Двумисълта на съпричастни папагали

Атентатите в Брюксел отприщиха отново вълна от съпричастност, според любимите ни медии, а иначе – заляха ни отново с обичайните клишета. „Ударено е сърцето на Европа”, „Атентат в сърцето на Европа” и още десетки клонирани заглавия описаха станалото в „сърцето”. Тук възниква логичния въпрос – щом Брюксел е сърцето, България кой анатомичен орган е? И този въпрос бе зададен, но само в социалните мрежи. Да се чуди човек, че още има останали мислещи хора. Във фейсбука обаче също имаше съпричастност на килограм. Обичайните Je suis français, Je suis parisien, се прекопираха в Je suis de Bruxelles и снимките вече бяха декорирани с цветовете на белгийското знаме. Добре, ама защо нямаше след серията терористични атаки в Турция - Ben Türk'üm (аз съм турчин). Защо никой не се сети да бъде съпричастен, когато избиваха християните в Сирия, когато от терористи бяха убити руски граждани или при клането в Уганда?

Причината е проста, като механизма е много добре описан във великолепната книга на Оруел „1984”. Там, в речника по ангсоц се прилага един основен принцип, този на двумисълта. В него има многофункционалния израз ПАТКОРЕЧ. Етимологията на думата идва от крякането на патица, но при употребата й от политическия противник означава глупост, от правилния политически обект обаче означава че той е красноречив. Долу-горе по тази схема се прави и съвременната политкоректна попаганда.

Щом има атентат веднага се започва с това, че сме в състояние на война, но няма да се предадем и ще защитим нашите ценности. Какви са точно, не се уточнява. Службите разбира се започват спецоперация не само там в Брюксел, но и у нас (край НДК и в метрото). Готови са и да отвърнат на удара, като бомбардират Ирак, Сирия, Афганистан и другаде по света. Защото ни казват, че армията ще разгроми терористите. Само че те отдавна живеят между нас, европейците, като приемаме и още мигранти, които също могат да се включат в редиците им. Тях как ще бомбардират и къде – в предградията на Брюксел и на Париж ли? Врагът тук съвсем не е така ясен, колкото е да речем – Русия, която също бори тероризма, но по „неправилния начин”. Тамошните терористи, според руснаците, често са борци за свобода и нашите ценности, според правилно ориентираните медии-папагали. Например и днес има правителство в изгнание на република Ичkерия, т.е. на Чечня. Те си действат съвсем легално и редовно присъстват в емисиите на „демократичните” радиостанции. Украинското правителство пък излиза, че има пълното право да избива всеки свой гражданин, който е руснак или проруски настроен. Когато опълченците им отвърнат със същото са сепаратисти, терористи и в най-добрия случай бунтовници.

Обичайните русофоби се перескундят, че руснаците не успели да разгромят ИДИЛ. Защо обаче Запада не може с години да се справят с този проблем, след като вече имат сума победи в Либия, Ирак, Афганистан…И защо сирийци и други мюсюлмани бягат в Европа, а не в по-близките им страни, например в тези от Персийския залив, с които имат много повече общо и като култура, и като вяра. А те също съвсем не са бедни, дори напротив. В същото време, ЕС подписва, полутайно най-различни споразумения със САЩ, с което от досегашното положение на полуколония скоро съюза ще се превърне в пълна колония. Например прословутото трансатлантическо търговско споразумение. С много усилия, не на нашите представители в Евросъюза разбира се, излезе частична информация за него. Основната идея е страните да бъдат напълно подчинени на волята на големите транснационални корпорации. Във великолепния филм на Костурица – „Марадона”, показват един много интересен момент. Същата оферта Щатите правят и на страните в Латинска Америка. На голям митинг в Ла плата, южноамериканците празнуват провала на контракта. Марадона и Чавес, Ево Моралес и другите, обясняват защо са против: „Щатите искат да вземат това, което не е тяхно, да ни купят за една заплата. Няма да стане!”. В Северна Америка се подписва такъв договор, като Канада и Мексико вече са изцяло на разположение на корпорациите. Там няма такива лидери, а може би, няма такива и в Европа! Както пеят „Рамщайн” – „…всички живеем в Америка”, разбирайте, всички трябва да живеят заради САЩ… „Битката” за Европа продължава, но краят остава неизвестен…