Обаче, вагоните били втора употреба, а
българските жепе-магистрали не били в състояние, влаковете да се движат с
подобна скорост. Всичко ново е добре забравено старо! Работата е там, че БДЖ
залага на ретрото, независимо дали става въпрос за атракции или обновяването на
техниката. Лошото е, че старото, т.е. състоянието на железницата навремето, бе
по-добро от настоящето...
Например, Празника на розата в Казанлък
мина и с акостирането на два ретро-влака на местната гара. Посрещачи имаше бол,
пътници също (те си плалтиха, все едно пътуват с Ориент-експрес), макар че само
локомотивът беше парен, а вагоните... каквито има. Зад ретро-влака пътуваше по още
една композиция, с въглища и вода за зареждане. Тези ешелони съвсем объркаха
графика по подбалканската линия, по която, същия ден, останалите влакове
направиха яки закъснения.
Всъщност закъснения непрекъснато има, и
то не в минути, а с часове. Кога стане гаф на столичната гара, кога друг
инцидент по трасето и всичко вземе, че се обърка. Пътниците не са сигурни кога
ще тръгнат, нито кога ще пристигнат. Ползването на БДЖ си е приключение –
ресторант и полиция няма, както беше навремето, вагоните мръсни, а тоалетната
се надушва отдалеч. В този смисъл, втората употреба немски вагони, наистина са
нови. Например закупените мотриси на Сименс преди години, пак втора ръка, са
най-доброто, с което БДЖ разполага. Те са климатизирани и дори има вода и сапун
в тоалетната.
Като погледнем литературата и един от
Алековите фейлетони, ще открием невероятни прилики в състоянието на родните
железници. „Вместо трен дьо плезир, ние се возихме на трен дьо резил” – пише Щастливеца.
Същевременно частна компания вече имала одобрението да пусне свой влак по
линията София – Бургас. Дали тогава пътуването ще стане по-различно?
Няма коментари:
Публикуване на коментар