Различни жанрове представят през декември в Старозагорската опера

 

Разнообразни спектакли показва Старозагорската опера в своята декемврийска програма, включваща джаз, популярни мелодии, оперен спектакъл и специални представления за деца.
На 4 декември е финалът на тазгодишният Фестивал на оперното и балетното изкуство, последното представление е на Софийската опера, която ще представи Вагнеровата опера – „Рейнско злато“.
На 15 декември е концертът със специалното участие на ВАСИЛ ПЕТРОВ, Трио Ангел Заберски и Симфоничен оркестър на Старозагорската опера. Ще бъдат изпълнени коледни класики в суинг и джаз теми, красиви балади и възхитителни валсове. На сцената се качват още едни от най-добрите джаз музиканти - Ангел Заберски - пиано, Христо Минчев – бас и Кристиан Желев – барабани. В програмата са White Christmas, Jingle Bells, Ave Maria, Hаve yourself a Merry Little Christmas, The Christmassongs, Winter wonderland, авторски Коледни песни и други.
На 19 декември от 19 часа ще бъде играна операта на Имре Калман – „Графиня Марица“, в която ще участват оркестъра, хорът и балетът и Детско-юношеска студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора.
На 22 декември е традиционния Коледен концерт, а на 27 декември - RAY ON MY MIND SYMPHONY, концерт с музиката на Рей Чарлс, съвместно с музикантите от Военния Биг-бенд.
На 31 декември ще има традиционната вече Новогодишна наздравица – популярни арии ще изпълнят солистите Тамара Калинкина, Русалина Мочукова, Деси Стефанова /сопрани/, Борис Тасков, Момчил Караиванов, Стоян Буюклиев /тенори/, в музикален съпровод на Иви Жорова Стоянова – арфа. Участват още хора и оркестъра на операта.
За децата има два декемврийски спектакъла. Това са концертът „Ние сме музиканти“и „Фантастичното магазинче с Дядо Коледа“ – балет за деца по музика на Росини и Респиги. Те са на 13 и на 21 декември.

„Доброто сърце” е новата книга на Боян Боев

 

Един прекрасен подарък за Коледа, който всеки може да направи на хората, на които държи, независимо на каква възраст са. Такова е красивото издание с твърда подвързия и цветни илюстрации „Доброто сърце” от Боян Боев - приказки за всички възрасти с посланието да бъдем добри и да даряваме доброта на останалите, близки или непознати.

Авторът на „Сайбиевата невеста”, „Последна молитва” и „Двайсет гроша”, с които си спечели хиляди почитатели през последните години, изненадва с навлизане в нова територия за творчество. Но отново е също толкова добър - историите му се леят леко и непринудено, защото идват от сърцето му. И точно в това е универсалността на добрата литература.

Случайно или не, това изящно издание излезе във времето на отпразнуване на 20-годишнината на Издателска къща „Персей” и материализира идеята как един литературен текст, който ще остане за поколенията, може да бъде поднесен в много привлекателна книга, която с удоволствие може да разгръщаш, сам или с някой по-голям или по-малък.

 Изданието ще бъде един от акцентите на Коледния панаир на книгата (10-15.12.), в НДК, на щандовете на „Персей” на втория и третия етаж, в централната част.

„Приказки за малки и пораснали читатели, които вярват в чудеса“ – така определя книгата самият автор.

„Тази книга е много специална за мен.

Вярвам, че доброто може да бъде предавано.

Вярвам, че в нощното небе живеят не само звезди, а и вълшебни същества, които ни наблюдават. Те винаги ще ни помогнат, когато изпаднем в беда. Понякога се влюбват в хората и тогава избират да дойдат на земята, падайки от звездния небосвод. А друг път долитат на крилете на змей, който живее в толкова висока кула, че е скрита в облаците. Тези същества ни напомнят за магията си, когато оцветяват изгрева с четка от гривата на еднорог. Или с песен на русалка, носеща се над морските вълни по залез слънце.

Магията обаче често се крие в малките неща. Като например да разкажеш история на някого, изпълвайки го с любов. Да погалиш старо дърво, което отдавна не е разговаряло с човек. Да поднесеш ябълка на гладна просякиня. Но най-голямата магия се крие в добротата на твоето сърце. Това те превръща в могъщо създание, което може да промени света. А нашият свят се нуждае от добро повече от всякога.

Ще го откриеш в тези приказки. Сподели го с онези, които обичаш. Никога не знаеш кой се нуждае точно в този момент от магията на доброто сърце.“

Ванеса Маркова работи по илюстрациите и корицата на "Доброто сърце". Красивото издание е вече в книжарниците в цялата страна.

Древни монети представят на тазгодишния Нумизматичен салон в музея

На 4 декември 2024 г. от 17.30 ч. в малката изложбена зала на Регионален исторически музей – Стара Загора ще се открие традиционната изложба „Нумизматичен салон“. Темата е „Тайните на древните монети“.

Какви са тайните, които крият древните монети и за какво ни разказват те? Всяка монета разказва история, стига да имаме интерес да я изследваме. Отговори на въпроси като кой е отсякъл монетата, кога, къде, какви хора са живели тогава и какви събития са ги вълнували, ще получите, като разгледате изложбата с част от монетите, постъпили в Регионален исторически музей - Стара Загора през 2024 година от една частна колекция.

За пръв път в музея се представят хектета (електронови монети от злато и сребро) от Еритре и Метилене, сигли (персийски монети от сребро, с които са си служили жителите на Ахеменидското царство), всички от периода VI - IV в. пр. Хр., отсечени в известни малоазийски градски центрове.

Част от монетите са от Йония (древна област на централния малоазийски бряг на Егейско море). Други са от района на Троада, историческа област в северозападна Анатолия, където в едни по-ранни времена (XIII-XII в. пр. Хр.) се е водила Троянската война, описана от Омир.

Изложбата загатва чрез монетите важни факти от историята на селищата, където са сечени, свързва с личности, живяли и творили по тези места, останали завинаги в световната духовна съкровищница като Аристотел, Талес и много други.
За пръв път в нашия музей се представят монети на тракийския цар Спарадок, управлявал Одриското царство в средата на V в. пр. Хр. Такива се срещат сравнително рядко, за разлика от монетите на Филип II Македонски, Александър III Велики, Филип III Аридей.
От римския период впечатляват експонираните денари и антониани на императорите от II-III в. Акцент е солидът (златна монета) на императора на Западната римска империя Валентиниан III, заедно с братовчед си, императорът на Източната римска империя Теодосий II.

Ново увеличение на водата в Старозагорско готвят за 2025 година

На 28 ноември от 14.30 ч. в сградата на КЕВР на бул. „Княз Дондуков“ 8-10, ет. 4, ще се проведе обществено обсъждане  със заинтересованите лица на доклад и проект на решение относно: Изменение на одобрените цени на ВиК услуги за 2025 г. по реда на чл. 6, т. 2 и чл. 29 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги. Сред дружествата, чиито цени на ВиК услуги ще бъдат обсъждани е и старозагорското дружество. ВиК-Стара Загора предлага цената на 1 куб. м да стане 5,184 лева, при сегашни 5,03 лева. Според решение на Комисията в обсъждането може да се участва и онлайн, но с използването на скайп и с предварителна регистрация.

Собствениците на необитаеми жилища пък да плащат такса за студената вода и при нулево потребление, предвижда нов законопроект на правителството за водоснабдяванетно и канализацията. Проектът също е пуснат за обществено обсъждане. Каква точно ще бъде таксата ще бъде описано в отделна наредба.

В момента сметките за вода съдържат три компонента: довеждане, отвеждане и пречистване. И трите обаче са свързани с потребление, каквото в пустеещите жилища няма.

Според проекта цената вече става двукомпонентна. Единият компонент е наречен „цена за достъп до услугата“, а другият – „цена на кубически метър“ за самото потребление. Така там, където досега не е имало никакво потребление, вече ще трябва да се плаща твърда такса. Количеството вода ще се изчислява и плаща отделно, макар и в същата сметка.

Идеята не е нова. Тя бе предложена преди няколко години от самия бранш с мотива, че дори в пустеещите жилища има водопроводна и канализационна инсталация, които трябва да се поддържат и да се правят разходи за нея. Тя залегна и в предишните варианти за нов закон за водоснабдителните и канализационни услуги, които така и не стигнаха до гласуване в парламента през последните 3 години по различни съображения. Сегашният вариант се прави заради Националния план за възстановяване и устойчивост, в който има изискване да се отдели регулирането на ВиК услугите в отделен субект. Това ще е новата Комисия за водно регулиране, която ще приема и гласува бизнес плановете на водните дружества, ще надзирава работата им и ще определя цените.

В редица населени места в страната има режим на водата. При въвеждане на две цени на водата хората ще трябва да плащат дори, когато има режим и вода от чешмата не тече. При приемане от парламента на предложението за въвеждане на такса водомер, доставчиците на електроенергия е възможно да поискат да има и такса електромер, опасяват се потребители. Подобен подход може да отвори вратата за прокарване на редица нови такси за гражданите.

Въвеждането на такса водомер ще удари най-много собствениците на вили, селски къщи, ваканционни имоти и няколко апартамента. Те ще трябва всеки месец да плащат за това, че имат водомер, дори да използват имота само няколко седмици през годината.

Представят книга за Кемал Ататюрк в Регионалната библиотека

Представянето на книгата „Ататюрк. История на идеи“ с автор М. Шюкрю Ханиоглу ще се състои на 25 ноември, понеделник, в Стара Загора. Началният час е 18, а мястото – залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. Организатори на събитието са Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, ИК „Центифолия“ и Академия „Роза“.

Авторът на книгата М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, чийто декан е между 2005 и 2014 г. Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество.

Преводачът Явор Сидеров е историк, преподавател и журналист. Учил е в университетите в София, Сидни, Бъркли и Оксфорд. Съавтор е на учебника по история за 9-и клас на издателство „Просвета“.

За книгата издателите споделят, че тя не е просто поредната биография на големия турски държавник. Тя е история на неговите идеи, на еволюцията им и на реализацията им в турското общество. За българите тя е особено важна, тъй като той остава почти единствения световен политик между двете световни войни, който се отнася с дълбока съпричастност и разбиране към проблемите ни.

Апетитната гозба на „бузлуджанската чиния”

 

Монументът на Бузлуджа бе построен през 80-те години на миналия век, увековечавайки онази партия с главно П. Средства за градежа не се жалиха, а 15 милиона лева бяха значителна сума в онези години. После дойде разрухата и недолюбваният вече идеологически паметник бе разграбен и оставен на произвола на съдбата...

Разбира се, можеха да го съборят, както стана с мавзолея на Димитров, обаче това изискваше много сили и средства. Мислеха да го дадат и на БСП, като наследничка на БКП, но и червените, въпреки многото милионери в редиците си, не го поискаха истински. Тогава се появи младата архитектка Дора Иванова и направи „Фондация Бузлуджа”, която организира неколкокрантно фестивали на старопланинския връх. Защото монументът, според редица данни предизвиква интерес, и въпреки сегашното си състояние, и въпреки липсата на достъп до вътрешността му, привличал около 50 000 посетители годишно. Той бил един от най-популярните паметници на дисонантното културно наследство в света, т.е. наследство което се посреща противоречиво от обществото. Дора докара специалисти от чужбина, самата тя е завършила образованието си в Германия и спечели проекти и финансиране - от американската фондация „Гети” и от фонд „Култура”. Затова успя да укрепи останалите мозайки, направи и други неща за запазването на обекта. Тогава други видяха, че „бузлуджанската чиния” може да предложи „апетитна манджа”. Идеята бе, обекта да бъде обезопасен и отворен от фондацията, но...

Първо областният управител, каза че обектът не е готов за посетители и е опасен. Добави, че фондацията злоупотребява със средства, а за тазгодишния фестивал разбрал от социалните мрежи. Чудна работа, областният е кадър на МВР, а преди да вземе поста, бе заместник-областен управител. Пък какво знае? Нищо!

През есента неочаквано кметицата на Казанлък обяви, че ще се проведе референдум, на който жителите на общината трябва да гласуват дали местната власт да поиска от държавата 10 години да управлява паметника на Бузлуджа. За това имало и предвидени 7 милиона лева – за укрепване, за покрива, за консервация. Уточнено бе, че парите са европейски и няма да ощетят бюджета, ама туризма щял много да спечели. Допитването се проведе на 17 ноември. Над 93 % от гласувалите 12 000 жители на общината казаха „Да”, но за да се признае допитването, по закон трябва да гласуват 40 на сто от имащите право на глас, които са над 60 000 души. Резултатът беше предизвестен, защото дори на последните парламентарни избори, в Казанлъшко гласуваха под 40% от избирателите. Сега казват, че въпросът можело да бъде решен от Общинския съвет. Защо тогава бяха похарчени 102 000 лева за референдума. Ми общи пари, защо да не се похарчат. А 7 милиона не са за изпускане. Местният туризъм как ще спечели от това, за това още няма план, но планираните милиони е хубаво да се усвоят, тово си е „апетитна гозба”. Нали?

С национална премиера започва 54-то издание на ФОБИ в Стара Загора

 

„Джани Скики и самодивите“ от Джакомо Пучини е премиерното заглавие, което ще бъде представено на 21 ноември (четвъртък) от 19 часа. Тогава е официалното начало на Фестивалът на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) в Стара Загора. Операта в едно действие ще представи на зрителите два момента от живота на композитора- оперно-балетната му продукция и този на зрял композитор. Двете заглавия се свързват по красив начин, обединени от темата за двойка влюбени и един баща. До сега това не е представяно на българска сцена и това е неговото премиера на национално ниво. 

Диптихът включва първата опера на Пучини, Le Villi (Самодивите), една традиционна мелодрама в съчетание с гениално композиторско творчество. „Джани Скики“ проектира бъдещето в историята на операта. Двете произведения са свързан от разказвач и „Божествена комедия“ на Данте, чрез която се оформя връзката между трагичната и комичната опера. Това са различни музикални езици, различни посоки на героите, различни истории, но винаги близки до нашата реалност, ситуации и емоции. По думите на Пучини „Операта трябва да е забавна или емоционална и интригуваща. В този случай можем да покажем и двата вида. Операта трябва да докосва емоциите ни и в двата случая ще го усетим. Операта трябва да разказва нашите истории и ние да се идентифицираме в тях.“

Идеята се ражда преди година, когато диригентът Владимир Кираджиев и директорът на старозагорската опера Огнян Драганов обмислят програмата на фестивала. Джакомо Пучини е починал преди 100 години и точно това е причината тазгодишното 54-то издание да е посветено на него. Това е една опера, която е от първите на твореца, но постепенно е забравена.

В представлението участват артисти от Полша, балетисти, солисти и хорът на старозагорската държавна опера. 

Режисьор на постановката е Михал Знаниецки от Полша, диригент е Владимир Кираджиев, сценографията е дело на Луиджи Сколио, костюмите на Ана Рамос Агуайо, хореография- Силвия Томова, а хормайстор е Младен Станев.

Последното представление от фестивала ще бъде на 4 декември със заглавието „Рейнско злато“ от Рихард Вагнер, продукция на Софийската опера.

