"Запомнете Пловдив" описва с лични истории Града на тепетата

В "Запомнете Пловдив" стари "майни" описват градския живот от 30-те до 70-те години. Историите са около 212. Повечето от тях не са описвани никъде, съществуват само в спомените на тези, които са ги преживели, споделя авторът сладкодумец Евгений Тодоров. Повечето от събеседниците му за жалост вече не са между живите. Ако гледат от небето, казва Тодоров, сигурно им е густо, че все нещо от техния живот и от техния тогавашен град е останало на книга.

Това е петата книга на Евгений Тодоров, в която той продължава да описва историята на Пловдив, но не като хронология от събития, а като човешки истории.

Тодоров е пловдивски журналист, драматург, режисьор, в един момент е бил амбулантен търговец, бакалин, кръчмар и какво ли не. Да не забравим – и един от най-четените блогъри у нас. Неговите блогове имат вече близо 5 милиона посещения.

В първата си книга – „Записки по българския преход“, и в „Тайни писма до Бойко Борисов“ той описа и коментира живота ни през последните 20 години, в „Наръчник на носталгика“ документира бита ни от времето на соца, а в превърналата се в бестселър „Особености на филибелийския характер“ се опита да въвлече читателите в размисъл за онова, което отличава пловдивчанина от всички други.

В новата си книга той запълва една празнина в поредицата, като описва живота и хората в Пловдив от 30-те до 60-те години на миналия век.

Това е петата книга на Евгений Тодоров, в която той продължава да описва историята на Пловдив, но не като хронология от събития, а като човешки истории.

В „Запомнете Пловдив“ той запълва една празнина в поредицата, като описва живота и хората в Пловдив от 30-те до 60-те години на миналия век. Това е книга, в която читателите могат да открият неочаквано нещо от своя пловдивски ген, нещо неизвестно за къщите по родната си улица, историята на самата улица, на махалата.

Евгений Тодоров е журналист, драматург, режисьор и един от най-четените блогъри у нас.

„Може би трябваше да напиша тази книга по-рано.

Тя съдържа спомени за Пловдив на хора, които помнеха града и хората от 30-те години още. Те знаеха истории, които май няма вече кой да разкаже.

90 процента от тях не са между живите. Светла им памет. Това бяха хора, които обичаха Пловдив до последен дъх.

Някои от тях в последните дни на живота си изкатерваха стълбите до тавана, където се намираше студиото на Пловдивската телевизия, и оставяха спомените си пред камерите. Часът на предаването „Запомнете Пловдив“ изтичаше, а те искаха да разказват още и още. Знаеха, че повече няма да имат сили да изкачат стълбите.

Не знам дали не звучи грозно, но си мисля, че спомените на хората са някой път като хайвера на рибите. Оставил си ги и вече можеш да си отидеш от този свят” – споделя авторът.