Навред „Атака” прилага „семейните традиции” в структурите
За вътрешнопартийните отношения у нас има отдавна има измислено определение в една дума – шуробаджанащина. Това ще рече, че партийните лидери по всякакъв начин се стремят да уредят близки и роднини на сладка длъжност, независимо дали имат необходимите качества. Затова и партиите до Девети септември обикновено се наричали, неофициално разбира се, на водача – стамболовисти, каравелисти, цанковисти, николапетковисти, димитърдражевисти и т.н. Всяка фракция се сплотявала около лидера и ако той изпадал в политическа немилост, всички партийци губели своя обществен престиж и отпадали от политическата сцена.
Същото се повтаря и днес, и то на местно и национално ниво. Докато в началото на Прехода основните партии не бяха толкова лидерски, то сега мита за неделимостта на Партията-Водач се завърна с пълна сила. Например, НДСВ смени името си и шефа си, но безспорно всички се сещат за Царя, когато чуят това четирибуквие. Новото значение на абревиатурата почти никой на се спомня – то е Национално движение за стабилност и възход. Партията стабилно е извън списъка на основните политически субекти. За възхода й след преименуването няма да говорим. Симеон обаче като истински християнин не се разведе с доня Маргарита.
Типична вождистка партия е ГЕРБ! Основаването й безспорно се дължи на политическата харизма на Бойко Борисов, още преди той да поеме партийното ръководство. Съвместният му живот с Цветелина обаче, му позволи да упражнява силно икономическо влияние, далеч преди да стане премиер. Сега двамата твърдят, че са само добри приятели. Затова до развод не се стига и мнозина твърдят че двамцата още се обичат, поне икономически. Ако той се оттегли по някоя причина, вероятно и партията му ще изчезне от политическия небосклон. Икономическата му тежест обаче вероятно ще остане, защото успехът на всеки мъж зависи от жената до него…
ДСБ също се свързва с една емблематична личност – тази на Командира! Ако Иван Костов пак се разсърди на електората или реши вече да излезе от политиката, отиват на кино и демократите и Силната България. Командирът обаче има едно постоянно качество – може да се откаже от много неща, дори от партията си, но не и от неговата хубава Елена…
Атака е най-новата лидерска партия, в която Вожда е всичко. Както е казал поета: „Ние казваме Волен, разбираме Атака – казваме Атака, разбираме Волен”! Дори семейните скандали около раздялата с Капка и изявленията на Митко Стоянов, не могат да разколебаят вярата във Волен на малкото останали атакисти. Уж Волен се венча с Капка пред Бога, а сега семейно-политическия водевил, съвсем в противоречие с християнството върви към развод… Тук любовната драма не е интересна, защото Гаджева си е супергадже и интересът на вожда е съвсем резонен. Важното е, че тук се разбива цялото ръководство на „националистите”, защото то бе изградено напълно на фамилен принцип. Същото важи и за някои от по-малките вождове по места, какъвто е старозагорския атакист Михаил Михайлов. На него кум му беше не кой да е, а самият Волен! Мишо се ожени, но още преди това жена му влезе в местната политика и стана общински съветник. След това обаче нещата стигнаха до развод. Но нищо, новата приятелка на Мишо пак е в политиката – и тя е общински съветник, а съпругата отпадна логично от листата на кандидатите в последните избори (един мъж, трябва да вярва, на първо място, на жената до себе си!).
Семейната политика се отрази дори и на родните музикални среди. Пример – Веселин Маринов. Когато беше с Мария (първата му жена), той се чувстваше неразривно свързан с БСП и пееше по техните концерти. После взе Цветанка и се закле във вярност на ГЕРБ. Дето има една дума – от където е жената, от там е и партията! Сега обаче пак нещата вървят към развод. Добре, че Цветан Цветанов му е приятел, защото иначе Веселин Маринов пак трябва да се ориентира към нова партия.
Защо партийните лидери имат такъв лъкатушещ личен живот? Защото, както е казал Ленин: „преди да се обединим, трябва хубаво да се разделим”! Нали и промяната дойде с хита – „Развод ми дай”!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар