Филмът за Георги Аспарухов „Гунди – Легенда за любовта“ на режисьора Димитър Димитров е хубав, а оказва се, че има всички шансове и да постигне най-добри финансови резултати от всички най-нови български кинопродукции. Филмът има много достойнства, но има и неща, които предусещах още преди прожекцията и се оказах прав. Затова ще споделя непрофесионалното си мнение, не съм кинокритик, може да се съгласите с мен, може и да не сте съгласни.
Първо за предимствата. Актьорският екип игра
неочаквано добре, съчетавайки млади артисти и такива с дългогодишен опит. Павел
Иванов, който играе Гунди има доста голяма физическа прилика с футболиста, и
това е още един плюс. Неговата любима – Лита, играе Александра Свиленова, която
също се представи добре. Както и старите актьори Параскева Джукелова, Димитър
Маринов, Влади Въргала… Екранното представяне на Гунди като велик футболист,
добър човек и любовните му отношения и перипетии са поднесени емоционално и
много силно, и стилно. Епизодите на стадиона също бяха представени много
фенски, за кеф на футболните привърженици. Любовта, и личната, и футболната бе
представена великолепно. Легендата обаче…
Тя е в сюжета за омразната Държавна
сигурност, която мачкала, според коментара на една от зрителките, таланти като
Гунди. Пряко не са обвинени комунистите, но не е трудно да се досети човек, кой
е главния виновник… Та КДС (Комитет за държавна сигурност) многократно се
опитвал, според филма, да вербува Гунди, но той им отказва. Служителите на
комитета са обезпокоени от голямата народна любов към футболната звезда и искат
да го направят доносник. Той обаче е категоричен – не! Дори дават, че тогава е
имало цигари, на кутията на която има лика на Гунди?! Кой ще ги произведе без
санкцията на Партията с голямо П? Ами не става ясно. Друго, запалянковците на
стадиона носят и веят сини знамена?! Кога е било това през 60-те години на
миналия век? Когато фенски атрибути не се продаваха? Лично аз, не си спомням
клубни знамена да е имало по стадионите нито през 70-те, нито през 80-те
години. Освен ако някой не си ги е направил собственоръчно по принципа направи
си сам. В първият мач при мъжете на Гунди, публиката още в началото скандира
името му, все едно е станал звезда, още преди това, все едно всички са ходили
на мачовете на старшата възраст. Огорчен от натиска на ДС, Гунди, в края на
кариерата си купува автомобил „Алфа Ромео“ (а тогава повечето хора трябва да
чакат с години за „Москвич“), същият в който загива заедно с Котков. Отделно
факта, че „Левски“ е отбора на народа е предаден доста тенденциозно. Всъщност,
през 60-те години „Левски“ е отборът на Цола Драгойчева, защото тя е министър
на пощите, а той, както много други клубове е ведомствен отбор. През 1969-та
„Левски“ се обединява със „Спартак“ и става „Левски Спартак“ – отбор на народа,
но и на Народната милиция. Всички получават офицерски чинове в МВР, както в
ЦСКА (тогава ЦСКА Септемврийско знаме) имат по същото време офицерски армейски
звания. А Георги Аспарухов е майор от МВР. Този момент е пропуснат в лентата, а
пък Гунди явно не е протестирал. За какви репресии говорим, макар и във филма
да дават епизод, в който той е решил да се оттегли от футбола и да стане
учител?
А на дамата с коментара, че още повече
намразила комунистите, дето мачкали талантите ще кажа: Не госпожо! По времето
на Гунди имаме още много звезди, не само в „Левски“, а и в много други клубове
в страната. Благодарение на тогавашната система на селекция хора като Гунди, от
крайните квартали, че и от малки градове, и дори от селата, ставаха големи
спортни звезди, не само във футбола. Но политкоректността не прощава и може да
сложи „катран в кацата с мед“ и на най-добрия филм.
Другият недостатък е също е заради
съвременните стандарти и ценности. През цялото време субтитри поясняваха дали
вали дъжд, кога се отваря врата, кога има гръмотевици… Това било заради
глухите, които при съвременната медицина могат да си купят слухови апарати, да
си сложат кохлеарниимпланти, да не говорим че озвучаването в съвременните
киносалони е такова, че в тях и глухите могат да започнат да чуват…Добре че
съвременните продукции не са адаптирани и към слепите, че успоредно със
субтитрите да вървят и гласови съобщения от рода на – Гунди целува любимата си
Лита, майка ѝ не иска да я даде за жена, бащата най-сетне кандиса… Засега поне
от това са пощадени зрителите. Ами, друго няма.
Димитър СЛАВОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар