а три от четирите опитни заряда, използвани през 1946 г., не се взривяват? При това са аналогични на взривените през 1945 г. Логично е да се получи отказ в опитния образец, т.е. в „Тринити“, той да се доработи и произведеното след това изделие да функционира безотказно. Но в САЩ това не е така и именно тази нелогичност поражда съмнение, че първите три ядрени бомби са дело на САЩ. Всичко посочено дотук не означава, че САЩ не са били в състояние успешно да завършат своя проект. Напротив, можели са, но след няколко години. Взетото от Германия спестява това време и позволява по-бързо да се създаде ядрен арсенал, станал по-късно важен аргумент в започналата вече Студена война. 

Пламен Тотев събра в книга митовете за сътворението

Светът на древните митове оживява в книгата „Митове за сътворението“ от Пламен Тотев (издание на „Вooks4all“). Това е разказ за възхода на Зевс и боговете на Олимп, за ледения великан Имир и страшния Один, за сътворението на света и човека според Библията, за египетските богове Ра, Озирис и Изида, за индийските Брахма, Вишну и Шива... Книгата включва още много старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове. Темата във всички тях е за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните.

Книгата е за всички, които се интересуват от митове и легенди, но е съобразена и с учебната програма в основния курс на обучение в училище (най-вече – за петокласниците, които за пръв път се срещат със света на митовете). Художник на илюстрациите е Николай Пашалийски.

За възхода на младите старогръцки богове начело със Зевс може да се прочете в много книги, но не толкова популярни са египетските, скандинавските или арменските митове, в които се подвизават богове и великани, поставили началото на света.

Древните египтяни например поставят в началото на всичко бог Ра, роден от първичния океан Нун. Той е бог на слънцето, но има и други две проявления – бога съзидател Атум (залязващото слънце) и бога скарабей Хепри (изгряващото слънце). Ра властва на всичко съществуващо: небето, земята и подземния свят. Явявал се в образа на сокол, гигантска котка или най-вече като човек с глава на сокол и с корона от слънчев диск. Ра усетил, че има нужда от заместник през нощта и затова създал Тот, бога на луната. Говорело се, че който научел тайното име на Ра, щял да се сдобие с невероятна сила. Затова Изида, богинята на живота, магията и мъдростта, измислила план как да узнае името му. Тя поставила кобра в небето, откъдето Ра минавал със своята ладия. И когато той се появил там, змията го ухапала по нареждане на Изида. След това тя се възползвала от критичната ситуация и Ра й казал тайното си име. Изида се сдобила с могъщество, но никога не го издала на друг.

Според представите на скандинавците в началото имало черна безкрайна бездна, а от двете й страни - царство на студа и царство на огъня. От сливането им се родил великанът Имир, който бил първото живо същество в света.

Според арменците пък от съюза на земята и небето се родил първият бог – Вахагн, който се влюбил в красивата Астхик. 

Йорданка Христова представя първата част от автобиографията си на концерт в Пловдив, на 12 август

Йорданка Христова е готова с първи том от автобиографичната трилогия „Изповед”, посветена на нейния живот, съобщи обичаната певицата. Официалната премиера на автобиографията ще бъде наесен, издават от екипа на Христова. 

На 12 Август в Античния театър в Пловдив ще се състои концерт-спектакъла „Йорданка Христова – Завинаги” - реплика на големия концерт от ноември 2023 в зала 1 на НДК, който ознаменува началото на прощалното турне на певицата.

На сцената ще прозвучат златните хитове на звездата, както и песни от последния албум „Обич разпиляна”.

Поради големия интерес към концерта , организаторите от UPI Events пускат специални билети за пенсионери на цени от 20 лева, които могат да бъдат закупени срещу предоставен документ само на физическите каси на Ивентим.

Спектакълът „Йорданка Христова – Завинаги” ще разкаже за музикалния път на певицата, която от 60-те години до днес неизменно остава еталон за глас, артистичност и класа в българската поп музика.

