Боевете за Стара Загора продължават, мераците за подмяната на паметниците също

Днес (31 юли 2014 г.) се навършват 137 години от боевете за защитата на Стара Загора.

Общината, разбира се, организира тържествено общоградско честване за отбелязване на годишнината.

Програмата започва в 10 часа с поднасяне на венци и цветя на паметните места в града, свързани с годишнината: Мавзолей - костница „19 юлий 1877г.", „Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Калитин", „Паметник на загиналите в Джуранлийския бой от 1877г.", „Паметник на защитниците на Стара Загора - 19 юлий 1877г.", „Паметник на загиналите във войните старозагорци" и т.н.
Печалното е, че от една страна се почита паметта на героите, от друга се вършат и продължават да се вършат маса безобразия с паметниците, посветени на тях. В основата на своеволията са няколко души, основно занимаващи се с...“патриотична дейност“. Един от тях – Любомир Вълков (титулуван председател на Славянския културно-информационен център „Евразия-България“), който е в основата на „реновирането“ на мемориалите на някогашните защитници.
Любо и сие, преди години започват инициативата за изграждането на паметник на подп. Калитин в родния му град Хомс. На какво се дължеше това рвение, няма да се спирам, но Любомир Вълков не спря дотук. Долу-горе по това време, офицерът от запаса Ганчо Иванов възстанови откраднатият кръст на малкото паметниче, което се намира в юг-източната страна на парка. Първоначално той се е намирал на пътя между Нова Загора и Стара Загора. При строителството на шосето е взето решение да бъде преместен в градинката с оръдията. Надписът и целия му вид е запазен автентичен. Ганчо Иванов също не го променя, специално отива в музея, където иска разрешение да възстанови похитения кръстен знак, спазвайки точно и вида и размера. Г-н Вълков е възхитен от постъпката и включва историята в кратък филм, който изпращат и в Русия, един вид – ето как ние тачим паметта на загиналите общи герои...
След няколко месеца обаче Любо е в основата на инициативата – да се поставят плочи с имената на загиналите защитници на Самарското знаме, свързвайки ги с постамента на популярния паметник с лъва, край Първо основно училище. Първоначалната идея е да бъде променен мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“, но там носителите на авторските права са живи и категорично отхвърлят мераците за преустройството на своя проект.
Тогава на прицел влиза „Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Калитин". Той е открит през 1927 година, няма проблеми с авторския колектив, 70-години от създаването му са минали и ето едно благоприятно място за експерименти.
Уж лошо няма, но за промяната на паметника не се спазва реда и субординацията с компетентните органи. Защото става въпрос за паметник на културата, който същевременно е и военен паметник. Всеки подобен обект си има паспорт, и контрола му на местно ниво е задължение на музейните специалисти.
Г-н Вълков издирва имената на загиналите (как?), допускайки фактологични грешки, за които няма да спомена сега. Важното е, че вместо планираните и заявените 14 гранитни плочи, с имената и родните места на бранителите на Стара Загора се появява и 15 мраморни. На петнайстата са наименованията на „местни патриотични“ организации и хора, част от които нямат никакъв принос дори за поставянето на новодобавените плочи, присламчвайки се към героите (така и те ще получат поклон и по някое цвете по време на обичайните церемонии). Музейните специалисти тогава реагират, но общината не взема никакви ответни мерки, вече две години. Нещо повече, със съдействието на някои „местни патриоти“ се прави всичко възможно да бъде уволнена тогавашната директорка на регионалния музей Светла Димитрова. И наистина я уволниха. Репресии претърпя и уредника от къща-музей „Гео Милев“ - Георги Янев. Той единствен успя да публикува обоснованите си твърдения, за допуснатите нарушения и груби фактологически грешки в Любомировата афера. Общината си замълча и мълчи, все едно нищо не е било.
Вълчев не спира дотам, той променя и споменатия по-горе малък възпоменателен знак в юго-източната част на парка. Оригиналният текст е кратък:
„Здесъ покоиться тело
поручика 9-ого драгунского
Казанского полка
незабравимаго
Николая
Алексеевича
убить 18 июля под подъ Ески Загорой“
Любо отново използва за основание, че обогатява информацията, като премахва на своя глава „незабравимаго“ и добавя фамилията „Альбовского“ и датата на рождението и родния град (виж снимката). И тук прави нямоклко грешки. Променя надписа за което няма никакво право и за което трябва да понесе отговорност. Като учил в СССР би трябвало да знае, че обръщението на Лично и бащино име се употребява в случаите на най-голяма степен на уважение и близост. Затова навремето фамилията не е било добавена, не че не са я знаели. Къде е роден и кога, също не е нов факт за историците и за създателите на оригиналния паметник, защото най-важно е, че човекът е загинал сражавайки се за българската свобода...
Сега Любо има нови идеи да издирва нови имена на герои, набелязани са нови паметници... Нищо чудно да продължи да успява в тези свои начинания, защото има височайша подкрепа и всичко е като в популярната хъшлашка песничка на руснаците - ...“Азия, Евразия, що за безобразия...“. Засега безобразията са стигнали дотук,колко ли далеч може да стигнат?
Димитър СЛАВОВ