15.05.2014 г.

В мрежата

Събуди се както обикновено в 7 часа. След обичайната закуска и хигиенни мероприятия се приготви да тръгне за работа, както винаги с велосипед. Последно провери дали не си е забравил телефона и картата, защото без тях, човек в днешно време е никой! Въртейки педалите не го изоставяше вчерашното му чоглаво настроение. От банката му се обадиха пет пъти, до го агитират да активира кредитна линия. Той отново им отговори с една дума – не! Съзнаваше, че не е като другите – не притежаваше автомобил, нямаше кредити, не пушеше, плащаше си редовно сметките, всичките…Защо тогава бяха толкова настоятелни и него да въвлекат в мрежите си? По пътя за службата му пратиха есемес.Спря и го провери. Текстът гласеше: „Вашите изходящи обаждания са ограничени, поради изчерпване на лимита. Моля платете незабавно!”. Имаше някаква грешка. Когато реши да плати чрез телефона си и попълни на екрана номера на персоналната си карта, защитена с биометрични данни, служеща и като разплащателна карта отново имаше съобщение: „Картата Ви няма необходимата наличност. За информация се обърнете към Вашата банка.”
Вече закъсняваше, когато кривна от пътя, вместо към Службата по стандартизация на административните услуги, към най-близкия офис на обслужващата го банка.
Приеха го любезно, но му обясниха, че в действителност системата показва, че няма налични средства в картата и…му предложиха кредитна линия. Много изгодна…Той се опита да докаже, че това е невъзможно, но банковите чиновници бяха категорични.
Той се отказа от абсурдния разговор и продължи към службата, където вече бе закъснял. На портала отказаха да го пуснат. Охраната го познаваше добре, но служителите твърдяха, че данните за идентификация не са валидни. Посъветваха го да отиде в Полицията. Любезно изразиха съчувствието си, но вероятно е станал жертва на хакерска атака. Страдалецът обърна велосипедът си към парка. Тъй като не можеше да остави велосипеда си на „паркинг”, нямаше как да плати престоя, седна на една пейка, до която подпря колелото си. Веднага пристигнаха от Паркова полиция, като му заявиха, че не може така да оставя превозното си средство, след като има определени за целта места. Когато отново настъпи педалите той забеляза, че един от обичайните градски дронове се е снишил и го следи с камерата си. „Господи, каза си човекът, явно влизам в числото на подозрителните!” Дронът отлетя, но това не означаваше, че следенето не продължава от останалите градски камери. На едно кръстовище, изневиделица, го връхлетя автомобил. Вратите се разтвориха и той внезапно падна и бе изтеглен вътре. Усети омайваща миризма и…падна му дамлата.
Когато се свести видя че са извън града. Срещу него в колата се усмихваше непознат.
-Да запушим –предложи неочакваният му събеседник.
-Не, не съм опитвал никога такава гадост! – отсече озадачения човек.
-Човек трябва да има пороци, поне един – каза похитителят и продължи:
-Ти си тук, защото аз те спасих от „примката”, която са ти заложили. Ти си асоциален – защото не трупаш борчове, не си женен, плащаш си всичко, не играеш комар, не гледаш порно, не чатиш в нета, накратко казано не играеш по правилата. Затова Тайната служба (тя е толкова секретна, че за нея няма име) те проучваше и реши да ти даде урок. Имаше два варианта –да вземеш кредитната линия или да останеш без нищо. Второто става много лесно, просто системата те изхвърля – без карта и телефон си никой – един бездомен несретник.
-Остави ме да се прибера в къщи – уморено продума страдалецът.
-Къде ще се прибереш? - нали картата ти служи и за ключ, видя какво стана на портала. Предлагам ти друго, да се присъединиш към нас. Ние сме хакери, нас не ни съдят, просто ни очистват. Имаме по-добра техника от службите, затова не се церемонят с хакерите. Ето наблизо е моя кемпер, в който е цялата ми техника. От там да видиш как проникваме е унищожаваме Тайния център – мелодично редеше неочаквания похитител.
Уморен и твърде изнервен той тръгна безволево след хакера по странна пътека, виеща се към хълма. Неочаквано се появи дрон, който откри огън от въздуха. Непознатият побягна, но бе улучен. Претъркули се и падна възнак, приритвайки предсмъртно с крака. Изгубилият всякаква надежда негов спътник залегна и леко пропълзя край умиращия, като в същото време дронът, необяснимо се разби в съседния хълм със силен взрив и гръм.
Когато се свести видя, че от другата страна на хълма, наистина имаше паркиран кемпер. След като се довлече до него, видя, че вътре имаше всичко необходимо за нормален, но не охолен живот. Както и няколко компютъра. Включи първия на посоки и видя на екрана прословутия таен център, както и цялата система, която контролираше базата. Така стана свидетел на най-прочутата хакерска атака, за която се говореше години по-късно. Защитните системи бяха задействани и сградата бе напълно изолирана. На екраните на агентите се изписа надпис: Какво казва паякът на мухата, която се оплита в мрежата му? – Добре си ми дошла!” Предстояха няколко кошмарни денонощия, на които само той щеше да бъде свидетел…Всъщност, другите свидетели бяха авторите на хакерската атака.
Както се казва в популярното клише – Светът вече никога нямаше да е същия. Какво ли още го чакаше?
Лукавиян

Няма коментари:

Публикуване на коментар