„Код: червено” премиера на новия български хорър

В жанровото кино у нас зеят огромни празнини - всичките ни кинаджии се напъват да са "автори" и "творци" със сложни идеи и умозрения. Едва напоследък има плахи опити за разчупване на това статукво с частни капитали - НФЦ финансира главно проекти от горния тип.
За съжаление повечето опити не са успешни, да не кажем - печално слаби. Мнозинството от тях са комедии, като най-често качеството се върти около това на телевизионен скеч. През 2013 г. се появиха два независимо финансирани трилъра - "Шестият ден" и "Вила Роза". Първият мина напълно незабелязан, вторият събра скромна публика. "Корпус за бързо реагиране 2" и "Живи легенди", които са в комедийния жанр, добиха по-голяма популярност въпреки спорните си качества.
И така ред е на първия български зомби хорър. Режисьор е Валери Милев, който преди 10-15 години правеше изключително впечатление с музикалните си видеоклипове. Нещо повече, името му бе гаранция за хубав клип и даже за успех на песен. Но българският поп и рок от края на 90-те и началото на новия век залезе тъй бързо, както бе изгрял, и Милев се насочи към режисурата на пълнометражни филми. Освен "Код: червено" в последната петилетка засне и подобната по жанр американска продукция "Re:Kill", която обаче вече три години не успява да стигне до премиера.
За разлика от него "Код: червено" е изцяло българска продукция.

Филмът ангажира неколцина американски актьори (Пол Лоуган в главната роля, малката Мая Нейлър, която видяхме и в "Облакът атлас"), има няколко сцени, заснети в САЩ, но е работен изцяло от българи и финансиран с местни средства. Продукцията отнема доста години - първоначално е заснет и дълго отлежава първият епизод, чието действие се развива през Втората световна война по време на битката за Сталинград. Тези кадри са ненужно удължени - можеха да ни въведат в историята и с една-две минути ретроспектива.
Втората част на 90-минутния филм се развива в наши дни.

Звукът на английски (по-голямата част от диалозите) е добре, но репликите на български са записани допълнително с нах-синхрон и ефектът е потресаващо лош. И това при положение че ги изговарят българи - Валентин Ганев, Димо Алексиев, Георги Стайков, Велизар Бинев. Валери Йорданов и Китодар Тодоров играят нацистки войници в откриващия епизод, като диаложният лист на първия включва основно повтаряне на "шайзе!", а Китодар си пръсва мозъка, преди да е изговорил и една реплика на немски.
По време на Втората световна война хората на съветския диктатор Йосиф Сталин създават строго секретен нервнопаралитичен газ, който изчезва безследно след битката за Сталинград. 70 години по-късно ужасяващото биохимично оръжие бива активирано в България и впоследствие голяма част от жителите на страната се превръщат в обезумели мутанти. Ситуацията става още по-опасна когато мъртвите започват да се надигат от своите гробове.
В центъра на всичко това се оказват капитана от американските специални части Джон Макгейхи и лекарката от НАТО Ана Бенет. Разчитайки единствено на себе си те трябва да се измъкнат живи от заразената зона преди всичко да бъде унищожено от военните. Но намирането на изход се оказва по-трудно от очакваното и скоро става ясно, че Джон и Ана разполагат само с 24 часа за да напуснат района…