Като малък Алфонсо Куарон мечтаел да стане режисьор... и
астронавт. Астронавт не станал. Но заснел филмите "Децата на хората",
"Големите надежди", "Малка принцеса", "Хари Потър и
затворникът от Азкабан" и се прочул като един от най-прецизните и
вдъхновени визуалисти на съвременното кино. Е, "Гравитация" най-сетне
дава възможност на момчето от Мексико сити да удовлетвори и второто си детско
желание. Това не е просто филм за Космоса, а шанс да прекарате час и половина в
него. Днешните технологии позволили всяка мечта на Куарон да бъде пресъздадена
с поразяваща реалистичност. Реализъм във филм, изграден почти изцяло от
компютърно генерирани 3D ефекти! Откриващият 13-минутен кадър зашеметява като
атракция в лунапарк.
"Гравитация" е и сред малкото продукции (всъщност списъкът се изчерпва с "Аватар" и "Животът на Пи"), в който триизмерната технология не е самоцел и начин да се изстискат още малко стотинки от зрителя, а самостоятелно изразно средство и ключов елемент от въздействието на филма. Постижението е още по-впечатляващо, като се има предвид, че 3D-конвертирането е извършено при постпродукцията. Невероятни ъгли на камерата, спиращ дъха монтаж, въздействаща музика - всичко това са плюсове, които карат "Гравитация" да тежи на мястото си.
Тук някъде филмът започва да изпада в лека безтегловност, която не пречи да го наречем "визуален шедьовър", но ако се махне първата дума - определението не би било точно. Сандра Бълок и Джордж Клуни са екип астронавти - тя блестящ учен, но без опит в летенето, той стар "космически" вълк. От Хюстън им викат "имаме проблем" - руснаците са свалили свой стар и неработещ сателит, но сега отломките летят застрашително из целия Космос. Клуни се появява колкото да пръсне чар и да каже няколко реплики - и отлита в небитието. Сандра остава сама, без всякаква връзка с човешкия свят. Спасението на давещата се е в собствените й ръце повече от всякога - а началото е намекнало за трагедия в миналото й, която не я кара да кипи от желание за живот.
Бълок се справя на ниво (ролята е била отказана последователно от Анджелина Джоли, Натали Портман, Рейчъл Уайз, Марион Котияр, Кери Мълиган, Скарлет Йохансон... някои от тях сигурно сега съжаляват), но без искрата на гениалност. От гледна точка на героинята "Гравитация" е поредната история за силата на човешкия дух и борбата със собствените ни демони в условия на риск. Куарон е писал сюжета в сътрудничество със своя син Хонас. Вероятно психологическите обосновки на героите щяха да са по-добри, ако бяха останали по-дълго двама. Проблемът не е в почти пълното отсъствие на реплики, а в леката плакатност и клишираност, които съпровождат убийствените гледки на екрана. Душевната и физическа борба на самотния воин не е нещо ново за Холивуд ("127 часа" на Дани Бойл, "Корабокрушенецът" с Том Ханкс, споменатият "Животът на Пи"), но се иска изключителен майсторлък, за да не загубиш интереса на зрителите по пътя. Въпреки споменатите несъвършенства Куарон успява да го задържи до последната секунда преди надписите.
"Гравитация" е и сред малкото продукции (всъщност списъкът се изчерпва с "Аватар" и "Животът на Пи"), в който триизмерната технология не е самоцел и начин да се изстискат още малко стотинки от зрителя, а самостоятелно изразно средство и ключов елемент от въздействието на филма. Постижението е още по-впечатляващо, като се има предвид, че 3D-конвертирането е извършено при постпродукцията. Невероятни ъгли на камерата, спиращ дъха монтаж, въздействаща музика - всичко това са плюсове, които карат "Гравитация" да тежи на мястото си.
Тук някъде филмът започва да изпада в лека безтегловност, която не пречи да го наречем "визуален шедьовър", но ако се махне първата дума - определението не би било точно. Сандра Бълок и Джордж Клуни са екип астронавти - тя блестящ учен, но без опит в летенето, той стар "космически" вълк. От Хюстън им викат "имаме проблем" - руснаците са свалили свой стар и неработещ сателит, но сега отломките летят застрашително из целия Космос. Клуни се появява колкото да пръсне чар и да каже няколко реплики - и отлита в небитието. Сандра остава сама, без всякаква връзка с човешкия свят. Спасението на давещата се е в собствените й ръце повече от всякога - а началото е намекнало за трагедия в миналото й, която не я кара да кипи от желание за живот.
Бълок се справя на ниво (ролята е била отказана последователно от Анджелина Джоли, Натали Портман, Рейчъл Уайз, Марион Котияр, Кери Мълиган, Скарлет Йохансон... някои от тях сигурно сега съжаляват), но без искрата на гениалност. От гледна точка на героинята "Гравитация" е поредната история за силата на човешкия дух и борбата със собствените ни демони в условия на риск. Куарон е писал сюжета в сътрудничество със своя син Хонас. Вероятно психологическите обосновки на героите щяха да са по-добри, ако бяха останали по-дълго двама. Проблемът не е в почти пълното отсъствие на реплики, а в леката плакатност и клишираност, които съпровождат убийствените гледки на екрана. Душевната и физическа борба на самотния воин не е нещо ново за Холивуд ("127 часа" на Дани Бойл, "Корабокрушенецът" с Том Ханкс, споменатият "Животът на Пи"), но се иска изключителен майсторлък, за да не загубиш интереса на зрителите по пътя. Въпреки споменатите несъвършенства Куарон успява да го задържи до последната секунда преди надписите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар