Програмата на Старозагорската опера и 54-то издание на ФОБИ

Разнообразни спектакли от различни жанрове са включени в ноемврийския афиш на Старозагорската опера, като в месеца се провежда и традиционния Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ). Откриването на неговото 54-то издание е на 21 ноември.

Преди това на сцената на операта ще има юбилеен концерт на музикалното училище „Христина Морфова“ – на 1 ноември, LINKAGE – Международен конкурс за млади хореографи на 3 и 4 ноември, представянето на оперно-театралната приказка „Красива птичка с цвят зелен“ – на 5 ноември, а класиката – балетът „Лешникотрошачката“ ще бъде представен на 9 ноември.
На 21 ноември се открива оперният фестивал с две произведения на Джакомо Пучини. Това са едноактните опери „Джани Скики“ и „Самодивите“. В програмата на фестивала са включени още концерт-спектакъл „Диалог на самотата“, Балетен концерт по хореография от различни произведения, които ще изпълни Националният балет на Ел Салвадор, столичният музикален театър ще представи мюзикълът „Криворазбраната цивилизация“, Пловдивската опера – Моцартовата опера „Милосърдието на Тит“, домакините ще завършат фестивалните си прояви с два спектакъла на балетът „Копелия“ от Лео Делиб, в края на ноември. Финалът на фестивала е с музикалната драма „Рейнско злато“ от Рихард Вагнер, продукция на Софийската опера и балет.

Децата броят овце с големия гръцки писател Макис Цитас

„Защо не броиш овце?“ е изключително забавна приспивна история за деца и техните родители, написана от големия гръцки писател Макис Цитас и номинирана за най-престижните награди за детска литература в Гърция. Пъстрата книжка излезе на български в превод на Дарина Фелонова и издание на „Изида“. А авторът е познат у нас с романа си "Бог ми е свидетел" и детските книги "Бездомният Костас", "Подарък за Дядо Коледа" и "Ах, тези родители" - последната вече е поставена като пиеса на сцената на театър "Възраждане".

Открай време броенето на овце се смята за изпитан метод за лесно и бързо заспиване. Това датира отпреди векове и се счита, че се корени в навиците на овчарските общности още в древността. Преди да се приберат в къщата си, овчарите често броели овцете в стадата си, за да се уверят, че всички са в кошарата. Тази рутинна, еднообразна задача вероятно е поставила началото на вярването, че броенето на овце може да помогне за заспиването.

В книжката на Макис Цитас главната героиня – малката Мария-Христина, не се чувства изморена и не иска да спи. Но майка й й казва да затвори очи и да брои овце. Мария-Христина си представя бели, меки, пухкави овчици и започва да ги брои: „едно, две, три, четири…“. Но петата овчица никъде я няма! Затова тя започва да брои отново и отново, и отново. Кога овцете най-после ще се съберат, за да ги преброи и да заспи

Филмът за Гунди - романтична история с добавка за лошото ДС

Филмът за Георги Аспарухов „Гунди – Легенда за любовта“ на режисьора Димитър Димитров е хубав, а оказва се, че има всички шансове и да постигне най-добри финансови резултати от всички най-нови български кинопродукции. Филмът има много достойнства, но има и неща, които предусещах още преди прожекцията и се оказах прав. Затова ще споделя непрофесионалното си мнение, не съм кинокритик, може да се съгласите с мен, може и да не сте съгласни.

Първо за предимствата. Актьорският екип игра неочаквано добре, съчетавайки млади артисти и такива с дългогодишен опит. Павел Иванов, който играе Гунди има доста голяма физическа прилика с футболиста, и това е още един плюс. Неговата любима – Лита, играе Александра Свиленова, която също се представи добре. Както и старите актьори Параскева Джукелова, Димитър Маринов, Влади Въргала… Екранното представяне на Гунди като велик футболист, добър човек и любовните му отношения и перипетии са поднесени емоционално и много силно, и стилно. Епизодите на стадиона също бяха представени много фенски, за кеф на футболните привърженици. Любовта, и личната, и футболната бе представена великолепно. Легендата обаче…

Тя е в сюжета за омразната Държавна сигурност, която мачкала, според коментара на една от зрителките, таланти като Гунди. Пряко не са обвинени комунистите, но не е трудно да се досети човек, кой е главния виновник… Та КДС (Комитет за държавна сигурност) многократно се опитвал, според филма, да вербува Гунди, но той им отказва. Служителите на комитета са обезпокоени от голямата народна любов към футболната звезда и искат да го направят доносник. Той обаче е категоричен – не! Дори дават, че тогава е имало цигари, на кутията на която има лика на Гунди?! Кой ще ги произведе без санкцията на Партията с голямо П? Ами не става ясно. Друго, запалянковците на стадиона носят и веят сини знамена?! Кога е било това през 60-те години на миналия век? Когато фенски атрибути не се продаваха? Лично аз, не си спомням клубни знамена да е имало по стадионите нито през 70-те, нито през 80-те години. Освен ако някой не си ги е направил собственоръчно по принципа направи си сам. В първият мач при мъжете на Гунди, публиката още в началото скандира името му, все едно е станал звезда, още преди това, все едно всички са ходили на мачовете на старшата възраст. Огорчен от натиска на ДС, Гунди, в края на кариерата си купува автомобил „Алфа Ромео“ (а тогава повечето хора трябва да чакат с години за „Москвич“), същият в който загива заедно с Котков. Отделно факта, че „Левски“ е отбора на народа е предаден доста тенденциозно. Всъщност, през 60-те години „Левски“ е отборът на Цола Драгойчева, защото тя е министър на пощите, а той, както много други клубове е ведомствен отбор. През 1969-та „Левски“ се обединява със „Спартак“ и става „Левски Спартак“ – отбор на народа, но и на Народната милиция. Всички получават офицерски чинове в МВР, както в ЦСКА (тогава ЦСКА Септемврийско знаме) имат по същото време офицерски армейски звания. А Георги Аспарухов е майор от МВР. Този момент е пропуснат в лентата, а пък Гунди явно не е протестирал. За какви репресии говорим, макар и във филма да дават епизод, в който той е решил да се оттегли от футбола и да стане учител?

А на дамата с коментара, че още повече намразила комунистите, дето мачкали талантите ще кажа: Не госпожо! По времето на Гунди имаме още много звезди, не само в „Левски“, а и в много други клубове в страната. Благодарение на тогавашната система на селекция хора като Гунди, от крайните квартали, че и от малки градове, и дори от селата, ставаха големи спортни звезди, не само във футбола. Но политкоректността не прощава и може да сложи „катран в кацата с мед“ и на най-добрия филм.

Другият недостатък е също е заради съвременните стандарти и ценности. През цялото време субтитри поясняваха дали вали дъжд, кога се отваря врата, кога има гръмотевици… Това било заради глухите, които при съвременната медицина могат да си купят слухови апарати, да си сложат кохлеарниимпланти, да не говорим че озвучаването в съвременните киносалони е такова, че в тях и глухите могат да започнат да чуват…Добре че съвременните продукции не са адаптирани и към слепите, че успоредно със субтитрите да вървят и гласови съобщения от рода на – Гунди целува любимата си Лита, майка ѝ не иска да я даде за жена, бащата най-сетне кандиса… Засега поне от това са пощадени зрителите. Ами, друго няма.

Димитър СЛАВОВ

БНТ показва през уикенда два филма на Николай Волев, в негова памет

 

Българската национална телевизия променя програмата си в памет на големия режисьор Николай Волев.
В събота, 19 октомври, от 20:30 ч. по БНТ 2 зрителите могат да видят комедията „Господин за един ден“.
В неделя, 20 октомври, от 15:30 ч. БНТ 1 ще излъчи игралния филм „Да обичаш на инат".
Николай Волев загина при инцидент на 15 октомври, на 78 години. Той е български артист, сценарист и режисьор. Автор е на много документални и игрални филми, сред които са: „Двойникът“, „Маргарит и Маргарита“, „Огледалото на дявола“, „Извън пътя“… Част от тях остават любими за поколения български зрители.

„Голяма книга на духовете“ с ново издание и с богати илюстрации

Излезе ново издание на най-предпочитаната книга за Хелоуин – „Голяма книга на духовете“ (издателство „Персей“). За този разкошен том с красиви цветни илюстрации обединяват таланта си Том Егеланд (един от най-четените писатели днес) и големият  илюстратор на книги Мариус Ренберг.

