Има един град, град на поетите, започващ с буквата С! Морето мие източния му бряг, старата му част прилича на старопрестолно Търново, с калдъръмените си улички, църквите и магазинчетата си. Заралии отколе обичат този град, не само защото лодките му са с инициалите СЗ, точно както бяха и регистрациите на колите в Старозагорска област.
Всъщност, град на поетите се води именно Стара Загора.
Обаче, за мнозина изглежда, че Созопол има много повече основание да се нарича
така!!!
Там градската управа е поставило множество табелки на
скамейките в стария град, със стихове за морето от различни автори. Не всички
са от морски градове, но пък създават настроение и те кара да се усмихваш.
В Стара Загора, навремето, също решиха да поставят табелки, във водно огледало, т.е. в малко басейнче, което нарекоха, неизвестно защо – естетическа композиция. Сега от него не е останала никаква естетика, а няма и композиция. Единствената табелка на главната, която загатва за някогашната артинсталация е надпис, който предупреждава, че мястото е опасно.
Злополучната експозиция изчезна напълно неочаквано за
заралии, без никой да даде обяснение. Оказва се, че тя е премахната по искане
на Сдружението на писателите в града. Мотивите им, общо казано е, че
изпълнението на идеята е несполучливо. Тя всъщност е неестествено развитие на
иначе добрата идея за изграждането на скулптури на големите старозагорски поети (голяма част, от които са и
национални, па и европейски и световни по значимост) по градското ларго. Предложение,
което дори не привлече вниманието на старозагорските управляващи, и то не от
един, два мандата...
„А гларусите крачеха по пясъка
и важно, важно
клатеха глави.
И сякаш казваха, че свършва лятото,
че всичко някой ден ще отлети”...
Това стихотворение на Дани дел Нико, това е псевдоним на
българска поетеса, най-добре илюстрира отношението на настоящите старозагорски
власти към поезията, а и въобще към миналото на града. Заедно с музея се правят
маршрути за старите сгради, за парковете и други забележителности. Хубаво е да
включат в програмата и съборените в последните години култови сгради, могат да
ги покажат на картинка, примерно. Също така, могат да разкажат цялата одисея по
окепазяването на Паметника на Трета опълченска дружина, със задружните усилия
на всички партии, местни полуинтелектуалци и дори с международно
участие...Могат да покажат и остатъка от естетическата инсталация, поне да има
и нещо положително, което, Слава Богу, провалейки се, е от полза за заралии!
Накрая могат да попитат участващите в градския тур: Кой е градът на поетите,
започваш с буквата С?
Димитър Славов
Няма коментари:
Публикуване на коментар