Втори концерт във фоайето на операта представя популярни български арии

Вторият концерт от Цикъл „Концерти с пиано“ във фоайето на Опера Стара Загора тази вечер, от 19 часа, включва елегантна програма - песни, както и арии и дуети от български опери и оперети – „Луд гидия“, „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев, „Имало едно време“ от , от „Българи от старо време“ и др. Ще чуете солистите на Държавна опера-Стара Загора Александър Марулев, Георги Динев, Яница Нешева, Милко Михайлов, Михаела Берова, Ивайло Йовчев, Офелия Христова, Борис Тасков, както и Камелия Стойчев, Пролет Пенчева и др.

Песните „Девойче“, „Луковитски моми“, „Хайдушка песен“  от Добри Христов, „Йовано, Йованке“ и „Сън“ от Георги Костов, арии от оперите на Парашкев Хаджиев „Имало едно време“, „Мария Десислава“ и още други повече или по-малко познати произведения ще прозвучат в една красива вечер във файето на Операта. На пианото – Светлана Денева.

„Пиша за хората, за публиката. Може би и публиката го усеща и търпи моите опери повече, отколкото някои други. Искам моите опери да са като пиеси, затова никога или съвсем рядко може да се случи няколко действащи лица да пеят едновременно, затова почти няма ансамблови сцени в оперите ми. Винаги мисля и за певците – мисля, че това, което пиша, трябва да им е удобно, да се чувстват спокойни в ролята си“ Парашкев Хаджиев.

„Нашата народна музика крие богати тонални, преди всичко метрични и ритмични богатства. Благодарение на китайските стени, които са ни ограждали от културния свят, тези особености са се запазили, когато песента у сърби и др. отдавна е европеизирана. Върху тази основа трябва да очакваме съвършено оригинална художествена музика. Само, трябва да се яви гениалният мъж, които да синтезира в творенията си, чрез тези особености, националния дух. Погрешно се мисли, че нашите песни наподобяват плач. Преобладават песните, пълни с жизнерадост и несломима вяра в бъдещето на нацията. Що се отнася до оригиналната метрика и ритмика на нашите песни, те трябва да са наследени от незапомнени, много далечни времена на дълбок мистицизъм. Предполага се, че те носят митическия дух на Орфея, който чрез своите ритмически танци е докарвал в екстаз поклонниците си.“ Добри Христов.