„Всяка среща с моята публика е вълнение и изпитание. Благодаря на съдбата, че съхрани гласа и енергията ми, защото те са важни за един артист, когато е на сцена“, споделя Христова.

 На сцената на Античния театър тя ще бъде със своя бенд от доказани музиканти.

Творби на майстора на гравюрата Никола Попов показват в старозагорската галерия

След представянето им в София и тъкмо преди да отпътуват за Виена, в Художествена галерия - Стара Загора ще гостуват произведенията на първия български академично школуван гравьор - старозагорецът Никола Попов (1868? – 1954)

 

Близо 160 години след рождението му, изключителният български гравьор Никола Попов се завръща в родния си край, за да се срещне чрез своето творчество със следващите поколения, напомняйки им, че Стара Загора е град на липите, но и на художниците.

Неговите изящни гравюри, представени още през 1892 г. в Художествения отдел на провелото се в Пловдив Първо българско земеделско-промишлено изложение и показани на Световното изложение в Париж през 1900 г., ще могат да бъдат разгледани от гражданите и гостите на Стара Загора от 25 юли до 1 септември 2024 г.

 

Изложбата на галерия „Лоранъ” с куратор Елисавета Станчева, показана през есента на 2023 г. в София, по повод гостуването в родния град на художника е обогатена с информация, отнасяща се за неговия произход. Благодарение на всеотдайния изследователски труд на Райна Антонова, главен уредник на отдел „Нова история” в Регионален исторически музей – Стара Загора бе установено, че дядото на Никола Попов, отгледал своя рано осиротял внук, е видният обществен деятел и популярен старозагорски възрожденски учител Атанас Иванов, на когото е кръстено днешното село „Даскал Атанасово“. Доброто сътрудничество между ХГ – Стара Загора и Регионалния исторически музей ще направи възможно в рамките на изложбата да бъде показано и родословното дърво, където се разпознават имената на множество видни старозагорци, нарисувано от самия Никола Попов през 1928 г.

 

Освен този забележителен артефакт, в Стара Загора за първи път ще бъде изложена единствената известна до момента оригинална медна плоча, гравирана от Никола Попов. Върху нейната повърхност се разпознава образът на княз Фердинанд, отпечатък от който именно пътува през 1900 г. до Париж. Тази гравюра ще бъде показана в няколко състояния, също както процесът на работа на художника разкриват още няколко негови творби. Затова не е чудно, че организаторите решават да именуват събитието „Щрихи и състояния” - от една стана обръщайки внимание на основни понятия, свързани с гравьорското изкуство, от друга обаче правейки алюзия с двете „състояния”, през които преминава животът на художника Никола Попов, който след завръщането си в България през 1895 г., се посвещава на дългогодишна преподавателска дейност.

 

В допълнение на гравюрите, рисунките и декоративните проекти на Никола Попов, гостите на изложбата ще могат да се запознаят и с един графичен отпечатък, работа на неговия преподавател във Виенската академия за изящни изкуства - проф. Йоханес Зоненлайтер (1825 – 1907). Този отпечатък е част от серия, пресъздаваща пана от завесата за комични опери на Императорския и кралски дворцов театър, днешната Виенска държавна опера. Направен е по рисунка на изключително популярния през 19 век Фердинанд Лауфбергер (1829 – 1881), който изработва дизайна на завесата като поставя акцент върху радостта, която носи музиката.

 

Никола Попов също работи по сюжет от завесата на Лауфбергер - без да повтаря дословно работата на своя учител, той избира паното „Ловни фанфари“ и създава във Виена гравюрите, познатите днес като „Ловна сцена“ и „Ерос“, детайли от които екипът на д-р Катя Тинева - Гюрковска избира за рекламни транспаранти, които ще украсяват сградата на галерията до началото на месец септември.

