За пореден път политическата конюнктура се намеси в
разпределението на "Оскар"-ите. Или поне така изглежда. Най-важната
награда спечели "12 години в робство" - крайно невпечатляваща история
за чернокож роб в САЩ отпреди Гражданската война; "Джанго без окови",
но без сарказма. Филмът на Стив Маккуин, продуциран от Брад Пит, ще бъде
забравен още преди идния тираж на академичните награди (у нас още по-лесно, тъй
като даже не е разпространяван на голям екран).
"12 години в робство" следва стъпките на "Арго" - приличен филм на Бен Афлек за заложническата криза в Иран през 1979-1980 г., в никакъв случай шедьовър и със сигурност не най-добрият за 2012 г. По-назад можем да си спомним триумфа на "Войната е опиат" за залавянето на Осама бин Ладен. Филмът на Катрин Бигълоу победи зрелищния "Аватар" на (иронично - нейния бивш съпруг) Джеймс Камерън, проправил пътя за цяла една господстваща днес технология - 3D-то в киносалоните. И също както "Арго", и "12 години в робство" не може да се нарече "големия победител". Старата традиция носителят на главния "Оскар" да отнася вкъщи цяла кошница злато, отново е нарушена - и двата имат само по три статуетки: за филм, адаптиран сценарий и в случая на "Арго" - за монтаж, в случая на Маккуин - за поддържаща женска роля. Лупита Нионго бе свежо присъствие и във филма, и на церемонията в "Долби тиътър", но все пак е леко изненадваща победата й над Джулия Робъртс и Дженифър Лорънс в категорията.
Ако на 2 срещу 3 март в Холивуд имаше такова нещо като "голям победител", това бе "Гравитация". Академията не обича да дава своя топприз на филми от фантастичния жанр, не я даде и сега. "Гравитация" обаче спечели за режисура на Алфонсо Куарон и още половин дузина статуетки в техническите категории, коя от коя по-заслужени. Триизмерната, едропланова 90-минутна разходка в Космоса ще се запомни като first person зрелище, не със сюжет, драматизъм или актьорска игра. Единственият леко странен избор бе присъждането на приза за музика към филм на "Гравитация". И тук церемонията повтори миналогодишната - в сянката на "Арго" тогава повече награди от него отнесе визуалното пиршество "Животът на Пи" - пак за режисура и няколко технически приза.
Изключителната Кейт Бланшет заслужи първия си "Оскар" за главна роля (досега имаше за поддържаща в "Авиаторът") в "Син жасмин" - свободния съвременен прочит на Уди Алън по "Трамвай Желание". Матю Макконахи и Джаред Лето направиха дубъл при мъжете, спечелвайки съответно призовете за главна и второстепенна роля с "Клубът на купувачите от Далас". И двамата са неузнаваеми в превъплъщенията си на ХИВ позитивни, особено Лето, който всъщност играе... жена (героят му е транссексуален).
2014-а бе годината на големите пренебрегнати на "Оскар"-ите.
"Американска схема" за малко не счупи рекорда за филм с най-много номинации и нула награди - в това печално съревнование не му достигна само 1. Елегантният актьорски трилър на Дейвид О. Ръсел бе кандидат в цели 10 категории и по-рано през сезона бе считан за фаворит при разпределението на наградите, но, уви. Същата съдба споходи и "Вълкът от Уолстрийт" на Скорсезе (5 номинации, все в значими категории), който очевидно пострада заради скандалната си слава. Там големият прецакан е Леонардо ди Каприо, който не получи награда и при петата си номинация "Оскар". Очевидно Лео върви по стъпките на своя професионален партньор и ментор Мартин Скорсезе, който трябваше да се труди 36 години и да ни остави филми като "Разяреният бик", "Шофьор на такси" и "Добри момчета", та най-накрая да се сетят да го отличат с академичната награда.
Нищо не влезе в кошницата и на "Капитан Филипс", "Филомена", "Небраска". Все пак по-различното и неортодоксално кино имаше своя час в категорията за оригинален сценарий - спечели "Тя" на Спайк Джоунз, проникновена романтична история за общуването и технологиите ни. "Замръзналото кралство" донесе на "Дисни" първия им "Оскар" за пълнометражна анимация (той се връчва от 2002 г. и е печелен досега предимно от "Пиксар"), както и наградата за песен.
При чуждоезичните ленти заслужено спечели "Великата красота", едно от най-препоръчителните заглавия в афиша на предстоящия "София филм фест". Замесен е точно от тестото за лауреат на златни статуетки - епично красив, дълбок, ироничен и елегичен, филмът на Паоло Сорентино е най-добрият плод на италианското кино от години насам.
Водеща на традиционно протяжната церемония бе Елън Дидженерис, която се опита да я оживи с модерни хрумвания - от сцената си щракаше "селфита" със звездите и ги пускаше в "Туитър", по едно време поръча пица за гладните в ложите. (Чудно дали някой е окапал официалния си тоалет, избиран грижливо с месеци преди церемонията на червения килим.)
"12 години в робство" следва стъпките на "Арго" - приличен филм на Бен Афлек за заложническата криза в Иран през 1979-1980 г., в никакъв случай шедьовър и със сигурност не най-добрият за 2012 г. По-назад можем да си спомним триумфа на "Войната е опиат" за залавянето на Осама бин Ладен. Филмът на Катрин Бигълоу победи зрелищния "Аватар" на (иронично - нейния бивш съпруг) Джеймс Камерън, проправил пътя за цяла една господстваща днес технология - 3D-то в киносалоните. И също както "Арго", и "12 години в робство" не може да се нарече "големия победител". Старата традиция носителят на главния "Оскар" да отнася вкъщи цяла кошница злато, отново е нарушена - и двата имат само по три статуетки: за филм, адаптиран сценарий и в случая на "Арго" - за монтаж, в случая на Маккуин - за поддържаща женска роля. Лупита Нионго бе свежо присъствие и във филма, и на церемонията в "Долби тиътър", но все пак е леко изненадваща победата й над Джулия Робъртс и Дженифър Лорънс в категорията.
Ако на 2 срещу 3 март в Холивуд имаше такова нещо като "голям победител", това бе "Гравитация". Академията не обича да дава своя топприз на филми от фантастичния жанр, не я даде и сега. "Гравитация" обаче спечели за режисура на Алфонсо Куарон и още половин дузина статуетки в техническите категории, коя от коя по-заслужени. Триизмерната, едропланова 90-минутна разходка в Космоса ще се запомни като first person зрелище, не със сюжет, драматизъм или актьорска игра. Единственият леко странен избор бе присъждането на приза за музика към филм на "Гравитация". И тук церемонията повтори миналогодишната - в сянката на "Арго" тогава повече награди от него отнесе визуалното пиршество "Животът на Пи" - пак за режисура и няколко технически приза.
Изключителната Кейт Бланшет заслужи първия си "Оскар" за главна роля (досега имаше за поддържаща в "Авиаторът") в "Син жасмин" - свободния съвременен прочит на Уди Алън по "Трамвай Желание". Матю Макконахи и Джаред Лето направиха дубъл при мъжете, спечелвайки съответно призовете за главна и второстепенна роля с "Клубът на купувачите от Далас". И двамата са неузнаваеми в превъплъщенията си на ХИВ позитивни, особено Лето, който всъщност играе... жена (героят му е транссексуален).
2014-а бе годината на големите пренебрегнати на "Оскар"-ите.
"Американска схема" за малко не счупи рекорда за филм с най-много номинации и нула награди - в това печално съревнование не му достигна само 1. Елегантният актьорски трилър на Дейвид О. Ръсел бе кандидат в цели 10 категории и по-рано през сезона бе считан за фаворит при разпределението на наградите, но, уви. Същата съдба споходи и "Вълкът от Уолстрийт" на Скорсезе (5 номинации, все в значими категории), който очевидно пострада заради скандалната си слава. Там големият прецакан е Леонардо ди Каприо, който не получи награда и при петата си номинация "Оскар". Очевидно Лео върви по стъпките на своя професионален партньор и ментор Мартин Скорсезе, който трябваше да се труди 36 години и да ни остави филми като "Разяреният бик", "Шофьор на такси" и "Добри момчета", та най-накрая да се сетят да го отличат с академичната награда.
Нищо не влезе в кошницата и на "Капитан Филипс", "Филомена", "Небраска". Все пак по-различното и неортодоксално кино имаше своя час в категорията за оригинален сценарий - спечели "Тя" на Спайк Джоунз, проникновена романтична история за общуването и технологиите ни. "Замръзналото кралство" донесе на "Дисни" първия им "Оскар" за пълнометражна анимация (той се връчва от 2002 г. и е печелен досега предимно от "Пиксар"), както и наградата за песен.
При чуждоезичните ленти заслужено спечели "Великата красота", едно от най-препоръчителните заглавия в афиша на предстоящия "София филм фест". Замесен е точно от тестото за лауреат на златни статуетки - епично красив, дълбок, ироничен и елегичен, филмът на Паоло Сорентино е най-добрият плод на италианското кино от години насам.
Водеща на традиционно протяжната церемония бе Елън Дидженерис, която се опита да я оживи с модерни хрумвания - от сцената си щракаше "селфита" със звездите и ги пускаше в "Туитър", по едно време поръча пица за гладните в ложите. (Чудно дали някой е окапал официалния си тоалет, избиран грижливо с месеци преди церемонията на червения килим.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар