„Персей” издаде скандалният роман „Сам” на Юхани Ахо

Един от най-превежданите по света модерни романи на финландската класика – „Сам”, излиза в превод на български, в поредицата „Световна класика” на издателска къща „Персей”.

Това е историята на една любов – интелектуалец на средна възраст е обсебен от любовта си към млада девойка. Психологическата хроника на това чувство е показана като поток на съзнанието, раздвояващо се между надеждата и отчаянието. Удачен фон на тази модерна любовна история е Париж, столицата на свободния творчески дух, счупил рамките на конвенционалното и традицията.

Главният герой, който води повествованието, е мъж с интелектуален и житейски опит, който се влюбва в сестрата на свой приятел. Когато я е видял за пръв път, тя е била малко момиченце, което израства пред очите му, и в момента, в който у нея разцъфва девойката, той осъзнава, че това е жената, за която винаги е жадувал. Между двамата има духовна близост и доверие, но когато мъжът прави опит да разкрие чувствата си, момичето се отдръпва – вероятно заради разликата във възрастта им. Той трябва да замине за Париж, където любовта продължава да подхранва надежди у него, докато не идва стъписваща вест, която го тласва към абсента и бордея.

Юхани Ахо е роден в семейството на пастор. Учи класически езици в университета в Хелзинки. Като писател си спечелва небивало уважение в родната Финландия, отрано придобива авторитет и е предложен за Нобелова награда (на фински език се твори от около 1870 г. насетне). От есента на 1889 до лятото на 1890 г. пребивава в Париж със задачата да изпраща в родината репортажи от Световното изложение. Тъкмо тези месеци във френската столица се оказват преломни за развитието му като писател. Реализмът и натурализмът, които процъфтяват там, оставят ясно доловими следи в неговото творчество и неслучайно той е сравняван със Зола и Гогол. Независимо от това Ахо си остава индивидуалист. Амбициозните му стремежи, подплатени с усилена работа по самоусъвършенстването му, го превръщат в стилист с редица последователи сред финландските му наследници по перо, при това насища творбите си със задълбочени психологически размишления и тъкмо те представляват новото спрямо Зола и сподвижниците му. Запазена марка на финландеца са кратките истории, наречени lastuja или „тресчици“. Подобен характер носят и по-обемните му произведения, каквото е „Сам“. По това време въпросният жанр е популярен, тъй като обемистите романи, разпрострели сюжетите си върху цели животи, започват да стават демоде.

„Сам“ излиза през 1890 г. и още с появата си прави впечатление като предвестник на модернизма и наред с това разбунва духовете. Навярно най-любопитната част от историята на творбата е свързана с автобиографичните елементи в сюжета. Юхани Ахо и един от синовете в семейство Йернефелт (с най-известния литературен салон по онова време), Арвид (1861-1931), стават близки приятели още в студентските си години. Макар Ахо да е силно привързан към домакинята в техния литературен кръжец, той се увлича и по нейната дъщеря – Айно, от която обаче получава отказ малко преди заминаването си за Париж. Неслучайно в прочувствената изповед на протагониста от „Сам“ се откриват именно детайлите от гореизброените действителни събития. Години след издаването на творбата именитият финландски композитор Жан Сибелиус (1865-1957) чете произведението и разпознава в героинята Ана своята годеница – Айно Йернефелт (1871-1969). Това първоначално го провокира да призове Ахо на дуел, но впоследствие се отказва от намерението си.

Оставяйки настрана тези пикантни факти от историята, меланхоличната творба „Сам“ представя неизбежния за модерния човек път от спокойната селска идилия на забутаната в ъгъла на Европа Финландия до шумния, мащабен метрополис. Описвайки детайлно и лирично родината паралелно с чуждата действителност, авторът показва както провинциалната ограниченост във Финландия, така и самотата, разочарованието в големия град, на който и северният Хелзинки все повече започва да прилича.

„Сам“ представлява една от най-сериозните крачки на финландската литература към форма, наподобяваща вътрешния монолог и потока на съзнанието.

Юхани Ахо си разчиства сметките с буржоазните порядки и съумява да шокира читателската аудитория с непристойното по онова време описание на посещение в бордей – прословутия „Мулен Руж“. Макар в очите на читателя от XXI век във въпросния епизод да не се случва нищо неморално, откъсът успешно демонстрира стремежа на автора да превърне тривиалните преживелици на отритнатия влюбен в произведение на изкуството. И къде ли би било възможно подобно нещо, ако не в пренаситения със символика Париж?!

Скоро на български ще излезе, също в превод на Росица Цветанова, и другият известен роман на Ахо – „Юха”, филмиран от Аки Каурисмаки. Проектът е с подкрепата на програма „Култура” на Европейския съюз.

В поредицата „Световна класика” на изд. „Персей” влизат както нови преводи на безсмъртни творби на автори като Оскар Уайлд, Фр. Скот Фицджералд и Брам Стокър, така и непревеждани досега вечнозелени романи на Бенито Перес Галдос („Тристана” и „Назарин”), Джордж Мур („Естер Уотърс”), Висенте Бласко Ибанес („Четиримата конници на Апокалипсиса”), Трюгве Гюлбрансен (трилогията „Бьорндал”), Александър Дюма („Предсказанието”) и други класици.

 До края на май в поредицата "Световна класика" ще излязат:

Бенито Перес Галдос с култовите романи „Тристана” и „Назарин”, екранизирани от Луис Бунюел, и Александър Дюма с „Предсказанието”, предисторията на "Кралица Марго" - и трите романа за пръв път в български превод.