"Великата красота" има много награди - сред тях
"Златен глобус" и "Оскар" за чуждоезична продукция,
основният набор статуетки от европейските филмови награди - и всъщност бе
пренебрегнат единствено при премиерата си в Кан. Та щеше да е чудно и жалко
единственият шанс да го видим да е "на торентите", но ето че
"София филм фест" го води на голям екран, макар и за кратко. Той вече
имаше тихомълком една прожекция в рамките на фестивала, но галапремиерата му в
зала 1 на НДК е тази неделя, довечера ще е в комфортната обстановка на Cine
Grand, а после има програмирана по една прожекция и в "Одеон", Синема
сити и Дом на киното. Възползвайте се от шанса, защото не се е случвало италианското
кино да вълнува и очарова така от "Ново кино Парадизо" насам.
Благозвучното заглавие казва всичко за филма на Паоло Сорентино. Визуално той е потресаващ. Но не точно по начина, по който би впечатлил очите един филм от Холивуд, въпреки че и в този наблюдаваме липса на мярка, прекомерно времетраене и огромна амбиция. Обаче всички те са авторски, не глезотии на продуцента. Шеметната ярка кинематографична пластика на "Великата красота" е нещо, което не просто грабва зрителя, но кара критиците да ахкат и да мънкат за "дискурса" години наред.
Най-често срещаната (всъщност единствена) забележка към филма на Сорентино е, че копирал "Сладък живот". Боже, що не седнат те да копират "Сладък живот" и да им се получи? Половин век след Фелини "Великата красота" чете от същата книга, но съвсем друга глава, и получава съвсем различен резултат, при това никак не е лош. Да бяха се сетили и за паралелите с "Нощта" на Антониони, които са не по-малко поразяващи. Всъщност "Великата красота" ни най-малко не страда от тези сравнения - което само по себе си е забележителен успех.
В главната роля е Тони Сервило, отличен италиански актьор, който участва в почти всички филми на Сорентино. Той играе журналиста Джеп Гамбардела - автор на един-единствен бестселър на младини, в идните десетилетия светски лъв, неуморен Казанова и ироничен коментатор на празния свят около себе си. Във филма Джеп празнува 65-ия си рожден ден в огромния си дом с изглед към Колизеума. Целонощният гуляй се превръща в сатира на безплодието на интелектуалците, безсмисления лукс на римския бомонд, корупцията сред политици и височайши свещеници.
"Великата красота" е пропит и с носталгия - по невинността и юношеската любов към едно момиче, но и по вечната красота на историческия Рим, чиито паметници и статуи стоят като белези от един много различен свят.
Обикновено европейските филми, които помним и харесваме, са скромни, камерни, ценителски продукции с малки мащаби. Във "Великата красота" няма нищо скромно. Той е грандиозно платно, върху което авторът нанася с едра четка следите на отлитащото време, суетата и неотминаващата хубост на Вечния град. Има една сцена с танцуващи хора, в която има повече поквара и фалш, отколкото в сексоргията от "Вълкът на Уолстрийт". Декорите и костюмите напомнят повече за "Великият Гетсби" (или кое да е от извращенията на Лурман), отколкото за съвременен сюжет със сериозен социален подтекст.
Откъдето и да подхванете този филм, той е наистина grande.
Благозвучното заглавие казва всичко за филма на Паоло Сорентино. Визуално той е потресаващ. Но не точно по начина, по който би впечатлил очите един филм от Холивуд, въпреки че и в този наблюдаваме липса на мярка, прекомерно времетраене и огромна амбиция. Обаче всички те са авторски, не глезотии на продуцента. Шеметната ярка кинематографична пластика на "Великата красота" е нещо, което не просто грабва зрителя, но кара критиците да ахкат и да мънкат за "дискурса" години наред.
Най-често срещаната (всъщност единствена) забележка към филма на Сорентино е, че копирал "Сладък живот". Боже, що не седнат те да копират "Сладък живот" и да им се получи? Половин век след Фелини "Великата красота" чете от същата книга, но съвсем друга глава, и получава съвсем различен резултат, при това никак не е лош. Да бяха се сетили и за паралелите с "Нощта" на Антониони, които са не по-малко поразяващи. Всъщност "Великата красота" ни най-малко не страда от тези сравнения - което само по себе си е забележителен успех.
В главната роля е Тони Сервило, отличен италиански актьор, който участва в почти всички филми на Сорентино. Той играе журналиста Джеп Гамбардела - автор на един-единствен бестселър на младини, в идните десетилетия светски лъв, неуморен Казанова и ироничен коментатор на празния свят около себе си. Във филма Джеп празнува 65-ия си рожден ден в огромния си дом с изглед към Колизеума. Целонощният гуляй се превръща в сатира на безплодието на интелектуалците, безсмисления лукс на римския бомонд, корупцията сред политици и височайши свещеници.
"Великата красота" е пропит и с носталгия - по невинността и юношеската любов към едно момиче, но и по вечната красота на историческия Рим, чиито паметници и статуи стоят като белези от един много различен свят.
Обикновено европейските филми, които помним и харесваме, са скромни, камерни, ценителски продукции с малки мащаби. Във "Великата красота" няма нищо скромно. Той е грандиозно платно, върху което авторът нанася с едра четка следите на отлитащото време, суетата и неотминаващата хубост на Вечния град. Има една сцена с танцуващи хора, в която има повече поквара и фалш, отколкото в сексоргията от "Вълкът на Уолстрийт". Декорите и костюмите напомнят повече за "Великият Гетсби" (или кое да е от извращенията на Лурман), отколкото за съвременен сюжет със сериозен социален подтекст.
Откъдето и да подхванете този филм, той е наистина grande.
Няма коментари:
Публикуване на коментар