Независимо дали вярвате в съществуването на кръвожадни вампири и страховити върколаци, или не, книгата ще ви потопи в един страховит свят. Поглеждали ли сте всяка вечер преди лягане под леглото, за да сте сигурни, че отдолу не се крие чудовището от най-страшните ви кошмари? Събуждали ли сте се посред нощ, усетили студения полъх на тайнствено привидение, което сякаш иска да ви примами в друг отвъден свят? Независимо какъв е отговорът на тези въпроси, всеки от нас изпитва странно влечение към страшните истории и към трепета, който те пробуждат в примрелите ни от уплаха сърца. Затова смело открехнете тази врата към царството на мрака и безплътните сенки и се сблъскайте с най-големите си страхове в „Голяма книга на духовете“.

Страховитите истории за най-митичните ужасяващи същества са допълнени от богата енциклопедия на свръхестествените сили, от която ще научите много неща за прочути чудовища, древни демони и митични създания.

Книгите на Том Егеланд са неизменно в класациите за бестселъри и са преведени на близо 30 езика по света. У нас е популярен с романите си „Заветът на Нострадамус“, „Сребърниците“, „Евангелието на Луцифер“, „Ефектът на Лазар“, „13. апостол“ и др.

Тази година у нас излязоха романът му „Проектът Матусал“ с популярния му герой Бьорн Белтьо и трилърът „Очите на демона“, в който има загадка, подобна на историите в „Голяма книга на духовете“.

„Седмият брат“ показва как от популярна приказка може да се направи модерен графичен роман

„Седмият брат“ на норвежкия писател и художник Йойвин Туршетер вече говори български благодарение на преводачката Росица Цветанова и издателство „Изида“. Книгата е отрупана с най-големите награди за детска и младежка литература в Германия и скандинавските страни. Спечели и читателите от различни възрасти в Европа.

Историята е по мотиви от норвежката народна приказка „Великанът, който не носел сърце в гърдите си“.  В книгата има много хумор и забавни диалози, а принцесата е едновременно нахална и изпълнена с проницателност.

Кралят е изпратил шестима от седемте си синове по света, за да намерят подходящи принцеси. Те не се връщат и седмият брат, когото всички наричат Муцунчо, тръгва да разбере какво се е случило с тях. Когато разбира, че трол е превърнал братята му и жените им в камък, той тръгва да открие трола и да освободи принцесата, която той е пленил.

Ето някои от отзивите за книгата: „Туршетер е забавен разказвач на истории, както с думи, така и с картини.“ „Любопитството, авантюризмът и смелостта характеризират младия принц (…). Любопитство е дума, която може да се използва и когато говорим за самия Туршетер – резултатът е фантастична книга с картинки, която и децата, и възрастните ще харесат.“

Йойвин Туршетер е автор на много илюстровани книги, носител е на наградата на Панаира на детската книга в Болоня (2008) и литературната награда на Северния съвет за деца и младежи (2014).

Град на поетите, започващ с буквата... С

Има един град, град на поетите, започващ с буквата С! Морето мие източния му бряг, старата му част прилича на старопрестолно Търново, с калдъръмените си улички, църквите и магазинчетата си. Заралии отколе обичат този град, не само защото лодките му са с инициалите СЗ, точно както бяха и регистрациите на колите в Старозагорска област.

Всъщност, град на поетите се води именно Стара Загора. Обаче, за мнозина изглежда, че Созопол има много повече основание да се нарича така!!!

Там градската управа е поставило множество табелки на скамейките в стария град, със стихове за морето от различни автори. Не всички са от морски градове, но пък създават настроение и те кара да се усмихваш.

В Стара Загора, навремето, също решиха да поставят табелки, във водно огледало, т.е. в малко басейнче, което нарекоха, неизвестно защо – естетическа композиция. Сега от него не е останала никаква естетика, а няма и композиция. Единствената табелка на главната, която загатва за някогашната артинсталация е надпис, който предупреждава, че мястото е опасно.

Злополучната експозиция изчезна напълно неочаквано за заралии, без никой да даде обяснение. Оказва се, че тя е премахната по искане на Сдружението на писателите в града. Мотивите им, общо казано е, че изпълнението на идеята е несполучливо. Тя всъщност е неестествено развитие на иначе добрата идея за изграждането на скулптури на големите старозагорски поети (голяма част, от които са и национални, па и европейски и световни по значимост) по градското ларго. Предложение, което дори не привлече вниманието на старозагорските управляващи, и то не от един, два мандата...