Пет филма от Киномания показват в Регионалната библиотека

Фестивалът Киномания за първи път гостува и в Стара Загора. От 14 до 16 ноември ще бъдат показани 5 филма в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Откриването е с радващия се на голям интерес италиански филм  „Все още има утре“.  Историята описва следвоенна Италия и животът на една силна жена, която търси надежда и опование.

Българският филм „Отвъд предела“ е част от програмата. Той ще бъде излъчен на 15 ноември, петък. Има организирана среща с екипа след прожекцията.

„Болеро“ е френският филм биографична драма показва Париж през 20 - те години на миналия век. В събота ще бъдат показани два филма, един ирански - „Любимата ми торта“, който засяга темата за отношенията и остаряването. Последният филм е „Веществото“. Темата е култът към женското тяло, с участието на Деми Мур.

Програмата по дни:

14.11. / четвъртък/
18:30 ч. Все още има утре (Италия) | КИНОМАНИЯ118 мин.,
драматична комедия

15.11. /петък/
17:30 ч. Отвъд предела (България) - среща с екипа | КИНОМАНИЯ
86 мин., документален филм за българската арктическа мисия
СРЕЩА С ЕКИПА: реж. Еленко Кесалийски, капитан Йордан
Йорданов

15.11. /петък/
19:30 ч Болеро (Франция) | КИНОМАНИЯ, 120 мин., биографична
драма

16.11. /събота/
16:00 ч. Любимата ми торта (Иран) | КИНОМАНИЯ, 97мин.
драма, романтичен

16.11. /събота/
18:00 ч. Веществото (Великобритания) | Body horror | КИНОМАНИЯ,
140мин. Боди хорър

Програмата на Старозагорската опера и 54-то издание на ФОБИ

Разнообразни спектакли от различни жанрове са включени в ноемврийския афиш на Старозагорската опера, като в месеца се провежда и традиционния Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ). Откриването на неговото 54-то издание е на 21 ноември.

Преди това на сцената на операта ще има юбилеен концерт на музикалното училище „Христина Морфова“ – на 1 ноември, LINKAGE – Международен конкурс за млади хореографи на 3 и 4 ноември, представянето на оперно-театралната приказка „Красива птичка с цвят зелен“ – на 5 ноември, а класиката – балетът „Лешникотрошачката“ ще бъде представен на 9 ноември.
На 21 ноември се открива оперният фестивал с две произведения на Джакомо Пучини. Това са едноактните опери „Джани Скики“ и „Самодивите“. В програмата на фестивала са включени още концерт-спектакъл „Диалог на самотата“, Балетен концерт по хореография от различни произведения, които ще изпълни Националният балет на Ел Салвадор, столичният музикален театър ще представи мюзикълът „Криворазбраната цивилизация“, Пловдивската опера – Моцартовата опера „Милосърдието на Тит“, домакините ще завършат фестивалните си прояви с два спектакъла на балетът „Копелия“ от Лео Делиб, в края на ноември. Финалът на фестивала е с музикалната драма „Рейнско злато“ от Рихард Вагнер, продукция на Софийската опера и балет.

Децата броят овце с големия гръцки писател Макис Цитас

„Защо не броиш овце?“ е изключително забавна приспивна история за деца и техните родители, написана от големия гръцки писател Макис Цитас и номинирана за най-престижните награди за детска литература в Гърция. Пъстрата книжка излезе на български в превод на Дарина Фелонова и издание на „Изида“. А авторът е познат у нас с романа си "Бог ми е свидетел" и детските книги "Бездомният Костас", "Подарък за Дядо Коледа" и "Ах, тези родители" - последната вече е поставена като пиеса на сцената на театър "Възраждане".

Открай време броенето на овце се смята за изпитан метод за лесно и бързо заспиване. Това датира отпреди векове и се счита, че се корени в навиците на овчарските общности още в древността. Преди да се приберат в къщата си, овчарите често броели овцете в стадата си, за да се уверят, че всички са в кошарата. Тази рутинна, еднообразна задача вероятно е поставила началото на вярването, че броенето на овце може да помогне за заспиването.

В книжката на Макис Цитас главната героиня – малката Мария-Христина, не се чувства изморена и не иска да спи. Но майка й й казва да затвори очи и да брои овце. Мария-Христина си представя бели, меки, пухкави овчици и започва да ги брои: „едно, две, три, четири…“. Но петата овчица никъде я няма! Затова тя започва да брои отново и отново, и отново. Кога овцете най-после ще се съберат, за да ги преброи и да заспи

Филмът за Гунди - романтична история с добавка за лошото ДС

Филмът за Георги Аспарухов „Гунди – Легенда за любовта“ на режисьора Димитър Димитров е хубав, а оказва се, че има всички шансове и да постигне най-добри финансови резултати от всички най-нови български кинопродукции. Филмът има много достойнства, но има и неща, които предусещах още преди прожекцията и се оказах прав. Затова ще споделя непрофесионалното си мнение, не съм кинокритик, може да се съгласите с мен, може и да не сте съгласни.

Първо за предимствата. Актьорският екип игра неочаквано добре, съчетавайки млади артисти и такива с дългогодишен опит. Павел Иванов, който играе Гунди има доста голяма физическа прилика с футболиста, и това е още един плюс. Неговата любима – Лита, играе Александра Свиленова, която също се представи добре. Както и старите актьори Параскева Джукелова, Димитър Маринов, Влади Въргала… Екранното представяне на Гунди като велик футболист, добър човек и любовните му отношения и перипетии са поднесени емоционално и много силно, и стилно. Епизодите на стадиона също бяха представени много фенски, за кеф на футболните привърженици. Любовта, и личната, и футболната бе представена великолепно. Легендата обаче…

Тя е в сюжета за омразната Държавна сигурност, която мачкала, според коментара на една от зрителките, таланти като Гунди. Пряко не са обвинени комунистите, но не е трудно да се досети човек, кой е главния виновник… Та КДС (Комитет за държавна сигурност) многократно се опитвал, според филма, да вербува Гунди, но той им отказва. Служителите на комитета са обезпокоени от голямата народна любов към футболната звезда и искат да го направят доносник. Той обаче е категоричен – не! Дори дават, че тогава е имало цигари, на кутията на която има лика на Гунди?! Кой ще ги произведе без санкцията на Партията с голямо П? Ами не става ясно. Друго, запалянковците на стадиона носят и веят сини знамена?! Кога е било това през 60-те години на миналия век? Когато фенски атрибути не се продаваха? Лично аз, не си спомням клубни знамена да е имало по стадионите нито през 70-те, нито през 80-те години. Освен ако някой не си ги е направил собственоръчно по принципа направи си сам. В първият мач при мъжете на Гунди, публиката още в началото скандира името му, все едно е станал звезда, още преди това, все едно всички са ходили на мачовете на старшата възраст. Огорчен от натиска на ДС, Гунди, в края на кариерата си купува автомобил „Алфа Ромео“ (а тогава повечето хора трябва да чакат с години за „Москвич“), същият в който загива заедно с Котков. Отделно факта, че „Левски“ е отбора на народа е предаден доста тенденциозно. Всъщност, през 60-те години „Левски“ е отборът на Цола Драгойчева, защото тя е министър на пощите, а той, както много други клубове е ведомствен отбор. През 1969-та „Левски“ се обединява със „Спартак“ и става „Левски Спартак“ – отбор на народа, но и на Народната милиция. Всички получават офицерски чинове в МВР, както в ЦСКА (тогава ЦСКА Септемврийско знаме) имат по същото време офицерски армейски звания. А Георги Аспарухов е майор от МВР. Този момент е пропуснат в лентата, а пък Гунди явно не е протестирал. За какви репресии говорим, макар и във филма да дават епизод, в който той е решил да се оттегли от футбола и да стане учител?

А на дамата с коментара, че още повече намразила комунистите, дето мачкали талантите ще кажа: Не госпожо! По времето на Гунди имаме още много звезди, не само в „Левски“, а и в много други клубове в страната. Благодарение на тогавашната система на селекция хора като Гунди, от крайните квартали, че и от малки градове, и дори от селата, ставаха големи спортни звезди, не само във футбола. Но политкоректността не прощава и може да сложи „катран в кацата с мед“ и на най-добрия филм.

Другият недостатък е също е заради съвременните стандарти и ценности. През цялото време субтитри поясняваха дали вали дъжд, кога се отваря врата, кога има гръмотевици… Това било заради глухите, които при съвременната медицина могат да си купят слухови апарати, да си сложат кохлеарниимпланти, да не говорим че озвучаването в съвременните киносалони е такова, че в тях и глухите могат да започнат да чуват…Добре че съвременните продукции не са адаптирани и към слепите, че успоредно със субтитрите да вървят и гласови съобщения от рода на – Гунди целува любимата си Лита, майка ѝ не иска да я даде за жена, бащата най-сетне кандиса… Засега поне от това са пощадени зрителите. Ами, друго няма.

Димитър СЛАВОВ

БНТ показва през уикенда два филма на Николай Волев, в негова памет

 

Българската национална телевизия променя програмата си в памет на големия режисьор Николай Волев.
В събота, 19 октомври, от 20:30 ч. по БНТ 2 зрителите могат да видят комедията „Господин за един ден“.
В неделя, 20 октомври, от 15:30 ч. БНТ 1 ще излъчи игралния филм „Да обичаш на инат".
Николай Волев загина при инцидент на 15 октомври, на 78 години. Той е български артист, сценарист и режисьор. Автор е на много документални и игрални филми, сред които са: „Двойникът“, „Маргарит и Маргарита“, „Огледалото на дявола“, „Извън пътя“… Част от тях остават любими за поколения български зрители.

„Голяма книга на духовете“ с ново издание и с богати илюстрации

Излезе ново издание на най-предпочитаната книга за Хелоуин – „Голяма книга на духовете“ (издателство „Персей“). За този разкошен том с красиви цветни илюстрации обединяват таланта си Том Егеланд (един от най-четените писатели днес) и големият  илюстратор на книги Мариус Ренберг.

Независимо дали вярвате в съществуването на кръвожадни вампири и страховити върколаци, или не, книгата ще ви потопи в един страховит свят. Поглеждали ли сте всяка вечер преди лягане под леглото, за да сте сигурни, че отдолу не се крие чудовището от най-страшните ви кошмари? Събуждали ли сте се посред нощ, усетили студения полъх на тайнствено привидение, което сякаш иска да ви примами в друг отвъден свят? Независимо какъв е отговорът на тези въпроси, всеки от нас изпитва странно влечение към страшните истории и към трепета, който те пробуждат в примрелите ни от уплаха сърца. Затова смело открехнете тази врата към царството на мрака и безплътните сенки и се сблъскайте с най-големите си страхове в „Голяма книга на духовете“.

Страховитите истории за най-митичните ужасяващи същества са допълнени от богата енциклопедия на свръхестествените сили, от която ще научите много неща за прочути чудовища, древни демони и митични създания.

Книгите на Том Егеланд са неизменно в класациите за бестселъри и са преведени на близо 30 езика по света. У нас е популярен с романите си „Заветът на Нострадамус“, „Сребърниците“, „Евангелието на Луцифер“, „Ефектът на Лазар“, „13. апостол“ и др.

Тази година у нас излязоха романът му „Проектът Матусал“ с популярния му герой Бьорн Белтьо и трилърът „Очите на демона“, в който има загадка, подобна на историите в „Голяма книга на духовете“.

„Седмият брат“ показва как от популярна приказка може да се направи модерен графичен роман

„Седмият брат“ на норвежкия писател и художник Йойвин Туршетер вече говори български благодарение на преводачката Росица Цветанова и издателство „Изида“. Книгата е отрупана с най-големите награди за детска и младежка литература в Германия и скандинавските страни. Спечели и читателите от различни възрасти в Европа.

Историята е по мотиви от норвежката народна приказка „Великанът, който не носел сърце в гърдите си“.  В книгата има много хумор и забавни диалози, а принцесата е едновременно нахална и изпълнена с проницателност.

Кралят е изпратил шестима от седемте си синове по света, за да намерят подходящи принцеси. Те не се връщат и седмият брат, когото всички наричат Муцунчо, тръгва да разбере какво се е случило с тях. Когато разбира, че трол е превърнал братята му и жените им в камък, той тръгва да открие трола и да освободи принцесата, която той е пленил.

Ето някои от отзивите за книгата: „Туршетер е забавен разказвач на истории, както с думи, така и с картини.“ „Любопитството, авантюризмът и смелостта характеризират младия принц (…). Любопитство е дума, която може да се използва и когато говорим за самия Туршетер – резултатът е фантастична книга с картинки, която и децата, и възрастните ще харесат.“

Йойвин Туршетер е автор на много илюстровани книги, носител е на наградата на Панаира на детската книга в Болоня (2008) и литературната награда на Северния съвет за деца и младежи (2014).

Град на поетите, започващ с буквата... С

Има един град, град на поетите, започващ с буквата С! Морето мие източния му бряг, старата му част прилича на старопрестолно Търново, с калдъръмените си улички, църквите и магазинчетата си. Заралии отколе обичат този град, не само защото лодките му са с инициалите СЗ, точно както бяха и регистрациите на колите в Старозагорска област.

Всъщност, град на поетите се води именно Стара Загора. Обаче, за мнозина изглежда, че Созопол има много повече основание да се нарича така!!!

Там градската управа е поставило множество табелки на скамейките в стария град, със стихове за морето от различни автори. Не всички са от морски градове, но пък създават настроение и те кара да се усмихваш.

В Стара Загора, навремето, също решиха да поставят табелки, във водно огледало, т.е. в малко басейнче, което нарекоха, неизвестно защо – естетическа композиция. Сега от него не е останала никаква естетика, а няма и композиция. Единствената табелка на главната, която загатва за някогашната артинсталация е надпис, който предупреждава, че мястото е опасно.

Злополучната експозиция изчезна напълно неочаквано за заралии, без никой да даде обяснение. Оказва се, че тя е премахната по искане на Сдружението на писателите в града. Мотивите им, общо казано е, че изпълнението на идеята е несполучливо. Тя всъщност е неестествено развитие на иначе добрата идея за изграждането на скулптури на големите старозагорски поети (голяма част, от които са и национални, па и европейски и световни по значимост) по градското ларго. Предложение, което дори не привлече вниманието на старозагорските управляващи, и то не от един, два мандата...

„А гларусите крачеха по пясъка

 и важно, важно клатеха глави.

И сякаш казваха, че свършва лятото,

 че всичко някой ден ще отлети”... 

Това стихотворение на Дани дел Нико, това е псевдоним на българска поетеса, най-добре илюстрира отношението на настоящите старозагорски власти към поезията, а и въобще към миналото на града. Заедно с музея се правят маршрути за старите сгради, за парковете и други забележителности. Хубаво е да включат в програмата и съборените в последните години култови сгради, могат да ги покажат на картинка, примерно. Също така, могат да разкажат цялата одисея по окепазяването на Паметника на Трета опълченска дружина, със задружните усилия на всички партии, местни полуинтелектуалци и дори с международно участие...Могат да покажат и остатъка от естетическата инсталация, поне да има и нещо положително, което, Слава Богу, провалейки се, е от полза за заралии! Накрая могат да попитат участващите в градския тур: Кой е градът на поетите, започваш с буквата С?

Димитър Славов