Червената книга на България качена в нета

Новото издание на Червената книга на България вече е достъпно в интернет, съобщи в интервю за БТА директорът на Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН Вълко Бисерков.

На интернет адрес E-ecodb.bas.bg/rdb/bg изданието може да се ползва свободно от всички на два езика - български и английски.

В него може да се намери информация за

изчезналите, изчезващите и застрашените от изчезване

местообитания, гъби, растителни и животински видове.

Проектът се финансира от Министерство на околната среда и водите. В първия том потребителите могат да се запознаят с растенията и гъбите, във втория - с животните, а в третия - с природните местообитания.

На разположение са видеоклипове, фотогалерия, карти за разпространение на видовете и местообитанията. Видеоклипове има за около 10% от обектите в Червената книга, като най-атрактивни са тези за животните, посочи Бисерков.

В момента в процес на финансиране е и отпечатването на хартиеното издание на Червената книга. Предвижда се и издаването й на диск.

Тиражите ще бъдат предоставени на библиотеки, учебни заведения, учреждения и институции в страната и чужбина.

Общият обем на новата Червена книга е над 2000 страници,

още толкова карти и илюстрации, както и над 3000 снимки и рисунки.

Интернет изданието е по-голямо като обем от подготвеното за печат, заради мултимедийните приложения и разширената фотогалерия.

България е между първите страни в Европа, публикували своя национална Червена книга, във връзка с опазването на биологичното разнообразие на своята територия.

БАН издава първата "Червена книга на Република България" в два тома - "Растения" (1984 г.) и "Животни" (1985 г.).

Терминът Червена книга (Red Data Book) се въвежда през 60-те години

на миналия век, когато Световният съюз за защита на природата (IUCN) и Международният съвет за опазване на птиците инициират програма за идентифициране и документиране на видове, заплашени от глобално измиране, започвайки с бозайниците и птиците.

Постепенно програмата обхваща и други групи растения и животни, а идеята се възприема все по-широко и започва да се прилага на национално и локално ниво.

В подготовката на съвременното издание са участвали учени от институтите на БАН (ботаници, зоолози, миколози и еколози), специалисти от Софийския университет, Пловдивския университет и Лесотехническия университет.

В работата са участвали и представители на Българското дружество за защита на птиците, природозащитните организации "Зелени Балкани", "Природен фонд" и други неправителствени природозащитни дружества и организации.