На 27 януари, в
Централният военен клуб в столицата е на книгата на Румен Данов „Българските
освобождения“. Изданието представя уникалния поглед на автора за Третата
българска държава, за нейните възходи и падения, разгледани през призмата на
1878-а, 1944-а, 1989-а. Книгата излиза, благодарение на партньорството между издателствата
„Ера” и „Глобус”
Румен Данов бе
съветник на президента Желю Желев по националната сигурност до 1995 г.,
когато подава оставка. Бил е член на няколко „неформални” организации преди 10
ноември 1989 г. Депутат във Великото народно събрание от „Екогласност”, СДС.
Книгата „Българските освобождения” е резултат на
дългогодишни наблюдения и личен опит в българския политически живот отпреди 10
ноември до наши дни. С особено внимание и от позициите на свидетел и участник в
политическите процеси авторът разказва времето от началото на промените.
Жанрово, книгата е интересна амалгама от документалистика,
политически анализи и кратки белетристични откъси по част от темите. В повечето
случаи тезите на автора са спорни, изненадващи и нестандартни. Текстът се
състои от две части.
Първата е аналитичен
опит за различен поглед върху публично наложилата се основна парадигма на
Прехода:
Всеобхватен и коварен комунистически заговор, започнал още
през 70-те години на ХХ век.
Тотална обществена фрустрация и безнадеждност заради
проникването на агенти и комунисти навсякъде в социалния организъм.
Неверие в собствените сили и възможности и безкрайно вайкане
за резултатите от Прехода.
И логично следващите
въпроси:
Възможен ли беше преход в България, подобен на аналогичните
процеси в Полша, Чехия и Унгария?
Възможно ли беше да се появи българският Лешек Балцерович, „бащата”
на полската шокова реформа и едновременно с това бивш член на ПОРП?
Авторът аргументирано доказва, че професионалният и
нравствен капацитет на личностите, участвали в годините на голямата промяна, изиграват
решаваща роля за резултатите на прехода – такива, каквито ги познаваме днес, 25
години по-късно. Че националното униние е резултат не толкова на страховити
сили и пъклени сценарии, колкото на неверие в собствените сили, в липсата на съгласие
по основните параметри на промяната и пълното неразбиране за силата на
допустимия компромис в името на бъдещето и прогреса.
Повествованието е „оцветено“ и с кратки лични разкази за времето
преди и около 10 ноември.
Имаше ли конспиративност в дейността на „Екогласност”?
Продукт на ДС ли са дисидентските организации?
Как бяха унищожени двете основни партии в СДС – БСДП и БЗНС „Никола
Петков”, и кой имаше полза от това?
Кой разкри досието на Петър Берон?
Кой подпали Партийния дом?
Какво е общото между 14 декември 1989 г. и 10 януари 1997 г.?
Кой стои зад печално известните „Боянски ливади”?
Втората част проследява
последиците от три съдбовни дати в историята на България - трите български „освобождения“
Авторът дефинира интегритета на всяка общност като резултат от пълноценното взаимодействие на три базисни
категории – собствеността, елитите и вярата/публичната нравственост.
Резултатите са шокиращи! Повторенията са обидно подобни и
закономерно следващи всяка генерална обществено-политическа промяна, настъпила
след 3 март 1878 г., 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. Всеки път
собствеността се сменя насилствено и за един исторически миг, включително и
след първото, безспорното освободително събитие от 1878 г.
Всеки път елитите – едва-що оформили се и прохождащи, ще
бъдат унищожавани (включително и физически, след второто „освобождение”) от
изгладняла и озверяла армия нови партизани, чиновници и декласирана
полуинтелигенция.
Вярата няма да остане настрана от тези процеси – там също
люшканията са от едната в другата
крайност.
Поуки липсват. Или по-скоро – услужливо са забравяни. Всеки
път започваме от нулата, без спомен за минал опит. Всеки път откриваме топлата
вода, в резултат на което седем поколения българи са материално и духовно „ощавени”,
замаяно питащи се защо сме такива ние, българите...
Тази книга е изненадващ и предизвикателен опит да се намери
отговор на този вечен и нелеп въпрос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар