„22 юни 1941. Анатомия на катастрофата” –Солонин пише за погрома преди Суворов

В книгата си Марк Солонин описва разгрома от 1941 година, но той пише по темата още преди Виктор Суворов. Сега може да прочетем първопреходника вече и на български.

Датата 22 юни 1941 година е забулена в загадъчност и около нея витаят много въпроси. Една от основните причини за това е, че истинските документи за войната са били засекретени и строго пазени като важна държавна тайна дълго време.

Защо Червената армия е разгромена и в по-голямата си част взета в плен още в първите седмици от войната? Защо Вермахтът успява да стигне до бреговете на Ладога, до степите на Калмикия и до Кавказ? Какво е било истинското съотношение на силите? Марк Солонин проследява в дълбочина всички детайли от този ключов за новата история период и хвърля светлина върху факти и събития, които изграждат по-пълна картина на случилото се.

Марк Солонин работи по темата за СССР в началото на Втората световна война, ето повечето му публикации:

«Куда улетели сталинские соколы? (К вопросу об исчезновении советской авиации в первые недели войны)», 26.01.2000 г.

«22 июня, или когда началась Великая Отечественная война?» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2007.

фрагмент книги «22 июня…»

«На мирно спящих аэродромах…» — М.: «Яуза», «Эксмо».

«23 июня: „День М“» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2007

«25 июня. Глупость или агрессия?» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2008.

«Фальшивая история Великой войны» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2008.

В октябре 2008 г. это книга стала победителем конкурса «15 русских книг года»

«22 июня. Анатомия катастрофы». 2-е изд., перераб. и испр. — М.: «Яуза», «Эксмо». 2008.

«Разгром 1941. На мирно спящих аэродромах», изд. 2, перераб. и допол. (М): «Яуза-ЭКСМО», 2009 .

«СССР-Финляндия: от мирного договора к войне». В сборнике «Uberfall auf Europa. Plante die Sowjetunion 1941 einen Angriffskrieg?», Pour le Merite, 2009.

«Нет блага на войне». Сборник статей — М.: «Яуза-Пресс», 2010.  

«Новая хронология катастрофы» — М.: «Яуза-ЭКСМО»

«Мозгоимение: Фальшивая история Великой войны» — М.: Эксмо: Яуза 2010.

Основната разлика между Суворов и Солонин е, че според последния главната причина за военната катастрофа през 1941 г. не е в сферата на оперативното изкуство, тактиката, количеството и качеството на въоръженията. Нещо повече - ако тези категории бяха определящи за изхода от въоръжения сблъсък, то победата на Червената армия щеше да е бърза и неизбежна.
Най-лаконично възгледът му за причините за невероятното в съвременното бойно изкуство поражение се свежда до 4 думи: ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ НЕ Е ВОЮВАЛА.
Сражавали са се - нерядко с огромно упорство и самоотверженост - отделни части, подразделения, хора. Ако и те не бяха воювали, немците щяха да стигнат до Владивосток. Но ако бе воювала организирана армия, през октомври 1941 г. войната можеше да завърши в Берлин. Но не става така.
През лятото на 1941 г. на бойното поле се срещат не две армии, а организираните и работещи като часовников механизъм Въоръжени сили на Германия от една страна, а от другата - една почти неуправляема въоръжена тълпа. Резултатът от сблъсъка на армията с тълпата на би могъл да бъде друг. Даже огромното количество първокласно въоръжение на тълпата, не й позволява да победи армията. И за поражението си неорганизираната тълпа заплаща със загуби, много по-големи от загубите на противника.
Причините за превръщането на Червената армия в неуправляема тълпа нямат нищо общо с прословутата "липса на средства за свръзка" или с митичното "внезапно нападение"
И причината, и следствието, и главното съдържание на процеса на стихийното разпадане на армията са:

►масовото неизпълнение на заповедите
►масовото дезертьорство (и явно, и скрито)
►масовото предаване в плен

СССР се оказва неготов за войната заради "човешкия фактор". В пълно противоречие с набиваната десетки години съветска пропаганда, Червената армия не е отстъпвала на противника в оръдията, танковете, картечниците, а в готовността, умението и желанието на войниците да изпълняват дълга си. В сблъсъка с истински, упорит и силен противник се оказва, че Червената армия има много танкове, но малко мотивация за въоръжена борба.
Според Солонин една от причините за това е рязко отрицателното отношение на голяма част от населението към съветската власт, излъгала народа с обещанията "земята - на селяните; фабриките - на работниците", а фактически превърнала колхозниците в нови крепостници, организирала разкулачването и голодомора.
Масовите репресии в армията през 1937-38 г. според Солонин "превръщат значителна част от командните кадри на Червената армия за цял живот в смъртно уплашени хора", които се боят да проявят каквато и да е инициатива и са само прости трансмисии между войските и Сталин.
Още една причина за нежеланието на армията да воюва според него е съветската външна политика през 1939—1941 г., когато Хитлер първо е "подпалвач на война", а после става "най-близък съюзник".
Важно е да се отблежи обаче, че Солонин многократно подчертава, че не бива всичко да се свежда до прости формулировки от типа на "армията отказва да воюва за Сталин" и че причините, обусловили ниското ниво на мотивация и квалификация на бойците и командния състав, са твърде многообразни и имат своите дълбоки корени в руската история.

У нас е много популярна версията на Виктор Суворов за причините за крупното поражение на съветската армия от германската през 1941:

1. Тя се е готвила за настъпателна агресивна война срещу Германия и Хитлер я е изпреварил.
2. По идеологически причини тя изобщо не се е готвила за отбрана.
Въпреки негласната цензура в западните държави върху книгите на Суворов, в Русия той вече има много последователи, повечето професионални историци (патриото-комуноидите ги наричат "ревизионисти", в комуножаргона е почти равно на комплимент) и те свободно публикуват статиите, изследванията, и книгите си. Не всички от тях са съгласни изцяло с версията на Суворов, но огромният нов фактически материал, който въвеждат в обращение, и научната им добросъвестност и почтеност, правят приноса им не по-малко значим от този на първопроходеца Суворов.