„А гларусите крачеха по пясъка

 и важно, важно клатеха глави.

И сякаш казваха, че свършва лятото,

 че всичко някой ден ще отлети”... 

Това стихотворение на Дани дел Нико, това е псевдоним на българска поетеса, най-добре илюстрира отношението на настоящите старозагорски власти към поезията, а и въобще към миналото на града. Заедно с музея се правят маршрути за старите сгради, за парковете и други забележителности. Хубаво е да включат в програмата и съборените в последните години култови сгради, могат да ги покажат на картинка, примерно. Също така, могат да разкажат цялата одисея по окепазяването на Паметника на Трета опълченска дружина, със задружните усилия на всички партии, местни полуинтелектуалци и дори с международно участие...Могат да покажат и остатъка от естетическата инсталация, поне да има и нещо положително, което, Слава Богу, провалейки се, е от полза за заралии! Накрая могат да попитат участващите в градския тур: Кой е градът на поетите, започваш с буквата С?

Димитър Славов  

За втори път провеждат ученическия литературен конкурс „Перо от лед”

За втора поредна година Музей „Литературна Стара Загора“ с подкрепата на Община Стара Загора организира Зимен ученически литературен конкурс „Перо от лед“ 2024/2025. Конкурсът стартира на 2 октомври, а крайният срок за подаване на текстове е 20 декември. Организаторите канят всички изкушени от литературата млади таланти от II до XII клас да се включат със свои оригинални творби, посветени на зимата и зимните празници.

Основни цели на конкурса са подрастващите поколения, чрез литературно творчество, да се докоснат до духовните измерения на зимните празници, да преоткрият естествените човешки добродетели в доминираната от технологии съвременна среда, да се провокира интерес към българската митология и фолклорна обредност, особено към зимните празници и свързаните с тях вярвания. Водещи мотиви за организиране на събитието е да се даде възможност за литературна изява и подкрепа на млади автори в ученическа възраст, както и да се насърчат творческите пориви на мислещите деца.
Конкурсът включва три възрастови категории - ученици от II – IV клас, ученици от V – VII клас и ученици от VIII – XII клас.
В конкурса могат да участват ученици от II до XII клас, записани в училища, намиращи се на територията на Област Стара Загора. Приемат се конкурсни творби в две категории – поезия и проза, а в категорията поезия, жанр – стихотворение. В категорията проза се представят жанровете кратък разказ, приказка, есе. Всеки ученик може да участва с до две непубликувани произведения в една категория. При участие в повече от една категория се приема само по едно непубликувано произведение. Ще бъдат допускани до участие само творби на български език. Крайният срок за участие е 20 декември (Игнажден). Победителите от конкурса ще бъдат наградени на 18 януари 2025 година, на специална церемония.
Текстовете се приемат в електронен вариант на email: contact@literature-museum.bg и на място, в сградата на Музей „Литературна Стара Загора“ в запечатани бели пликове. Изпратените творби трябва да са придружени с коректно попълнен ФОРМУЛЯР-ЗА-УЧАСТИЕ. Творбите ще бъдат оценявани от тричленно жури и трябва да бъдат подадени според условията на регламента – брой творби и спазен краен срок.
Всички участници ще получат диплом за участие. Наградите включват грамота, публикуване на отличените творби на официалната страница на Музей „Литературна Стара Загора“ и предметни награди. Във всяка възрастова група ще има награди за I-во, II-ро и III-то място, за всяка от трите категории – поезия, разказ (приказка) и есе. Победителите от конкурса ще бъдат обявени на фейсбук страницата и на официалната страница на Музей „Литературна Стара Загора“.
Общите условия, техническите изисквания и подробна информация са публикувани на страницата на Музей „Литературна Стара Загора“.

Крали Марко стана супергерой в компютърна игра

България със сигурност не е фактор на световната гейминг сцена. По-запознатите може би ще се сетят за заглавието Tzar: The Burden of The Crown, което в края на 90-те предизвика фурор не само у нас.

На 17-и септември в платформата Steam излезе най-новата българска игра - Marko: Beyond Brave. Тя е дело на младото независимо Studio Mechka, създадено от програмиста Боян Василев през 2016-а. Той завършва висшето си образование във Великобритания със специалностите „Международни отношения“ и „Международно право“, но бързо променя професионалната си посока. В екипа, създал играта, работят още аниматорите Бианка Ташкова и Теодор Христов, Цветелина Тодорова (работила по потребителския интерфейс) и Ели Генова, която създава образа на Марко. Саундтракът, който съвсем скоро ще бъде наличен за слушане в популярните музикални платформи, е дело на Явор Пачовски и ScoreTwins
Първоначалната идея на създателите на концепция предвиждала това да е мобилна игра с работно заглавие „Хайдути срещу извънземни“. Смятайки, че това звучи „скандално и интересно“ и ще привлече бързо вниманието на потребителите. В крайна сметка обаче избират Крали Марко за главен герой.
В тяхна история братята на Марко, селските юнаци, не успяват да се противопоставят на триглавата ламя Змей Горянин, която е похитила селцето им. Самият Марко, селският келеш и дърводелец, воден от мисълта за спасяването на братята си, успява да събере умения и оръжия, които в крайна сметка водят до трансформацията му от малкия Марко до Легендата.
„Искахме да разкажем история, която е за нашия район – не само България, но и за Балканите. Трябваше ни фигура, която да е разпознаваема. Крали Марко е много противоречива личност спрямо историческата и митологичната, легендарната фигура. От едно място на друго има много различни истории за него. В България, Сърбия, Македония, Черна Гора историите са еднакви по отношение на неговите качества, че е смел, бърз, силен, сръчен, но детайлите варират много значително – какво прави, с кого, трите синджира роби на някое място са девет, на друго дванайсет, конят му се казва по един начин в София и Варна и по друг начин в Белград. Това, разбира се, е повод за спор. Обяснявал съм многократно в интернет форуми, че няма никакво значение и че това е нещо, което ни обединява в крайна сметка“, разказва Боян Василев. 

Виенска класика ни гостува с оркестъра на двореца “Шьонбрун”

Световноизвестният виенски оркестър на двореца “Шьонбрун” ще гостува в Пловдив на 10 декември , Варна –  на 11-ти, Шумен – на 12-ти, Велико Търново – на 13-ти, Русе 14-ти и София –на 16-ти декември.

В навечерието на Коледа публиката ще се наслади на знаменитите Щраусови композиции в характерното изпълнение на музикантите от един от най-реномираните оркестри в света -“Виена Шьонбрун Оркестра“. С програмата на оркестъра започват международните тържества по случай 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус- син. През 2025 година в тях ще се включат събития в Ню Йорк, Париж и – разбира се – Виена, родното място на големия композитор.

Йохан Щраус-син е най-изпълняваният и записван класически композитор в цял свят. Неговите произведения се свирят по-често дори от тези на Моцарт и Верди. Известните новогодишни виенски концерти задължително включват в репертоара си Щраус.  

“Виена Шьонбрун Оркестра“ е световноизвестен камерен оркестър на двореца “Шьонбрун“ във Виена, основан през 90-те години. Високият професионализъм и характерният стил на изпълнение носят международно признание на дворцовия оркестър и го превръщат във визитна картичка за Австрия. Дворцовият оркестър на Шьонбрун – Виена има дългогодишен опит в работата с изпълнители на оперетна музика и неслучайно точно той, вече над 25 години е привилегирован да свири в един от най-красивите и романтични замъци в света.

В оркестъра има музиканти от цял свят, завършили музикалното си образование във Виена, сред които и трима българи. Концертмайстор на оркестъра е  българката Таня Джарова-Салюстио, която споделя, че е благодарна на съдбата, че още от самото начало е част от оркестъра.  Оркестърът пристига у нас с диригент Винициус Ката, носител на множество международни награди. Той, заедно с двадесет и четиримата оркестранти и двама солисти обещават, че ще оставят публиката без дъх и ще я потопят в магическа атмосфера, която ще направи Коледа наистина специална.

Прецизно поднесената програма, качествен звук и виртуозни изпълнения, достойни за една истинска Виенска приказка – това е малка част от вълнуващия празничен концерт, който ще зарадва почитателите на музиката!

https://www.youtube.com/watch?v=l61UDYJwQ28&t=28s