42 творби на 11 художници
представят съвременната китайска
живопис в изложбата "Волността в
изкуството", която до 8 август ще
остане в залата на СБХ на ул. "Шипка"
6. Авторите са преподаватели в Китайската
академия за изящни изкуства в град
Ханджоу, провинция Джъдзян, а реализацията
на експозицията бележи първия етап от
съвместен проект на учебното заведение
със Съюза на българските художници. През
1928 година китайският пионер в изкуството
Лин Фенмиан, след като се завръща от
Франция, основава в подножието на
планината Гушан първата академия в
Китай - Националната художествена
академия (сега Китайска академия по
изкуствата) и заедно с други художници,
завърнали се от обучение в Европа, през
1930 г. полага основите на нова ера в
развитието на модерното изкуство в
Китай. Понастоящем повече от 10 000 студенти
и преподаватели от различни нива учат
и работят там. Авторите, чиито работи
са избрани да участват във "Волността
в изкуството", са активно работещи
на съвременната художествена сцена в
Китай. Техните произведения представят
приложенията на маслената техника във
всички жанрове - портрет, пейзаж,
натюрморт, фигурална композиция.
Въвеждането на маслените бои в Китай
не означава само директно пренасяне на
европейската култура в Изтока, но и
обновяване на виждането за реалистична
живопис. То започва от работите на
поколението след 1950 г. като Ху Джън`ю,
Лу Ци, Уан Ютиен и Жън Джъджун. Те са
учили живопис от майсторите на френския
модернизъм и творбите им се преориентират
постепенно от меките щрихи на импресионизма
към класическата математическа пропорция
на фигурите и обектите. Поколението
художници, родени след 1960 г., пък придава
на картините скрит смисъл със силно
усещане за реалност. Художници като Чан
Цин и Цуeй Сяодун съзнателно избягват
изобразяването на грандиозни социални
теми и вместо това се съсредоточават
върху разкриването на тривиалността
на личния живот. Ан Бин, например,
портретува хора от етническите малцинства,
майсторски смесвайки дарбата си на
скулптор с техниката на акварела. Уън
Дансиен е формирал виждането си за
маслената живопис след абсорбиране на
елементи от фолклора и културата Си'ан.
Чан Цин изобразява хора от ниската
класа, живеещи в градовете, а Цуeй Сяодун
рисува собственото си ежедневие. Според
куратора на изложбата Асадур Маркаров
"фактът, че картини, притежаващи
европейски културен ген като зрителна
функция, могат да се вкоренят и дават
плодове в Китай, е типичен пример за
културната глобализация".
Няма коментари:
Публикуване на коментар