Историята в текст и илюстрации донесе на Анна Фиске най-голямата награда в Норвеги
Оригинално илюстриран роман за големите и малките неща, които затрудняват живота на една тийнейджърка, е „Реката“ на норвежката писателка и илюстраторка Анна Фиске. Заради нестандартното повествование в думи и картини тя получи най-голямата награда в родината й – „Браги“ (по името на скандинавския бог на поетите). Българското издание е на „Изида“, а преводът – на Росица Цветанова.
Главната героиня Хелена
се чувства така, сякаш просто бяга от кризисните неща около нея, като
водата под леда в реката, която пресича по моста всеки ден на път за
училище. Хелена иска да бъде по-различна. Да утеши татко си,
който е болен. Да се осмели да заговори момчето, което
харесва – Андреас от Б клас. Един пролетен ден ледът започва да
се пропуква и се случва нещо драматично, което ще я накара да промени
погледа си към света, да стане зрял човек.
Анна Фиске е писател,
илюстратор и карикатурист. Родена е през 1964 г. в Швеция, сега живее
в Норвегия. Игривите й, отличаващи се рисунки и творчески експерименти й донасят няколко
престижни отличия.
Ето какво споделя самата писателка:
„Обикнах книгите от малка. Тъй
като Анна беше главната героиня в първите книги, които ми четяха, аз, като
двегодишно дете, си мислех, че всички книги са за мен, защото аз
съм Анна. Това ме накара да имам дълбоки и лични отношения с книгите.
С напредването на възрастта и борбата с трудностите при четене и писане
илюстрациите в книгите станаха важни за мен, като истински литературни
преживявания. „Пипи Дългото чорапче“ с илюстрациите на Ингрид Ванг Нюманс ми създаде усещане
за игривост и че всичко в живота е възможно, дори вдигане на кон. Книгите
на Туве Янсон пък бяха екзистенциална необходимост, особено в
младостта ми.
Мама си купуваше много
книги с картинки и все още го прави. Къщата беше пълна с книги, дебели и тънки.
Много от тях бяха за природата, тъй като майка и татко бяха
учители по природни науки. Това бяха издания с красиви и
вълнуващи илюстрации. С моята приятелка Агда четохме „Доналд Дък“ заедно.
Смеехме се на едни и същи неща, сякаш бяхме на една възраст, въпреки че тя беше
60 години по-голяма от мен. Така беше и с мама и татко. Когато четем, възниква
близост, сякаш сме едно цяло; само ние и книгата. Сега аз съм възрастна и ако поема на
пътешествие с книга с едно или повече деца, означава да споделя своя
собствен по-дълбок опит.
Не бих била това,
което съм, нито като човек, нито като писател, нито като илюстратор
без книгите от детството ми. Те ми създадоха вътрешен свят, свят на
въображение и възможности, разбиране на всички бълбукащи емоции, които
обикаляха в младото ми тяло. Опитът ми с трудностите при четенето
също ме отведе по-дълбоко в магията на илюстрациите; изображението като отделна
история, малки детайли, които са подарък за тези, които ги разчетат.“
Буктрейлърът на книгата е на този линк:
Няма коментари:
Публикуване на коментар