Появи се ново, преработено и допълнено издание на „Ранни
спомени“ на известния български литературен критик, публицист, журналист и
историограф Симеон Радев.
Книгата „Ранни спомени“ разказва за детството, семейството
и живота на видния български журналист, литературен критик, публицист и
историограф Симеон Радев. Роден в Ресен през януари 1879 г., Радев учи в
българските училища в родния си град, в Охрид и в Битоля. Впоследствие завършва
френския лицей „Галата сарай“ в Цариград, където са учили и други видни българи
(например Тодор Каблешков, Стоян Михайловски и Константин Величков), следва и
право в Женева, Швейцария. През 1905 г. става главен редактор на в-к „Вечерна
поща“. През 1906 г. Радев, заедно с Александър Балабанов, основава сп.
„Художник“, на което двамата са и редактори. През 1911 г. Радев поставя
началото на всекидневника „Воля“, вземайки дейно участие в неговото списване.
По това време излиза и мащабният му труд „Строители на съвременна България“,
който е сред най-големите историографски изследвания в България.
През 1913 г. Радев участва в Конференцията на мира в
Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 г., а с влизането на
Румъния във войната е преместен в Берн. През 1917 г. обаче напуска, подавайки
оставка, и отива на фронта. В края на войната участва в подписването на
Солунското примирие от българска страна. Пълномощен министър е последователно в
Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Радев е и първият български делегат
в Обществото на народите – Женева.
„Ранни спомени“ е написана на великолепен книжовен език.
Освен за живота, близките и познатите си, в нея Радев пише и за първите си
опити да писателства в Цариград, за Вътрешната македоно-одринска организация,
за последния си разговор с Екзарх Йосиф и съветите, които видният български
духовник му дава. Няколко дни, след като книгата е подписана за печат (през
февруари 1967 г. в София), Радев издъхва.
Настоящото издание на „Ранни спомени“ е допълнено с речник
на някои остарели и по-редки думи, използвани по това време. Книгата е част от
поредицата „Спасената история“ на издателство „Изток-Запад“. Други заглавия от
нея са „Живата истина“ на Павел Милюков, „VII състав на Народния съд“ със
съставители Върбан Тодоров и Николай Поппетров, „Лятото на 1913 година“ на
Георги Илиев, „Македония и Българското възраждане“ – отново на Радев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар