Микеланджело е в основата на сюжета на "Копие, захвърлено с любов"

Около личния живот на Микеланджело Буонароти има много неизвестни, които продължават да човъркат любопитството на изследователите му. Те търсят скрити послания в шедьоврите на гения на Ренесанса или отговор на въпроса кой е бил най-близо до сърцето му. Булото над някои от тези тайни повдига новата книга "Копие, захвърлено с любов" ("Персей") - едно себеразкриване на Микеланджело чрез неговите стихове, писма, скулптури и фрески. В съвременниците си и първите си биографи скулпторът, художник, архитект и поет оставя впечатлението за въздържан и затворен човек, изцяло отдаден на изкуството, за когото елементарни неща като храната и условията на живот са били повече необходимост, отколкото удоволствие. Луксозното издание обаче е и разказ от първо лице за големите любови и вдъхновения на Микеланджело - маркиза Витория Колона и младия Томазо деи Кавалиери. В епохата на преклонение пред красотата той се усеща грозен - заради едно младежко сбиване скулпторът остава със счупен нос. Но това не му пречи самият той да издига красотата в култ и да я приема за основа на висшата любов, разбирана в духа на актуалния тогава флорентински неоплатонизъм. Затова в чувствата му, отразени в любовните му стихове, има много повече извисяване на духа, отколкото секс. Към тебе кой насила ме понася/ свободен уж, а с крачки оковани?/ Щом без въже във примка ме опаса,/ щом ме достигаш без ръце и длани,/ от образа ти кой ли ще ме брани? ("Мадригал").

Историята на скандалната връзка на Микеланджело с младия Томазо, продължила три десетилетия (той е и на смъртния одър до него), е разказана в "Копие, захвърлено с любов" и е илюстрирана с прекрасните сонети, които той посвещава на младежа.

В богато илюстрираната книга за пръв път у нас се разкриват и тайните послания във фреските на Микеланджело. Като например изображението на Господ като разрез на човешкия мозък (в Сикстинската капела) или автопортрет на твореца върху одраната кожа на св. Вартоломей във фреската "Страшният съд". Стиховете са преведени от големия майстор на римувания превод Драгомир Петров.

"Копие, захвърлено с любов", която от утре е на книжния пазар, ни помага да преоткрием Микеланджело 450 години след смъртта му. Книгата ще бъде официално представена на 10 февруари от 17,30 ч в Столична библиотека на пл. "Славейков". Анна Амендоладжине, директор на Италианския културен институт в София, ще говори за чудото Микеланджело, ще прозвучат и негови сонети в оригинал и превод. Чрез мултимедия ще бъдат разкрити някои от закодираните послания, скрити във фреските на прочутия флорентинец.