Събраха се бивши студенти, покрай мезетата и питиетата си спомниха „горещите моменти” от онези незабравими години, в които и те бяха бъдещето на нацията. Когато комунизма си отиваше, времето бе тяхно и въпреки липсата на пари живота им беше безкраен празник…
Какво по страшно може да съществува в света на студенцията в старопрестолния град от изпит по психология? Предмета се водеше от страшилището Митьо Василев. Страшилище в пряк и преносен смисъл. При Митята всичко бе ясно, на редовния изпит можеха да се промъкнат не повече от 20-30 на сто, и то, ако преподавателят е в настроение. Затова поправката изисква специална подготовка. Обаче как се попиват знания в тази наука, като Митята признава само два капацитета – Неговия и Рубинщайн. Няма Фройд, няма Юнг! Какви са тези? Това правеше изпита с повишена трудност. Сещате се, трябва да си ходил на лекциите, защото иначе откъде да знаеш какво са писали тези „светила”?
За второто раздаване на картите всеки подходи по своему. Металът взе оригиналните лекции и ги преписа на стъкло, с химикал дето не пише. Направи царски пищови и хвърли много труд. Пацата, намери оригиналните лекции и ги прочете няколко пъти. Митко, разчиташе на личното си обаяние и дар слово. Златко не знаеше на какво да се надява и би прочел няколко молитви, но пък не беше религиозно настроен.
Четиримата бяха първите, които се престрашиха да влязат на изпита. А там, Митьо Василев го нямаше. Беше само Цецо, асистент на титуляра. Метълът поиска място до прозореца, като се оправда че не вижда добре. Извади царските пищови и му оставаше само да повтори вдлъбнатините, направени от непишещия химикал. Пацата и Митко си напрегнаха знанията и започнаха да пишат. Златко беше обхванат от тиха паника. Той стана и рече: Искам да говоря!
Цецо вдигна глава и възрази:
- Но колега още не сте мислили по въпросите и пет минути.
- Много Ви се моля, нека да почнем! – с очакване погледна Златко и
изпита почна, щото Цецо беше пич и добър самарянин. Златко каза няколко изречения и премина към втория въпрос. В същото време влезе запъхтян страшилището.
- Що си почнал без мен – попита Митьо Василев асистента си. Чакай ме сега идвам – и пак излезе.
- Много Ви се моля – погледна с надежда Златко.
Цецо му писа тройката и късметлията излетя, разминавайки се с титуляра на вратата, който му хвърли свиреп поглед.
- Следващият! – нареди Митята, но никой не искаше да седне пред изпитващите.
Накрая се престраши Металът, който спокойно изчете и двата си въпроса, изпъстрени с цитати от Рубенщайн и Главния Авторитет. Това смая титулярът, който дори, о чудо, няколко пъти благосклонно кимна с глава и дори промърмори окуражаващо: „ММММ, да Рубенщайн” и „правилно”. Събрал кураж, накрая, Металът реши да обобщи темите със свои размишления, които по магически начин промениха отношението на Авторитетът.
- Какви ги говориш! Глупости, глупости говориш! А сега те скъсах!
Възползвайки се от опита на предшественика си Метълът го обърна на молба – ама моля ви се, досега се представях добре и т.н. След допълнителен въпрос той получи своята тройка. Когато и останалите излязоха с успех от изпита, едва сдържайки се избухнаха в неистов смях. При Митята няма лабаво! При него няма невъзможни неща! Може да те скъса и с царски пищови…В този случай обаче това не стана.
Автор: Лукавиян
Няма коментари:
Публикуване на коментар