Средновековен манастир крие истинска археологическа сензация – златен кивот на две хиляди години, в който се намира тайна, способна да промени световната история. Една тайна, заради която могъщи сили биха стигнали далеч, за да я опазят.
Археологът Бьорн Белтьо се опитва да проследи историята на кивота и какво има в него. Проучването му го отвежда до секретна научна организация, базирана в Лондон, до научноизследователски институт в Средния Изток, занимаващ се с библейските митове и догми, до крепост на кръстоносци във френско селце, където е скрита една от най-дълбоките тайни на християнството, грижливо пазена от Ордена на хоспиталиерите и други посветени в продължение на векове.
В романа има много екшън, конспирации, преследвания. Но едновременно с това той е и добра литература – има психологизъм, черен хумор... Преведен е на 23 езика.
„Краят на кръга” е публикуван две години преди „Шифърът на Леонардо” да види бял свят. Когато излиза романът на Дан Браун, читателите на Егеланд с изненада откриват, че главните герои са със същите характеристики; нещата се въртят около родословието на Иисус и потулени тайни на християнството; зад всичко стои всесилна международна организация; и двете книги се занимават с противоречиви теории за живота, учението и смъртта на Иисус Христос, за библейските ръкописи и зараждането на християнството.
Факт е – романът „Краят на кръга” излиза през 2001 г., две години преди да бъде публикуван „Шифърът на Леонардо”. Не малко са коментарите както на критици, така и на неспециалисти относно приликите между двата романа. Не липсват и намеци за плагиатство.
И двете книги се занимават с противоречиви теории за живота, учението и смъртта на Иисус Христос, за библейските ръкописи и зараждането на християнството. Дали има основания за плагиатство - никой не може да твърди с абсолютна сигурност.
Но има някои поразителни сходства между "Шифърът на Леонардо" и "Краят на кръга". Сред тях са древна мистерия и световна конспирация, тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство. Също така албинос е главен герой и в двата романа – разликата е, че в „Краят на кръга” той е добрият (Бьорн), а в „Шифърът на Леонардо” – лошият герой (Сила – човекът на „Опус дей”). И в двете книги главната героиня се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена, и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден.
Роден през 1959 г. в Осло, Том Егеланд е работил като разследващ журналист, репортер и редактор в един от водещите норвежки всекидневници „Афтенпостен”, както и за телевизионния канал TV 2.
През 1988 г. дебютира с романа „Залезът на боговете“, разказващ историята на съвременна двойка, попаднала във викингската епоха. Като негов литературен и пазарен пробив обаче се смята романът „Краят на кръга”, излязъл през 2001 г. Няколко години по-късно критици и читатели ще открият удивителните прилики между „Краят на кръга” и световния бестселър „Шифърът на Леонардо” (публикуван през 2003 г., две години след излизането на „Краят на кръга”).
През 2006 г. Том Егеланд се отказва от високия си пост в TV 2, за да се отдаде изцяло на писателската си кариера. Автор е на общо 8 романа, преведени на 18 езика.
На български са издадени романите на Том Егеланд „Тринадесетият апостол“, „Заветът на Нострадамус“, „Евангелието на Луцифер“, „Пазителите на завета“, „Краят на кръга“, „Залезът на боговете“, „Загадката на катакомбите“, „Нощта на вълците“ и „Лъжите на бащите“.
Зад всяка негова книга има големи проучвания на архиви и исторически източници. В 5 от книгите му главен герой е археологът Бьорн Белтьо. Наскоро Холивуд купи правата за филмиране на поредицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар