„Колкото до шотландеца” на Росица Ташева получи наградата „Хеликон” заради смелостта да използва всекидневен език в граденето на майсторски литературен стил, заради приноса й към градския изказ, заради тънкия хумор, проблясващ като слюда върху гранит, заради чудатите герои, които открива просто наоколо, и заради осмислянето на социализма като още жив в манталитета на съвременния българин.
Петчленното жури на наградата „Хеликон” избра в края на миналата седмица последните три от общо дванайсетте номинации, които всяка година се състезават за най-престижната днес награда за нова българска проза. Спецификата на наградата „Хеликон” позволява тя да бъде връчвана и на сборници с разкази, както и на художествено написани мемоари, пътеписи или есеистика. Но този път бяха номинирани само сборници с разкази. При това – два от тях дебютни книги.
Номинацията на „Мъже” на Цвета Стоева (изд. Сиела) дойде, след като на предната сесия на журито остана зад борда. Цвета Стоева пише остроумно и стегнато, но нейните текстове до „Мъже” са преди всичко модерна публицистика, разпръсната из списанията „Тема”, „Мениджър”, „L’Europeo”, „Amica”, „Едно”, „Една седмица в София”, „EGO”, „Жената Днес” и „Cosmopolitan”. Наистина новелата й „Катя и хипопотамите” спечели конкурса „Новелови награди” за 2007 г. И ето че журито прецени, че все пак не може да прескочи дебютната й книга „Мъже” при избора на 12 книги на годината. Разбира се, не е странно, че любимите автори на Цвета Стоева са Чарлс Буковски, Хенри Милър, Ървин Уелш и Амели Нотомб.
С „Любовта на 35-годишната жена” (изд. Жанет 45) Калин Терзийски се сдоби за втори път тази година с номинация. Или общо третата му номинация за две години. Досега с две номинации за една година е бил само Палми Ранчев – през 2007 г. Едноименният разказ излезе в „Ева” и стана любим на депресивните млади жени. Нека няма заблудени: не всички разкази са за жената на 35, но всички са за липсата, по-точно недостига на любов. За самотата и за неуспешния опит за бягство. Но фаворит за самата награда по-скоро си остава романът „Алкохол”.
„Пясък и канела” на Александрина Георгиева (изд. Либра Скорп) е не само дебютна книга. Авторката й е на 19. Родена е през лятото на 1991 г. Това е и истинска най-новата вълна проза. Авторката е печелила по два пъти конкурсите „Бодлите на таралежите” и „Петя Дубарова” в категория „Проза”. Сама твърди, че за да функционира адекватно, има нужда от обилни количества рокендрол, бит венозно, бургаски въздух, миризма на влак и раница. Автор на предговора на „Пясък и канела” е Кристин Димитрова.
Сред обсъжданите от журито книги бяха първият роман на поетесата Силвия Чолева „Зелено и златно”, новият роман на Богдан Русев „Туристът”, романът на Керана Ангелова „Улицата на пеперудите”, майсторската кримка „Слуги на мрака” на Радослав Младенов. Ако трябва да се изброят по-добрите от общо 29 нови заглавия, постъпили в книжарниците от началото август до края на октомври.
Номинираните през февруари, май и септември книги бяха “Въжеиграчът Карой” на Любомир Николов, “Четива” на Ицко Финци, “Градче на име Мендосино” на Деян Енев, „Марма, Мариам” на Теодора Димова, „Паякът” на Христо Карастоянов, „Тайният път на мастилото” на Кристин Димитрова, „Алкохол” на Калин Терзийски и Диана Драгоева, „Колкото до шотландеца” на Росица Ташева и „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем” на Борис Роканов.
Номинираните тази година по издателства:
Сиела – 5 книги
Жанет-45 (Пловдив) – 3 книги
Колибри – 1 книга
Обсидиан – 1 книга
Рива – 1 книга
Либра Скорп (Бургас) – 1 книга
Няма коментари:
Публикуване на коментар