Да се разберем, не съм Монтескьо! Аз съм персиец и не мога да говоря езика им, но всичко разбирам. Обаче пиша на техния език и дори си направих имейл, като ползвах нейните лични данни. Знам че това е незаконно, но какво да правя? Нямам никакви документи, нито възможност да кандидатствам за тях. Защото и аз искам да споделям нещата от моя живот. Макар това живот ли е? Наблизо няма ни един персиец, да не говорим за персийка. Когато бяхме само двама все пак живота беше сносен. Не ми харесваше, че тя ме нарича Ани. Това е женско име. Истинското ми име е Анушарван – което преведено означава Великодушния. Така се е наричал един от персийските царе, по-точно – шахиншахът Хосрой (живял е през 6 век след Христа). Двамцата си живеехме перфектно, дето има една дума – единакът е самотник, двама са добра компания. После дойде третият и стана стълпотворението. Първо спряхме да се гушкаме. Всъщност, не, тя взе да се гушка ту с мене, ту с него, но ме изрита от леглото си. Пък той поне да я уважаваше! По телефона, когато говори за нея ту я нарича мацка, ту кучка – в зависимост от настроението. Кучките и кучетата никой нормален не ги обича. Могат да направят само някоя поразия. Те са любимци на страхливците, защото смелите хора сами се пазят.
Нещата станаха объркани – ту добра компания със самотник, ту стълпотворение.
После се появи и малкият – две добри компании, компания и двама самотника, стълпотворение и самотник и с две думи – пълна обърквация. Малкият расте и нещата съвсем излизат от контрол. Той много често реве. Иска само да играе, нови играчки и да гледа телевизия. За всичко останало все някой трябва да му помага – да го къпят, хранят, да му бършат дупето – ужас! Аз съм израснал с нея, но никога не съм я карал да ми бърше дупето…
Най-лошото е, че всички се измъчват и не са щастливи! Ако бяха персийци, щяха да знаят древната мъдрост, че щастието и нещастието вървят едно след друго. На мен например, ми харесва определено ядене и съм щастлив, когато го получа. Обаче не искам непрекъснато да го ям, защото ще ми омръзне и няма да ми е толкова вкусно. Другото – много се кахърят, че парите винаги свършват. Та нали парите са за харчене? Вярно, аз не плащам сметки, но пък това пари ли са – някакви хартийки. Сега парите масово ги печатат и нищо чудно, че непрекъснато губят от стойността си.
С телевизора също имаме много проблеми. Малкият иска да гледа само анимация. Това са едни ужасни грозилища, които издават странни звуци. Оня пък иска да гледа мачове, тя пък някакви глупави предавания, на които някакви си хорица седят в едно помещение и си говорят глупости или пеят пред публика, или отговарят на въпроси и прочие глупости и дрънканици. Това извинявайте не е телевизия, а радио. На мен лично ми харесва, когато нещо мърда на екрана, ако може да са рибки или птиченца, може и други животни. Обаче не мога да се преборя с мачовете, досадните предавания и особено с анимацията.
Малкият и баща му напоследък също искат да се гушкат с мен, но аз си имам предпочитания и им показвам кой е господарят в тази къща. Малкият е най-големия ми душманин – прегръща, дърпа, мачка, че като го изплющя – рев и сълзи със сополи. Обаче при него друга педагогика не помага.
Оня пък най-обича да ме търси когато е пил. Като истински персиец аз не близвам подобни гадости!
Аз си обичам нея, макар че тя е виновна за появата на тия двамата. Защо я обичам, не мога да обоснова с логични доводи – любов, не може да се обясни!
Най-ми е приятно когато с нея седнем на компютъра. Там се научих да пиша, като я гледах как пише. Сега се справям долу-горе, въпреки че пак не мога да го говоря този език. С гледане научих данните й, и успях да регистрирам свой имейл. От интернет намерих твоя адрес. Когато всички заспят аз сядам и ти пиша. Харесах те по име – Преси ти е никнейма. Мисля си, че си персийка. Закопняла ми е душата да видя персийка, за персийците не ми е мъчно. Защото, въпреки че я обичам си търся персийка. Тук е редно да поясня, не съм расист! Но природата си иска своето. Нали все пак съм персийски котарак – щом аз се научих да пиша, възможно е и персийка да знае това. Надявам се скоро да се видим и да ни се родят много хубавички котета. Въпреки че малкият често ме ядосва е мило дете и децата наистина са смисъла на живота, не само на хората, но и за котките… Очаквам твоя отговор, с най-голямо нетърпение. Извинявай ако съм допуснал някоя правописна грешка, нали още нямам достатъчно практика в писането…
Автор – Еди, наричан накратко Ед
Няма коментари:
Публикуване на коментар