За първи път на български език излиза превод на пиесата
„Едуард II“ на един от най-ярките Шекспирови съвременници – английският
драматург Кристофър Марлоу. Пиесата засяга актуалната тема за овластените и
властта, която поражда редица дебати и днес.
Кристофър Марлоу (1564-1593) е роден в Кентърбъри, Англия.
Макар и от бедно семейство, той получава магистърска степен в Университета на
Кеймбридж и през 1587 г. започва да пише пиеси като професионален драматург.
Някои изследователи подкрепят тезата, че Марлоу е бил протеже на ръководителя
на тайната служба на кралица Елизабет I сър Томас Уолсингам. През 1593 г.
тайният съвет на кралицата го призовава по обвинения в содомия, богохулство и
атеизъм.
За да спаси своя приятел, Уолсингам инсценира убийството на
Марлоу в Детфорд и организира неговото бягство отвъд Ламанша. Смята се, че във
Франция младият драматург пише пиеси от името на Уилям Шекспир, който по това
време е второразреден актьор от трупата на театър „Глобус“, твърди британският
журналист Калвин Хофман в своята книга „Човекът, който беше Шекспир“, издадена
през 1955 г.
Въпреки че хипотезата на Хофман остава недоказана,
влиянието на Марлоу върху ранния, а и върху зрелия Шекспир e безспорен факт.
Историческата драма „Едуард II“, посветена на средновековния английски
владетел, изобразява сриването на мита за сакралността на краля. „Едуард II“
поставя на преден план някои от наболелите и в наши дни проблеми – този за
публичното и личното, за природата на властта и за овластените. За корицата на
настоящото издание е използвана снимка на изображението на самия Едуард II в
катедралата в Глостър, Великобритания.
„Едуард II“ е втора книга от поредицата „Шедьоври на
английската поезия“, чието начало постави „Похищението на къдрицата“ на друг
поетичен гений от Острова – класицистът Алекзандър Поуп.
Няма коментари:
Публикуване на коментар