Сърдечна криза

Посвещава се на д-р Радо Райков, който беше добър човек и прекрасен лекар…

Това се случи отдавна, в края на миналото хилядолетие, което пък свърши преди около три петилетки. Навремето, в парка до прочутата Старозагорска гара (възпята от „Сарaгоса бенд” и Стефан Вълдобрев) се събираха едни лоши жени, всъщност за някои си бяха доста добри. На външен вид не бяха нищо особено, даже повечето бяха доста грозновати, а някои и истински кикимори, скукондрели и коркозъбели. Те, срещу скромно заплащане вършеха онзи вид услуги, които противоречаха на добрите нрави, но мераклии явно се намираха, защото въпреки опитите на полицията да ги разгони, пак се връщаха на работното си място. Покрай най-древния си занаят те практикуваха и друг, и доста грешници се оказваха накрая и с напълно опразнен портфейл. Ето един такъв случай, който придоби и здравословно-проблемно продължение.

Спешният център, въпреки някои упреци, си работеше перфектно – колите пристигаха бързо, екипите се трудиха неуморно. Привечер диспечерите приеха сигнал от близкото село Б. Пострадалият бай Георги (тук не използваме истинското му име, от съображение за конфеденциалност) не беше се обадил напразно, но, слава Богу, нямаше нужда да се приема за болнично лечение. На стареца му беше прилошало, излязъл от ритъм, но своевременно приетите марки му върнаха формата. Накрая доктора го поразпитал – случвало ли му си е подобно нещо и друг път, как е станало и т.н. Дядото чистосърдечно си призна всичко:

„Аз докторе съм вдовец, тука си живея на фералък, в града ходя само за да си взема пенцията. Там си имам една удовичка, много добра жена, баница ми прави, и други работи, сещаш се, хе-хе…Обаче чух че имало едни гювендии на гарата и реших да видя, те пък кво праят. Платих си и оная дето я пазарих, всичко направи, каквото ми обеща. Но когато си тръгнах, в автобуса видях, че в портфейла ми е само картата за пътуване. Цялата ми пенсия беше изчезнала, пък кога е успяла да стори тая работа, не знам!” – вдигнал рамене старецът.

„То мъжете понякога нямаме акъл, колкото един фиток!” – някак загадъчно добавил той.

-В какъв смисъл – попитал с интерес докторът.

-В смисъл такъв, че аз си имам един фиток, който си има три мисирки. Ама като харесал едната, само нея я сайдисва, другите хич не ги побарува. Ами аз като си имам удовичка, за какво ми яха тез гювендии на гарата – завършил бай Георги.

пък кво праят. Платих си и оная дето я пазарих, всичко направи, каквото ми обеща. Но когато си тръгнах, в автобуса видях, че в портфейла ми е само картата за пътуване. Цялата ми пенсия беше изчезнала, пък кога е успяла да стори тая работа, не знам!” – вдигнал рамене старецът.

„То мъжете понякога нямаме акъл, колкото един фиток!” – някак загадъчно добавил той.

-В какъв смисъл – попитал с интерес докторът.

-В смисъл такъв, че аз си имам един фиток, който си има три мисирки. Ама като харесал едната, само нея я сайдисва, другите хич не ги побарува. Ами аз като си имам удовичка, за какво ми яха тез гювендии на гарата – завършил бай Георги.   
Лукавиян