 

Откриването е на 25 юли /четвъртък/ 2023 г., 18:00 часа, Художествена галерия - Стара Загора, бул. „Руски” № 27

MANOWAR е първият хедлайнер на рокфеста край Могилово догодина

Преди седмица приключи рокфеста край чирпанското село Могилово и вече е ясна първата група хедлайнер за следващата година. И тя не е случайна, в страната ни е гостувала вече няколко пъти, като най-паметен за феновете остана нейния петчасов концерт на морето, завършил с българския химн, изпълнен от рокаджиите… Билетите за концертът им са вече в продажба.

MANOWAR се завръщат в България!Те ще бъдат хедлайнер в първия ден на Midalidare Rock In The Wine Valley 2025, на 11 юли, петък.
„Специалният повод отбелязва дългоочакваното пето завръщане на MANOWAR в страната и това ще бъде най-голямата ни продукция в България досега“, споделят от групата.
MANOWAR подготвят ексклузивно шоу в чест на несравнимата лоялност на българските Manowarriors. Това ще бъде вечер на легендарни и вдъхновяващи метъл химни, изпълнена с несравнима енергия и най-вече с единството на Manowarriors, което превръща всяко изпълнение на MANOWAR в незабравимо събитие.
Празнувайки 45-ата годишнина от основаването си, MANOWAR ще тръгнат на турнето „Blood of Our Enemies Tour 2025“, с което ще отпразнуват съответно албумите „Hail To England“ и „The Sign Of The Hammer 2024“, както и ще представят допълнителни любими песни на феновете от огромната си кариера, разгърнати в чисто нова сценична продукция.
„От първия път, когато дойдохме тук през 2007г., ние се свързахме с хората в България“, казва басистът на MANOWAR,Joey De Maio. „Невероятната енергия, несравнимата страст и несломимият дух на нашите български фенове показаха на целия свят, че те са сред най-силните и най-добрите ни фенове! Горди сме да поканим всички да се присъединят към нас в красивата обстановка на MidalidareEstate и да отпразнуват заедно с нас върховната сила и мощ на истинския метъл!“
Тридневните билети за Midalidare Rock In The Wine Valleyса вече в продажба. Ограничено количество еднодневни билети ще бъдат пуснати в началото на 2025-а година.

Балетна феерия на Античния форум на 2 август

На 2 август, от 21 часа на сцената на Античния форум „Августа Траяна” южнокорейската балетна компания K-ARTS ще представи богата танцова програма, посветена на 120 години от рождението на легендарния хореограф Джордж Баланчин. Избрани бисери от знаковото творчество на Баланчин: ТАРАНТЕЛА /pas de deux/, STARS&STRIPES /pas de deux/, ЧАЙКОВСКИ-PAS DE DEUX, ТЕМА И ВАРИАЦИИ ще блеснат заедно с класиката на Мариус Петипа / KOPCAP /pas de trois/, ПАХИТА /раs de deux/ и съвременните хореографски миниатюри на южнокорейския хореограф Сун Хее Ким / ОЩЕ НЕЩО ЗА КЛАСИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ; НЕОКЛАСИЧЕСКИ ЕТЮД/.

K-ARTS BALLET COMPANY е от малкото избраници по света, на когото тръстът, притежаващ правата на автентичната хореография на Баланчин, предоставя правата за реализиране на определен брой спектакли.

K-ARTS BALLET COMPANY е създадена през 1997 г. с подкрепата на Министерството на културата, спорта и туризма в Южна Корея. Международно известната танцова компания K-Arts е развълнувала публиката по целия свят на престижни сцени като Kennedy Center във Вашингтон, Ailey Citigroup Theater в Ню Йорк, Laban Theatre в Лондон, Salled' Art Lyrique в Париж, Za-Koen-ji в Токио, National Centre for the Performing Arts в Пекин и Seoul Arts Center в Сеул.

Компанията K-Arts предлага смесен репертоар от класически и съвременен балет.

Балетните артисти от K-ARTS BALLET COMPANY са носители на множество награди от много международни балетни конкурси, като, като Международния балетен конкурс във Варна, Youth America Grand Prix, Московския международен балетен конкурс, Международния балетен конкурс в Хелзинки, Международния балетен конкурс в САЩ, Открития балетен конкурс "Арабеск", Международния танцов конкурс в Рим и Международния балетен конкурс "Валентина Козлова".

