Снимки като тези на Волен Сидеров по време на почивка във
Варадеро или в Париж могат да вкарат техния автор в затвора за 1 година. Същото може да се отнесе и към последния дипломатически скандал в
самолета на Варна, в която също е намесен вожда на „Атака”, ако някой беше фотографирал инцидента. В самолета той
обидил служителка на френския Културно-информационен център, а на летището
атакистите ударили полицай. Същото може да
сполети и всеки, който заснеме или филмира как даден политик получава
подкуп или депутат се среща тайно с известен мафиот. Това ще се случи, ако бъде
приет новият Наказателен кодекс (НК), чийто проект бе пуснат за обсъждане от
правосъдното министерство дни преди Нова година.
Според новия чл.146, "който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба". Единствено оневиняващо обстоятелство може да е, ако деянието "е извършено при публични прояви на лицето". На практика това означава, че политик, депутат, висш държавен служител не може да бъде сниман без негово разрешение, освен ако това не е по време на проява, свързана с пряката му работа - заседание на парламента, среща с избиратели, събрание, митинг или манифестация. Това са публичните прояви и едва ли е случайно, че в проекта е използвана тази формулировка вместо "публично място".
В мотивите към правителствения проект за нов НК е записано лаконично, че в него е включен нов раздел, в който "за пръв път са криминализирани деяния, които засягат някои страни на личната неприкосновеност на човека". "Като престъпления са обявени противозаконният оглед на лице, непозволеното фотографиране, филмиране, записване или подлагане на друго подобно действие и принудителното лечение. Понастоящем тези деяния са забранени от конституцията, но срещу тяхното осъществяване няма наказателно-правна защита", са отбелязали авторите на проекта.
Въпросният текст срещу фотографирането фигурираше и в разпространения през 2012 г. вариант на НК, писан от ГЕРБ, и тогава също бе подложен на унищожителна критика заедно с предложението за затвор за неплащане на осигурителни или здравни вноски. Сега разпоредбата за вноските е отпаднала, но пък текстът за снимките е оставен. При това той е пренаписан така, че стеснява максимално случаите, в които дадено лице може да бъде снимано. Преди години Конституционният съд (КС) прие тълкувателно решение, според което публичните личности трябва да търпят повече внимание и критика. В новия НК обаче не се говори за публични личности, а за публични прояви. Затова е много спорно дали решението на КС изобщо може да бъде ползвано като оневиняващо в евентуално наказателно производство. Отделен въпрос е, че само съдът може да прецени дали да ползва директно като аргумент за оневиняваща присъда текст от конституцията или нейно тълкуване от КС. Досега това се е случвало рядко.
Според проекта за НК преследването на фотографирането ще става с частна тъжба на лицето, което твърди, че е било засегнато, а не чрез прокурор. Това означава, че на практика съдът няма да има право да откаже да образува делото. Предвидено е правенето на снимки и клипове да се преследва и по общ ред чрез прокурор, ако то е "извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или на функцията му". Вероятно тук става дума за случаите, в които например служител на външно наблюдение или на МВР противозаконно е фотографирал или филмирал някое лице.
Има страни, в чиито Наказателен кодекс има предвидени наказания, свързани с фотографирането. Те обаче са насочени основно срещу воайори и стесняват максимално случаите, в които се прилагат. Така например в германския НК е предвидено наказание, ако снимките са направени в затворено лично пространство - домове, солариуми, лекарски кабинети и др. Няма обаче забрана за снимки в открити пространства като плажове, заведения, улици. Във Франция също има забрани, но те не важат, ако примерно едно лице е попаднало в групова снимка.
Родните депутати и без друго се считат за недосегаеми, на хора на които
им е позволено да вършат безнаказано всякакви безобразия. Ако новите
законодателни промени станат факт, то свободата на словото и на медиите ще
остане само на книга.Според новия чл.146, "който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба". Единствено оневиняващо обстоятелство може да е, ако деянието "е извършено при публични прояви на лицето". На практика това означава, че политик, депутат, висш държавен служител не може да бъде сниман без негово разрешение, освен ако това не е по време на проява, свързана с пряката му работа - заседание на парламента, среща с избиратели, събрание, митинг или манифестация. Това са публичните прояви и едва ли е случайно, че в проекта е използвана тази формулировка вместо "публично място".
В мотивите към правителствения проект за нов НК е записано лаконично, че в него е включен нов раздел, в който "за пръв път са криминализирани деяния, които засягат някои страни на личната неприкосновеност на човека". "Като престъпления са обявени противозаконният оглед на лице, непозволеното фотографиране, филмиране, записване или подлагане на друго подобно действие и принудителното лечение. Понастоящем тези деяния са забранени от конституцията, но срещу тяхното осъществяване няма наказателно-правна защита", са отбелязали авторите на проекта.
Въпросният текст срещу фотографирането фигурираше и в разпространения през 2012 г. вариант на НК, писан от ГЕРБ, и тогава също бе подложен на унищожителна критика заедно с предложението за затвор за неплащане на осигурителни или здравни вноски. Сега разпоредбата за вноските е отпаднала, но пък текстът за снимките е оставен. При това той е пренаписан така, че стеснява максимално случаите, в които дадено лице може да бъде снимано. Преди години Конституционният съд (КС) прие тълкувателно решение, според което публичните личности трябва да търпят повече внимание и критика. В новия НК обаче не се говори за публични личности, а за публични прояви. Затова е много спорно дали решението на КС изобщо може да бъде ползвано като оневиняващо в евентуално наказателно производство. Отделен въпрос е, че само съдът може да прецени дали да ползва директно като аргумент за оневиняваща присъда текст от конституцията или нейно тълкуване от КС. Досега това се е случвало рядко.
Според проекта за НК преследването на фотографирането ще става с частна тъжба на лицето, което твърди, че е било засегнато, а не чрез прокурор. Това означава, че на практика съдът няма да има право да откаже да образува делото. Предвидено е правенето на снимки и клипове да се преследва и по общ ред чрез прокурор, ако то е "извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или на функцията му". Вероятно тук става дума за случаите, в които например служител на външно наблюдение или на МВР противозаконно е фотографирал или филмирал някое лице.
Има страни, в чиито Наказателен кодекс има предвидени наказания, свързани с фотографирането. Те обаче са насочени основно срещу воайори и стесняват максимално случаите, в които се прилагат. Така например в германския НК е предвидено наказание, ако снимките са направени в затворено лично пространство - домове, солариуми, лекарски кабинети и др. Няма обаче забрана за снимки в открити пространства като плажове, заведения, улици. Във Франция също има забрани, но те не важат, ако примерно едно лице е попаднало в групова снимка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар