Днес е премиерата на „Българите срещу
олигархията“, новата книга на политологът Антон
Тодоров, отпечатана от издателство „Изток- Запад“. Представянето е в
Столична градска библиотека.
Книгата на старозагорецът представи журналистката Люба Кулезич.
„Българите срещу олигархията“ е втората книга от поредицата „Задкулисието на прехода“. Както казва сръбският хуморист Нинус Несторович „Животът минал, дорде се наканиш да извикаш „Долу председателя“. След избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС българите изригнахме своето „Долу“ срещу тази нечувана наглост, демонстрирана от новата тройна коалиция между БСП, ДПС и Атака и проявата на растящо в прогресия политическо дебелокожие. Решенията, назначенията и действията на правителството на Пламен Орешарски досега дадоха всички основания на този свят, за да се уверим, че не сме избързали с оценката си – управляващата тройна коалиция е съставена от изключителни политически негодници, подставени лица на българската организирана престъпност и кукли на конци на олигархията. Грехота пред Бога и срамота пред хората е да не поставим кукловодите на прехода там, където им е мястото – извън публичните пари и ресурси. Отрежем ли тази финансова връзка, смятайте ги за погинали – не геройски при това. „Направете мафията бедна“, съветваше убитият от същата тази мафия съдия Джовани Фалконе. Когато загубят възможността да крадат парите ни, нашите пари и останат насаме с липсите си, тогава ще видите какви дребни душици и човечета са били тези, които отровиха живота на няколко поколения българи. Зараждането на българските олигарсите беше свързано с контролиран от службите и малка група партийни функционери в края на 80 – те процес на завладяване на структурни отрасли и производства от оторизирани да правят това представители на същите служби и партийния и комсомолския апарат. Олигархията, която е стегнала в желязна хватка България днес се очертава като основен проблем за години напред. Тя от своя страна няма да стои със скръстени ръце и според оня знаменит принцип на Бисмарк по – скоро ще се опита оглави недоволството срещу себе си, отколкото да се остави да бъде обезглавена. Опитът показва, че силните думи и късането на ризи срещу нея обикновено продължават, докато преминат едни или други избори. И всичко след това полека се уталожва и продължава по – старому. Лошо ще бъде, ако и сега стане така. Дано този път не стане по формулата Черномирдин – опитахме се да го направим по добре, но стана както винаги.
Книгата на старозагорецът представи журналистката Люба Кулезич.
„Българите срещу олигархията“ е втората книга от поредицата „Задкулисието на прехода“. Както казва сръбският хуморист Нинус Несторович „Животът минал, дорде се наканиш да извикаш „Долу председателя“. След избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС българите изригнахме своето „Долу“ срещу тази нечувана наглост, демонстрирана от новата тройна коалиция между БСП, ДПС и Атака и проявата на растящо в прогресия политическо дебелокожие. Решенията, назначенията и действията на правителството на Пламен Орешарски досега дадоха всички основания на този свят, за да се уверим, че не сме избързали с оценката си – управляващата тройна коалиция е съставена от изключителни политически негодници, подставени лица на българската организирана престъпност и кукли на конци на олигархията. Грехота пред Бога и срамота пред хората е да не поставим кукловодите на прехода там, където им е мястото – извън публичните пари и ресурси. Отрежем ли тази финансова връзка, смятайте ги за погинали – не геройски при това. „Направете мафията бедна“, съветваше убитият от същата тази мафия съдия Джовани Фалконе. Когато загубят възможността да крадат парите ни, нашите пари и останат насаме с липсите си, тогава ще видите какви дребни душици и човечета са били тези, които отровиха живота на няколко поколения българи. Зараждането на българските олигарсите беше свързано с контролиран от службите и малка група партийни функционери в края на 80 – те процес на завладяване на структурни отрасли и производства от оторизирани да правят това представители на същите служби и партийния и комсомолския апарат. Олигархията, която е стегнала в желязна хватка България днес се очертава като основен проблем за години напред. Тя от своя страна няма да стои със скръстени ръце и според оня знаменит принцип на Бисмарк по – скоро ще се опита оглави недоволството срещу себе си, отколкото да се остави да бъде обезглавена. Опитът показва, че силните думи и късането на ризи срещу нея обикновено продължават, докато преминат едни или други избори. И всичко след това полека се уталожва и продължава по – старому. Лошо ще бъде, ако и сега стане така. Дано този път не стане по формулата Черномирдин – опитахме се да го направим по добре, но стана както винаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар