Коломбър - една нова маринистика от ранга на Моби Дик

 Наред с белия кит на капитан Ахав, снарка, ловуван от десеторката на Луис Карол и Наутилус на капитан Немо новото подводно литературно чудо е вече факт - "Коломбър"-ът на капитан Стефано Рой, описан тук от италианския майстор на разказа Дино Будзати (1906–1972).

Освен надпреварата с коломбър, в тази книга има необичаен поглед към връзките между кучетата и любовта, костюмите и бедствията, светците и балоните, Айфеловата и Вавилонската кула, архитектурата и Лукавия, манхатънското Парк авеню и вярата.

И още: алтернативни версии за началото на света и за края на Студената война, напрегнато нощно преследване из лунапарк, упражнение по реторика пред злонамерени слушатели, портрет на светец и репортаж от ада... Четиресет и три разказа плюс една новела за изключителното и невъобразимото.

„...И аз като Волтер мисля – казва веднъж Будзати, – че всеки литературен жанр е приемлив, с изключение на жанра на скуката."

"Коломбър" излиза в поредицата Кратки разкази завинаги (No. 15) и беше представен на 22-ри декември в Кафе Бариста

За автора:

Дино Будзати (1906–1972) е един от най-оригиналните и разностранни таланти на Италия през ХХ век: правист по образование, майстор на кратката проза (преведен на повече от 30 езика), забележителен художник, дългогодишен журналист в Кориере дела сера, опитен планинар, добър музикант. Ражда се – трети от четири деца – в семейството на изтъкнатия юрист Джулио Чезаре Будзати и венецианската аристократка Алба Мантовани. Първата си книга, Бàрнабо от планините, публикува през 1933 г., а романа Татарската пустиня, с който добива международна известност, пише през 1940-а, след досега си с Африка като кореспондент в Еритрея. Последвалите две десетилетия посвещава изключително на кратката форма. За антологията Шейсет разказа, съставена от него през 1958 г., получава най-значимото литературно отличие в Италия – наградата Стрега. През 60-те във Франция се играе пиесата му Клиничен случай (по разказа Седем етажа), адаптирана от Албер Камю; излизат фантастичният му роман Големият портрет (1960), автобиографичният Една любов (1963), както и настоящият сборник, Коломбър (1966). Будзати е автор също на детски истории, като Тайната на старата гора (1935) или Чутовното нашествие на мечките в Сицилия (1945), и на рисувани книги като комикса Поема в картинки (Poema a fumetti, 1969) или Чудесата от Вал Морел (сбирка от 39 ex voto плюс съответните микроразкази от 1971 г.). Сред последните му издадени текстове са разказите Трудни нощи (1971) и сборникът с публицистика Земни хроники (1972). През годините стилът на Будзати остава ясно разпознаваем, изборът му на теми – неизменен: необяснимото в ежедневието, неизразимото в човешките отношения, природата (планините!), големият град, Бог, бъдещето, вълшебството, надвисналото бедствие и въпреки всичко – емпатията, чувството за хумор.