„Киното в България” описа проф. Александър Грозев

 Излезе новата книга на проф. Александър Грозев "Киното в България. Част І (1897-1956)" на издателство „Фабер”.

Авторът проследява историческото развитие на киното в България от епохата на пътуващите кинематографи до утвърждаването му като индустрия.

Съвременното българско кино стъпва и се развива върху традициите, което прави този кинопреглед изключително ценен. Друг автор, исторически запознат с българското кино, е неговия колега проф. Александър Янакиев.

Книгата, която ни представя проф. Александър Грозев е авторската гледна точка за новата история на българското кино. Един мащабен труд, който е с тегло 1 кг. 407 гр.

На официалната вечер по представянето на книгата бяха очертани някои от знаменателните събития за българското кино като например 115 години от първата прожекция на филм в Русе.

Неизменно, когато става дума за история на българското кино се споменава и името на режисьора и актьора Васил Гендов и първия български филм – „Българан е галант”, (прожектиран на 13 януари 1915 г.). Като хроничен недъг още от зората на българското кино се изтъкна непрестанната борба за финансиране.

Навлизането в историята започва още в годините на студентството на Грозев, когато по силата на една академична задача сяда да направи  портрет на един човек, който е абсолютно непознат във филмовите среди.
Навлизайки в материята се увлича до такава степен, че започва системно да се занимава с история на българското кино. Това е съпроводено с ровене по архиви, във всякакъв вид филмотеки, хранилища – събиране на материал, който постепенно се натрупва и през 1985 г. издава – „Началото”, който представлява конспект на настоящата книга.

Допълва я с нови данни, открива нови неща, които за него и за хората които се занимават с история на киното са непознати. Пише я с ясното съзнание, че българското кино трябва да има един труд, който да осветлява историческото развитие.

На въпроса какво е мястото на „седмото изкуство” в културната карта на България, авторът отговоря: „Киното е част от националната култура. За съжаление то не е онова кино, което беше преди две-три десетилетия, защото се появиха много нови неща, които занимават широката публика. Киното е едно от средствата, с които една нация изразява себе си.” 

Българското кино се сдоби със своя голям разказ. Като историографска работа и академичност тази книга може да се нарече „златен роман” на българското кино.

В отделните части са анализирани много филми и е показана картината на превръщане на киното в елемент от националната културна идентичност.

Включени са портрети на изтъкнати кинематографисти – режисьори, оператори, актьори, критици. Текстът е илюстриран с кадри от филми, документи и фотоси. Авторът ни обеща, че другата година по същото време можем да очакваме част II на настоящия труд.