K-ARTS BALLET COMPANY гостува за втори път в Стара Загора и за трети път в България - през 2019 г. представи забележителния спектакъл на West Side Story на сцената на Културния център-Стара Загора, а през 2023 година гостува на сцената на Античния театър - Пловдив със спектакъла „Малката Русалка” (Song of the Mermaid.).

БНТ претопли манджата с четирите победи от САЩ`94

Уви и сегашното Евро 2024, както и на другите големи футболни форуми в последните години, мина без българско участие. Затова БНТ „притопли манджата” с повторения само на победните мачове от незабравимото американско лято на 94-та. От  7 юли, всяка неделя върти по една среща - с Гърция, Аржентина, Мексико и Германия.  Така ни връщла години назад, с което припомни триумфалните победи, от които изтекоха вече три десетилетия, демек – юбилейно.

Това, според статистиката обаче не е най-големият ни футболен триумф, защото най-високото отличие за родните ни национали са сребърните медали от Олимпиадата в Мексико през 1968 година. Там България губи на финала от унгарците с 1:4.

Вярно, на Мондиалите всеки гледа да се представи с най-добрия си състав, а на олимпийските игри, не толкова, но и едното, и другото първенство са на четири години. И двете титли са пристижни, макар сега в олимпиадите има възрастово ограничение, въведено за играчите в последните първенства. Ако погледнем реално обаче, кое отличие е по-ценното? Среброто от олимпиада или бронзовите медали, и то за четвърто място, които през по-голямата част на историята на световните първенства по футбол не са давани на класиралият се на четвърто място отбор.

Но, лято е...Другите телевизии дават стари предавания отпреди много години, защо пък и националната телевизия да не препомни героите от Щатите, нали тях ги помнят още, докато тези от Мексико вече почти всеки е забравил...

Книги, които докосват сърцата на много българи

Точно като народните песни от онова време, за което разказват Боян Боев, Ивелина Радионова и Десислава Венева, мълвата за техните книги се носи от уста на уста, като все повече се увеличават техните почитатели. Необикновените герои с техните силни чувства спечелиха сърцата на много българи, защото тези книги ни припомнят изконните български ценности, а в самите творби има отглас към най-добрите традиции на литературната ни класика.

„Сайбиевата невеста“ на Боян Боев разказва за невъзможната любов на двама млади – Цвета и Стоян, които са предадени от близки хора и се борят срещу чувството за чест и дълг, най-важното нещо в едно семейство от онези времена. Този впечатляващ литературен пробив отвори пред Боян Боев вратите към голямата литература, а със следващите си книги „Последна молитва“ и „Двайсет гроша“ той си извоюва място сред големите в новата ни литература.

Ивелина Радионова докосна сърцата на читателите с омайния си език и необикновената история за закърмената от вълчица Алтъна в едноименната книга. Действието се развива в магичните Родопи, „планината с душа“ и „планината на силните“. „Алтъна“ също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от делника и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Успехът на повестта подтикна авторката и към продължение – „Обич“. Стъпало нагоре във възходящата кариера на Ивелина Радионова е „До Боянския майстор“ .

В същите традиции на голямата българска класика твори и Десислава Венева. Романът й „Последна надежда“ отвежда към времето на националноосвободителната борба. Край едно малко селце, поробено от турците, се укрива бунтовник. Съдбата го среща с младата и невинна Лиляна. Любовта между тях пламва бързо и когато девойката разбира, че баща ѝ иска да я даде за жена на друг, решава да избяга със своя любим. Пътят им е осеян с много премеждия, разлъки и смърт. Двамата намират закрила в манастир, но след това трябва да се разделят, уж за кратко. Уви, съдбата им е решила друго. Лиляна е принудена да стане слугиня, после и турска невеста, а от любимия ѝ няма ни вест, ни кост… Завладяващата история е наситена с много емоции, която влиза в сърцата на читателите. 

