„Смърт във вода“ е арттрилър, вдъхновен от нобелиста Т. С. Елиът

Бившият психиатър Торкил Дамхауг в момента е един от най-горещите автори в скандинавската литература наред с Том Егеланд, Стиг Ларшон, Томас Енгер, Йорген Бреке, Ян Гиу, Ю Несбьо и Курт Ауст. Благодарение на професионалния си опит той създава сложни и убедителни герои, води читателя из дълбините на човешкото съзнание и поставя брилянтни за разрешаване криминални загадки. Определят романите му като пристрастяващи, защото в тях по особено майсторски начин са съчетани дълбока психология, силни емоции, опъващо нервите напрежение, интересни препратки към други произведения на изкуството и не на последно място - качествена литература. Носител е на престижната награда за най-добър криминален роман „Ривертон“ („Златният револвер“). След световния успех на преведения и на български трилър „Погледът на Медуза“ Дамхауг утвърждава репутацията си на водещ автор в жанра с романа „Смърт във вода“ (изд. „Изида“).

Красивата Лис, главната героиня на „Смърт във вода“, е фотомодел и живее в Амстердам. Тя се опитва да се измъкне от средата си, в която има твърде много наркотици и секс, но бившият й приятел и мениджър успява сериозно да я сплаши, че ако реши да прави нещо самостоятелно, ще се случи неприятност на най-близкия й човек. Това е по-голямата й сестра Майлин, преуспяващ лекар психиатър в Осло, която като дете се е грижила за Лис. И когато действително Майлин изчезва безследно, Лис веднага се качва на самолета за Осло. Всички са шокирани от изчезването й - годеникът й, майката на сестрите и вторият й съпруг.

Без да дочака резултатите от официалното разследване, Лис се опитва да си изясни на кого би могла да е пресякла пътя Майлин. Тя е работела върху много сериозно научно изследване, свързано с хора, които са имали психични травми през детството си и са били провокирани към агресия. Имала е 8 основни пациенти във връзка с това изследване, но записките й са изчезнали, както и листът за насрочените срещи с пациенти. Друг възлов момент е, че в деня, когато вече никой не е имал връзка с нея дори по телефона, тя е трябвало да участва в най-рейтинговото тв шоу, наречено „Табу“ и водено от арогантен тв водещ със съмнителна репутация и непредсказуеми реакции.

Когато Лис получава на телефона си видеоклип с последните мигове от живота на Майлин, която е с прободени очи, дирите водят към други два случая на насилие отпреди години - за първата проява на агресия от страна на тийнейджър на име Йо и за момиче в провинцията, убито по подобен начин... Но кой е порасналият Йо - неуравновесен таен пациент на Майлин, футболна звезда, ухажваща Лис, или е някой друг от обкръжението на младата жена?

На Лис й предстои да се сблъска с поредица от неочаквани и страшни открития, преди да се доближи до разкриването на престъплението и да разбере каква роля в тази трагична история е изиграл увековеченият в поемата на Т. С. Елиът финикиец, на когото пророчицата Сибила е предрекла „смърт във вода”.

За любознателните: Поемата „Пустата земя“ (1922) на поета Томас Стърнз Елиът (1888-1965), представител на модернизма и носител на Нобеловата награда за литература, е преведена на български два пъти - от Георги Рупчев и Владимир Левчев. Четвъртата част на поемата се нарича „Смърт във вода“ и е съвсем кратка:

Флеб, финикиецът, двуседмичен мъртвец,
забрави писъка на чайките, забрави морските въртопи,
забрави загубата и печалбата.
                                                          Течение дълбоко под морето
повлече костите му шепнешком. Той се издигаше и падаше
и тъй измина пътищата на зрелостта и младостта си
от водовъртежите понесен.
                                                         Езичник или пък евреин,
ти, който въртиш колелото и гледаш по посоката на вятъра,
помисли за Флеб, той също бе красив и строен като теб.

Превод Георги Рупчев