По примера на Джордж Лукас, чиято кариера премина под знака
на шестте "Междузвездни войни", Питър Джаксън вече петнайсет години
работи над творчеството на Толкин и съответните шест филма. (Малка подробност
е, че през това време той засне и други неща - чудесния "Кинг Конг" и
по-слабия "Очи от рая") След фантастичната трисерийна екранизация на
1000-страничния епос "Властелинът на пръстените" с премиери съответно
по Коледа 2001, 2002 и 2003 - увенчана с 3 милиарда приходи, 30 номинации и 17
награди "Оскар", той решава да постигне същото и с една много
по-малка по обем книжка.
"Хобит, или дотам и обратно", е написана от Дж.
Р.Р. Толкин през 1937 г. като тъничък роман за деца и едва по-късно световете,
загатнати в нея, ще се разгърнат в нещо много по-голямо, мрачно и величествено.
След дълги предпродукционни лутания (щеше да
режисира Гийермо дел Торо) и непрекъснато раздуване на броя филми - от един, та
два, накрая три, миналия декември Джаксън ни представи един изпипан, но и малко разочароващ "Хобит". Той покриваше само 60-70
странички от книгата, въпреки това бе дълъг 3 часа. Най-добрата сцена в него бе
откриващата - срещата на Билбо и джуджетата в Графството, завършила с
вдъхновяващото изпълнение на Misty Mountains. Новозеландските планини,
компютърните пейзажи, епичните битки - всичко в "Неочаквано
пътешествие" носеше усещане за дежавю след първата трилогия; носеше и
разтеглени сцени, придържане към всяка буква на романа, липса на елемент на
изненада.
Слава богу, в Епизод 2 това се е променило. В първия кадър на "Пущинакът на Смог" Питър Джаксън се появява за миг на екрана - както правят във филмите си Хичкок или Тарантино - и намига с грубовато чувство за хумор. Последващата среща между Торин и Гандалф я няма в книгата; тя е от публикувано едва през 1980 г. приложение на "Властелинът", но хвърля светлина върху някои от събитията в "Хобит". След нея и началните надписи мисията на 13-те джуджета и техния "професионален разбойник" продължава оттам, където свърши в предния филм - което е и първият проблем на продължението. То окончателно изоставя традиционната повествователна структура - какво тук значат някакви си начало, край, завръзка, развръзка? - и ни хвърля направо в кипежа на събитията от Средната земя, предполагайки, че зрителите са чели книгите, гледали са първите четири филма и са професори по измисления свят на Толкин, също както създателите на филма Джаксън, Филипа Бойенс и Фран Уолш. "Пущинакът на Смог" не е за случайни и неподготвени зрители, те ще се почувстват като изгубени в Мраколес или Еребор. Но след касовия успех на предишните филми такива май не останаха.
Познатите ни бели марципанови орки, яхнали върци; гигантски хищни паяци; мнителни горски елфи; мечокът човек Беорн; жителите на западналия Езерен град; и накрая гигантският, прекрасен, златист, страховит дракон - всички те ще вземат участие в приключенията и сраженията. Екшънът в "Пущинакът на Смог" е много и вълнуващ. Заснетият с хумор епизод, в който джуджетата и Билбо бягат от гнева на елфа Трандуил в дъбови бъчви по бурен поток (в същото време преследвани и от орки, за повече адреналин), получава още по-комичен реприз при влизането в Езерния град, когато нашите герои отново са "напълнени" в бурета. И този път над главите им се изсипва товар сурова риба...
Както вече подсказа и откриващата сцена, вторият "Хобит" не се придържа така стриктно към написаното от Толкин. Филмовият екип въвежда нови герои - сред тях се откроява елфката Тауриел, която завърта роман с джуджето Кили; Леголас (Орландо Блуум) се завръща от "Властелинът на пръстените", макар да не е герой от "Хобит"... Но най-много допълнителен размах е даден на Смог. С гласа, израженията и жестовете на новия аристократичен любимец на Холивуд - Бенедикт Къмбърбач, драконът лети, фучи, бълва огън, плъзга се по купчини злато и скъпоценности и изнася патетични речи пред Билбо. Заглавието е вярно: Смог е гвоздеят на продукцията. Разкош са и новите мизансцени - от изцяло физически изработения Езерен град, чието Дикенсово униние е автентично до най-малките подробности; до подземния Еребор, изкован в суперкомпютрите на WETA Digital, те са безупречни.
Вторият "Хобит" е чувствително по-качествен филм от първия. И макар да не е "Двете кули", той обещава третият да е най-добрият.
Слава богу, в Епизод 2 това се е променило. В първия кадър на "Пущинакът на Смог" Питър Джаксън се появява за миг на екрана - както правят във филмите си Хичкок или Тарантино - и намига с грубовато чувство за хумор. Последващата среща между Торин и Гандалф я няма в книгата; тя е от публикувано едва през 1980 г. приложение на "Властелинът", но хвърля светлина върху някои от събитията в "Хобит". След нея и началните надписи мисията на 13-те джуджета и техния "професионален разбойник" продължава оттам, където свърши в предния филм - което е и първият проблем на продължението. То окончателно изоставя традиционната повествователна структура - какво тук значат някакви си начало, край, завръзка, развръзка? - и ни хвърля направо в кипежа на събитията от Средната земя, предполагайки, че зрителите са чели книгите, гледали са първите четири филма и са професори по измисления свят на Толкин, също както създателите на филма Джаксън, Филипа Бойенс и Фран Уолш. "Пущинакът на Смог" не е за случайни и неподготвени зрители, те ще се почувстват като изгубени в Мраколес или Еребор. Но след касовия успех на предишните филми такива май не останаха.
Познатите ни бели марципанови орки, яхнали върци; гигантски хищни паяци; мнителни горски елфи; мечокът човек Беорн; жителите на западналия Езерен град; и накрая гигантският, прекрасен, златист, страховит дракон - всички те ще вземат участие в приключенията и сраженията. Екшънът в "Пущинакът на Смог" е много и вълнуващ. Заснетият с хумор епизод, в който джуджетата и Билбо бягат от гнева на елфа Трандуил в дъбови бъчви по бурен поток (в същото време преследвани и от орки, за повече адреналин), получава още по-комичен реприз при влизането в Езерния град, когато нашите герои отново са "напълнени" в бурета. И този път над главите им се изсипва товар сурова риба...
Както вече подсказа и откриващата сцена, вторият "Хобит" не се придържа така стриктно към написаното от Толкин. Филмовият екип въвежда нови герои - сред тях се откроява елфката Тауриел, която завърта роман с джуджето Кили; Леголас (Орландо Блуум) се завръща от "Властелинът на пръстените", макар да не е герой от "Хобит"... Но най-много допълнителен размах е даден на Смог. С гласа, израженията и жестовете на новия аристократичен любимец на Холивуд - Бенедикт Къмбърбач, драконът лети, фучи, бълва огън, плъзга се по купчини злато и скъпоценности и изнася патетични речи пред Билбо. Заглавието е вярно: Смог е гвоздеят на продукцията. Разкош са и новите мизансцени - от изцяло физически изработения Езерен град, чието Дикенсово униние е автентично до най-малките подробности; до подземния Еребор, изкован в суперкомпютрите на WETA Digital, те са безупречни.
Вторият "Хобит" е чувствително по-качествен филм от първия. И макар да не е "Двете кули", той обещава третият да е най-добрият.
Няма коментари:
Публикуване на коментар