19.05.2014 г.

Римейк на „Годзила” показват в мол-кината

Повечето днешни зрители в моловете едва ли помнят оригиналното чудовище на Иширо Хонда, създадено за японската компания Toho през 1954 г. (и доста бутафорно от съвременна гледна точка). 9 години след ядрената катастрофа в Хирошима и Нагасаки то постави не само етични въпроси, но и началото на нов развлекателен жанр - кайджу, филми, в които ужасяващи създания сеят ужас след себе си, а човечеството някак все се измъква на косъм. Само японците заснеха 28 филма по темата, годзила се превърна в попкултурен феномен, та Холивуд на свой ред също прегърна студенокръвното. Но първият пълнометражен американски гастрол на влечугото - "Годзила" на Роланд Емерих от 1998 г., се сгромоляса с гръм, трясък и едва 300 милиона приходи въпреки зрелищните ефекти и прекършената Статуя на свободата. Мнозина си спомнят филма с Матю Бродерик не като апокалипсис, а като комедия, а кариерата на Емерих и ортака му Дийн Девлин оттогава върви само надолу.
15 години по-късно студиото Legendary и "Уорнър" се надяват да повторят опита по-успешно. Те ангажират Гарет Едуардс - режисьор с един филм зад гърба си, нискобюджетната продукция Monsters, в която имаше чудовища, но и психологическа обосновка на героите. С бюджет от "едва" 160 милиона долара на фона на днешните обичайни разточителства филмът е кандидат №1 за летен хит извън комиксовата канава, по която след "Капитан Америка 2" и "Невероятният Спайдърмен 2" ще се пуснат и "Х-мен: Дни на отминалото бъдеще", "Трансформърс 4", "Пазители на галактиката", "Син сити 2" и т.н.
У нас премиерата му отбеляза и откриването на втория IMAX киносалон в България. Той се намира в софийската "Арена Младост" (ще съперничи на конкурентната верига "Синема сити", която има IMAX вече 8 години) и бе подходяща сцена за рева и тежката стъпка на Годзила. Защото гущерът на Legendary е най-големият от всички, показвани на екрана досега. И сякаш не стига нейният размер XXL, ами на екрана се възправят и сеят разрушение още две, хранещи се с радиация чудовища, подвизаващи се под съкращението МУТО. В тази компания е логично актьорското майсторство да остава на втори план - но Едуардс за всеки случай се е застраховал, събирайки една носителка на "Оскар" - Жулиет Бинош, трима номинирани за академичната награда - Кен Ватанабе, Сали Хокинс и Дейвид Стратън, един лауреат на "Еми" - чудесният Брайън Кранстън, и една сестра Олсен.
След ударни начални кадри филмът поема по-мрачен и спокоен курс към историята - семейна трагедия, необичайна сеизмична активност, объркани учени, заплетени конспирации. И днешната Годзила стряска с отрочета на атома, но не онзи от Хирошима, а по-скоро този от Фукушима (лесно бе да се сетим, че поредната трагедия на японски остров ще послужи за вдъхновение на сценаристите). Сценарият скача от Япония във Филипините и Лас Вегас до Сан Франциско, прекосява няколко десетилетия. Едуардс очевидно черпи вдъхновение от наследството на Спилбърг и неговите "Близки срещи от третия вид", "Джурасик парк" и "Челюсти". Той не бърза да плесне големия гущер на екран в целия му компютърно генериран блясък, ами гледа да поизгради напрежение, поради което някои критици възхвалиха филма; а други се оплакаха, че "Годзила" има твърде малко екранно време и че първите час - час и половина са твърде скучни. Но финалната схватка между Годзила и МУТО компенсира очакването.
Дали поредният край на света по американски е сполучил? Във всеки случай е по-убедителен от предишния. Три чудовища на цената на едно, сериозна разрушителна мощ и хитър намек, че човеците всъщност не сме толкова лоши, добри или значителни изобщо - а само дребни зрители (и косвени жертви) на битката между гиганти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар