„Дракула“ е най-прочутата вампирска история в
света и уникален хорър шедьовър, досега непознат на българския
читател в оригиналния си вид. Настоящото издание изцяло възпроизвежда пълната
авторова версия, за разлика от всички досегашни, представящи едва една трета от
реалния обем на романа. Книгата е новото попълнение в поредицата "Световна
класика" на ИК "Персей".
Граф Дракула спи в тих гроб в дълбините на злокобния
си замък в Трансилвания. Очите му са каменни, бузите - смъртнобледи,
а от устата му бавно се стича кръв. Бил е мъртъв в продължение
на векове и в същото време никога няма да умре. Жесток и почтен,
фатално привличащ жените, Дракула притежаванечовешка сила. Но
няколко смели хора - д-р Джон Сюърд, д-р Ван Хелсинг, Джонатан
Харкър и съпругата му Мина, ще се опитат да
унищожат ужасяващиявампир.
Читателю, чувствай се предупреден: веднъж влязъл в замъка на
Дракула, едва ли ще можеш да избягаш от гибелната му мощ, дори
след като затвориш тази книга…
За книгата:
На 26 май 1897 г. ирландецът Брам Стокър публикува роман,
който шокира и скандализира четящ Лондон. Литературният критик на вестник
„Дейли мейл” възторжено обявява, че този неизвестен дотогава писател е надминал
дори майстора на зловещия разказ Едгар Алан По, а великият Артър Конан Дойл
отбелязва: „Това е най-диаболичната книга, която съм чел от много време насам!”
Разбира се, става дума за „Дракула”. Това не е първият готически роман, така
както „Франкенщайн” на Мери Шели не е първият научнофантастичен роман и
„Властелинът на пръстените” на Толкин не е първото фентъзи. Това, което
обединява тези три велики книги, е огромното им влияние върху по-нататъшното
развитие на литературата като цяло и на съответния жанр в частност. „Дракула”
дори не е първият роман за вампири, но Стокър безспорно превръща това митично
създание в неразделна част от популярната култура. От „Аз съм легенда” на
Ричард Матисън до „Здрач” на Стефани Майер, от „Бъфи, убийцата на вампири” до
„Саут парк” и от приключенията на Хари Потър до Света на Диска на Тери Пратчет,
гениалната творба на Стокър е вдъхновила и оставила своя отпечатък върху
безброй произведения на изкуството. В своята книга Danse
Macabre Стивън Кинг посочва трите романа, които според него са оказали
най-голямо въздействие върху развитието на жанра „хорър” и съставляват
основата, върху която той е изграден. Това са „Франкенщайн” (1818) на Мери
Шели, „Доктор Джекил и господин Хайд” (1886) на Р. Л. Стивънсън и „Дракула” на
Брам Стокър. Кинг, един от най-популярните писатели на всички времена и
ненадминат майстор в жанра, открива в тези книги трите архетипни чудовища,
олицетворяващи първичните човешки страхове и постепенно превърнали се в символи
на злото в изкуството: човекът, който се превръща в чудовище (както д-р Джекил
се превръща в господин Хайд и един върколак от човек се превръща във вълк);
чудовището, сътворено от човека (като чудовището на Франкенщайн и Терминатора
на Джеймс Камерън) и разбира се, чудовището-ходещ труп, едновременно живо и
неживо (като вампира граф Дракула и зомбитата на Джордж Ромеро).
Брам Стокър доразвива и популяризира вампирската митология,
въвеждайки много нови понятия и елементи. Той обединява и унифицира
разнородните и понякога противоречащи си „правила” на вампиризма и повече от
всеки друг писател спомага за еволюцията и обособяването на жанра. Може би
най-значимата му инвенция е свързана с факта, че свръхестествените събития в
„Дракула” са анализирани с научни методи. В този класически сблъсък между
доброто и злото героите на Стокър не са рицари или свещеници, а мъже на науката
(професор, доктор и адвокат). От тази гледна точка книгата може да бъде описана
като едно противопоставяне между миналото и бъдещето, древните суеверия и
модерната научна мисъл, аристократичната провинция и космополитния град.
За автора:
Ейбрахам „Брам” Стокър е роден на 8 ноември 1847 г. във
Феървю, Ирландия. Завършил е математика в колежа „Тринити” в Дъблин. През 1876
г. става театрален критик за вестник „Дъблин Ивнинг Мейл”. Две години по-късно
се жени за Флорънс Балком, актриса и прочута красавица, ухажвана и от Оскар Уайлд.
Двойката се премества в Лондон, където Стокър става личен асистент на
най-прочутия актьор по онова време, сър Хенри Ървинг, както и управител на
неговия театър „Лисеъм”. Стокър ръководи един от най-успешните лондонски театри
цели 27 години, като през това време става част от лондонския хайлайф и се
сприятелява с хора като Уолт Уитман, Теодор Рузвелт, Уилям Гладстон и Артър
Конан Дойл (с когото Стокър има далечна роднинска връзка). През 1897 г. е
публикуван неговият шедьовър „Дракула”, но до края на живота си Стокър остава
известен като управителят на театър „Лисеъм” и като личен асистент и близък
приятел на най-прочутия актьор по онова време – сър Хенри Ървинг. През 1914 г.,
две години след смъртта на писателя, е публикуван сборникът с разкази „Гостът
на Дракула”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар