"Тор" е част от донеслата вече милиарди долари
киноиндустрия на Marvel, в която Железният човек, Капитан Америка, Хълк,
Ястребово око и Черната вдовица рамо до рамо спасяват света, а ол-стар изявата
им "Отмъстителите" става третият най-касов филм на всички времена,
веднага след "Аватар" и "Титаник". Богът на гръмотевиците,
за когото това е втора главна роля в киното, обаче прилича на комиксов герой
най-малко от всички тях. Той не е ухапан от паяк, не е резултат от научен
експеримент и не е изпил нищо странно. Присъства в пантеона на скандинавската
митология от столетия, а е нарисуван от Стан Лий и Джак Кърби през 1962 г.
Първият филм за него бе режисиран от Кенет Брана, стовари го насред пустинята на Ню Мексико и го остави напълно неадекватен в САЩ от XXI век, дори когато разменяше комплименти с две глави по-ниската Натали Портман. Почти дебютантът Крис Хемсуърт се запомни главно с добре оформените си бицепси и прекрасните руси къдрици. Оттогава минаха две години. През тях Хемсуърт трупаше актьорски опит не само в "Отмъстителите", но и в "Снежанка и ловецът", "Стар трек: Пропадане" и далеч по-сериозния "С пълна газ". Публиката пък бе подготвена от успеха на другите филми в портфолиото на Marvel, че и тази origin story ще се сдобие с продължение.
"Тор 2: Светът на мрака" е по-мрачен, с по-малко съвременни елементи и повече кютек от предшественика си. Използвайки печелившата през последните години формула "вземаме печен режисьор от сериалите да ни направи филма" (Джос Уедън в "Отмъстителите", Джей Джей Ейбръмс в "Стар трек" и предстоящия "Междузвездни войни" - 7), зад камерата застава Алън Тейлър. Режисирал е "Игра на тронове".
Сещайте се на какво прилича новият "Тор" - повече на световете от дебелите фентъзи романи на Дж. Р. Р. Толкин и Дж. Р.Р. Мартин, отколкото на нещо от тънките списания с комикси. Сценографията на Асгард и моста между световете Биврьост бе внушителна и в първия филм, но този фокусира действието почти изцяло върху измислената вселена. Съвременните елементи, персонажи и нрави, толкова съществени в другите филми на Marvel, тук служат само за спойка между историите в поредицата. Тук намек за случилото се на финала на "Отмъстителите" ("Видях те по телевизията в Ню Йорк! Защо не се обади?"), там камео на неочакван герой от супергеройската клика - и толкоз. Натали Портман се мярка за кратко и остава маловажен компонент във филма. Колегата й учен, Стелан Скаргард - само колкото да притича гол през Стоунхендж и да го обявят за луд.
Вместо това в небесата играта на тронове се вихри с пълна сила. Мрачните елфи, предвождани от злия Малекит (Кристофър Екълстън) от 1000 години търсят своето смъртоносно оръжие - етер, с което да потопят деветте свята в тъмнина. Локи, доведеният син на Один, продължава да крои братоубийствени планове, за да свали Тор от позицията "любимец на татко и първи претендент за престола". Сър Антъни Хопкинс и Рене Русо продължават да стоят на трона в Асгард. Епични битки, родени от въображението чудовища, величествени дигитални пейзажи - "Тор 2" е богат на всички тези неща. Е, решаващата битка между Тор и Малекит се провежда на земята - този път не сред нюйоркските небостъргачи, а във фотогеничната обсерватория Гринуич, с култова сцена: викингският бог, нарамил своя всемогъщ чук Мьолнир, взима метрото за три спирки от Чаринг крос, лондонска минувачка обляга уж случайно глава на могъщите му русоляви гърди. Край на сцената.
Шоуто в този филм обаче принадлежи колкото на викингския хубавец (всъщност - от Австралия), толкова и на антагониста Локи. Том Хидълстън, една от големите млади звезди на британското кино и театър, в "Тор" и "Отмъстителите" беше обикновен, двуизмерен и второстепенен злодей. Тук искри от актьорско майсторство, хумор и жлъч. Освен това за малко ще е в другия лагер...
Накратко: "Тор 2" е филм за фентъзи герои и непораснали деца, не особено задълбочен, но с чувство за хумор; със слабости, но пък шумен и развлекателен. Освен това е само 100 минути.
Първият филм за него бе режисиран от Кенет Брана, стовари го насред пустинята на Ню Мексико и го остави напълно неадекватен в САЩ от XXI век, дори когато разменяше комплименти с две глави по-ниската Натали Портман. Почти дебютантът Крис Хемсуърт се запомни главно с добре оформените си бицепси и прекрасните руси къдрици. Оттогава минаха две години. През тях Хемсуърт трупаше актьорски опит не само в "Отмъстителите", но и в "Снежанка и ловецът", "Стар трек: Пропадане" и далеч по-сериозния "С пълна газ". Публиката пък бе подготвена от успеха на другите филми в портфолиото на Marvel, че и тази origin story ще се сдобие с продължение.
"Тор 2: Светът на мрака" е по-мрачен, с по-малко съвременни елементи и повече кютек от предшественика си. Използвайки печелившата през последните години формула "вземаме печен режисьор от сериалите да ни направи филма" (Джос Уедън в "Отмъстителите", Джей Джей Ейбръмс в "Стар трек" и предстоящия "Междузвездни войни" - 7), зад камерата застава Алън Тейлър. Режисирал е "Игра на тронове".
Сещайте се на какво прилича новият "Тор" - повече на световете от дебелите фентъзи романи на Дж. Р. Р. Толкин и Дж. Р.Р. Мартин, отколкото на нещо от тънките списания с комикси. Сценографията на Асгард и моста между световете Биврьост бе внушителна и в първия филм, но този фокусира действието почти изцяло върху измислената вселена. Съвременните елементи, персонажи и нрави, толкова съществени в другите филми на Marvel, тук служат само за спойка между историите в поредицата. Тук намек за случилото се на финала на "Отмъстителите" ("Видях те по телевизията в Ню Йорк! Защо не се обади?"), там камео на неочакван герой от супергеройската клика - и толкоз. Натали Портман се мярка за кратко и остава маловажен компонент във филма. Колегата й учен, Стелан Скаргард - само колкото да притича гол през Стоунхендж и да го обявят за луд.
Вместо това в небесата играта на тронове се вихри с пълна сила. Мрачните елфи, предвождани от злия Малекит (Кристофър Екълстън) от 1000 години търсят своето смъртоносно оръжие - етер, с което да потопят деветте свята в тъмнина. Локи, доведеният син на Один, продължава да крои братоубийствени планове, за да свали Тор от позицията "любимец на татко и първи претендент за престола". Сър Антъни Хопкинс и Рене Русо продължават да стоят на трона в Асгард. Епични битки, родени от въображението чудовища, величествени дигитални пейзажи - "Тор 2" е богат на всички тези неща. Е, решаващата битка между Тор и Малекит се провежда на земята - този път не сред нюйоркските небостъргачи, а във фотогеничната обсерватория Гринуич, с култова сцена: викингският бог, нарамил своя всемогъщ чук Мьолнир, взима метрото за три спирки от Чаринг крос, лондонска минувачка обляга уж случайно глава на могъщите му русоляви гърди. Край на сцената.
Шоуто в този филм обаче принадлежи колкото на викингския хубавец (всъщност - от Австралия), толкова и на антагониста Локи. Том Хидълстън, една от големите млади звезди на британското кино и театър, в "Тор" и "Отмъстителите" беше обикновен, двуизмерен и второстепенен злодей. Тук искри от актьорско майсторство, хумор и жлъч. Освен това за малко ще е в другия лагер...
Накратко: "Тор 2" е филм за фентъзи герои и непораснали деца, не особено задълбочен, но с чувство за хумор; със слабости, но пък шумен и развлекателен. Освен това е само 100 минути.
Няма коментари:
Публикуване на коментар