В Украйна промяна има – конфликта тръгна и в западните области

Който е чел „Как се каляваше стоманата? на Островски, може ясно да си обясни и съвременната ситуация в бившата съветска република. Тя с нищо не е по-различна от „славните времена” на Украинската народна република (могат да се направят и аналози с днешните сепаратистки ЛНР и ДНР) на Симон Петлюра.

Една година след Майдана – нищо ново! Уж Виктор Янукович бе изгонен заради ширещата се корупция и всевластие на олигарсите, а сега пак е същото. Е има и малка разлика – без Крим, без Донецк и без Луганск.

На украинските олигарси всичко им е позволено. Ринат Ахметов например първо отвори банка, после реши, че като син на миньор може да превземе стоманената и каменовъглената индустрия в Източна Украйна, а днес неговият холдинг вече произвежда 1/3 от електроенергията в страната. В продължение на шест години Ахметов (собственик и на култовия футболен тим „Шахтьор”-Донецк, който сега играе на стадиона в Лвов, а офиса му е в Киев) беше депутат, финансираше предизборните кампании на своите политически приятели за да си осигури парламентарно мнозинство, когато се приемаха закони, засягащи големия бизнес. Сега Ахметов вече не е в парламента. В Украйна избраха нов президент и нови депутати, важните позиции в държавата преминаха в други ръце. Украинските политолози вече преброиха колко депутати получават финансова подкрепа от известни милиардери. В списъка отново се появяват добре познати имена - "групата на Ахметов", "групата на Коломойски", "групата на Фирташ", "групата на Еремеев", "групата на Порошенко" и други. Защото и Петро Порошенко, сегашният украински президент, също е предприемач. "Шоколаденият крал" обаче тепърва трябва да изпълни обещанието си и да продаде бизнеса си. Да не говорим, че все още притежава и телевизионен канал. Той обаче постоянно се оплаква, че не може да им намери купувачи. 

Новите, стари олигарси взеха властта и то точно по описаната от Островски схема – всеки в границите на собствените си възможности. Коломойски и Порошенко вече са в открит конфликт, въпреки че първия бе на предната фронтова линия срещу отцепниците…Но не като атаман, а чрез платените от него батальони. Далаверата явно е слаба, защото съратниците вече са изправени един срещу друг. Вероятността да започне елиминиране на конкурентите, включително и физическото убийство на някои от тях е много голяма. Тази новина дори се промъкна срамежливо и във водещите български медии, чието внимание обикновено е приковано към „коварната роля на Русия и нейната арогантна намеса в Украйна”. Как живеят нашите сънародници в Одеска област, защо правителствените сили използват забранени оръжия (касетъчни бомби и системи за залпов огън), защо се бомбардират главно жизненонеобходимата структура (болници, трафопостове, водоснабдителни съоръжения), защо са спрени социалните плащания? Тези въпроси не са на мода. А Русия, дори и в най-тежките години на чеченския конфликт не прекрати плащанията на пенсии и помощи в размирния регион. Защото смяташе, че жителите са част от федерацията. Днешното украинско правителство явно не смята така. Засега за Донецк и Луганск, но скоро гражданската война може да прескочи и по на Запад…Всъщност, то и досега на в „нашата” Украйна не е било спокойно, но с финансовия и икономическия крах няма начин ситуацията да не ескалира допълнително.