За приликите между правенето на секс и текст
Попита ме кога ще говорим за оная работа, а не се сетих за какво става дума. Защото този лаф има много значения. Преди всичко става ясно, че е точно за определен вид работа – не тая, не другата, а оная. Често, това означава и тайна, става въпрос за нещо, което е познато само на участниците в диалога, а за случайни хора – не! Също така оная работа, понякога, и то твърде често, се свързва с точно определена част от мъжката или женската анатомия. В частен случай, през оная ми работа или дреме ми на оная работа, означава че на човек не му пука, липсва интерес към работата.
Ти ме подсети, че искаш да ти дам съвет дали да се впуснеш в литературата. Затова и употреби, да не ни разберат другите, изразът оная работа. И това малко по-късно ми дава идея как да започна монологът си.
Между правенето на секс и писането на текст има много общо. И при двете най-важното е да имаш желание. Без него нищо не става. Крайният ефект е да доставиш максимално удоволствие на партньора си или на читателя. За това трябва опит, който идва с практиката. Трябва да се престрашиш да пробваш, за да разбереш имаш ли дарба или не.
В писането има чалъм. Като техника в днешни времена е много по-лесно отколкото някога. Ще се съгласиш с мен, че няма да дълбаеш на глинени плочки, да пишеш на папируси или на пергаменти с паче перо. Дори има компютри. Проблеми с граматиката също няма. За това си има коректори. Непознаването на стилистични фигури също не е пречка. Какво значат някакви си синекдохи, литоти, метонимии, асиопези и други подобни, които ти можеш свободно да употребиш, без и да подозираш за тяхното съществуване! Например – той отвори своите „прозорци към света”, т.е. отворил си зъркелите – а това е една синекдоха. Ако пък се получи някаква стилистична грешка, пак нямаш грижи, има си редактори. Издаването е пък съвсем фасулска работа в днешно време. То преди какво беше? Ама да си член на писателския съюз, да има положителни рецензии от критиците и прочие простотии. Сега всичко е лесно – плащаш си и те отпечатват. А и критиците ще кажат добри думи и дори ще ги напишат ако подходиш добре към тях. Лично аз съм присъствал на представяния на книги, за които споменатите по-горе направиха истинско венцехваление. Когато ги прочетох се попитах – аз ли не съм чул добре презентацията или пък критиците са се объркали и въобще не са чели въпросното издание?
Не те съветвам да пишеш поезия! В този жанр конкуренцията е безмилостно жестока – както е казал един поет. Тук е позволено всичко, дори да няма рими. Това даже е модерно и затова всеки налита на този наглед лесен жанр, дори и ако не е въобще запознат с най-общите правила. Повечето и идея си няма що е хорей, ямб, хекзаметър и т.н., но пък пишат. И то в невероятни количество поезия. Ще бъда честен, писал съм две стихотворения, но извинението ми е, че това беше много отдавна. Освен това тогава бях прекалил с алкохола. Когато ги видях на трезва глава си дадох сметка колко съм сбъркал. Повечето поети обаче пишат без да са пили. Нямат никакво извинение!
Съветвам те да се насочиш към прозата. Там авторът има още по-голяма свобода. Дори, ако чак толкова не може да се въздържа, да вкара и поезия. Най-хубавото е, че авторът има свободата да прави със своите герои всичко каквото поиска. На Сър Артър Конан Дойл му омръзнало да пише книги за Шерлок Холмс и го убива чрез злодея Мориарти. В продължението обаче съживява великия детектив като пробутва версията, че Мориарти само е прострелял ръцете му, а Шерлок не е паднал в пропастта.
Има обаче и обратна зависимост на автора от героя. Когато започва да се развива сюжета постепенно идва и момента, когато историята започва да се развива самостоятелно. Писателят иска едно, пък то сюжетът сам дърпа действието в друга посока. Обаче литературният герой е като едно любимо дете. Той си е твой и ти по никакъв начин не можеш да му се разсърдиш. Другите деца, може да са по-умни, по-хубави и талантливи, обаче твоето е най-хубавото, защото си е твое!
Лесно е да започнеш едно произведение, но трудно е да го завършиш. Това пак има пряка връзка със секса. Нали може стотици пъти да правиш секс, пък резултат никакъв – няма произведение.
И последно, не трябва да чакаш пари от писането на литература. Мнозина автори са живели, творили и умрели в мизерия. Това не значи, че не са оставили значимо литературно наследство. Много от руските автори от втората половина на 20 век са публикували в „Там издат” или „Сам издат” (т.е. без да получават хонорари) и въпреки това са влезли в литературната история. Да искаш да изкарваш пари от писане у нас, е все едно да искаш пари от постоянния си сексуален партньор. Това понякога може да се случи, но зависи от обстоятелствата. Та толкоз за онази работа…
Лукавиан
Няма коментари:
Публикуване на коментар