„Моята луда седмица с Тес“ - трилър за млади читатели

„Моята луда седмица с Тес“ от Анна Волц (издание на „Изида“, превод Анета Данчева-Манолова) е един от най-любимите романи за млади читатели в Нидерландия, радващ се на неизменен успех.

По време на слънчева ваканция на нидерландския остров Тексел Самуел среща необикновено момиче на име Тес. Той бързо се включва в странен план, който Тес е измислила, за да може да опознае баща си, който няма представа, че тя съществува. Поканила го е на острова и възнамерява да го тества една седмица, за да види дали наистина иска да го има за баща. Но разбира се, всичко се обърква.

Сюжетът е наситен с приключения, мистерии, загадки, неочаквани обрати, гонитба из дюните, фалшива самоличност, психологическо напрежение, истински съспенс – да, условно, можем на шега да наречем романа „трилър за млади читатели“. Но в него присъства и обичайната за писателката романтика - чувствителността, нежността, първите сърдечни трепети, влюбването... Както и най-актуалният аспект на сложната тема за отношенията родители-деца. Твоят личен избор, който определя кой може да ти бъде баща и кой - не. И защо. И разбира се, има я задължителната нотка хумор, която ни позволява с лекота да приемем дори и най-абсурдните ситуации!

Нидерландската писателка Анна Волц (1981 г.) е сред най-ярките автори, дръзко навлизащи в най-актуалните за младото поколение теми.

Вече е публикувала двайсет и шест творби за деца и юноши, преведени на много езици. Те радват и интригуват младите читатели, завладяват ги с тръпката от приключението, неочакваните обрати, силните емоции, симпатичните герои. Но книгите на Анна Волц са четени и ценени също и от възрастни, защото разказват за сериозни неща по неочаквано свеж и забавен начин, на хубав, кристално чист език, с нотки хумор и психологическа дълбочина.

Любимите й теми са сложните семейни отношения, грешките на родителите, бунтът на младите, първите емоционални трепети, приятелството, стремежът да бъдеш разбран. Многопластови, тези творби са далеч от повърхностното и инфантилното. Напротив, те смело ни изправят пред различни екзистенциални въпроси, най-големият от които, разбира се, е как да се справим с онова чудно, загадъчно и сложно нещо, наречено живот. Как да израснем, да се изградим, да открием себе си.

За творчеството си за деца Анна Волц e получавала много престижни отличия: „Златното перо”,  „Сребърното перо”, наградата „Теа Бекман”, белгийската „Малкият Сервантес”. На българските читатели е позната с романите си „Сто часа нощ” и „Гипс”.

Анна Волц живее в Лондон, понякога в Ню Йорк, често и в родината си, Нидерландия. Израсла е в семейство на журналисти – дъщеря е на публициста Волт Волц, главен редактор на водещия ежедневник "Ен Ер Се Ханделсблат" в Нидерландия. Може би именно това е допринесло за интереса й към най-актуална за обществото тематика?

Нейни произведения са филмирани с голям успех. 

Тоника СВ представя нови песни в пловдивския Античен театър

Обичаната група Тоника СВ ще зарадва почитателите си с няколко нови песни, които в момента подготвя за големия концерт на 8 септември от 20 часа в Античния театър в гр. Пловдив.

Засега заглавията на новите попълнения в репертоара на Милица, Ралица, Драго и Емил се пазят в тайна.   

Новите песни ще имат премиера пред публика в Пловдив, защото това е първият самостоятелен концерт на групата в тяхната 45-годишна история в Античния театър.

От екипа на групата издадоха, че някои от новите песни вече са записани в студио и по всяка вероятност групата ще издаде нов албум до края на годината.

Имената на композиторите, авторите на текстовете и аранжорите се пазят в тайна. Едно е сигурно, че „бащата“ на групата Стефан Диомов също се включва в нова композиция.

„Разбира се, че работя върху нови песни за Тоника СВ“, категоричен е маестрото, който  се очаква да присъства на грандиозния спектакъл в Пловдив.

През лятото групата ще редува почивка с участия из страната, но всички усилия са насочени към мега концерта в Античния театър. На него Тоника СВ ще изпълнят големите си хитове като „Приятели“, „Един неразделен клас“, „Мария“ и други. Специална почит ще бъде отдадена и на отишлата си без време певица Ваня Костова.

„За нас е голямо вълнение да излезем пред публиката в Античния театър с обновен репертоар. Някои от старите ни песни ще са в нов аранжимент“, издадоха от групата.

Специално осветление и изненади подготвят организаторите на концерта от UPI events.

“Този концерт ще бъде различен от другите участия на групата, защото Тоника СВ навлиза в своята 45-годишнина. Юбилеят ще бъде подобаващ. Музиката, характерният им изпълнителски стил ги превръщат не само в една от най-обичаните от поколения български групи, но и в пример как интелигентно един музикант и артист може да мине през времето, без да робува на модни течения“, казаха от UPI events.

Групата е създадена в края на 1979 г. по идея на Главно управление на Строителни войски.

„Трябваше да направим вокална група, която да обикаля поделенията , за да повдига духа на войниците“, спомня си композиторът Стефан Диомов. 249 кандидати за славата се явяват на конкурс, който наподобява актуалния телевизионен формат „Гласът на България“. Стефан Диомов е натоварен със задачата да избере най-добрите. Първоначално се е мислело да е група от двама мъже и две жени, подобно на АББА. Изключителните гласове на Ваня, Милица и Ралица обаче карат началниците в ГУСВ да направят компромис и да формират група от 3 жени и 2 мъже. Първите песни Диомов пише още преди да е наясно кои точно ще са участниците във вокалната формация. През годините Тоника СВ се утвърди като най-добрата вокална българска група с мелодичните песни, поетичните текстове и майсторското изпълнение.

За 45-годишнина групата подготвя поредица от големи концерти в страната. Първият е в Античния театър в Пловдив на 8 септември от 20 часа.

„Очите на демона“ – заявка за нов хит от Том Егеланд

 

Романът „Очите на демона“ (издание на „Персей“, превод Надежда Игнатова) прави заявка за нов хит на обичания норвежки писател Том Егеланд след още актуалния „Проектът „Матусал“, който изследва библейската загадка за дълголетието. Новият роман беше един от най-търсените на Пролетния панаир на книгата.

„Очите на демона“ е напрегнат и наситен с психология и мистерия роман, който разкрива както най-тъмните кътчета на човешката природа, така и надеждата в доброто, която може да бъде несломима сила.

В продължение на двайсет и пет години неразкрито двойно убийство разбунва духовете: съпрузи са намерени убити в дома си, а малката им дъщеричка е тежко ранена и обречена да прекара остатъка от живота си в кома.

Въоръжени със смелост и непреодолим стремеж да разкриват истината във всяка една ситуация, талантливата телевизионна журналистка Кристин Бюе и ветеранът в журналистиката и неин ментор Гюнар Борг пристигат в градчето, където е извършено убийството, за да снимат документално предаване за случая и може би да го разрешат, преди да е изтекла давността. На помощ им се притича и жена с паранормални способности, макар че Гюнар изпитва скептицизъм по отношение на нейните способности и методи.

Едно ново убийство – това на брата на убитата преди години жена – разтърсва малката общност и води до разкриването на дълбоко пазени тайни, засягащи мнозина от града, както и поставя още много въпроси пред разследващите журналисти. По странен начин всички следи водят до два сеанса и спиритическа дъска, която като че ли е изписала предупреждение за надвисналата опасност и е предрекла убийството на жената.

Дали всъщност нещата не са започнали много преди убийствата преди двайсет и пет години? Дали едно грешно решение и кривване от правия път не биха могли да доведат до катастрофални последици? Каква е природата на злото и дали то е вродено във всеки един човек? Това са важните за човешката природа въпроси, които Том Егеланд задава с романа си „Очите на демона“, който се чете бързо, но след това отговорите на тези въпроси отекват дълго в читателя.